С какво ви дразнят свекървите - тема 97

Още малко и ще застана на страната на свекървите. И моята ще започна да оценявам явно.
Специално правя снимки на ММ с детето и й ги изпращам. Той няма фейсбук, не обича и да се снима. Затова ги дебна, снимам и пращам на баба. После и на хартия й вадя. Понякога тримата, понякога тях двамата и детето само. Ами радва се жената.
Нямам против да се целува детето, само мразя отпечатъците от червило. И мен целува като види, и аз нея също.
Имаме търкания, не е като да нямаме. Ама и с моята майка имам.

Леле, големи драми - ще рече човек, че тези баби ги ближат с език тези внуци, а не ги целуват със затворени устни. Колкото повече хора обичат едно дете и му го показват с думи, прегръдки, целувки и действия, толкова по-добре за него. Никой не може да измести родителите, и ако освен тях детето е обичано от баби и дядовци, лели, чичовци или вуйчовци толкова по-добре е за него. Да получаваш безрезервна любов е богатство.Отразява се  на емоциите, самооценката, самочувствието.
А това да мразиш една жена и да те е гнус, просто защото ти е свекърва е патология.
Ако си мислите, че успявате да прикривате чувствата, които изпитвате се самозалъгвате. Когато някой не ни харесва ние го усещаме - по поглед, стойка, интонация....Ще купя сувенири от почивката за спомен, ама ще ги дам с погнуса, ми усеща се, после тя мен не ме снима, каквото повикало такова се обадило.

Мавал, никое новородено не знае /и не му пука/ за "любяща целувка" от баба. На нито едно. Дори смея да твърдя, че им е доста неприятно, съдейки по реакциите, които съм виждала. Но това всяка самозабравила се мляскалка, отрича да види - дърпащото се бебе.

Желаната бабешка целувка на новородено, съществува само в главата на бабата.

Аз лично не помня кой ме е тормозил, като новородена, слагайки си устата по бебешката ми кожа и много се радвам! Целувката за пеленачето не носи никакъв емоционален заряд, редно е вече застаряващите натрапници да го разберат. Щипането на бузи - също. Говоренето от 5 милиметра в лицето на малко дете - също. Мачкането и стискането, наричано прегръдка, от подивяла баба - също.

Единствения физически контакт нужен на новороденото е този с родителите му.


wind and fog - става въпрос за пеленаче, така че тая любов, самочувствие и други клишета не вървят. Освен това - да, възрастните жени отделят слюнка повече и неволно, знаеш защо ... нека да сме реалисти ... поне от време на време.

А .. ииии... никого не мразят "просто защото" е нещо си. Мразят го, защото е себе си точно. Жените се държат различно с различните свекърви, мъже, приятели и т.н. Мъжете също с тъщи, жени, колеги и др.

Никакъв спомен не пазя от бебешките си дни кой точно ме е целувал. Предполагам който ми се е радвал.

Salsisha, излагаш се. Какъв е проблемът баба или дядо да прегърнат и целунат внучето си? Не става въпрос за мачкане, стискане и подобни. Съвсем нормална прегръдка и целувка.

В момента е бебе, но ще порасте.
Аз пък помня, помня отношението на бабите и дядовците ми. Всъщност единият ми дядо беше по-дръпнат, беше от тези, които са на принципа никакви прегръдки, целувки, даже и насън не бива да се гали детето по главата, че да не се разглези.Не се е занимавал изобщо с мен, уж близък роднина, а не съм го чувствала като такъв. Другият ми дядо го обожавах, играеше с мен, разказваше ми разни неща, учеше ме да майсторя разни дреболии, научи ме и карти да играя като поотраснах. И двете ми баби ме прегръщаха и целуваха, обичах ги и двете, те мен също. Какво е мислила майка ми по въпроса не знам, определено не се е тръшкала от факта, че онези "дъртите" ни целуват.
Две деца имам - целували са ги бабите и дядовците, че даже и прабаба им. И сега ги прегръщат и целуват, след като не са се виждали дълго време. Живи и здрави са децата- на 20 и на 11 години са, не са се бъгнали от толкова целувки и прегръдки.

Salsisha, подивялата баба, може да го целуне по крачето или челото, не мисля, че с любовта си ще навреди на детето ми, както и на мен майчината ми целувка.

