Дразните ли се на "хранителни проповеди" ?

Моето мото е умереност във всичко. Умерено ям, умерено пия и т. н. Не ме дразни никой. В момента в който някой стане досаден, преставам да го слушам. Да си дрънка, не ми пречи. Иначе не съм от слабите мисля 192 и 90 кила някъде. Ям си нормално, диети не съм пазил никога.

Ние възрастните можем да си позволим подобно отношение, но децата, по-точно тийновете са много уязвими и затова не само се дразня, а направо се вбесявам на разни хранителни гурута. Снощи 12-годишната ми дъщеря ми каза, че нейна приятелка искала да е "перфектна за морето" ( ) и затова била на диета с по 400 калории на ден.  Кой знае от кой гений на мъдростта е изкопала тази малоумна диета и си съсипва здравето.

Напълно съм съгласна, че трябва умереност във всичко - в храната, в отношенията, в емоциите.

И сега в кръга на шегата - когато стигнах до
ми се изясни всичко ти си мъж, а при мъжете, както е ясно, метаболизма е на съвсем други обороти. Мъжът може да свали 5 килограма, само като си го пожелае на ум. Аз ще се боря с тези 5 кила поне месец

Никой не може да ме подразни.
Казвам да погледнат как изглеждам и тогава да си помислят да дават съвети.
И аз не давам съвети - казвам, че всеки сам трябва да знае кое е подходящо за него и как му се отразява и уважавам избора му.

Здрав дух в здраво тяло-не е случаен този израз.
Ох, колко ми е мъчно, как около мен повечето се тъпчат, ама са слаби като вейки, а аз едва близна и съм слоница. Винаги се ограничавам, защото съм с повече килограми и тази логика ми е ясна, слушала съм я нееднократно, че за да съм дебела, значи плюскам. Съответно, аз не плюскам никак, ама никак, но ей на, съдба.
И безсолно даже ям. Вкъщи опявам единствено на едното дете, че вечно посолява по много, на чужд човек не бих си позволила да правя забележка или да коментирам.

В ситуация  с някакви такива войнстващи не съм попадала. С приятели също.
Имам колежка която спазва постите, никога не е правила коментар или пък да се дразни, че аз ям месо като седнем да обядваме, а тя не. Единствено са ме дразнели колежки с диетите , като почнат коментарите - това знаеш ли каква калорийна бомба е, всичко си хапваш да ни дразниш ли и ей такива коментарчета- никой не карам насила да идва с мен на обяд - доста време ми отне да ги оттуча, щом искат да си пазят коментарите за себе си.

Нямала съм такива ситуации. За умереността съм във всичко! Но ме дразнят прекалено парадиращите здравословно хранещи се. Също така и смятам,че веганство и разни други са повече мода отколкото вътрешно убеждение. Не обичам крайностите. Никой не може да ме убеди,че хранене без месо е върха на здравословното.
То и без това вече всичко е толкова изкуствено и със съмнително качество,че човек не знае какво яде. Добре,че имаме и собствено производство та съм захранила малката с наши домашни зеленчуци и плодове.
Не се меся на хората във начина на хранене. Никой не ми е четял и лекции. Разбира се, че отнасям  от бабите по някоя и друга дума в стил"ние едно време как сме си хранили децата".Не им обръщам внимание. Ама си имам мои си виждания.
Напоследък ме дразни нещо друго. Отказвам да й давам зрънчо и така наречени боклуци от този род-снаксове, кубети и пр. Обаче имам приятелки,които дават постоянно тези неща. И като излезнем с количките и моето иска. И давам, нямам какво да направя. А това е всеки ден почти. Много ме е яд. Но не мога да им кажа да не си купуват на децата. А моята като види и ще се скъса да реве ако не й дам. Знам,че навън няма как да го избегна това. Иначе трябва да не излизам с тях. Толкова се старая да не й давам такива неща. Само солети яде. И захар не давам почти. Само от бисквитите на Хип и домашни й правя с кафява захар или с много малко количество бяла. Излишно захар никъде не добавям. И като кажа, че ги избятвам ме гледат странно и се смеят. Били безвредни. И те така...

Сетих се за нещо. Личният ми лекар е мой набор, обаче е ходещо топче. Та той всеки път супер загрижено ме пита защо съм отслабнала толкова. А реално, откак съм при него, съм напълняла 6-7 кг.

Не, не ме дразни. Била съм веган, а в момента ям месо и то често. Дразнят ме по-скоро недоказаните митове около някои храни и преекспонирането на "здравословните" храни, които са 2-3 пъти по-скъпи. Очакванията всички да се хранят с био и здравословни храни са нелепи, тъй като повечето хора трудно могат да си позволят да отделят толкова пари за храна.


Тук направо бих обяснила как на 400 калории на ден няма да може да функционира.

По принцип обичам да чета за начини на хранене и да подбирам. Но се дразня някой като каже "чисто" хранене и с това се изключи всякаква вкусна храна. Щото "чисто" вече не е само джънк, ами си бие на орторексия. Говорим за ненормална храна от типа на чия с кисело мляко, разни овеси и други глупости, както и някакви бъркочи от ядки и захар, наречени здравословни.

А най-смешното е, че доста от "чистата" храна всъщност е по-калорична от някое вкусно готвено.

Някои био продукти, обявени за здравословни, ми действат депресивно, като им усетя праведния "чист" зърнен вкус. Обаче понякога вървят с черен шоколад, добре се комбинират.

Не помага. Втора или трета приятелка на малката ми дъщеря става веганка. Заприличали са на чирози, едвам имат сила да дишат, ама били решили самостоятелно какво ще ядат и никой нищо не можел да им каже. Ми добре, само ги предупредих тогава и те да не просвещават щерката в тайнствата и благородството на своя си режим, ами да следват това, което сами казват на другите - да не дават акъл на други.

Ох, не знам дали помага или не, просто бих се чувствала длъжна да им кажа. Много малко тийнейджъри се хранят добре на веганска диета...имат твърде ограничени познания относно храненето като цяло.

Понякога си мисля, че е наложително тези неща да са част от учебната програма.

Аа, сетих се аз как изнасях лекция на една съученичка на дъщерята. Ама тя сама си каза - спряла съм това, не ям онова и в един момент издивях и я питах въобще какво яде. Ами около 5 неща бяха.

5 неща, ама може да са здравословни.
И аз не ям много неща. И нищо ми няма.

Е, па и я едем само месо.