Аз започнах да давам вода със захранването, но е голям зор така че упорствам. И аз съм на принципа щом аз пия и на него се пробвам да му дам. Сега в тия жеги като съм навън винаги си имам вода за мен и ако ожаднея автоматично и към неговото шише посягам, та дано пропие.
- Публикувана: 21 авг. 2018, 13:39 ч.
- Последно мнение: 12 септ. 2018, 22:08 ч.
За бебета и деца от 0+ месеца: Бързи въпроси и отговори, съвети - 68
Аз пък това с водата до ден днешен не го разбирам... Но аз съм друг тип човек. Аз съм на принципа " щом аз пия, и той е жаден" и му давам и той да пие.
И моят син е изключително кърмен, започнах захранване след средата на пети месец, той го прие много добре, започнах да давам вода, едва пийваше някакви мижави милилитри от шише, купих преходна чаша и започна да пие повече, но се къпе буквално с нея, ако не държа и ограничавам действията му, понеже отворът е големичък и като смукне силно, плюе. Иначе приятно ме изненадва с реакциите си. Забелязвам, че вече внимава да не дърпа силно и гълта бавно водата. Сега в горещините все се тревожа поема ли достатъчно течности с кърмата, понеже на обяд и следобед понякога не иска да суче след пюрето или суче съвсем малко. От няколко нощи се събужда често, опитах да му дам вода, той се нахвърли много жадно и пи доста в сравнение с през деня, веднага заспа, а аз досега все му бутах биберона в устата и се въртеше, докато заспи, но се събуждаше и рядко. И така вече няколко нощи. Иначе през деня само като види шишето и стиска устата, бута го с ръка и категорично отказва.
И аз знам за предната и задна кърма и т.н. и бях решила да не давам и капка вода. Да, но още след първата нощ в родилното, бебо имаше нещо като тъмна кръв в памперса. Не знам как успях да изчакам да дойде педиатър на визитация и да види памперса. Нарече го концентрирана урина и каза, че задължително трябва да давам и вода за бъбречетата. Разказвам това, защото има всякакви случаи и не е добре бъдещите майки да се настройват категорично за или против нещо. Всяко дете е индивидуално и има индивидуални нужди. Моя син пие много малко вода, има дни, в които изобщо не пие. Но не съм спряла да му давам и няма и да спра.
Давам си вода на бебето откакто е родена. В началото не ѝ харесваше твърде, вече си пие. Изключително кърмена е до 4 ти месец. Ама и аз не го разбирам това с водата. Че в кърмата има достатъчно вода има, но нашите клетки по състав са основно вода, така че според мен си се нуждаят и малките хора от нея. Но то си е до усещане. Моето е такова, на друга мама друго. Важното, според мен, е да се постараеш да не вредиш на детето си.
Пропуснах да напиша, че следя винаги цвета на урината да е светъл и ако видя да потъмнява, започвам да настоявам с водата, чела съм, че и не бива да се прекалява, но сме далеч от това.
Онзи ден ми се случи за пръв път да не е пишкал 4 часа през деня и много се притесних, после се изпишка пред мен даже и урината беше светла, много се озадачих, вечер веднъж на месец ми се е случвало, но след събуждане е пълнил памперса обилно. Но какво беше това нещо, а беше и буден доста време.
Онзи ден ми се случи за пръв път да не е пишкал 4 часа през деня и много се притесних, после се изпишка пред мен даже и урината беше светла, много се озадачих, вечер веднъж на месец ми се е случвало, но след събуждане е пълнил памперса обилно. Но какво беше това нещо, а беше и буден доста време.
Кърмата не може да замени водата (колкото и вода да има в нея) . Предлагайте вода 1ч След хранене (за да не се притеснявате че ще се надуе излишно с вода преди храненето) . Детето само ще си покаже иска или не вода но вие сте длъжни да предложите.
Водата внася кислород в клетките . 😉
Водата внася кислород в клетките . 😉
Само малко инфо пък всеки си преценя:
По принцип има теория, че преди 15-18 месеца детето изобщо не е готово за гърне нито психически, нито физически и е твърде вероятно преди това да не се получи нищо или ако се получи да е временно, а впоследствие да започне наново отказване на гърнето. Отделно тъй като децата не разбират защо трябва да стоят там го приемат като наказание и могат да започнат да плачат или да се страхуват от гърнето. По-рано не могат и да се контролират, докато при по-голямо дете се случва по-лесно целия процес.
По принцип има теория, че преди 15-18 месеца детето изобщо не е готово за гърне нито психически, нито физически и е твърде вероятно преди това да не се получи нищо или ако се получи да е временно, а впоследствие да започне наново отказване на гърнето. Отделно тъй като децата не разбират защо трябва да стоят там го приемат като наказание и могат да започнат да плачат или да се страхуват от гърнето. По-рано не могат и да се контролират, докато при по-голямо дете се случва по-лесно целия процес.
Няма да ви разказвам за преживяванията с гърнето на голямата, за да не ви отчайвам. Свалих тъпия памперс от третия опит на 2,4 беше, не е нужно да казвам колко деца на възраста ѝ бяха вече без памперс, че дори и на приятели детето, което е година по малка от нея. До дете си е, явно когато им дойде времето става лесно и от раз.
Купих гърне на 7++ месеца. Като начало реших да я пробвам и спрямо реакцията ѝ да я слагам или не. Прие го добре, още първия път имаше "резултат". Към днешна дата като я видя, че се напъва я слагам и си върши работата без проблем. Понякога я слагам и сутрин след сън. Понякога само пишка, понякога върши всичко, а понякога нищо. Но не я мъча да стои там. Ако не беше разбрала какво се очаква от нея, нямаше да я тормозя.
