Автоимунен тиреоидит на Хашимото - тема 53

Докато човек не премине през всичко, да пробва и да се увери сам, кой каквото ще да му говори, все тая. А и се убеждавам с годините, че това което работи при едни, при други не действа. Колкото и да ни се иска за всички да е меродавно едно и ефектът да е един и същ при всички, уви, далеч не са едни и същи резултатите. Полезно ли е, вредно ли е, води ли до дефицити след години, води ли до здравословни проблеми, май не всички са под общ знаменател отново, макар според други хора причините да не са само хранителни и макар и пак при някои хора да се налага освен храна да променят и още куп неща.
Безспорно има режими на хранене, които са удачни за голям процент хора и действат по нужния начин, за подобряване на здравословното им състояние (до известна степен). За някои е достатъчен само даден режим на хранене, за други е нужно да направят и други промени в живота си.
Може би не приемам само едно. Да виждаш, че нещата не се получават с дадено хранене и да продължаваш да натискаш в тази посока, защото 50-100-200 човека ти казват, че така трябва и че това е Пътят. А пътят е този, който те кара да се чувстваш добре, с който постигаш добри резултати и си здрав, независимо дали включва месо или не.
И като че ли с възрастта и нуждите на организма търпят промени. Не при всички разбира се. Ако едно е действало преди, сега действа съвсем друго.

И нещо съвсем далеч от храненето. Четейки разни групи за чревни автоимунни заболявания, където хората се скъсват да пробват с години какво ли не, чуждестранни групи за Базедова болест (чета само групи и опити на болни хора, а не проучвания и статистики), един огромен процент, да кажем 90%, първо посочват за враг 1 глутена, следван от соята, след това пакетираните храни, захарта, но реално всички пият лекарства, а щастливците, постигнали ремисия по някакъв начин, в повечето случаи, от това което аз чета и си вадя лична статистика, са хора постигнали някакво удовлетворение в живота, или да го нарека по друг начин - щастливи са.
Преди доста години съм споделяла в тази тема, как без добавки, без промяна в хранене и т.н., само с лични убеждения и внушения, съм постигала изключително бързи резултати. Всички живеем в стрес и колкото и човек да се бори и старае, все нещо му тлее на сърце, все в някакъв аспект нещо го тормози, обиден е, огорчен е, чувства вина, угризения, нещо тлее, нещо разболява, дали минали неща, дали настоящи. Първо идва тревогата, безпокойството, които безспорно удрят стомаха и нервната система, сърцето. Продължи ли дълго, нещата се задълбочават и разболяват душата. За съжаление животът е такъв, че винаги сме подложени на изпитания, и дори в един миг да си щастлив, в следващия следва огорчение, независимо от какъв характер. И вече от това как се справя човек в такива ситуации, много зависи и нашето здравословно състояние. Умее ли да прощава, умее ли да преодолява, умее ли да неглижира, умее ли да завършва започнатото, да не го мъчи, да не гризе. Умее ли да приключва връзки, да се освобождава душевно, да не го гнети, да мисли, да тлее, да се освобождава.

Та за въпросните по-горе групи. Онзи малкият процент с ремисиите, малка част споделят за някакво щастливо събитие, променило живота им и излезли от онзи омагьосан кръг. Другите се борят с режим (без глутен, без месо, без соя, без не знам какво) и пият лекарства. (Сега, тук пак го има онова, че това което действа при един, при друг не действа, и все пак...) Щастието действа на всички. И освен това, дори само това да знаеш, че правиш нещо за себе си в здравословен план, пак по някакъв начин действа успокояващо.
Преди може би година, две, останах меко казано изненадана, когато в група за автоимунни чревни заболявания се пусна дискусията за антидепресантите. 99% от хората знаете какво мнение имат за тези "лекарства".
Оказва се, че не срещнах ни едно мнение на човек, който е на антидепресанти и да не е в ремисия. Звучи плашещо, но който е с автоимунно чревно заболяване ще разбере. Това са толкова коварни заболявания, че моят Базед ми се вижда "Пей сърце" на фона на едно такова заболяване. Имам контакт с такъв човек, за съжаление. Четейки как стават непукисти с антидепресанта и колко са добре, направо настръхнах, че чак ме хвана и яд, че някой дава такива съвети. Но коментарите си следваха един след друг. И човек като се замисли как действа антидепресантът и на какво действа, мисля се изясняват нещата. Не подкрепям приема на такива лекарства, разбирате ме. Само насочвам разговора, а вие разбирате между редовете, какво имам предвид.

Хората, които не могат да изтръгнат от себе си причините за болестта, които таят, които са обидени, които са разтревожени, които нещо ги мъчи, които премълчават, не могат да прощават, които са много емоционални и чувствителни, успяват да постигнат подобрение с антидепресант дотолкова, че да влязат в ремисия само и единствено с него. С нищо друго не успяват. И естествено са в ремисия, докато си живеят в другия свят на непукизма постигнат с хапчето.
Значи, и с шепи да се пият добавки, с каквото и да се храниш, душата ти боледува ли - забрави за лечение.
Не казвам това като излекувала се от заболяване. Човек съм, имам си тревогите, обидите, огорченията, емоционална съм много, то си личи по болестта ми. Споделям просто какво мисля и какво съм видяла през годините и какво ми е подействало на мен в даден етап от живота.
Не много отдавна, говорих с едно докторка - хирург, преди да ми направи операция на зъб. Стана въпрос за антибиотиците и кое как ми действа, че имам разни болести. Като се заговорихме за купищата болести и симптоми, учудването за мен беше, че не ме насочи към еди кой си доктор или да ми каже рецепта, която е чула или пробвала. Насочи ме да чета 2 книги. Едната беше "Лечебен код" на Бен Джонсън и Алекс Лойд.  Четеш 200-300 страници, за да стигнеш накрая до извода, че всичко е в твоята глава и че трябва да се лекуваш на емоционално ниво, че дори и чрез внушения. Това не е просто някой да ти даде някаква рецепта и да се излекуваш. Тези неща не се случват, ако на емоционално ниво продължаваш да си вредиш и боледуваш.

Да се научи човек да мисли за себе си, да се поставя на първо място, да преодолява трудностите по начин изгоден за него, без да засяга другите хора, да живее в някакъв душевен мир, да не таи обиди, огорчения, да си казва всичко право в очи, да премисли нещата, преди да действа, да не нарушава душевния мир и на другите, за да не създава и на тях и на себе си тревоги, това е едно мнооого трудно упражнение и може би цял живот няма да ни стигне, за да се научим да живеем и да бъдем хора.