Имали ли сте паранормални преживявания?

Мога да разкажа за сън, който се случи,с последващи случки.
През 2011 година сънувах,че баба ми е пред къщата и се вайка в кръг, върти се и плаче,дядо ми го няма и е починал. Три седмици по-късно с братовчедка ми пътувахме за село,намиращо се до Тополовград. Наобяд се чухме с баба и дядо,че пътуваме от Варна, а надвечер,когато вече пристигнахме и поехме по улицата,на която живеят те, баба ми буквално беше пред нервна криза, бягаща в кръг и плачеше,че дядо щом го няма толкова късно (18ноември),значи нещо се е случило.С нея бяха няколко съседки. Така ни посрещна тя, дядо не се появи,цяла нощ сме търсили из селото и околността,но не го намерихме. За съжаление на следващия ден беше намерен в гората след нещастен случай,падане от дърво в дере.
На по-късен етап отивайки на гробищата, до него има два бора високи,които при спокойно и слънчево време не се мърдат, поседях, а на тръгване боровете буквално зафучаха от вятър.
Определено се чувства неприятност до 40 ден, като присъствие в къщата.
За съжаление от стреса баба ми се разболя от тежка деменция и помнеше единствено дядо ми,не и нас кои сме, и редовно го смяташе за жив (в напреднала дементна фаза), може би защото са били цял живот заедно, но обясняваше,как е говорила с него предималко,или отиваше някъде при него, вярвам,че освен болестта е имало и нещо на енергийна основа.
Вярвам, че и когато кажем нещо то се случва, защото дядо ми винаги казваше (здрав мъж бивш борец),че той няма да се мъчи, ще легне и ще си отиде за нула време,както е станало в случая след експертизата,която го потвърди-внезапна сърдечна смърт.

Струва ми се, че дементните имат някаква връзка с починалите. Имахме дементна роднина. Когато отивахме да я видим, все питаше как са хора, които са починали. Правеше ми впечатление, че не питаше за живите, но за починалите - задължително.

Съгласен съм, не съм описал подробно,но тя активно “живееше” с него,когато той почина. След като вече не можеше да се обслужва сама я взехме във Варна,и тогава вече престана да говори за него.
Също така се обуваше понякога да отиде на гости на майка си (прабаба ми) защото я викала, а тя не е жива от 1999година, а се случва през 2012. Питаше ни и нас за нея как е (както при вас)
Със сигурност има нещо на мозъчно-енергийна основа,защото това не в рамките на нормалното, или тя наистина е имала контакт с дядо ми поради заболяването си, не можеше точно да обясни дали е тук и реално жив ли е.

Радвам се, че се обажда още един посетител на астралното пространство. Ела в темата - До астрала и обратно... или какво има отвъд и ще прочетеш много такива истории, ще видиш, че има и други като теб.

Напълно е възможно, бабата на бившия ми мъж също беше с деменция и по същия начин споменаваше постоянно отдавна починалия си съпруг.
Мисля си същото и за децата, които имат някакви проблеми в развитието, дали не усещат и те някаква връзка... Моят племенник има някакъв проблем, никой специалист не може да каже какъв точно, но е видимо, че има. В момента е на 8 и е ученик със СОП, беше на 6, когато си отиде баща ми. Той (баща ми) всеки ден го взимаше от градина и го водеше при сестра ми. Трябваше така да е и в деня, когато загина (при нещастен случай на язовира). Тогава сестра ми си го взе от градината, но той дори не я е попитал защо или къде е дядо му. Вечерта на същия ден, при сестра ми се е отбил човекът, който е бил с баща ми на язовира, докарал е колата му и попитал дали имат нужда от нещо. И племенникът ми през цялото време го е гледал много лошо и не е искал да го доближи, за разлика от всеки друг път, когато му се е радвал. Не знаехме как да си обясним това, човекът не е виновен за станалото, дори е направил всичко възможно да помогне (доказано със записи от охранителни камери, които ми бяха предоставени в хода на разследването). Не знаехме и какво ще му кажем, ако някой ден попита за дядо си, но вече минаха повече от две години и не е питал изобщо. Което хем е странно, хем още повече ме кара да мисля, че той по някакъв начин знае. И даже може би знае повече, отколкото си мислим, защото сега се сещам, че няколко месеца след смъртта на баща ми, племенникът се разболя лошо и с много висока температура. И по едно време започнал да се тресе и да бълнува, според сестра ми. И казал три думи, от които и сега настръхвам - "дядо, язовир, електричество". Баща ми почина от токов удар на язовира - неволно закачил жица с въдицата си. Не знам племенникът откъде е чул думата електричество, никой от нас не я използва, той също повече не я е казвал никога. Но и досега се чудим дали наистина не е разбрал по някакъв неведом за нас начин какво точно е станало и затова да не пита...

