Имали ли сте паранормални преживявания?

В тази тема https://www.bg-mamma.com/?topic=1686435 коментираме подобни случки.

Благодаря, но този тип преживявания, за които аз говоря нямат общо с това, на кого му е изчезнала шапката или препарата за стъкло. Темите не се припокриват. Странно не е равно на паранормално.

Имам две изживявания, които няма да забравя.

Най-реалното и което никой досега не ми е обяснил как е възможно и няма никакво научно доказателство за което:
По време на 40-те дни от кончината на любимата ми и скъпа баба, която ме отгледа се случи нещо странно.
В две чашки над любимия и диван държах сурово жито и ориз (и други неща, но това не е от значение).
И как е възможно (то е невъзможно) при положение, че зрънцата си тежат все пак (не са трохи хляб, нито перца) да се разхвърлят?! Да, сякаш някой беше взел чашата и я беше разтръскал/поръсил над дивана, защото се бяха разпилели много зрънца и отгоре и долу. Ще кажете течение. Няма как да има течение, защото балкона е плътно затворен с дограма и прозорците затворени (освен при проветряване), а срещу дивана също няма директно врата, за да има течение. В смисъл абсурдно е.
Моето обяснение е простичко: Това е доказателство, че духа е около нас през 40-те дни, преди да се възнесе.

На гробищата. Не е на задушница, нито на годишнина, просто обикновен ден. Посещавам си ги редовно, все пак там са всичките ми най-скъпи хора, включително и баба. Пак беше прясно след смъртта и.
Времето беше ясно, но вече се свечери (късно отидох). Беше време да си тръгвам, още повече че съм сам, а има доста бездомни кучета, а и роми обикалят. И изведнъж, всичко се разви за секунди просто. Не знам как е възможно и с какво може да се обясни, но сякаш стана по-тъмно от на около и се получи нещо като вихрушка, но не голяма, а локална. Каво вихър във формата на портал. Не знам просто как да го обясня по друг начин. И в нея/него ясно видях някакви силуети. Да, силуети на хора. Шокирах се и нямах време да разглеждам по-подробно, камо ли да се приближа, просто хукнах и не се обърнах повече. Чак като стигнах изхода (там бяха пазачите и някакви други хора) се обърнах да видя какво има зад мен. Нямаше нищо. По-късно се обвинявах, че не останах, а побягнах. И исках да се повтори. Няколко пъти ходих по същото време, малко преди смръчаване, но никога не се повтори. И не, не е сън, нито внушение.

Имам и други моменти, но те вече са в сънищата ми. За жалост повечето не ги помня. Ама сънищата са си нещо отделно и всеки ги е имал.

Между другото аз лично вярвам в паранормалното, още повече, че баба ми е разправяла невероятни неща, които няма как да са измислица. И някои от тях са потвърдени от някои от роднините и.
Но това са народни хора. Вече няма много такива. Хора срастнали със земята, със селото, с тежкия труд от сутрин до вечер, с нарочните обичаи, с поверията и т.н. И е логично те да са били свидетелни на подобни явления, а не някой брокер, програмист или инфлуенсър... Поне аз така си го обяснявам.

Единият случай вече съм разказвала някъде из темите, но там е твърде възможно да беше просто игра на въображението, а мозъкът ми да е отчел, че майка ми вече не диша.
––––––––––––––––
В съвсем будно състояние реших да си поръчам кълбо от планински кристал от известна платформа за онлайн покупки.
Докато пристигне четох разни книги, подготвях се ментално както се казва, но по принцип винаги изпитвам съмнения в тия неща.
След около два месеца кълбото пристигна, подготвих го както пишеше в книгите и един ден реших да пробвам.
Пак така на шега, все пак запознатите подчертаваха, че рядко се случва нещо от първия път.
Както си беше едно такова кристално кълбо започнаха да се виждат някакви мъгли, които бавно се отдръпваха и в центъра се появи око. Когато се приближи изпитах ужас, метнах нещо върху кристала и приключих за деня.
След време пак опитах, понеже много не вярвам в такива работи и пак започнаха да се появяват мъгли.
Изхвърлихме кристала в река.
Повече не се занимавам с такива щуротии.
След доста години видях по телевизията такова око, оказа се рептилско.

Аз имам едно.
С бившия ми партньор имахме една касетка със записани песни, тъй като първата ни кола нямаше cd. Като пътувахме много я слушахме, където няма радио. Купихме си нова кола, но касетката я запазихме, прибрана дълбоко в една кутия в шкаф.
Бившият ми партньор почина в болница след инсулт. След погребението се прибирам в къщи и намирам касетката на възглавницата на леглото си. Никой не беше влизал в къщи...

Spring princess,
Прочети книгите на Карл Густав Юнг. Там ще намериш по този въпрос лично преживени от него подобни събития, също и от майка му.
Понеже е световно известен психиатър, ще ти бъде интересно, а и най-малкото няма да мислиш, че е налудничаво.

