Знаете ли какво установих

Не сте ме разбрали. Първо не обвинявам никой за собствените си грешки - напротив - признавам си ги и ги споделям белким предпазя някой (въпреки че кой се учи от чужди грешки). Единственото, което очаквах (ама и това се оказа много) е с времето да осъзнае, че аз съм неговото семейство и приоритет, а не мама и тати. И другото, което очаваквах е, като му родя деца, да се научи да се грижи за тях и да му пука за тях. Айде в началото не знае - не е бил баща. Ама колко години минаха - не - все още мама и тати и цялата му рода са по-важни от жената и децата. Аз от къде да предположа, че тоя човек няма никакво намерение да си промени приоритетите - всички викаха "Дай му шанс, ще се научи, ще се осъзнае, ти кво искаш от човека, той не е имал деца и т.н." Аз съм искала прекалено много, очаквала съм от хората да са перфектни и т.н. Начи квото и да правя все съм крива - първо съм крива, че искам прекалено много и не му давам шанс, после се оказва, че съм крива, че не съм го зарязала навреме. Нямам полезен ход. Абе стъпих на лайно и лошото е, че веднага го видях, ама все се надявах да се научи да е мъж на жена си и баща на децата си. Не да се променя, а да се научи на нещо, което не имало как да научи предварително. Уви - явно докато пукне ще си остана момчето на мама и тати. Сигурна съм, че има и по-мъже от него, но продължавам да съм на мнение, че не жената трябва да обича мъжа, а той нея - мъжете и без това нямат претенции да бъдат обичани - техните претенции са да си получат сървиса, който очакват от жена си - конкретни практически неща, включително и лъжи, които да им галят ухото , а не чувства и бла бла. Колкото повече показваш на мъж, че ти е важен, толкова повече му дигаш самочувствието, мисли си, че не можеш без него и прекрачва всички граници. Ако го разиграваш, лъжеш, правиш на маймуна тича след теб с изплезен език и ставаш център на вселената му.

Аз явно съм от малкото глупачки, които смятат, че живот без голяма любов е тотално прецакан и пропилян. Много съм зависима от чувствата и бих се радвала да не е така, защото много се тормозя в дадени моменти. Искам и на мен да не ми пука.

Лошите дават, само докато ти даваш повече.....А "вържат" ли те, забравят за теб.Те и затова се наричат "лоши момчета".Ако ставаха за брак/дълга връзка, просто нямаше да бъдат лоши.
Относно добрите, зависи какво искаш да ти "купуват"/осигурят.Аз не искам предмети, искам да ми "купят" спокойствие, любов, грижа, уважение, вярност, дом, стабилност, уют.Всичкото това, от лошо момче няма как да го получиш...те са свикнали не да дават, а да получават.Малко (или много) нарциси си падат, затова са и лоши.
Липсва им добро усещане за себе си като за личност, някак инфантилни са (дори на 40+), държат се лошо именно защото са лабилни.Един стабилен и сериозен мъж никога не би си позволил да бъде лош с жена.

"Колкото повече показваш на мъж, че ти е важен, толкова повече му дигаш самочувствието, мисли си, че не можеш без него и прекрачва всички граници. Ако го разиграваш, лъжеш, правиш на маймуна тича след теб с изплезен език и ставаш център на вселената му. "

Това е "лайтмотива" на темата. Много се отплеснахте по любови,пеперуди и прочее "дълбокомъдрени" неща!Скоро и аз бях на същата тематика."Мачкай,за да те уважават" беше заглавието на темата ми. Но тук авторката направо "заби" още в началото точно това, което и аз исках да кажа.Без много подробности за всеки отделен случай.Просто това е истината- цитата, с който започва поста ми.

AbsurT както винаги схваща много точно и простичко за какво иде реч, без да разтяга локуми.Любовта си е любов, уважението си е уважение,разбира се, че трябва да ги има в брака!Както и очакванията-да!Когато му подам ябълка,той да благодари най-малкото!НО- с мъжете трябва по-хард, без такива "пърхащо-любовни" отношения.Ние жените изпадаме в такива...състояния,когато обичаме.А мъжете не могат да ни отвърнат със същото,просто защото такава е природата им.Тогава идват и нашите неудовлетворени очаквания и става драма.Така че - ПО-ХАРД с тях, те не са ви деца!

Nevena Virolan, не съм дала най-удачния пример, ок. Исках да стане ясно какво означава да имаш очаквания, че тази думичка явно дразни, конкретния пример не е важен.
Иначе откакто си промених мисленето аз, независимо какво правя, всичко ми носи удоволствие и удовлетворение.