Честно да ти кажа, когато аз бях дете се потрисах, ако възрастен човек иска да ме целуне по бузата, например. Изключвам мама. Баба ми я обичах безумно много, лека й пръст, но дори и тя като искаше да ме целуне, някак си не се чувствах комфортно.
Има хора, на които цялото това нещо им създава душевен и физически дискомфорт. Разбирам го. И до ден днешен съм такава-целувам мъжа си, децата си, майка ми и баща ми, сестра ми и кумата ми. Не ми е приятна прекалената физическа близост с други хора. Не ме е гнус, но ми е наистина неприятно.
Не се навирам в лицата на бебетата, не ги мляскам и целувам.

Всякакво навлизане в личното ми пространство предизвиква крайно негативна реакция. Мъжа ми е същия.
Поколението явно следва родителите си, защото наблюдавам същото.

Според мен си е въпрос на характер.

Е, предполагам, че когато някой навлезе в личното пространство на бебето, то ще изрази неудоволствието си от това с плач. Ако не е съгласно, разбира се.

Ами, правят го бебетата. Даже тук на няколко пъти съм чела учудване на майки, чиито бебета плачат неудържимо при контакт с определен човек, без причина. За единия случай конкретно се сещам, че беше писано за безпричинен, истеричен рев в ръцете на едната баба. И те са хора, и те си имат предочитанията.

Абсолютно забранявахме /и все още забраняваме за малката/ целуване по лицето, врата и ръцете на децата. Както и "пръхтене" уста срещу уста. Това за всички, включително баби и дядовци.
И не защото са стари, а с цел да не се пренесат определени болести и т.н.

Абсолютно е забранен контакта с баби и дядовци /и всички останали/, когато същите са болни!!!
Имали сме случай, в който свекърите уж бяха прегракнали от ядене на фъстъци... Отказах им на намерението само да "гушнели" детето. На следващия ден бяха с температура!

Също така буквално се е налагало да избутвам и да хващам ръцете на непознати хора, решили ей така от умиление да посегнат в количката и да щипят бузки и други части на тялото на децата.
Дете било, да му се порадвали... Ако аз в качеството си на непозната посегна към продавачката да кажем да я щипна по бузката или галя по косата... Сигурно още преди да стигна до целта, ще се е отдръпнала.
Това е навлизане в личното пространство, пък било то и на бебе. Освен това няма как да знам какви са хигиенните навици на човека, а така също дали не е болен в момента.

Малко излязох от темата ама...

Право на родителите е да решат какво да позволяват и какво да не позволяват да се прави с детето ИМ.
И да, в обикновен разговор също казвам детето ми, децата ми. Това ни най-малко не означава че не са и на баща си. Но определено не са деца на баба си и дядо си. Навремето са си имали малки деца - да са се упражнявали върху тях.

Не ми е приятно и всеки път да се коментира "маслеността на млякото ми" /кърмя все още/ и го показвам, но кой да се усети...

Родих второто си дете в болница, която е на 5 минути с кола от къщи и не повече от 20 пеш. И то в 17 часа следобед. Но свекърва ми не дойде да ни види, защото нямало кой да я докара - свекър ми беше на работа. Да уточня, че е в добро здравословно състояние, не е възрастна и т.н.
Имам още много да пиша, но започвам да се ядосвам и ще спра до тук...

Ти очакваше ли посещение от свекървата ти? В смисъл, щеше ли да ти е приятно да дойде и липсваше ли ти нейното присъствие, като не дойде?

Ами внучето й се е родило все пак.
А да нямаш желание да го видиш.
Не се случва често да се появява нов член в семейството, нали?
Ако не иска да гледа мен, не изпитва ли желание да види новороденото си внуче?
Странно ми е това.

Но ти сама твърдиш, че детето е предимно твое и на баща му. Защо тогава държиш баба му да хукне през глава да го вижда? Не ми е логично хем бабите и дядовците да са на заден план за внуците си, хем внуците им да са им пръв приоритет. А като добавим и факта, че свекърва ти не ти е най-приятният човек, съвсем недоумявам защо държиш на нейното посещение. Аз бих се радвала да си спестя среща с някой, който не ми е приятен, вместо да си губя времето с него.