Валери, благодаря! Отдавна му се каня и сега вече ще започна да го чета. Още една случка се сетих. На погребението на майката на моя близка приятелка се случи нещо необяснимо. Беше много задушен летен ден. Всички се бяхме събрали в миниатюрен параклис със снимката й само. Изведнъж снимката се изтресе на земята сякаш някой я беше хванал и треснал с все сила. Приятелката ми каза, че майка й по този начин е показала неодобрението си, че бившия й мъж присъства,  тя не го е понасяла. До самата снимка нямаше човек. Всички бяхме подредени, нещо като в елипса без досег до масата.

Интересна тема, ще я следя с удоволствие. Аз лично не се сещам да съм имала паранормални преживявания. Писала съм за някои такива, които са се случили с мои близки в другата тема. За съжаление, тя се изроди и всеки пише всякакви глупости в нея.

И на мен са ми се случвали разни неща.
Когато майка си отиде, към сутринта бях леко задрямала от умора и в просъница, имах усещането, че нещо ме носи с бърза скорост над реката, където съм израснала. Нямах съмнение, че е майка, сякаш искаше да ме вземе с нея. Молих й се д аме пусне, да ме остави, накрая някак успях да се отскубна. Беше много кошмарно.
Няколко дни след погребението й, постепенно къщата се изпразни и останах сама. Късно вечерта се сетих, че не съм поливала цветята й. Когато излизах с вода да ги полея, изведнъж лампата в антрето започана да мига точно като морзовата азбука. Изплаших се и хукнах към едно денонощно кафе, да съм сред хора.
Пак някакво време след като тя си отиде, четях нешо на лаптопа и леко се онасях, когато се появи нещо като плуваща хоризонтално неясна въздушна фигура, която надникна в екрана на лаптопа ми. Пространството беше странно, сякаш е лупа, виждах тази част от книгите в библиотеката, която е на заден план, някак увеличени, през тази фигура.
Попът, когото майка харесваше как пее, прави водосвет за живите в къщата, но и това не спря тези странни явления.
Майка си отиде през пролетта, къщата остана празна, а есента дъщеря ми беше студентка и живееше там. Една нощ ми се обади, че велосипеда, който беше качен на гардероба отгоре, е паднал и виси само на един педал. Беше много изплашена. Аз опитах да я замотая нещо от типа кинетична и потенцална енергия, за да се успокои. Но и до ден днешен нямаме обяснение как се е случило това. Велосипедът лежеше хоризонтално върху гардероба в антрето, няма как да падне така.
Пак там, в задното дворче, се бяха появили женски стъпки в пресния сняг, тръгващи  от нищото и рязко свършващи.
Помолихме нейн колега, заедно с приятелката му да живеят в къщата, заедно с дъщеря ми, да не е сама. Той ми е казвал че една нощ е видял в хола някакво плуващо във въздуха тъмно петно.
Повече от 10 години след като майка си отиде, изпитвах някакво странно и неприятно усещане, граничещо със страх да остана сама в къщата. Дъщеря ми също не иска да остава сама в къщата, когато отива в този град да си види приятелките. Отсяда при приятелка. Никога преди това не сме имали такова усешане да останем сами в къщата. Едва тази година се чувствах спокойна, когато оставах сама.

И други неща ми се случват, но тези май са най-ярките.

Живях в един апартамент под наем, където определено имаше нещо - вратите се отваряха, паркета в хола - все едно някой стъпва, въобще усещах го, но не се притеснявах.

Аз чак толкова дълбоки събития не съм имал, но съм забелязал, че като боледувам имам пророчески сънища. В началото си мислех че нещо си внушавам като стане, един вид бъркам спомените си какво точно съм сънувал, но почнах затова да си ги записвам с подробности каквото помня - е до седмица-две се случваше с всички подробности. А и като карах ковид (много много тежко) си спомням как седях до леглото и се мъчех да си проправя път между лекарите които бяха там над мен над леглото.

Много хубава тема, която ще следя с интерес.
Аз май не съм имала такива преживявания, но съм вярваща и вярвам, че има нещо отвъд.
Последният пост ме подсеща, че откакто почина баща ми, го сънувам от време на време и ми казва неща, които впоследствие се случват. Последно го сънувах, когато се бях поотказала да се явявам отново на изпит за шофьорска книжка. Каза ми да не се отказвам и че ще успея. И наистина след това успях.
Имало е и случаи, в които ми се е струвало, че усещам присъствието му, но не се е случвало нещо конкретно, просто чувство, сякаш е седнал до мен. Той винаги излъчваше спокойствие и усетя ли се напълно спокойна за нещо, имам чувството, че е така, защото е до мен...

Забелязала съм, че когато съм болна винаги сънувам много и най-често кошмари. Мисля, че това е от отровите на болестта.

Когато татко си отиде, в църквата, когато попа свърши да пее, усетих съвсем реално леко погалване по главата. Усещането ми беше, че е татко и си отива.
Един път, на гроба му, бях отишла по-късно. Носех 2 чаши кафе - за него и за мен и му говорех, все едно сме пак заедно. Свещичката опита да загасне, пламъчето изчезна. Казах му, че като си изпуша цигарата, ще си тръгна.  Свещичката пак пламна. И така няколко пъти. Накрая казах, че зная, че е късно и трябва да тръгвам, но още не съм си изпушиа цигарата. Свещичката пламна пак и изгасна окончателно, когато си изпуших цигарата. Странно беше, като някакъв разговор. Татко не беше пушач и никакне одобряваше, че пуша.