Какви права има случаен осеменител

Може.

Аниш, т.е. моя светлост, го е казала точно, без разпъване на локуми, още на втора страница:

И спрете се малко с това ДНК изследване стил Харабейшо като доказателство. Не се прави за щяло и нещяло. За по-любопитните - пост #35.

bgtatko81, не разбирам що се пениш. Въпросът със сдобиването на мъжете с деца е решен преди хиляди години - жениш се и квото роди жена ти - твие си е. Което идва със съответните задължения и отговорности. Защо толкова се натискате да ви раждат деца, без брак? Хем да си имате наследници, хем да се чувствате свободни.  Ако толкова обичаш една жена и искаш дете от нея, предлагаш и брак и продължавате заедно. А да спиш с тази и онази и после да идеш да и искаш дете понеже едно време сте били заедно и си я обичал и едва ли не ти е длъжна. Ами не ти е. Ти си длъжен ако искаш дете да си го заслужиш и да минеш по каналния ред. Както за кола и апартамент бъхтиш години наред така и за дете ще бъхтиш, че даже и повече, защото е по-ценно от вещи. И както после се грижиш за колата си да е изрядна, чиста и застрахована така ще се грижиш и за детето си и ще му плащаш разходите. А те са МНОГО повече от тези за кола или панелка.

Я да видим сега разбирането при четене на участниците по темата

Семеен кодекс
Припознаване
1. Биологичен баща иска да признае детето си - законът не се интересува случаен ли е, неслучаен ли е, една нощ ли са спали, много ли, живял ли е, не е ли живял, познава ли го майката, или не го познава. Биологичен баща има право да признае детето си на база чл. 65(1), като най-благоприятният случай (за бащата) е това да стане преди издаването на акта за раждане - тогава майката има 3 месеца срок да оспори на база чл.66(1), но припознаващият има право при оспорване да поиска в рамките на 3 месеца от оспорването установяване на произход на база 66(2).
2. Ако обаче детето вече е припознато от друг баща (някой много се вълнуваше от какво се случва ако при длъжностното лице цъфнат 6-7 претендиращи татковци, искащи да припознаят детето на авторката), тогава примерно е в сила чл. 71 - трябва да се обори по исков ред наличния произход. Това обаче според действащия семеен кодекс може да направи само другия родител (майката) или детето след като навърши 14г., т.е. от 2009та насам няма предвидена процедура, по която трето лице, претендиращо, че е биологичен баща, може да оспори припознаване. Ето тук се обяснява, ако след 2016та, когато е писана статията, няма промени в закона (не виждам да има), наистина ако се запише фиктивен баща, то "осеменителят" няма механизъм, по който да оспорва, освен да съобщи на съответните органи, които да инициират оспорване по съдебен ред (прокуратура и Дирекция Социално подпомагане - по чл. 66(5), в рамките на 1 година) и да се надява на техните активни действия, което наистина е обречено, освен ако не е достатъчно влиятелен този човек. Това е наистина много сериозен пропуск в закона ни, както коментира и авторът на цитираната статия.

Skrekkelig, не се "пеня", не "квича". Недоумявам как може пълнолетен човек и то жена да използва подобна реторика дори в анонимен форум. Любопитен ми е правният казус, няколко потребители подмятат неща от типа "пишат се глупости", "съвсем се оплете" и т.н., но без да дават смислена информация, което ме накара да проверя какъв е законът точно. Любопитство, нищо повече - нямам подобен казус и не виждам как бих могъл да имам на този етап.

И да, явно има наистина начини в България да се случи подобна измама (защото това е измама в най-криминалния смисъл на думата, когато е целенасочено) и законът след 2009та не предвижда възможност трети лица да имат претенции. Това категорично не е редно и би трябвало да се упражни обществен натиск за подобряване на този закон - за последното вече си има механизми Извън България не знам как стоят нещата, но допускам, че са по-коректно регулирани.

Чл. 69. Произходът от бащата може да се установи с иск, предявен от майката - в тригодишен срок от раждането на детето или от детето до три години от навършване на пълнолетието. Когато искът е предявен от детето, призовава се и майката.

Това стига ли ти? Ако да си родиш дете за себе си е измама срещу горкия осеменител, който иска дете, ама не иска да се обвързва с брак и задължения, значи би трябвало да е измама, ако жената е забременяла от случаен осеменител и е направила аборт след това. Ама осеменителят идва да си търси детето, разбира, че го е абортирала и айде - криминално деяние - марш в затвора щото си ми убила нероденото дете.
Закона, който си постнал, не го чета, че майката е длъжна да ти даде детето, за което претендираш, а просто че имаш право да претендираш. Аз ако не искам да ти дам дете, дори да докажеш, че еди кога си спал с мен и съвпада със зачеването, аз просто ще кажа, че същия ден съм спала с друг, чужденец, който си е заминал за чужбина и не мога да го открия и смятам, че е от него. И се приключва случая, нали се сещаш.

Пак се правиш на луд.

Твоята теза беше, че "абсолютно всеки може да припознае детето" с нотариално заверена декларация, дори след като майката е записала баща неизвестен.
Аз ти обясних, че по това време такава декларация ще има стойността на обява във вестник - никаква.
Подробно ти обясних как точно става записването на дете с майка, която не е в брак, и която не желае да вписва биологичния баща.

Общо взето пишеш протяжни постове с това как смяташ, че е в Европа, без никаква връзка с реалността, и често в противоречие с предходните ти тези.

