Помощ ! Детето ми отказва да се храни без играчки

Съгласна съм с почти всичко казано!
Казвам почти, защото на мен единственото нещо което ме е дразнило, че детето ми е яло пред телевизор е това, че се разсейваше и че се хранеше бавно и се налагаше постоянно да казвам - Хайде яж.
Иначе както някой по горе каза, аз самата и семейството ми се храним и слушаме/гледаме телевизия, така, че както казах преди, за всеки "нормалното" е различно.
Относно столчето за хранене, както казах на нашия стол на самата табла/масичка за хранене имаше сложена дрънкалка такъв си беше модела столче. На приятелка детето също играеше с различни дрънкалки и свирещи играчки докато си яде с другата ръка...което също забавя храненето безспорно.


Кристияна упрека към Вас за прибраната храна (поне от моя страна де, другите не знам какво са имали в предвид) е заради това, че детето едва ли е разбрало мотивите Ви. Според мен дете на годинка няма да направи причинно-следствената връзка -  Мама прибра храната защото си играя с играчки...да добре, като ми я даде другия път няма да играя само ще ям.

Пожелавам Ви искрено успех с възпитанието  

Искам да уточня, че говорим за дете на една година. Ако по-голямо дете се храни пред телевизора, не бих била толкова крайна. Зомбирано бебе, не виждам как може да се храни само - то просто зяпа екрана, а майка му тика храната в устата. Ако на това бебе му се даде играчка, поне според мен, то ще се разсейва. Ако играчката не му пречи да се храни, ок, не е голям проблем. Поне при нас на тази възраст ставаше голямо мазало, без значение дали аз хранех децата или те се опитваха сами, та играчки нямаха място в картинката.

По конкретния казус бих дала съвет, ако е възможно детето да се сложи на място, на което няма да се разсейва от играчки. Дава му се лъжица в ръката, слага му се купата и се подканва. Или пък може да му се предложи да яде нещо с ръце - плодове например. Друго за което се сещам е че майката може да си сложи манджа и на нея и да се хранят заедно, при мен това работеше по едно време. Даже не е нужно детето да се подканя, просто му се връчва храната и майка сяда и почва да яде срещу него.

То като цяло е недопустимо дете на 1 година да гледа екрани, не само по време на хранене, но... децата са си техни, нали така?

По проблема някои идейки: дава се на детето лъжица и като начало се избират 1 или 2 играчки, които ще участват в храненето. Детето има право да ги храни, докато вие го храните и то храни и себе си. Може да се ползват и фингърфуудс, особено подходящи са за следобедна закуска.

В горния пост виждам съвет майката да се храни на масата заедно с детето. Как е възможно изобщо тя да яде отделно, не разбирам. След първите няколко месеца захранване в странни часове и със странни храни, детето почва да сяда на всяко хранене със семейството. Да не говорим, че и си яде същата храна, ама айде да не бъдем максималисти.

П.П. Аз също имам лоши навици - чета, когато ям сама, затова гледам да ги боря чрез хранене в компания

Аз през деня не ядях с детето, което отчитам като грешка, която поправих с второто. Вечер естествено, че сме сядали всички на масата, но сутрин и на обяд децата ми се хранеха самостоятелно, просто все нямах време за себе си и набивах когато и каквото мога. Затова съвета ми беше майката да сяда с бебето, защото то гледа И от нея.

Децата са различни, някои са по-кротки и седят на едно място, други не толкова.

Все пак голяма част от тези навици ги създават родителите - дете, което е ангажирано с нещо друго (дали играчка, дали телевизия, дали телефон, дали нещо друго) е по-лесно да бъде нахранено бързо, което е и крайната цел, понеже е много трудно родителят да прави нещо друго докато храни детето. А иначе докато то си пълзи или чекне наоколо сред играчките може и на телефончето да си цъка родителят и книжка да си чете и какво ли не.

После това "по-бързо" и "по-лесно" хранене излиза през носа, защото детето го приема за свое право, че се пробва и за още. И започва самонавиването, че "всички деца са така", че "моето е от неядящите" и подобни истории.

Моите наблюдения са, че "по-лесното" адски бързо се превръща в голямо, ама много голямо неудобство, докато съзнателните усилия, макар и по-трудни в началото, се изплащат. Естествено голяма част от наблюденията ми са от нашите собствени грешки, за които в последствие съм съжалявал доста Понеже имам и от другия тип неща и мога да направя сравнение.... 

