Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Случи ми се нещо странно XXV

  • 16 679
  • 213
  •   1
Отговори
# 1
  • Мнения: 836
Коментират се по-напред врачки и подобни - не ви ли е страх да ходите при подобни хора? Или не сте особено вярващи? Не са шега такива неща. Знам, че е изкушаващо, а и в период на жестока депресия съм се замисляла и за магия за любов, но се удържах. Твърдо вярвам в такива неща. Имам силна енергия и забелязвам, че врачките се плашат някак от мен. Неведнъж са бягали. Simple Smile Особено пък да прибираш парите на закъсали и отчаяни хора още повече ме отблъсква. Ако ще се помага, да е от сърце, пари се изкарват с работа.

Не помня дали съм го писала... Да кажем, че работя по-творческа работа. Идва един ден някакъв човек да говори с прекия ми началник (жена беше). Та, аз си пиша на компютъра наблизо, не ги подслушвам, в такива моменти се изолирам напълно от чуждите разговори. Е, да, обаче започва страшно да ме боли главата. И си усещам, че не е просто болка и не е "моя телевизор". Нещо ме накара да вдигна глава и загледам въпросния господин някак под ъгъл.. Чувам аз разни думи - енергии и т.н. Гледам, гледам упорито и мислено "заповядвам" да си тръгне оттук веднага. В този момент той се извръща и ме зяпва притеснено, после още няколко пъти и... рязко става, извинява се и се изнася. После всички колеги споделиха, че ги е боляла главата.

Един от последните ми сънища беше на "пандемична" тема - някакъв вирус беше покосил повечето хора. Само малък процент не бяхме засегнати по някаква причина. И обикалях да лекувам, но някак не традиционно, с лекарства. Като че ли по-скоро словото ми лекуваше.

Друг сън имах - хора тичаха по улиците паникьосани и отгоре падаше нещо, което ги убиваше..

Много често, когато съм закъснявала за някъде и съм се ядосвала за това, или съм решавала да си променя маршрута, се е оказвало, че има защо - катастрофи и подобни наблизо.

Много важни хора в живота ми (не непременно в положителен план) съм ги или сънувала, или в разкази/стихотворения съм си ги "предрекла".

Редовно като се появя някъде разстроена, развълнувана или ядосана, техниката започва да мига...

# 2
  • София
  • Мнения: 244
Аз страх от врачки нямам. Може би защото не им вярвам. Ходила съм два-три пъти през живота ми , явно не съм  случила на познавачки.

# 3
  • в кукувиче гнездо
  • Мнения: 2 862
При последното ми излизане от тялото имах много интересен разговор в Астрала. Попаднах на едно игрище. Там имаше различни хора, но аз се спрях до една жена с момченце, които играеха футбол. Заговорих ги. Там не обичат да им се говори, не обичат изобщо да ги заговарям, дразнят се откровенно и бягат. Но тя, въпреки нежеланието си да ме вижда там, ме остави да я питам. И аз я питах, това, което искам да знам за хората, които виждам през тези пътувания - Мъртви ли сте? Тя, която стана ясно, че се казва Мери, ми каза - Не, не сме мъртви. Тогава я попих аз - А ние ли сме мъртви? И тя ме погледна и отвърна - Ти сама го каза...

# 4
  • Мнения: 11 657
Това е интересно. Много интересно. Възможно ли е ние тук на Земята да сме просто някаква проекция, нещо като в 3Д компютърна игра. Стоим зад "монитора", а изживяваме чрез "аватара" си всичко сякаш е реално, усещания, емоции, тревоги, болки, страдания, радости. Учим каквото има за учене, цък на копчето и край на играта. До следващата игра с нов "аватар". Wink

# 5
  • в кукувиче гнездо
  • Мнения: 2 862
Не знам, търся отговорите и аз все още. Надали някога ще разбера.

# 6
  • Мнения: 830
Значи сме мъртви? Може би в момента сме в рая и едновременно в ада? Може би трябва да изкупим вината, да научим нови уроци и чак тогава да преминем от другата страна. Ако не успеем се връщаме тук?

Нормално е да не дават информация, все пак ако разберем какво става ще настъпи хаос.

# 7
  • Мнения: 61
При последното ми излизане от тялото имах много интересен разговор в Астрала. Попаднах на едно игрище. Там имаше различни хора, но аз се спрях до една жена с момченце, които играеха футбол. Заговорих ги. Там не обичат да им се говори, не обичат изобщо да ги заговарям, дразнят се откровенно и бягат. Но тя, въпреки нежеланието си да ме вижда там, ме остави да я питам. И аз я питах, това, което искам да знам за хората, които виждам през тези пътувания - Мъртви ли сте? Тя, която стана ясно, че се казва Мери, ми каза - Не, не сме мъртви. Тогава я попих аз - А ние ли сме мъртви? И тя ме погледна и отвърна - Ти сама го каза...
Момичета признавам Ви мн сте добри , трябва явно много да уча.Как успявате с тези неща. Как така излизате от тялото си ? Имам и друг въпрос какво е мнението Ви за дежавю , защо човек в даден момент просто има проблясъци и усещането , че това вече се е случило.

