Въпрос за деца в риск.

Да, реших днес да отида до социалните. Да говоря с тях. Може пък , ако го наблюдават, говорят с него и следят нещата от близо, да се постарае повече в отглеждането и да се стресне малко.

Добро решение. След като разговаряте с тях, пишете какво се случва.

Вижте и с тока какво е положението.Имат ли право на помощи.Тъкмо сега май се подават или септември, ползва ли ли са преди.. Има също и еднократна помощ - да , трудно я дават, но все пак.
Ще се очудите колко хора не могат сами да се оправят.
Дано попаднете на свестна и съпричастна служителка!
И не е лошо и с бащата да се разговаря.Кажете , че искате само да помогнете.Да не си помисли, че нещо с  лошо сте тръгнала.Дано човека потвърди, че има нужда  от помощ и да има желание да я получи!
БЧК също , ако имате регионално също биха могли да помогнат.
Но най- важно е да изясните положението, реалното на с- вото.Имат ли нужда, от каква точно помощ и тн.Тук социалните би трябвало да помогнат.
Колкото до интеграцията и възпитанието- трудна работа..но..
Много добре, че директорката на у- щето знае.Не може ли да ги включи безплатно към някакви занимания през уч .година? Футбол, кръжоци и т.н. Сигурно и на екскурзия никога не са ходили:(.
Имахме подобен случай с двама близнака.Подпомагахме ги в детската градина и т.н .Едно друго дете , полу-сирак заведох на басейн..В ужасни времена живеем! Хич я няма тая държава..Успех ви желая!

Така, има разлика между това да помогнеш на някой в нужда, дори и да е непоискана помощта (като това да ги поканиш на топъл обяд и да им предложиш да се изкъпят), съвсем друго нещо е да ходиш да "спасяваш" някой, защото ти имаш потребност да се чувстваш велика.

Мисля, че авторката не е от "спасителките". (За авторката - има в психологията триъгълник на драмата, където играчите са жертва, преследвач и спасител. Всеки, който си е в ролята е в губеща позиция. Трябва да се излезе от ролята, за да има нормални, недраматични отношения.)

По-скоро не говорете вие с бащата. Нека директорката да се опита много разбиращо да говори с него. Децата - вземете и ги канете да си играят у вас под предтекст, че са другарчета на твоето дете. Така  като се слага за всички ще се слага за всички.

Според мен трябва да се действа целево. Да нахраниш и изкъпеш чужди деца е романтично, но не решава въпроса.
Институциите са за това. Толкова пари се отпускат по разни програми. Предполагам, че и Общината може да помогне.
Според мен тук проблемът е друг-бащата няма необходимия капацитет да упражнява контрол над децата. Едва ли чак е такъв немотиен, че да не може да ги нахрани - нали ходи на работа.
Точно Дирекцията за социално подпомагане е компетентна. Ще ги настанят , ако трябва , при близки, извън семейството. Срещу заплащане. Било то дори и някоя баба. Как така ще растат по улицата тези деца. И те трябва да формират някакво лично достойнство. Директор, социални, Кмет. И телевизия също , ако не се помогне. Толкова малко деца ни останаха. Трябва да се погрижим за тях. И то не благотворително, а отговорно.

Част бях от подобна ситуация (в ролята на частичен помощник) - няколко деца, от различни бащи, майката безработна, децата гладуват, ходят боси, голи... Децата идваха да си играят с моите. Майка им нон стоп им крещеше и ги шамареше, ужас някакъв.
Мога да споделя какво се случи след сезиране на социални и агенцията за закрила на детето.
Дойдоха, видяха какво е положението, опитаха се да изведат децата незабавно. Да, ама децата отказаха да тръгнат с тях. Добра-лоша - майка им е и те я обичат. След страхотен панаир оставиха децата, направиха и куп предписания (основно за по-добра среда), които, естествено, майката не спази, защото няма пари.
Тък като аз съм само приходяща там (нарочно не искам да пиша за къде става въпрос), децата продължиха да гладуват и да обикалят по съседните къщи, възрастни хора им мажеха по някоя филийка, даваха им стари дрехи, носех и аз от моите деца, за зимата майка ми им купи гумени ботушки с хастар поне да не са мокри и да могат да ходят на училище.
В най-големите студове децата сами се пожелаха д абъдат изведени и бяха настанени в дом. Прекараха там няколко месеца (мисля, до лятната ваканция).  През това време се намери начин да се ремонтира стаята им и поне прозорците да се затварят. Много ми беше мъчно за децата - майка им им липсваше ужасно много, но пък бяха впечатлени, че ядат по 3 пъти на ден, че им перат чаршафите всяка седмица и че е топло.
Върнаха ги и пак са при майка си. Пак ги тормози, но и те попораснаха и вече могат да се справят горе-долу и сами.