чл. 69 според мен касае друг казус, не обсъждания в темата - случаи когато майката съди биологичния баща за издръжка най-вече.
Това каква връзка с темата има? Абортът по желание до 12та седмица в България е легален, след 12та седмица е разрешен само по медицински причини. Законът не смята "нероден Петко" за дете - плодът е именно плод законово, не е "дете".
1. Кой твърди, че доказване на биологично бащинство е еквивалентно с това да се даде детето на някого?
2. Никой не доказва кога с кого е спал. Последователността е:
   А) Чл. 65. (1) Припознаването се извършва лично с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние или с декларация с нотариално заверен подпис, подадена до длъжностното лице по гражданското състояние. Заявлението може да се подаде и чрез управителя на лечебното заведение, в което се е родило детето.
   Б) (2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Длъжностното лице по гражданското състояние съобщава припознаването в 7-дневен срок от извършването му на другия родител, ....
   В) чл. 66. (1) Родителят или навършилото четиринадесет години дете може да оспори припознаването с писмено заявление до длъжностното лице по гражданското състояние в тримесечен срок от съобщението. Ако припознаването не бъде оспорено, то се вписва в акта за раждане.
   Г) (2) Когато припознаването се оспори, припознаващият може в тримесечен срок от получаване на съобщението да предяви иск за установяване на произход.

Да виждате някой нещо да обясня в случая кой с кого е спал? Припознаващият припознава, родителят оспорва, припознаващият предявява иск за установяване на произход.

Ами това е записано в закона, чл. 65(1). Къде в закона пише, че не може да бъде извършено припознаване при записан "баща неизвестен"? Пише, че ако детето е припознато, не може да бъде припознато отново без да бъде оспорено първото припознаване. Това не е равносилно с "баща неизвестен".

Но все пак, като пишеш " баща неизвестен" всеки мъж може да отиде и да припознае детето?
Така ли е или се лъжа?

Да , така е. И първият по време е пръв и по право. Ако майката не оспори припознаването.
Та биологичният остава само биологичен , но не и юридически.
Има още една форма на скрито осиновяване- майката зачева от някой си , и сключва брак с друг, преди да се роди детето. Той е бащата , защото "бракът го сочи".

В тази тема май се забравя едно важно нещо - законът защитата правата на детето , а не на осеменители, матки, и т.н.
А най- важното право на детето е да знае истинските си родители и да има такива двама. Най - малкото, заради наследствени болести  и други подобни гадории. А родителстването е качество, това е съвсем друга тема.

Технически погледнато - да, стига и майката да потвърди. Дали е биологичен баща не е практика да се рови в такъв случай. Това е "легален" вариант да се извеждат от страната бебета за продажба, но  естествено предварително и двете страни са се разбрали.

А да, шях да го кажа това, но не знаех как точно да се изразя - че законът държи детето да има двама родители. Затова и "баща неизвестен" е доста спорно положение, а не е "бетон", както й се иска на авторката на темата.

Казусът не е дали небиологичен баща ще признае детето и дали майката ще гони биологичен баща за издръжка и ще доказва, че той действително е баща.

Казусът е дали биологичен баща може да припознае успешно дете, родено от негов сперматозоид, независимо дали майката е писала "баща неизвестен" и дали се обяснява, че е спала с чужденец, а самозванеца (според нея) не го е виждала в живота си. Според закона има такава процедура - при оспорване от майката, бащата, който припознава, завежда иск за установяване на произход, където се правят въпросните ДНК анализи предполагам.

Кой какво плаща като съдебни разходи и държавни такси не мога да кажа на база закона, но не е толкова релевантно. Релевантното е, че не става с "баща неизвестен" магичести да се отнемат родителските права на биологичен баща, който на някакъв етап е разбрал, че е такъв.

И да, законът на първо място се интересува от благоденствието на детето, но понятието е "родителски права", не "права на детето да има родители" и в този смисъл говорим за права на таткото и на майката. Очевидно е, че на майката са повече и приоритетни правата, особено у нас (примерно биологичната майка е с приоритет пред генетичната при нашето законодателство), но дори така, това не е достатъчно на някого явно


EmmaT, очаквам да отговорите на въпроса ми " Къде в закона пише, че не може да бъде извършено припознаване при записан "баща неизвестен"? ". Ако не можете, но имате диплома от юридически факултет, както се опитвате да създадете впечатление у четящите, може би ще е добре да си повторите образованието в друг, по-сериозен университет.

Членът, който си цитирала се отнася за случаите, когато бащата не иска да припознае детето. Тогава майката има право да заведе дело и съдът, ако прецени, че той е бащата, да го впише в акта за раждане, без да се интересува дали той е съгласен или не. Ако твърдиш, че си спала и с друг по това време, се назначава ДНК тест и той ще докаже дали наистина друг е бащата, нали се сещаш.

Въпросът ти е логически грешен - при теб това е проблем на гимназиалното образование. Не виждам как може да бъде компенсирано.
В закона не пише много неща. Коментираме тези, които са написани.
И теб ще те посъветвам същото, както няколко пъти в предните страници - плати си една консултация, не е скъпо, а е полезно.
Тук безплатно научи, че дори да се скараш с жена си, докато е във втория триместър, тя няма избор дали да те пише за баща, ако сте в брак. Форумът наистина е за взаимопомощ, но в някакви граници все пак.

Аз мисля, че тезите се изясниха и всеки може да прецени кой е прав.

Няма смисъл да се пише просто за да не паднеш по гръб. Само по-зле изглежда.