# 8
  • Мнения: 830
При последното ми излизане от тялото имах много интересен разговор в Астрала. Попаднах на едно игрище. Там имаше различни хора, но аз се спрях до една жена с момченце, които играеха футбол. Заговорих ги. Там не обичат да им се говори, не обичат изобщо да ги заговарям, дразнят се откровенно и бягат. Но тя, въпреки нежеланието си да ме вижда там, ме остави да я питам. И аз я питах, това, което искам да знам за хората, които виждам през тези пътувания - Мъртви ли сте? Тя, която стана ясно, че се казва Мери, ми каза - Не, не сме мъртви. Тогава я попих аз - А ние ли сме мъртви? И тя ме погледна и отвърна - Ти сама го каза...
Момичета признавам Ви мн сте добри , трябва явно много да уча.Как успявате с тези неща. Как така излизате от тялото си ? Имам и друг въпрос какво е мнението Ви за дежавю , защо човек в даден момент просто има проблясъци и усещането , че това вече се е случило.

Тук има обяснение за дежа вю
https://www.webmiastoto.com/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE … 0%BF%D0%B8%D1%82/

# 9
  • Мнения: 354
Аз пък предлагам да се върнем към естеството на темата, а не да потъваме в анализи, констелации, регресии , астрали и тн.
Това е друго ниво и по-точно за просветени.
Аз, като обикновен, просто устроен организъм, си искам онези необясними случки от бита и реала, които ме карат да ми се изправят чак ушите.
Примерно снощи по травъл чанел гледах една необяснима история,която се е случила в американско градче.
В петък винаги имало устроен ден за танци и забава. Млад мъж се запознава с красиво момиче и танцува цяла вечер с нея. После с колата иска да я откара до тях.
Момичето се съгласило и то му подсказвало пътя.
Спират до градското гробище и тя иска да слезе. Слиза, тръгва към орнаментираната ограда и буквално се озовава от  другата страна. 
Звучи като градска легенда, но историята винаги в петък се повтаря с различен мъж.
Когато я търсят в къщата и с името Мери, с което се представя, майка и казва, че тя  е мъртва от пет години, но никога преди това не е пропускала петъчна вечер с танци.
Показваха разни стари вестници и публикации в тях по този случай, не знам колко е достоверна историята, но гледах настръхнала през цялото време.

Преди време някой бе споделил за навите, голямо четене му ударих по темата. За да присъстват трайно дори във фолклора тези форми на живот/ или състояние/, значи това е все пак факт, дори необясним.

# 10
  • Мнения: 830
Все при американците се случват такива паранормални неща, чудя се дали не е заради тяхното местоположение. Тук в България много рядко и въобще в цяла Европа., чува се тук таме нещо, има си легенди, но не е чак толкова фрапиращо. За България бях чела за Шишенци и още някои истории.
Но лично не вярвам докато не видя с очите си.

# 11
  • Мнения: 354
Факт е, че при американците има цели канали за подобни предавания, може 80% от тях да са пълнеж, но определено има документирани много ужасни случки. Примерно след това, което разказах, започна историята за един младеж, когото екзорстизираха/хм, егати думата измислих/, но тя не ми бе интересна. Там всичко документирано, както и хората, които са присъствали в разгадаването на случая. Направи ми впечатление, че един от тях бе участник в изобретяването на атомната бомба, чийто коментар по историята беше - Не всичко знаем за енергията.

В България освен Шишенци има и някакво родопско село , където са здравичките. Необясними истории.
Предпочитам само да чета за тях, отколкото да ги изпитам на живо.

# 12
  • София
  • Мнения: 872
Не знам дали съм го писала преди и не ми се рови в старите публикации, но нещо странно се е случило с майка ми, когато е била на 4-5 годинки. Помни го и до днес.
Правили са сватба на нейната леля и вечерта тя е заспала в стаята при баба си и дядо си. Нейните родители са били в друга стая със сестричката ѝ. Майка ми се събудила и видяла някакви светлинки, които приближават към нея и после са се превърнали в змии и гущери. Тя е изпищяла и започнала да се катери по раменете на дядо си, за да е нависоко и да не я стигнат. Никой друг обаче не ги виждал. Всички в къщата се събудили и се чудели как да я успокояват, мислейки, че е сънувала кошмар. След няколко часа са видели, че няма оправия и рано сутринта извикали една баба съседка да ѝ бае. Тя си е направила ритуала и казала, че когато си тръгне, детето ще заспи и не трябва да го закачат. Веднага щом хлопнала вратата, майка ми се отпуснала и спала повече от 24 часа. Като се събудила, поискала да яде и все едно нищо не е било. Останали са ѝ само спомените.
Най- странното е, че подобна история се е случила и с мен на почти същата възраст. Трудно ми е да го споделя, защото още настръхвам, като се сетя. При мен обаче е продължило около три месеца и положението е било много притеснително.

# 13
  • Мнения: 381
4μΕ, дано не е вярно, но може да се свърже с някакво домашно (т.е. случващо се в дома, не непременно с роднина) насилие това... Децата го интерпретират като намеса по свой си начин и имат такива спомени понякога.

# 14
  • Мнения: 4 568
Това обяснение за дежа вю-то предизвиква още въпроси, но няма кой да отговори. Grinning Не му хванах вяра с 1 дума. Grinning

Общи условия

Активация на акаунт