Защо казвам това - помисли тия деца доколко биха могли да понесат да бъдат отделени от баща си. Те са  малки, а той е единствения им близък човек останал. Като слушам, останалите им роднини не са силно заинтересувани от тях. В лишения се расте, но психически много трявми могат да им бъдат нанесени. По-скоро ако има някакъв вариант да се помогне на бащата е най-добре да бъде потърсен.

Хайде да не ме определяш каква съм и какво искам! Образованието, което съм завършила е педагогика на деца с девиантно поведение, та имам поглед на нещата. Може за вас да е редно да цъкам с език за горките деца и да им подавам храна от време на време, но за мен не е. За мен редното е да помогна с действия.
Ходих до социалните и разговарях с тях. Проблема за тях не е нов, запознати са. Както споделих, вече има подаден официален сигнал от директорката. Разбрах от тях, че майката освен, че има още едно дете е и наркоманка. Преди години, когато са се разделили, са водили съдебна битка за децата и той я е спечелил. Казаха, че е имал огромно желание да гледа децата и се е борил много за тях. След подадения сигнал е бил наблюдаван за кратко и в този период е имал голям напредък в грижите за децата. Казаха обаче, че от около година нямат поглед върху тях и незнаят към днешна дата какво е положението. Тъй като ми споделиха, че при втори официален сигнал, мерките, които ще бъдат взети, ще бъдат доста по-сериозни, реших да не подавам такъв, поне засега. Разбрахме се, че ще го извикат отново, ще посетят дома им и отново ще го наблюдават как отглежда децата. И ако в този период бъдат установени големи нередности, ще вземат необходимите мерки.Попитах за помощ, но казаха, че няма да я приеме. Били му предлагали преди време, но отказал.

За сега ще изчакам, но съм скептична. Едната служителка ми заяви, че имало и по-зле от тези деца. И че по-този начин израствали много по-бързо, защото нямали друг избор, та имало и добро в цялата ситуация. Попитах я в кой учебник го прочете това, да ми го покаже, че по-голяма глупост скоро не бях чувала.
Обещаха да ме държат в течение. Казах им, че нямат друг избор, защото аз ще ходя и ще се интересувам постоянно до къде са стигнали и какво се случва. И при нужда ще реагирам, вече официално.Припомних им и че, ако се стигне до ситуация с някое от децата, ще потвърдя неофициалния си сигнал и виновните ще бъдат те, защото не са взели мерки.

Щях да падна при безумните предложения да се приютят децата от някой, ей така, от добро сърце! Абе хора, вие разсъждавате ли нормално? Отстрани много лесно се раздават съвети, да.

Авторке, минах по този път с моята кръщелница. Сигнализирах Закрила на детето и я настаниха в доброволно приемно семейство. Тя е голяма, на 17 г. и живее в семейството на нейната най-близка приятелка. Това бих ти препоръчала - сигнал. От Закрила ще направят среща с бащата, с близките до семейството хора, ще говорят. Децата също ще бъдат разпитани. Ще се задействат нещата в някаква посока. Но те съветвам, конкретно ти, освен да подадеш сигнал, друго да не правиш.
Да се допълня, защото сме писали заедно. Подай писмен сигнал и да ти дадат входящ номер на писмото.

Да, казаха, че ще извикат и таткото и бабата за разговор ще наблюдават какви грижи се полагат. Въздържах се днес от официалния сигнал, защото ще е втори такъв и мерките ще бъдат сериозни. Ще видя до къде ще я докарат, и ако се наложи ще подам писмен сигнал. Друго няма какво да направя. Нито съм човека, нито институцията, която има право да води разговори с бащата и да се бърка в тези неща.

глупости са това и няма да стане да ти кажа. най-малкото не можеш да го докажеш. това пък да ги заплашваш е егати простотията. какво точно очакваш да направят? ако може с леко, меко, без последици ...ами няма да стане, не знам на какво се надяваш.
въобще това с мерките в такива ситуации е толкова огромен нож с 2 остриета, че.....още повече, че ти виждаш едно, може да се окаже нещо съвсем друго на практика.

Съдейки по писанията й реакциите й - баш си е от тази порода.  Като гледам, вече ги е забъркала...

Съжалявам, поправих се. Няма да използвам повече другия си профил.
Като се е борил за тях да ги гледа!

Вие разговаряхте ли с него, той може да не знае че не са яли...може да е на работа, всичко е възможно. Има деца с двама родители и пак са недогледани...Не знам. Не вярвам в институциите ни.

Тук има типични представителки на днешното ни общество. Стоим и гледаме отстрани какво се случва, оплакваме се, но не правим нищо!
А когато някой се опита да предприеме действия, даваме определения и категоризираме! Да си чешете клавиатурите е лесно! Не съм ви искала мнението за мен! Писах по определен въпрос, поисках съвети. Ако не можете да ги дадете, както го направиха повечето потребителки, подминавайте!
Мнението ви за подбудите ми, не ме интересува, ама никак. А вие с нищо не помагате!
Ще помоля подобни персони да подминават темата ми и да си избиват комплексите на друго място!
На останалите, искрено благодаря за включването и съветите.