Случи ми се нещо странно XXV

За болестите (ще се върна по-нагоре осле да прочета мнението) и аз си мисля напоследък, особено покрай тази истерия сега, че имат психологическо обяснение. И преди да хукваме към аптеки и да тъпчем като бонбонки всякакви съмнителни химии, дали не е по-добре да се замислим какъв е коренът им, с кого сме се срещали и прочие. Или да се посети психолог, да се изповядаме при свещеник - зависи от нагласите на човека. Стрес, страхове, хипохондрия - защо ги изпитваш, какво ти се е случило, за да ги отключи, след като РЕАЛНО погледнато няма поводи? Да не би да си причинил (не) съзнателно нещо лошо на другите и сега да си плащаш извършеното? Ако се върнеш назад в семейната си история - има ли извършено по-тежко престъпление?

Четох някъде, че определени заболявания са реакции на гняв, чувство за вина и подобни. Човекът започва с конвенционални методи - нищо не помага, дори се влошава. И в един момент обръща курса и започва първо да си лекува душата. И всичко отшумява. Трябва да потърся коя болест на каква отрицателна емоция отговаряше. Имаше и за рака.

За манията по чистене при някои жени съм чела, че се отключва в резултат на преживяно сексуално насилие, например. Или пък твърде власти и изискащи родители.

Като цяло, тъй като действително има хора с много силна отрицателна енергия наоколо, които буквално се "хранят" от другите, трябва много да се внимава да няма някъде "пукнатина" в аурата ти. И да не допускаме ние самите "човещинки" като завист, например. Да не се отмъщава също така. Примерно, по-жертвоготовните и милостиви хора сме много по-изложени на опасност, защото това се усеща и привлича възползващи се.

А за тези "на нещата", "вярващите само в науката" и прочие - видяла съм как най-големите атеисти в момент на криза започват да се молят. И лекарите често казват: "Божа работа". Усеща се, че има нещо, което е над всички нас и Науката много добре знае, че може и никога да не го обясни.  Обичайно те не са приятни и като хора - цинични, груби, не търпят чуждо мнение, нямат реални аргументи, а цитират този и онзи, защото е известен, не те доизслушат/дочитат, а "те молят да напуснеш и така", отхвърлят нещо, защото не го разбират и така.

desenchantee  аз съм  атеистка и обожавам науката, но  въпреки това смятам,  че както и ти  се изрази " има нещо над нас" . Просто  не сме дорасли  да го  разберем.

Да, ето, с цивилизовани хора като теб може да се говори. С "талибани" и в двете посоки няма как да стане. И вие знаете много, което не е за пренебрегване. Науката е много важна, но трябва да се внимава дали е точно в полза на хората. Зависи в чии ръце попада и за какви цели се използва.

Историята е от август месец тази година.Тамън се бяхме прибрали от вилата и с ужас забелязвам, че сешоара ми е останал там. Викам край умряла съм. Ще се връщам. И качвам се в моята кола, разстояние 50 и малко км в една посока викам си ок до 23ч ще се прибера. Излизам от града и се понасям по междуселищните пътища. В далечината гледам как проблясва светкавици и си викам ще ме пере яко дъжд. Продължавам и излизам от поредното селце, след  което следва една права, изкачване, няколко завоя и съм на вилата. Натискам газта и колата започна да ускорява. Видях бегло как индикаторът на предавките изписа 6. Натискам газта и забелязвам в сумрака как пейзажите покрай мен, осветявани от време на време на светкавиците се сменят бързо. Поглеждам километража - 170км/ч. Викам си за оня свят ли бързам, аз на магистрала не съм карала толкоз. Но нз защо продължавам да натискам газта и колата се понася все по-бързо. Изведнъж няколко едри дъждовни капки ме извадиха от транса, в които бях изпаднала. Пуснах газта и натиснах леко спирачката. Колата започна да намалява скоростта, а дъжда да се усилва. Вече навлизах в окото на бурята и все едно някой изливаше вода с кофи върху колата. Отбих плътно в дясно и спрях. Пуснах аварийните и си викам ще чакам. Явно обаче не му се спираше на дъжда и под светлината на светкавиците виждах тъмните потоци, които идваха от дефилето. И загледана в небето явно съм задрямала. Замирисва ми на кафе. Отварям очи и гледам пече слънце а дъщеря ми до полуотвореният прозорец на колата държи чаша кафе. Как ли се е озовала там?! Гледам я и тамън да си отворя устата чувам: "Мамо, мамо направих Ви кафе с тати". Отварям очи. В спалнята съм, а дъщеря ми пред мен с чаша кафе. Навън се е съмнало. Прегърнах я! Замислих над толкоз реалистичният сън. По-добре е да сме по- внимателни не само с шофирането, за да можем да видим любимите си същества, отколкото да бързаме и препускаме като обезумели. Кафето ми се отрази добре. Целунах я!