Бяхме при девера дни преди да почине, може би е ден дори. Говореше за починали хора, че са там, в стаята. Спомена имена, на леля си и други и на  А.  Мислеха че е съсед - братовчед, но се сетих ,че има брат близнак с това име , починал бебе, бързали да го кръстят да има име. При раждането , 51 или 52 година , не са разбрали ,че са близнаци,  едното се родило ,  на другото  не са помогнали навреме, повредено при раждането.
 Та има нещо отвъд, какво  е - кой да каже.

Баща ми се влоши и си отиде за един месец, като последните 48 часа часа беше между живота и смъртта. Бях при него и той махаше и говореше на хора, които не виждах. Разбрах, че вижда майка си и й казваше "ех, майко, защо..." Не искаше да си тръгва. 😔 Питах го на кого говори сега, след като махна към тавана като за поздрав, а той ми отговори "един там, приятел, не го познаваш". В един момент ме хвана за ръката и ме стисна силно, така, както обичаше да прави още като бях дете, все едно ми предава сила, но тогава не знам откъде я извади тази сила. Разбрах, че се сбогува с мен. На погребението и опелото, на открито беше, изведнъж изви бурен вятър и се изсипа проливен дъжд, в момента , в който свърши опелото спря и пекна слънце. Да, беше май, може би е обичайно, но ми стана светло на душата, все едно и небето плака за него.
След известно време загубих и леля си. Явявали са ми се в съня и двамата, обикновено в просъница, а леля ми знаеше колко много искам да ги усещам близките ни, та един път много ясно ми се яви, не точно да я сънувам - беше с една любима нейна кафява рокля на бели точки, която носеше като по-млада, но която аз отдавна бях забравила. Много хубаво се почувствах.

Сетих се за случай на свекъра ми. Той беше много добър човек, но с първото дете много искаше да го кръстим едно към едно на него, а аз пък не исках. 🙂 Исках само първата буква. И много се бях разстроила тогава, че се опитват да ни се налагат. И той сънувал през нощта покойния си от 40 години баща, който никога не го е сънувал дотогава. Казал му да не се бърка на младите. Без майтап.😀 Та се кротна с името на внука си.

Абсолютно. Омъжих се😁

Аз принципно съм скептичен и рационален човек, но имам една случка, която ще помня завинаги.

Преди няколко години си замина бащата на моята най-добра приятелка от инфаркт. Аз го познавах добре. Седмица след последното ми гости у тях ми звъни приятелката ми, че си е отишъл. Отидох на погребението, той беше в отворен ковчег. Извиних се на семейството, но просто като ни подкани свещеникът да се сбогуваме с него, имах чувството, че ще повърна и излязох.

Бяхме се разбрали да остана известно време у тях, за да не е сама. Бяхме студентки, майка й също беше починала. Вечерта спонтанно седнахме на тъмно, на затворени врати, прозорци, тераси и така нататък, в стаята, където баща й спеше и прекарваше времето си. Говорихме си за деня, за това какъв човек беше... На мен цял ден ми беше криво, как всичко свършва само за миг и край. Нямах грам илюзии, че душата продължава отвъд. Изведнъж се загледах в някаква точка, която беше малко по-светла, имаше много странна мараня... Загледах се и съм казала на приятелката ми, че баща й е с нас в стаята. Представа си нямам как ми е дошло, но в онзи миг бях много спокойна. Като скептичен човек казах, ако това е Х, да ни даде някакъв знак. Хора, ако щете ми вярвайте, но изведнъж от нищото в стаята нахлу невероятен хлад... Всичко беше затворено... Постепенно усещах как става по-студено, реших, че си фантазирам нещо. Приятелката ми потвърди, че и тя го усеща и че толкова студена е била ръката му в ковчега, когато я е докоснала... Аз като вечния скептик започнах да го моля да се движи, ако е той, и двете усещахме как студената вълна се движи из стаята... Не помня какво стана после точно, мисля, че ми стана тежко и я помолих да се преместим в друга част от апартамента. За мен е много скъп спомен, защото ми даде вяра, че животът ни продължава и отвъд...

Писала съм го в другата тема, за бащата на моя приятелка. Той много обичаше да готви и жените около него не можеха да се доберат до кухнята. Той почина внезапно. В един от дните между смъртта и погребението му, готвех вкъщи. Е, не знам как, но успях да счупя три яйца на пода на кухнята, вместо в каймата. Все едно някой ми дърпаше ръката. Реших, че е бащата на приятелката ми, с когото много обичахме да си говорим.

