На пазар в Лозенград, Одрин и Чорлу - 17

Момичета (и момчета) със следващо ходене до Одрин искаме да закупим колело на малката? Виждала съм такива в Кипа и Марги. Правилно ли съм се ориентирала?

Малееее, ама сте писалииии. Това чудо няма изчитане....

Някой ,който е купувал обувки от тази фабрика ДОНА,обърнахте ли внимание дали може да се плаща с карта?...Разгледах снимки на обувките,нямаше кой знае какви модели,но все пак може да се хвърли едно око.

Относно онова, дето Белята сподели, и е извън темата- за опашките и тарикатите в магазина...Правя коментари и  ако ме засекат с просташка реплика, скачам с подигравка/иронична забележка, изсмивам се високо и така показвам превъзходство над простака. Обикновено той/тя  се сепва от реакцията ми/смеха/ и се изнизва. В никакъв случай не показвам, че ме е ядосал/а , осмивам поведението и не се давам. Моят мъж в такива случаи ме дърпа и иска да се изнижем ние, защото той не е с моя характер. И все ме възпира да не съм се обаждала, че някъде можело и да ме набият... От годините ли е, от професията ли е, от зодията ли  е, но много трудно се въздържам.

Спомних си, че в Лозенград на кръговото ми продадоха халва с шам фъстък за 40 лири /кг при лира 35 стотинки, това не ли прецакване или така вървят цените?

Решихме с приятелка да ходим края на септември в Чорлу с тур.агенция m&g турс. Някой ще ми каже ли дали не е по - изгодно да ходим на шопинг в Одрин, перилни препарати няма да купим.

Роси158 виж на стр.9 в тази тема,пост #126 на beff .

За мен в Чорлу е много по-добре да се ходи на шопинг за дрехи,ако това имаш предвид.

А да попитам къде е тази аптека която работи и в неделя в Одрин ?

Всеки път е различна дежурната аптека.

Миналата вечер на колоната бяхме между две истанбулски коли. ММ искаше да зареди на Лукойл, но се притесняваше, че влезем ли там, после няма излизане. Навих го с думите, че може да се случат хора. В края ва краищата всички чакаме там с часове. Докато заредим опашката се беше преместила така, че колите между които бяхме се бяха изтеглили на изхода на бензиностанцията. Спряхме и чакахме да се включим. Шофьорът на колата, която беше преди нас не тръгна и дори ни отстъпи мястото си. А беше младо момче около 25 годишно. Едва ли ако беше някой от нашите наперени младежи щеше да ни пусне.

Здравейте и от мен Чета ви сравнително редовно, давате много полезна информация. Да споделя и аз за моето пътуване.
Вчера ходихме с компания до Одрин през Лесово. На отиване пристигнахме към 08:40 на границата и успешно преминахме към 11:20 ч. Не беше никак малко чакането, но аз се бях настроила, че може и повече време да ни отнеме, та като цяло емоцията покрай престоящото пазаруване допринесе за доброто ни настроение.
В Одрин по центъра пазарувахме главно от Уайкики. Направи ми впечатление в сравнение с предходните ми посещения, че като цяло са уравновесили курса на лирата с техните цени и не беше нито по-евтино, нито по-скъпо от предни пъти. За 130 лв купих сума ти дрехи за детето, за мъжа и за мен, много съм доволна. Има есенна стока, въпреки, че очаквах да е по-заредено.
Пазарувах в Уайкики изцяло с карта. За едно момиче от моята компания обаче стана проблем. На касата се оказа, че системата не й приема картата, опита се да изтегли лири в брой от банкоматите пред магазина, но и оттам не се получи. Една българка като видя затруднението й, я попита да не би в тази карта да й превеждат детските помощи. Според нея от там идвало проблема. Хубаво е това да се има предвид от майките, които пазаруват с карти. Не знам дали това е постоянен проблем, но е факт, че се получи при нас. Още повече, че моята приятелка си беше взела само 100 лири в брой и разчиташе основно на картата.
В складовете отново беше пълно с хора, но и със стока. Взехме много полезни неща /шампоани, балсами, мокри кърпи, почистващи препарати, ароматизатори, пакетирани стоки и др./, но не запомних конкретни цени. За първи път си купих от големите готови кори, които се продават на бройка /1 кора за 1,50 лира/.
На връщане преминаването на границата /пак през Лесово/ ни отне около 1 час и 40 мин. Случихме предаването на смяната на митничарите на българската граница, която като цяло премина за около 5-10 мин, и после се ядосвахме на "късмета" си, защото застъпилите смяна явно бяха пресни, росни, та започнаха да проверяват всяка кола сравнително подробно. При нас мина сравнително бързо, но ние бяхме с бус, не знам дали просто не им се проверяваше повече хора с багаж.
Иначе станахме свидетели как прибиращи се от България в Турция с кола с турска регистрация бяха накарани да свалят абсолютно всичкия си багаж на един тротоар /а те бяха с наистина много багаж/, след което шофьора заедно с един митничар закара колата някъде, предполагам за още по-щателно претърсване, и остави две жени и малко детенце там да го чакат. Много неприятно беше, особено за детенцето ми стана много тъжно. Знам, че си вършат работата митничарите, но пък и когато има малки деца, е наистина много неприятно.

В петък платихме с карта. Пообрано е от към най-масовите номера, но обувките са основно от естествена кожа и има какво да се купи от към комфортни обувки за вървене. Елегантни обувки няма, но пък има страхотни мъжки обувки. За мен спирането е оправдано.

Здравейте,  рекорд, минахме на Малко Търново турска граница за 5 минути, а българската за 10. Добри забравихме от  бързане да минем през фри шопа.  Но не съжаляваме, по бързо от това, никога не е било. Бях се настроила за полунощ. Минахме към 13,30 часа, бяхме само български коли, нямаше гастербайтери. Пак спряхме и на обувкарницата,  взехме за сина, брат ми и майка ми. Има, макар че в сравнение с петък, са пообрани. Плаща се с карта безпроблемно, даже на един чифт ни смениха сделките с ортопедични. 

От къде си обменяте лири,че в София на 3 места нямаше.