П.П. Отидох до банята и погледнах инстинктивно. Сешоара си беше на мястото.

desenchantee, ако си спомниш къде си го чела, ще споделиш ли, моля. Ще ми е интересно да го прочета.

Не съм сигурна, но мисля, че подобно тълкуване на болестите е характерно за Аюрведа. Потърси в тази насока.

Minnie Mouse, потърси в нета информация за Луиз Хей и нейната версия за причините за различни болести. Тя предлага и решение.

Много благодаря, момичета!

Здравейте във форума има група за тълкуване на сънищата , но това което описвате на мен ми звучи така :
Карането на кола го свързвам с управлението на живота си , тоест бързате за някъде пришпорвате нещата после сама се осъзнавате и спирате.А буреносните облаци са проблемите които вие сама се насочвате към тях но после спирате. Според моето скромно мнение .

Казват, че атеизмът траел до първите по-сериозни въздушни ями по трасето на самолета...

Хах, това го разбирам буквално.
Аз не съм атеист, но миналата година преживях неприятно и страшно пътуване и много близко бяхме до инцидент със самолет, а тези инциденти, както всички знаем, са фатални.  И вярвам абсолютно, че в такъв момент всеки се моли.Всеки. Няма значение на кой, на какво и вярва или не. Като буквално се търкаляш почти вертикално на седалката и виждаш как стюардесите са пребледнели като платно  и крещят от ужас всички да стоят на местата си ( защото някои хора, изпадат в паника и тръгват да стават и да тичат) и вода пускаме всички от стискане на дръжките, ще се молиш не, ами и вярващ може да излезеш от самолета, ако не си бил.

Пътуване съм самолет от няколко години не ми е в списъка с любимите преживявания, а от миналата година е вече в графа травматични преживявания. За съжаление ми се налага да пътувам със самолет, всяка година по няколко пъти. А и обичам да пътувам и няма да позволя страха ми от летене да победи и да ми пречи. Но не е приятно, никак не е. Особено при кацане едва овлядявам и ПА и краката ми "танцуват" от нерви, а слънчевия сплит е не на топка, а на точка.

Момичета, моята серия с чупенето продължава. Вече не ги изпускам, намирам счупени чаши и бутилки, или се чупят сами. Днес слагам една чаша в миялната и тя се пръсна.
Благодаря за съветите да отида на лекар и да видя дали не идва от там проблема. В петък имам час за друго, но ще спомена и това. Аз винаги съм била припряна и леко хаотична и бърза в движенията си, но пък все съм имала  непокътната кухнеска посуда, почти без инциденти. И чаши за вода и чаши за вино ще трябва да си купувам сега.Читав комплет не остана, и блендер трябва.

Приемам го за добро и това е. И на лекар ще отида, за всеки случай. Даже вече не ми е странно, а забавно. То се чупи нещо през ден.

Бях учудена как образите се предават и миризмата - кафето и дъщеря ми.

С атеизма на много хора си обяснявам и страха от болести и смърт при много хора в последно време... Паническото криене, истерии, тичане по доктори и болници с повод и без повод... Реално от какво толкова има да се страхува един човек? Можеш ли да избягаш от всички опасности?
И за самолета нагоре е отличен пример. Можеш ли да знаеш какво те чака?
И като се страхуваш от нещо - не го ли привличаш?
Странно ми е такъв страх да има от нещо неизбежно.

За мен е странно последното изказване. Какво имаш предвид, че вярващите нямат проблем с идеята за смъртта ли?
За ходенето по лекари и болници също не разбирам какво искаш да кажеш.

Ем аз съм атеист, изпадала съм в страшни ситуации и не ми е идвало на ум да се моля. От толкова стрес и страх, нямам време да мисля за нищо друго освен какво да правя. Зависи и от опита на човек, ако си осъзнал че нищо ме постигаш с молитви просто спираш да го правиш 😉 Точно защото съм от много набожно семейство съм стигнала до своите изводи. Сигурна съм че има "нещо там", но това не е господ, по вярвам в теорията за по развити от нас цивилизации.  Ама това е за мен, всеки си има свое мнение и свои причини да вярва или не вярва и никой няма право да съди решението им. А вяващите също се страхуват от смърта и също ходят по доктори 😉
П.С. изразите "божа работа", "да пази господ" и прочие са просто разговорни форми и това не показва колко вярващ е човек.