Сетих се за още една странна случка. Наш близък лекар рисуваше много хубаво. Имам пейзажи на стената от него. Една сутрин се събуждам и виждам как слънчево кръгло петно, с размерите на топка за тенис, бавно обикаля едната картина в горната й част. Завесите бяха спуснати, имаше малък процеп, но това не беше слънчева ивица от процепа меджу завесите. После ми се обадиха, че е починал.

През годините са се случвали разни неща и същи вярвам, че духът продължава своя път след като напусне физическото си тяло.
Баба почина през 2008г. на достолепна възраст, беше готова за това и въпреки това ни беше трудно да го понесем. Всяка седмица посещавах гроба й, обикновено късно следобед, присядах и си говорех на ум с нея. Така беше и в този случай, когато чух около мен шумът на силен вятър, огледах се стреснато, защото дърветата не помръдваха, времето беше спокойно, небето чисто. Признавам си, че се уплаших и си тръгнах набързо.
Следващата случка беше вече с майка ми и други членове на семейството. Майка ми плачеше и говореше на паметника. В този момент ясно видях баба ми как беше приседнала отстрани и се подпираше на бастунчето си. Беше за секунди, но все едно си беше тя от плът и кръв. Години след това майка ми така е видяла дядо ми как я чака на пътя да я посрещне, както го правеше приживе. Като наближила всичко изчезнало.
Тази година баща ми си отиде неочаквано, въпреки, че аз сънувах месеци наред сънища, които подсказваха, а в ноща когато се е влошил, в просъница застана пред мен здрав и усмихнат. През ноща след като почина, беше някъде към 1-2 часа изведнъж ме събуди играчка на моя син, която се включи от нищото. Тя има записани кратки текстове и възпроизведе "Обичам те, ти си ми приятел", след което се изключи. Факт е, че с баща ми не мелехме много, даже мислех години наред, че не ме обича. Мисля, че това беше неговия знак да ми каже, че всъщност ме обича.
Няколко дни след погребението, синът ми (на 2,8 г по това време) започна да сочи към градината и да казва Деде. След което седнахме да вечеряме и той поглеждаше с усмивка към празното място до него, даже вдигна наздраве с чашката си с безалкохолно.
И ощ една ситуация за последно да разкажа. С бившият ми мъж обичахме да се разхождаме вечер по шосето край вилата ни. Там не минават много хора, спокойно е, особено вечер. Така беше и в конкретния момент. Спомням си, че както вървяхме изведнъж се паникьосах че трябва бързо да се махнем от пътя, да не продължаваме повече напред и по възможност да се отдалечим колкото се може повече. Буквално го задърпах, едвам дишах, толкова бях уплашена. Изведнъж все едно от нищото се зададе кола с бясна скорост, която поднесе точно на мястото, на което щяхме да бъдем, ако бяхме продължили.
Имам и други подобни.

Възможно е! Иначе кошмари може да се сънуват и поради много силен стрес, както се е случвало при мен, и при други мои близки.

Преди години ни се чукаше на вратата на банята. Един ден си бях чисто сама, нашите на работа, влязох да се къпя и се почука на вратата. Помислих да не е дошло гаджето, ама не, никой нямаше и така няколко пъти е ставало. На сестра ми абсолютно същото се е случвало.
Вярвам в паранормалното, но съм шубе и искам само всякакви такива да стоят по далеч от мене, че нямам психиката, ако почнат да ми се случват страхотии. С уважение.

Аз имам няколко такива в живота си. Може би най-силната е, когато бях бременна с дъщеря ми, сънувах как баба ми лежи в безсъзнание,  дядо ми я е прегърнал и ми казва "Спокойно, жива е, жива е".
След известно време сънувам как отивам в къщата на баба ми да празнуваме рожден ден и на вратата някий ме спря и не ме пусна, защото има починал вътре.
Пак след време сънувам баба, която ми казва да взема часовника й и ми казва точно къде е.
Това в рамиките на последните два месеца от бременността ми. Родителите ми живеят в друг град. И уж всичко е наред.
Раждам бебето. Изписват ни и мама ми казва, че баба починала и не ми казали защото се притесбяват да не пометна. Аз й казах, че знам, само да ми каже кога.
Получила инсулт и била дни в безсъзнание (първият ми сън). Починала на рождения ми ден ( вторият ми сън). Бях цяла седмица с контракции и разкритие, които се оказа, че започнали на нейния помен за 40 дни и родих два дни след рождения й ден.
Аз казах на мама за часовника, тя каза че не го е виждала. Прибра се и беше точно там където бях сънувала.

Второто ми дете директно ми каза в сън, че съм бременна, момче е, ще се роди на 12 април и всичко ще бъде на ред и да кажа на мама.
Еми на 12 април родих, два дни преди годишнината от смъртта й и рождения ми ден. А "всичко ще бъде на ред" се оказа много важно, защото и аз и майка ми изживяхме сериозни здравословни перипети.