Имали ли сте паранормални преживявания?

И да се е случило нещо не съм обърнала внимание, но по-скоро не е. Предполагам, че починали роднини навестяват домашните си по тази начин от време на време. В случая сигурно е бил дядо ми, който живееше в този апартамент и почина преди няколко десетилетия. Но нищо не видях. Бях с гръб и се правех, че спя.

Rebel, напълно те разбирам. При нас (понеже е било няколко пъти) един път сме били още будни, друг път някой се е събуждал от стъпките и е будел другия.
Интересно, но в последните 3-4-5 години, когато (понеже веднъж-дваж се е случвало) съм бил сам нощем и даже да е поскръцвал паркета, или самата "къща" - леееко някак не ми е комфортно, като лек страх изпитвам. Който преди многото години - за които пиша в другия ми пост - го нямаше.
Същевременно, поне няколко пъти месечно си "каня" липсващите ми любими хора "на гости":

Аз така си говоря с майка и татко на гробището , и като тръгвам им казвам пак да дойдат да ги видя,както татко ми казваше приживе и идват в съня ми, пак така сякаш не са си тръгнали си вършим нормални неща, но нови различни от това, което сме правили наяве, сякаш насън имам друг живот с тях.

По времето, когато България и почти цял свят се вълнуваше от един човек, дали ще оцелее или ще остане завинаги там, където е, много се вълнувах от темата. Изплаквах си очите, а в реалността не съм го познавала, не ми е бил интересен живота му. Само съм виждала статии за него. В дните преди смъртта му постоянно търсех нова информация, молех се, много плаках. Топло време беше, аз бях в стаята на мъжа ми. Тя е със затворена, остъклена тераса. Вратата на терасата затворена, вратата на стаята към коридора - също затворена. Докато плачех пак за този човек, изведнъж стана много студено. Усетих планински студ, цялата замръзнах, настръхнах. Трябваше ми време да приема, че е мъртъв човека. И друг път се е случвало да ми е студено, ден, два преди някой да почине. Така стана с бабата на мъжа ми и с други роднини. Като ми стане студено, знам си какво ще се случи в следващите дни.

Боян Петров? Баща ми го познаваше.
Толкова нощи не спах, за да чета за новини около него.

Нещо интересно се е случило на моя близка тези дни. Може би не е точно паранормално в тесния смисъл.
Тя работи в МЦ. Не била яла кифла с мармалад дълго време и изведнъж адски силно й се е дояло точно това. И след малко влиза една медицинска представителка, която й носи кифла с мармалад. Тази жена никога нищо не й е носила до този момент. А другия случай, наскоро я бях питала дали не са й носили мостра от едно лекарство и тя каза, че никога не са й давали такова. И вчера друга представителка й донесла мостра точно от това лекарство.
За мен са много странни случки. Някой ще каже случайни съвпадения, но са доста странни, все пак.

По този повод-мин. година на датата на РД на ММ (светла му памет) толкова натрапчиво силно ми се прияде шоколадова вафла,че не можах да избутам тази мисъл и желание от главата си,докато не го направя. Изядох я с премрежени от удоволствие очи седнала в неговия стол. Аз съм човек, който би ял вафла по собствено желание по-рядко от високосна година, това не е нещо,което присъства в менюто ми изначално,такава ми е нагласата в съзнанието ,но тогава не можах да не се подчиня на това желание и го направих с удоволствие. Той обичаше вафли и сладкиши.

Преди малко в друга тема споделих подобно преживяване, свързано с моята покойна майка и бившия ми.

Майка ми почина преди 4 месеца. От първия ден на смъртта ѝ усещам присъствието ѝ, като в някои ситуации е много силно чувството. Почина в болница, бях до нея и буквално усетих последния ѝ дъх. Малко преди това бях застанала до отворения прозорец в стаята ѝ, обърната с лице към изгряващото слънце и въпреки студа, който влизаше през прозореца, почувствах топлина по лицето, все едно тя се сбогуваше с мен с нежна милувка 😢 Половин час по-късно почина. Странностите, обаче, се случват на бившия ми мъж. Докато бяхме заедно, живеехме в моя роден дом, заедно с майка ми, и тя е ставала пряк свидетел на проблемите в отношенията ни, на лошото му отношение към мен и т. н. Но мама беше много възпитан и деликатен човек, никога не се е месила, не го е нагрубявала. Каквото и да е преживявала вътрешно, никога не си е позволявала да го покаже. Когато почина, бившият ми беше един от носачите на ковчега ѝ. На опелото се беше наредил до мен в църквата, макар че изобщо не му беше до мен мястото, но в такъв момент изобщо не ми беше до разправии. След погребението ми сподели, че носейки ковчега, се е убол в нещо, огледал добре, но нямало нищо остро. Първата ми мисъл беше, че мама дава знак, че не го желае наоколо. Вчера пък ми звъни, че отишъл на гробищата да остави цветя, и когато тръгвал, докато се качвал на колелото си и бил загледан в дървения кръст на гроба ѝ, и рече - много странно нещо се случи, изведнъж все едно краката ми се подкосиха и паднах заедно с колелото. Дъщеря ми веднага реагира - ето, баба не го иска при нея. Тя израсна с баба си, бяха много близки и отдавна твърди, че дори и майка ми да не е коментирала пред мен, изобщо не го е харесвала. И затова аз също силно вярвам, че мама му изпраща сигнали. Чувствам се много по-спокойна, когато зная, че тя е наоколо и ни пази ♥️

Сега като чета това мнение и околните му, се сещам, че починалата ми баба, болна от деменция, веднъж беше тръгнала да отива при майка си... Беше излязла през нощта от вкъщи и добре, че един познат я намерил на поляната и я прибрал. Иначе не знам къде щеше да продължава да върви.

Сигурно, защото хората с деменция обикновено са възрастни. При това заболяване краткосрочната памет е нарушена. Хората помнят миналото. Предвид възрастта им е голяма вероятността хората, з акоито си спомнят да са починали. За мен тук няма нищо паранормално.

Хората с деменция имат малко квантов поглед за времето. Те са извън него, нещо като външни наблюдатели.

Не твърдя, че е паранормално, просто това са мои наблюдения, които, разбира се, може и да не значат нищо. В случая роднината беше сестра на баба ми. Баба ми, сестра й, беше жива, дядо ми беше починал. Правеше ми впечатление, че тя не питаше за сестра си, а за дядо ми. В случая не ставаше въпрос за по-млади хора, а за хора от едно поколение с нея.

Poni, типично  за болестта.

. Да така е. Баба ми е с деменция над 10 год. вече и не е споменала нито един умрял. Говори само за миналото и не си познава роднините.

Зачетох се в темата и установих, че съм от хората, на които не им се случват странни явления. Дори наскоро изгубихме близък, но нито съм имала някакви усещания, нито сънища, нито представи. Може би е някакъв механизъм на психиката и съм склонна да си мисля, че има рационално обяснение, което ми убягва за момента.
Лек ден!