Амур, ти имаш предвид нехранимайковци. Има лоши момчета, които винаги се грижат за спокойствието на бившите си жени и деца и им осигуряват всичко необходимо. Е, не са там физически и емоционално, но на жена като мене това не и е потребно. Доналд Тръмп е хойка доста, но всичките му деца са осигурени. Е, Ивана се обидила.

Факт е, че мъжете полагат усилия в началото на връзката и ако видят, че жената седи и не изисква спират да дават. В такива случаи аз си отивам тихомълком.

Жените сме по-нарцисични от мъжете по принцип.

Скрек, на твоя явно му е такъв характера. Моят е баща и половина пък. Но докато децата бяха бебета не ги пипваше. И моят е привързан към семейството а аз не съм особено семеен човек. Спрях да излизам с родителите му и брата и готово. От 10-15г не съм виждала повечето му роднини. Окуражавам го да се вижда с тях, но той май иска и аз да се мъкнат с него. На мене пък ми тежи желанието му за заедност. На мене ми е достатъчно да се виждаме у дома за кратко. Имам нужда да съм сред повече хора. При вас проблемите са културните разлики и различни очаквания, може би. След децата винаги става по-прозаично.

Моля ви се, не намесвайте сега пък и Тръмп, той не е пример точно за лошо момче. Още малко и Илон Мъск ще дадете за пример. В света на мултимилиардерите е друго.
Кварталното лошо момче и да иска, няма как да оставя на всяка бивша къща и кола и да й задоволява всички нужди. Амур е права - добри са, докато даваш всичко за тях.

Ами всеки с опита си.
Аз съм с такъв в приятелствата, авторката - в любовта.
И докато за любовта винаги съществува надежда да попаднеш на точният човек, за приятелствата - няма такава надежда след една определена възраст няма 

Готино, хареса ми!
Наистина е хубаво чувство. Обичам си мъжа ... и той мене май /поне така казват околните/, но взе да НЕ ми пука наистина и .. ами готино е бре, м@... му. Аз бях от много отдадените, страдащи и тем подобни. Глупости на търкалета.
Акълът идва с годините обаче.
А, и за приятелките същото, да.
Аз съм по-случила с мъжа май, ама голямо търсене беше и не се отказах. Има големи трески за дялане, но се научи на нещата , които са важни за мен, не му пука толкова да пусне прахосмукачка и какво ще каже комшията, като го види да простира, даже и на трето дете е готов, какво му трябва на човек ..
Аз имам проблем с биологичното си семейство, ужасни отношения, и ми е важно настоящето ми семейство да е добре, нямам си друг на практика, важно ми е да имам голямо семейство, много деца, разбран мъж, е, горе долу смятам, че го постигнах. Всеки според целите си, който има готина майка и сестра, може би това не му е пък толкова важно. Но чак да примирам за него /мъжа ми де/ ... мани, да не дава господ. Мисля, че с годинките се наместват нещата и приоритетите.
Започва най-сетне да гледа себе си, как какво? Круизи, екскурзии, къща на село, каквото й душа иска
Ама то изобщо не пречи да е с мъжа, да не мислите, че трябва да ги отсвирваме. Съвсем не. Кой ще прави дребните ремонти из къщи, а, а?

Да не ти пука в случая е да нямаш очаквания😉

Зависи от конкретния човек, не може да слагаме всички в един кюп. Мои наблюдения от млади двойки - колкото повече тя му показва колко го обича, глези го, прави жестове и така нататък, толкова повече той си вярва, че тя му е в кърпа вързана, надува се и си прави, каквото си иска, като същевременно не отвръща на нейните жестове. Обаче като обърне тя палачинката и спре да прави всичко, което е правила до момента, да го пренебрегва, както той нея, да си излиза сама с компания, изобщо, да се държи като него самия, му припарва под трона и става съвсем друг.
Конкретно моето мнение е, че трябва да обичаш даден мъж, ако ще живееш с него, но не трябва да позволяваш тази любов да стане оръжие, което той да използва срещу теб. Има граници, които не трябва да се преминават и човек не трябва да насилва себе си да ги преминава от любов към друг човек, защото това е за негова сметка - всички виждаме какви теми се пускат в СО.

Там е работата, че обикновено от любов, човек не си слага граници в раздаването си, с което си вреди- отсреща свикват да им се дава и започват само да взимат.

То пък много сладко ще ми е да пътувам с човек, който години наред ме е умножавал по 0 и ме е оставял да се гърча като самотна майка, а децата като сираци, за да си мързелува на воля.

А след всичко това не успя ли да установиш, че не можеш да приписваш собствените си очаквания на друг човек, т.е. да си мислиш, че ще го промениш?

Нормално е да имаме очаквания, но трябва и да сме реалисти. Т.е. да преценим можем ли да приеме човека такъв, какъвто е, защото вероятността да го дресираме е много минимална, а и не е нужно, всеки има право да живее според собствените си разбирания и желания...