Инсулинова резистентност и отслабване - Тема 7

  • 53 183
  • 741
  •   1
Отговори
# 150
  • Мнения: 4 058
Да, аз точно това направих, дадох си един месец почивка с малко по-високи В. Излязох от кето и минах в либерален режим. Но все още НВ ВМХ. Не смея да рискувам още, искам да стабилизирам теглото и инсулина. Утре ще пусна пак едно изследване, мина почти месец от последното. Него го правих една седмица след като увеличих В. Беше много радващо. Да видим след още месец как ще е.

Pam_uk, ако не можеш да вечеряш по-рано, гледай да е лека вечерята и ако можеш след нея раздвижвай се. Аз правя моите „обиколки” предимно към 10 вечерта.

Последна редакция: пт, 24 авг 2018, 08:40 от Бледолилава

# 151
  • Мнения: 40 753
И чай Хъни буш също бил полезен.


Pam_uk, за планка забравих. Правиш колкото можеш. Няма опрделено време. Аз мога 30 секунди. Правя го 4 по 30.

# 152
  • София
  • Мнения: 16 556
Само на мен ли ми прави недобро впечатление времето на обяда? Та Пам_ук има 7 часа глад между тях, през които някак как инсулина ѝ да не скача. А фитнесът вечер вдига кортизола и обръща с главата надолу обмяна на веществата. Понеже не съм Ригов, не искам аз да ѝ изписвам диета, само си казвам мнението, че дневният ѝ режим е напълно погрешен.

За късната вечеря след работа: момчетата в моя офис, които са до по-късно на работа (ние сме на денонощен режим), си топлят храна/вечеря към 18:30-19:00. Имаме си микровълнова в кухнята на офиса; имаме си и трапезария (и хладилник). Та не е невъзможно да се обядва и вечеря на работното място.



# 153
  • Мнения: 4 058
Шарки, според мен си права.

И малко шегичка, но мен само мисълта за спорт в зала ме стресира, пък като прочета, че се вдигал и кортизола, и всеки път си казвам: ето, знаех си, не са ме подвели инстинктите Joy Затова съм привърженик на по-умерените форми: ходене, плуване, гимнастика, някои карат колело, ей такива неща. По малко, но редовно, без ударни натоварвания. Това за такива като мен, скарани със спорта. Допускам, че има хора, за които по-сериозните натоварвания не са никакъв проблем, спортни натури, тренирани. За тях сигурно е друго.

Ох, както и да го увъртам и да си търся оправдания, ще трябва да се стегна и да тръгна на фитнес и аз. Наскоро бяхме на плаж с дъщеря ми /с нея рядко се виждаме/, огледа ме и ми каза, че не съм била вече дебела, но съм била "отпусната". Е няма как да се разминавам още дълго с фитнеса, уви...

# 154
  • София
  • Мнения: 16 556
Както казва Елора (идеше ми да напиша гуру, после реших, че може да прозвучи иронично, макар че го мисля), не е задължително да правиш фитнес в зала, може вкъщи, което пък освобождава времето сутрин за физически занимания: 5те тибетци, пътечки, кростренажори, малки тежести, планкове. Има стотици упражнения със собствена тежест, за които дори и гири няма нужда да се купуват. Единственото, което е нужно е самодисциплина, едно малко по-немско отношение към себе си...че ние, българите, сме си голям айляк.

# 155
  • Пловдив
  • Мнения: 1 158
Галя, колко са ти големи децата?
Стана ми интересно, защото моето едното сега е на ВМНВХ. И за сега много добре му се отразява. Сваля доста бързо и което е най-важно я издържа. И преди сме се опитвали да прави диета, но беше зверско мрънкане. А сега я спазва съвсем стриктно и изобщо не се оплаква. Което ме изненада много.

Дъщеря ми е на 22 зет ми е на 27 /викам им децата /
Дъщеря ми е лигла по отношение на хранененто ,доста често си позволява да кривва , а зет ми не мога да го отуча да пия разните му пепсита без захар ...
Не са стриктни и двамата, но им се получава
Че беше страшно положението
за 3г качиха по има няма 15 кг бяха постоянно заспали ,отпаднали и вкиснати ... /всяка свободна секунда спяха/
А дъщеря ми и учи и акъла и трябва дет се вика
От Работа на Университет хич не и остава време за здравословна храна ама пролетта като приключи университета почна и лятото посвикна,  надявам се сега като почне пак университета да не го подкара отново на кросасани и мак доналдс
За това казвам че правилната диета е важна и за психическото състояние не само за КГ

# 156
  • Мнения: 4 058
За това казвам че правилната диета е важна и за психическото състояние не само за КГ
Прави ми впечатление, че наскоро Амур спомена, че ѝ казвали в началото в темата за ВМ, че е нервна заради храненето с въглехидрати. Не знам... Но и аз писах наскоро, че вече нямам безпричинни изблици на гняв, а имах. Един бяс, иде ти да убиеш някого, ама не знаеш кого и защо. Нямам вече. Даже зад волана, дето никога не съм си мислела, че ще мога да спра да псувам, съм много по-спокойна. Виждам си го пак идиотът насреща, дето може и да ме убие, но подминавам хладнокръвно, без да си троша нервите.

Но не бих се наела да кажа дали е от храненето или от нормализирането на хормоните в организма Peace То второто е следствие на първото, но кое точно те прави по-спокоен - не мога да кажа. Бях си поставила също така за цел да съм по-спокойна, ама чак пък толкова лесно да ми се получи? Не мисля, че е само от волята и желанието ми. Идва си ми някак отвътре.