Хубавото е, че на 1г. няма силно изградени навици, така че махайте бибите, спирайте телевизора и телефона, и игрите по време на ядене, местете бебето в отделно легло, учете го на някакво правилно поведение, което искате да затвърдите в дългосрочен план, не го свиквайте, че с рев и тантруми може да получи прищявки и т.н. и т.н. Много скоро ще берете плодовете от тези усилия.

Bgtatko81, твоето дете дали стана на 3-4 извинявам се за офтопика, ама ми стана много смешно какви уверени съвети-заповеди даваш, все едно е изкласило и вече отглеждането и възпитанието се е увенчало с пълен успех. Човек (родител) може да настъпи мотиката във всеки един момент, колкото и правилно да прави всичко... ама това се научава с опита.
Пък да не говорим, че има хора, отгледали и повече от едно, те не знам как не се напикават от смях

Между другото е полезно децата да спят по-дълго при родителите си. Това НЕ е вреден навик и не виждам защо, ни в клин, ни в ръкав се слага при биби и хранене пред телевизора.

Да, съвсем уверено давам съвети от позицията на бъркал и постоянно бъркащ Заповеди не давам.

Някои цигани по 10тина отглеждат (в смисъл не умират), ако искам съвет от многодетни семейства, ще се разходя до факултето или филиповци. Искал съм съвети от хора като мен, които се вглеждат и мислят детайлите, но основно мерене на пишки (или какъвто е женският еквивалент) виждам в този форум. Има обаче и полезни мнения, ще ми се повече да се пишеше в този форум, ама трудна работа като щом някой се излъже да попита нещо адекватно (което между другото е доволно рядко) се хвърлят масово да го кълват.

Човек е особено животно - учи се по два начина, единият е с "опита" и настъпване на мотиката, другият е с четене, мислене и преценяване какво ще стане. Щях да кажа, че недоумявам какво точно търсят тук хора от първия тип вместо да си гледат мотиките и отгледаните вече деца, но няма да е вярно - прекрасно знам какво търсят

Благодаря на хората, които наистина дадоха съвети, какво бих могла да направя в дадената ситуация.. ще пробвам вашите методи За другите, ,,благодаря " че си изказахте мнението по въпроса с възпитанието и т.н .. Манталитета на българина е такъв, че много обича да съди другите без да погледне себе си, но нали знаете че на чужд гръб и 100 тояги са малко. Ии само не мога да разбера, защо когато човек реши да попита нещо, започва да се напада, съди и да се изпада в едни конфликти ? В крайна сметка,нали тези форуми са за това, за да си помагаме ?

С моята дъщеря имам същия проблем, дори мислех скоро да пускам тема. Направо изход засега не виждам, но поне да споделя. Проблемът е, че яде само и единствено ако се занимава с нещо — може да е играчка или някакъв друг интересен предмет или най—много обича песнички, които й пускам от you tube. Много мразя гледане на ТВ по време на хранене, но при нея се принудих да го правя още от малка тъй като иначе не искаше да яде. Освен това не просто яде само ако се занимава с нещо, но и често е права на стола, дори танцува. Слагали сме я на столче с нас на масата — след малко се изнервя и се изправя и ако пак я сложа да седне, започва да пищи. Просто мисля, че не може да седи спокойно и да яде. Има такива случаи, но са редки и пак и за 5—10 минути докато задължително се занимава с нещо. Тук да вметна, че след 3 месеца става на 2 години, така че хич не е малка. Наясно съм, че на тази възраст трябва да се храни сама или поне да опитва, но и това е пълен провал. Давала съм й парченца храна, харесва й да яде сама и го предпочита НО храненето й се изразява в бавно погризване от тук от там, след което хвърля на земята. Взима и останалите парченца храна от чинията и разпилява всичко по пода. Риба и месо например абсурт да яде сама — става само ако са смлени заедно с разни други неща и успея да й ги пробутам докато е разсеяна с нещо по описания по—горе начин. Навън е доста трудно храненето, понякога успяваме, друг път — не. Затова време ли е тя да яде, трябва да сме си вкъщи. Понякога цели театри разигравам, за да я накарам да яде.Още по—лошото е, че напоследък и от песните започна да се отегчава и не винаги се храни. Случва се да сме на стола и по 50 минути (и аз съм инат).Още един проблем е, че отскоро не търпи никакъв лигавник. Веднага го сваля, казва ми «благодаря» и ми го връчва. Изобщо, време ли е за хранене съм в страшен стрес. Иначе за други неща например има добри навици: спи сама в отделна стая без проблеми откакто навърши една годинка, с гърнето се справя добре въпреки,че ползваме и памперси, пие вода от чаша, когато се изцапа например се забърсва сама със салфетка, опитва се да си духа нослето сама, реши се (колкото успее) и т.н. Доста буйно и енергично дете е, но огромният ми проблем е храненето й. Благодаря на тези, които са имали търпение да изчетат поста ми.

