Какви права има случаен осеменител

Казусът е съвсем различен. Излишно е да се палиш.
Като те интересува закона, пишеш в Гуги "припознаване на дете" и четеш адвокатските коментари. Но първо си изясняваш добре какво точно те интересува.

la principessa, позволено ти е, но докато не минеш през изцеждане, безсъние, сменяне на миризливи памперси ще ти е трудно да разбереш защо майките се държат собственически..

Skrekkelig, ти домашното ли си пишеш с тази тема? Ако не, то кажи за каква жена става дума - лесбийка ли е, не е ли, във връзка ли е, не е ли, на каква възраст е, приятел ли ще ползва за татко или епруведка. Така от любопитство не може да се разсъждава. Трябва ясна хипотеза. Ако ти е толкова любопитно, нищо че не ти трябва, отиди до някоя банка. Там ще ти кажат, че донорите са анонимни... Т.е. детето ти после няма как да отиде, през банката да види кой е био бащата и да му цъфне на вратата. Друг е въпросът с ДНК тестовете. Вече има няколко успешни случая, в които са се намерили роднини чрез такива тестове.

Мисля, че при донорството бащите изрично се съгласяват да не търсят децата и да нямат претенции към тях - но не съм сигурна как точно става формално.

Това е начинът, ако искаш да имаш сама дете.

Не е трудно, не е скъпо - и спестява пускането на подобни теми.

la principessa, не знам от какво толкова се засегна и обиди. До колкото разбрах авторката, която пита за преАтел, иска никой мъж да няма права над детето й.

Начинът това да стане е като си го избере таткото по каталог и от епруведка, колкото и гадно да звучи това. Бащите на деца от епруведка нямат достъп до информацията за това къде се ползва био материалът им, както и жените, които го ползват не знаят откъде точно идва. Така, като не могат да се намерят заради лекарската тайна не може да има и претенции за бащинство. Иначе никой не ги лишава от правата им. Друг е проблемът с деца от епруведка: след 20на години може да се наложи да се правят днк тестове за родственост преди секс така както се правят за полови болести. 

Както и да дойде при нея това дете е най-добре да бъде честна пред детето откъде е дошло.

Винаги има възможност един осеменител да разбере за съществуването на детето и според мен освен правни могат да възникнат и други (за мен по-сериозни) проблеми. Достатъчно е на това детенце да му се размъти мозъка като му изскочи изведнъж един татко от никъдето... За това е най - добре ако искаш да си спокойна и да нямаш терзания цял живот кой ще те потърси, за да се прави на баща, да отидеш в клиника и да си ползваш анонимните донори. При всички други ситуации има риск рано или късно някой от някъде да поиска нещо.....

P. S. Елфичка, не е лесно винаги да те окачествяват като втора ръка родител, само защото не си раждала и да нямаш право на мнение. Но това беше под афект, първична реакция, поради което изтрих поста си. Не е насочено към теб лично, за съжаление обаче тук винаги ни приемат така. Ако не след първото, то след второто мнение във всяка тема, включваща деца.... Виж историята, за мненията ми по другите теми и ще разбереш....

Това са пълни нелепици, никой не работи по подобен въпрос. Но защо смятате, че мъжете не бихме се справили с бременност и раждане? Жените средно взето имат малко по-висок толеранс към болка, но "социалният пол" (представите за какво следва да прави един мъж) буквално стигматизира мъж, който не може да носи на болка. Исторически мъжете се бием на първа линия във войните, режат ни гангренясалите крайници без упойка; в днешно време дори без да броим войни и т.н. от нас очакването е да бъдем "не човек, а желязо" - аз лично не съм ползвал болничен през живота си и дори с температура, треска и т.н. (когато се случи да се разболея) върша 99% от нещата, които правя и като здрав. Освен всичко друго прояви на страх, емоционалност от една страна не са ни толкова присъщи, от друга са също социално стигматизирани. Преведено на по-прост език това значи, че почти никой мъж не би тръгнал да търчи в спешното защото не се е изходил и го е наболял коремът по време на бременност или защото е получил Бракстън-хикс контракции за Н-ти път.

Самото раждане, ако е на нормално място, няма никакви причини да е травматизиращото изпитание, което периодично майките споделят покрай някой инцидент като бебето бито с бутилка или сега покрай жената починала след като са ѝ "скачали на корема" както пишат медиите. Секцио със спинална или пълна упойка, нормално раждане с епидурална - ако персоналът е нормален, целият стрес трае 1 седмица. А ако не е, тази една седмица я наричат "женската казарма". Но малка подробност - казармата у нас през годините, преди да я отменят, варира между 6 месеца и 3 години. Така че женската казарма е малко по-кратка от мъжката.