# 157
  • Ню Йорк
  • Мнения: 5 183


За късната вечеря след работа: момчетата в моя офис, които са до по-късно на работа (ние сме на денонощен режим), си топлят храна/вечеря към 18:30-19:00. Имаме си микровълнова в кухнята на офиса; имаме си и трапезария (и хладилник). Та не е невъзможно да се обядва и вечеря на работното място.



Нали знаеш, че фирмите оборудвани с кухни и печки се броят на пръстите на едната ръка? Човек обикновено има 3 избора: 1.да не яде нищо, 2.да яде сандвич /хич не е опция/ 3.да яде пържола със салата в най-близкото заведение /ама не всеки може да си го позволи като ежедневен вариант/.

# 158
  • София
  • Мнения: 16 556
4. Да си носи обяда от къщи в кутийка.

5. Да си поръчва специална режимна храна (Ригов има тази услуга за София, и никак не е скъпа).

Опции 4 и 5 искат предварително планиране, което е голям минус.

# 159
  • Sofia
  • Мнения: 9 790
Няма как да не си по-спокоен без захар. Захарта превъзбужда, действа по подобен на адреналина начин, особено когато е в количества. Всички знаем как истерясват децата като прекалят със захарта.

Аз си нося закуска и обяд в кутийка. Много по-лесно и удобно ми е така. Да, трябва предварително планиране и да отделиш вечер 10 мин да си приготвиш кутийката, но се свиква. Не е толкова страшно. И като е било цяла нощ в хладилник и навън да го държиш до обяд нищо няма да му стане. Друг е въпросът дали има къде да го ядеш. Аз имам самостоятелен кабинет, но признавам че ако трябваше да ям пред хора щеше да ми некомфортно. Едва ли това би ме спряло, но все пак. Мъжът ми например го е срам да си носи кутийка. И яде пици, дюнери и прочие боклуци.  #2gunfire На децата не им пука. От І клас си носят кутии за обяд, в началото бяха единствените и пак не им пукаше. Сега вече доста деца взеха пример и си носят.

# 160
  • Пловдив
  • Мнения: 1 158
Simple Smile да и мойта щерка вместо кроасани си носи овесена каша и кутийка в нея /имало там някви английски разстваряли се с вода и били мн.вкусни/
което е по добре от кроасан

# 161
  • Sofia
  • Мнения: 9 790
Simple Smile да и мойта щерка вместо кроасани си носи овесена каша и кутийка в нея /имало там някви английски разстваряли се с вода и били мн.вкусни/
което е по добре от кроасан

Всъщност не е много по-добре.  Laughing Ако са същите, които продават тук (в опаковки по една порция) са блъскани със захар и Е-та. Иначе за вкусни са вкусни.

# 162
  • Мнения: X
Няма как да не си по-спокоен без захар. Захарта превъзбужда, действа по подобен на адреналина начин, особено когато е в количества. Всички знаем как истерясват децата като прекалят със захарта.

Скрит текст:
Аз си нося закуска и обяд в кутийка. Много по-лесно и удобно ми е така. Да, трябва предварително планиране и да отделиш вечер 10 мин да си приготвиш кутийката, но се свиква. Не е толкова страшно. И като е било цяла нощ в хладилник и навън да го държиш до обяд нищо няма да му стане. Друг е въпросът дали има къде да го ядеш. Аз имам самостоятелен кабинет, но признавам че ако трябваше да ям пред хора щеше да ми некомфортно. Едва ли това би ме спряло, но все пак. Мъжът ми например го е срам да си носи кутийка. И яде пици, дюнери и прочие боклуци.  #2gunfire На децата не им пука. От І клас си носят кутии за обяд, в началото бяха единствените и пак не им пукаше. Сега вече доста деца взеха пример и си носят.
Точно.
С въглехидратното хранене КЗ/инсулина непрекъснато скачат нагоре-надолу, а постоянният глад те прави нервен.
Сега, като съм си нахранена и заситена, ела да видиш дали ми дреме от нещо си....   :удовлетворен:   Едно такова, направо биволско спокойствие ме е обзема на моменти...

# 163
  • Мнения: 24 847
Има нещо такова, то сега и самото усещане за глад ми е по-различно от преди. Отчитам че стомахът ми е празен и естествено не е приятно, ако няма как да ям тогава, но го няма това прималяване от глад и усещане за спешна нужда да изям нещо, каквото и да е. Някакво такова ми е - добре де, ще ям по-късно. Ама това не ме прави нервна и да ми притреперва хем от глад, хем от нерви.
Иначе си е верен лафът че с прегладняла жена да се разправя човек не си е работа Grinning

# 164
  • Мнения: 4 058
То според мен точно това е механизмът на отслабването при НВ ВМХ и кето. Като привикнеш организма да гори мазнини, а не захари, в момента, в който му свърши енергията от храната, вместо да включва алармата "дай ми да ям", тихичко почва да си похапва от собствените запаси от сланинка Simple Smile Така ги усещам аз нещата при себе си. На ниски калории бях, просто не бях гладна, затова пък по едно време като ми дойде енергия - да се чудиш просто откъде. Ама всеки ден 100-200 грама надолу кантарът. Ами точно от там ги е взимало. Зорът беше два месеца докато го науча да прави това Grinning Дали може същото да стане с ядене на въглехидрати и калориен дефицит? Може, защо да не може. Ама при здрави хора. Защото като ти е висок инсулинът стой та чакай да се разделиш със сланините си. Някъде бях чела едно сравнение - като Цербер ги пази!

Общи условия

Активация на акаунт