И двете ми деца не искаха да ползват лигавник, примирих се и ги оставих да де мажат. Не хаби нерви за това. Не бих оставила дете на стола 50 минути, ужасно ми звучи, но те разбирам, на човек му писва да го правят на маймуна. И моите деца са ставали от стола (че и сега го правят), общо взето е нормално, че им доскучава храненето. Според мен прекалено се вторачваш и стресираш и детето. Аз бих процедирала така - сяда-яде колкото яде, после дохранвам. Важното е все нещо да изяде сама. И големият ми син дълго време отказваше да яде сам супи и манджи ( а се справяше отлично с лъжицата), просто в един момент порасна и му увря главата. Но аз твърдо не съм се правила на маймуна за да хапне и никога не съм превръщала храненето в мъка и за двамата.

Ох, съчувствам ви и при нас имаше един период на отказ от лигавник, но тогава и слагах такъв с лепка, и моментално го сваляше, започнах да слагам такъв който се вързва и след направени няколко опита да го свали, сама се отказа. Пробвали ли сте да сложите колана на детето докато стои в столчето, за да не може да се изправя или започва да плаче ? Някой казват, че когато тръгнат на ясла всичко се променя, тъй гато децата обичат да потдръжават било на родители или деца, и когато вижда как се хранят другите деца ще започне да се храни като тях. Личо при мен се е случвало няколко пъти докато сме на вън и я храня да стои друго дете, което в момента се храни и тя го гледа и хапва без проблем, но в къщи не разбирам защо отказва при положение че ние също се храним и тя ни гледа ? Търпение и опити от наша страна ..

Като изчетох всичките мнения се сетих за един виц, който всъщност е отражение на истината:
"Американски форум: питаш - отговарят ти,
Руски форум: питаш - отговарят ти как по десет различни начина можеш да го направиш,
Български форум: питаш - започват да ти обясняват колко си тъп  "  Та и тука малко така се е получило! Ганьо много обича да съди другите и да се изтъква, с което разбира се не помага на никой, освен на собственото си его!

Сега по темата, понеже и ние имаме такъв проблем, на година и три месеца сме - забелязах, че отказва само лъжицата, а солети и бисквити яде с удоволствие, затова започнах да давам твърда храна и проблемът приключи. Вместо попара давам печени филийки с масло и сирене, правя му на малки залчета и си ги яде, на обяд му давам омлети, пататници, огретени и тем подобни, които не пържа, а пека на хартия като кюфтета във фурната и после намазвам с масло и ги захлупвам да се задушат, за да омекнат още. Може би просто детето иска да дъвче по-усилено и му е дошло до гуша от кашави консистенции. Също и сам да взема решения, нашия юнак някои залци не ги иска, избира си ги, и яде само тези, които той си реши. Може би така чувства, че има повече свободна воля, защото тъпкането с лъжица си е принуда, откъдето и да го погледнем. Дано съм била полезна

това не е добра идея. така си започнала игра на нерви с нея и от опит знам, че децата имат по-здрави нерви 

слагам масата и сядам да ям с детето. след определено време масата се вдига.
разбира се, че не му вдигам чинията, докато яде, но видя ли, че си играе и предупреждавам, че обедът/вечерята приключват след малко и следващото ядене ще е след 3-4ч. или чак на закуска.
1-2 пъти като стоя гладен и се досети на къде вървят нещата и яде в нормални времеви рамки. 

иначе на моето дете храненето му е безумно скучно. сега е по-голям и схвана, че все пак има правила и се храни бързо, за да приключи по-бързо със скуката.
като беше бебе и аз съм го хранила в количката, а той зяпа нещо навън, но после в яслата и ДГ навиците се оформиха и сега нямам подобен проблем.

понякога не му е вкусно и иска нещо друго, това обаче е друг проблем, всяко семейство пак си има различни виждания. при някои претенциите се изпълняват, други казват, че се яде това, което е на масата...