В темата се изтъкнаха безотговорни мъже, които не изпълняват цялостно ролята на баща (обикновено по женската преценка, макар че сме чували, че всяка камбанария дава различна гледна точка). Майката обаче е винаги права, нали? Безотговорни майки явно няма.... Ето затова системи като западните, включително и норвежката, са на прав път - детето след като се роди е отделен индивид и има свои права и майка, която компрометира благоденствието му, включително като го използва като оръжие и заложник в разправиите си с някой бивш любим, а настоящ "осеменител" следва да бъде озаптена. И не само, разбира се. Колкото лоши бащи има, толкова и лоши майки. Природните инстинкти не са желязно правило за поведение, а природата се е погрижила и за това бащата да формира достатъчно силна връзка с детето си - има дори експерименти с мишки, при които мъжки индивиди поемат в много голяма степен ролята (или социалния пол :Р) на майка в лабораторните условия, в които ги поставят.

Така че за елементарното и изключително наивно и неграмотно законово питане, отговорът беше даден малко по-горе - платете си консултация при адвокат за страната, за която става дума, защото тези закони варират. Що се отнася до принизяването на ролята, връзката и усилията на бащата - не завиждам никак на партньорите на хора с подобно мислене, както между другото и на децата им.

Съжалявам, ама когато постъпваш некоректно и без мисъл за детето, с което искаш да задоволиш инстинкта си за размножаване, да анатемосваш чуждото мнение само, защото е на жената, не  била толкова безотговорна, е меко казано, грубо.

Детето не е предмет и не е собственост на никого, а да скриеш кой е бащата, без да ти пука за последиците, е отвратително безхаберно.

Природата така е сметнала. Beat that.

Привет на всички и най-вече на Skrekkelig. Възхищавам се на дамата за категоричните решения  и начина на мислене. Изчетах темата и мисля, че би било полезно моето мнение. Вмятам, че съм практикуващ и действащ юрист. Естествено нужно е да отбележа, че казусът е доста неясен. Приемам, че става въпрос за една неомъжена жена с дете с издаден акт за раждане с "баща неизвестен".За разлика от разглежданите способи, с които се установява само майчинството или само бащинството, припознаването е способ за установяване на произхода и от двамата родители.
Припознаването е заявление на едно лице, че дадено дете произхожда от него. То не се контролира по същество. Припознаващият не е длъжен да доказва родителското си качество. Държавният орган, приемащ декларацията, няма нито право, нито задължение да проверява нейната вярност.Припознаването се извършва лично с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние или с декларация с нотариално заверен подпис, подадена до длъжностното лице по гражданското състояние. Заявлението може да се подаде и чрез управителя на лечебното заведение, в което се е родило детето. Припознаването може да се оспорва от другия родител.Произходът от бащата може да се установи с иск, предявен от майката - в тригодишен срок от раждането на детето или от детето до три години от навършване на пълнолетието. Когато искът е предявен от детето, призовава се и майката. Т.е не е предвидена законова възможност, който и да било мъж, който се съмнява, че едно дете е негово да инициира процес. По отношение на ДНК теста. Той се прави само след постановление на съда в процеса на заведено дело. Може и по собствено желание, но това е друга тема. Ясно е, че не може всеки срещнат да вземе детето ви и без да удостовери какъв му е да прави проби от ранга на ДНК. Друг е въпросът, че самият Съд не винаги прибягва до ДНК-тест да не кажа рядко. Причините са доста, за това и подобни дела за много от хората, стоящи в страни от адвокатската професия са в недоумение за развитието им. Надявам се да съм била полезна, ако все пак има обстоятелства по казуса, които не са застъпени правилно от мен, моля да ги доуточните, за да съм полезна.

Аз съм напълно съгласна с теб. Мъжете не са "случаен осеменител" и децата не са "завършен продукт". За мен консултацията не трябва да е само с адвокат. Може би авторката или нейната приятелка е хубаво да минат през някакъв курс или консултация, където ще им се поясни защо такива нагласи към света пречат за намирането на обична половинка и ще създадат пси проблеми у детето.

Ти с донорска сперма ли ще се осеменяваш или със случаен е*ач?
При първия вариант закона те защитава. При втория - както дойде.

Да, а разликата е само 700 лв. Въпрос на избор, да платиш за донорска инсеминация или после в пъти повече на адвокати и съдилища.

Според чл. 64 от действащия Семеен кодекс „всеки родител може да припознае своето дете“.

http://www.jivotatdnes.bg/nachalo/news/pravo/koga-se-nalaga-prip … ane-na-novorodeno

Като родиш, пак заповядай със въпросите си, ако още ги имаш.

Да, и аз бях останала с такова впечатление.