Любовта към децата не си хваща и тя пътя.
Не, но и не бива да се превръща в бреме за тия деца, поради липса на други занимания.
- Публикувана: 26 авг. 2018, 09:49 ч.
- Последно мнение: 4 септ. 2018, 17:36 ч.
Знаете ли какво установих
Не, но и не бива да се превръща в бреме за тия деца, поради липса на други занимания.
Любовта към децата не си хваща и тя пътя.
Не, но и не бива да се превръща в бреме за тия деца, поради липса на други занимания.
Авторката след толкова години още търси съвършенството. Колко жени са на обратния хал- мъжете им правят всяка вечер скандали, чупят, викат, бият, тя се оплаква, че тя каквото и да каже, той не реагирал, просто я изслушвал и за нея той все не е свършил нещата както трябва(вратата на кокошките не бил затворил и това е голяма драма). Радвай се на спокойствието си и си намери хоби и няма толкова да ти е трън в очите мъжа ти. Явно при вас вече любовта е умряла, може да отделиш повече време за себе си, за кафенце с приятелки. Така и ти ще укротиш бесовете си малко
В момента не търся нищо - интересува ме само да си завърша образованието и за странични дейности и хора нямам нито време нито желание. За любов да не говорим - нито ми трябва да обичам нито да ме обичат. Въпреки че имам склонност да се влюбвам ама влюбване е по-безобидно и може да си го позволя някой ден като ми доскучее. Ама големи любови - no way and no chance - сърцето ми е лед
Не съм вярвала, че някога ще си помисля и кажа подобно нещо. Но стигнах до извода, че най-глупавото и пагубно нещо, което може да си причини една жена е да обича мъж. Изключение е ако това е синът и.
Мъжете НЕ трябва да се обичат. Те трябва нас, жените, да ни обичат, но не и ние тях. А реалността е обратната - ние ги обичаме, а те са с нас, защото така им е приятно, удобно и изгодно - заради всичко, което им даваме демек. И като ни гледат как ги обгрижваме и виждат, че ги обичаме и се чудят на акъла ни. Понякога дори могат да решат, че и те нас ни обичат, но това не е първичната любов, а е защото виждат колко ние ги обичаме и преценяват, че и те трябва да отвърнат със същото. Но до този етап рядко се стига - евентуално някъде в дълбока старост може и да ги осъзнаят тия неща, и пак не е сигурно.
Съответно - велика глупост е да се омъжиш по любов. Преди твърдях, че е идиотизъм да се ожениш заради влюбване - трябва да има истинска любов, защото влюбването е временно, а любовта е вечна и велика. Сега обаче размислих, и си промених мнението - любов НЕ трябва да има. Любовта е най-сигурният начин да се прецакаш и самоубиеш. Разбирателство, уважение, лоялност, зачитане, оценяване, приятно прекарване, взаимна изгода - ДА - тия неща могат да доведат до успешен брак. Но гола любов - НЕ. Тя може и да крепи брак, в които и двамата се обичат истински. Но тоя вариант на практика е почти невъзможен, и причината е, че мъжете са егоисти и НЕ могат да обичат друг човек освен себе си (евентуално мама и тати, дори и за децата си колко обичат не много сигурно). Единствената смислена любов е тази на майката към децата, защото е нужна за оцеляването им. Любовта към мъж е велика глупост днешно време, а брака по любов е безсмислена саможертва, която мъжете НЕ оценяват, а приемат за даденост. Толкова са жалки горките. Непрекъснато се убеждавам, че мъже трябва да се изпозлват по предназначение и да не се влагат никакви емоции в тях. Най-прекарасното чувство на тоя свят не е любовта, а чувството ЧЕ НЕ ТИ ПУКА.
Сега знам какво ще ми напишете - че това, че аз съм се прецакала да обичам грешния човек, не значи, че всички са така. Разбирам ги - и аз така разсъждавах дъъъълги години, до преди малко
)) И то не че нещо се случи - просто нещо ми присветна изведнъж.
Мъжете НЕ трябва да се обичат. Те трябва нас, жените, да ни обичат, но не и ние тях. А реалността е обратната - ние ги обичаме, а те са с нас, защото така им е приятно, удобно и изгодно - заради всичко, което им даваме демек. И като ни гледат как ги обгрижваме и виждат, че ги обичаме и се чудят на акъла ни. Понякога дори могат да решат, че и те нас ни обичат, но това не е първичната любов, а е защото виждат колко ние ги обичаме и преценяват, че и те трябва да отвърнат със същото. Но до този етап рядко се стига - евентуално някъде в дълбока старост може и да ги осъзнаят тия неща, и пак не е сигурно.
Съответно - велика глупост е да се омъжиш по любов. Преди твърдях, че е идиотизъм да се ожениш заради влюбване - трябва да има истинска любов, защото влюбването е временно, а любовта е вечна и велика. Сега обаче размислих, и си промених мнението - любов НЕ трябва да има. Любовта е най-сигурният начин да се прецакаш и самоубиеш. Разбирателство, уважение, лоялност, зачитане, оценяване, приятно прекарване, взаимна изгода - ДА - тия неща могат да доведат до успешен брак. Но гола любов - НЕ. Тя може и да крепи брак, в които и двамата се обичат истински. Но тоя вариант на практика е почти невъзможен, и причината е, че мъжете са егоисти и НЕ могат да обичат друг човек освен себе си (евентуално мама и тати, дори и за децата си колко обичат не много сигурно). Единствената смислена любов е тази на майката към децата, защото е нужна за оцеляването им. Любовта към мъж е велика глупост днешно време, а брака по любов е безсмислена саможертва, която мъжете НЕ оценяват, а приемат за даденост. Толкова са жалки горките. Непрекъснато се убеждавам, че мъже трябва да се изпозлват по предназначение и да не се влагат никакви емоции в тях. Най-прекарасното чувство на тоя свят не е любовта, а чувството ЧЕ НЕ ТИ ПУКА.
Сега знам какво ще ми напишете - че това, че аз съм се прецакала да обичам грешния човек, не значи, че всички са така. Разбирам ги - и аз така разсъждавах дъъъълги години, до преди малко
)) И то не че нещо се случи - просто нещо ми присветна изведнъж.Нищо по-вярно не бях чела досега!
Избягвам във форума да давам съвети, но сега ще го направя.
Skrek, мъжете не обичат да им посочваш грешките. Те и сами си ги виждат. Но нито ще си ги признаят, нито ще се извинят. Така че, когато не си доволна от съпруга си , просто си замълчи. Няма смисъл да му обясняваш защо и как е сбъркал. Същото е положението и когато си права в някой спор. Колкото повече му доказваш, че си права, толкова по- темерут ще става и толкова по-на пук ще ти прави.
В такива ситуации просто го подминавай и не говори с него. Казвам ти го от личен опит. А нашите мъже си приличат. За съжаление аз късно открих тази истина, но ти все още си млада. Можеш много нерви да си спестиш.
Ще видиш, че той може и да не се извини, но ще направи жест на помирение. След време може и да признае, че си била права за дадена ситуация. Но това трябва да е по негова воля, а не защото ти си го притиснала да го направи.
Също така трябва да действаш и ако искаш да го накараш да свърши нещо. Казваш какво да свърши. Без да обясняваш защо, как. Точно и кратко. Ако го направи - благодарИ. Ако не го направи - направи се, че го няма и си го свърши сама, ако е спешно. А ако не е - просто го остави.
Skrek, мъжете не обичат да им посочваш грешките. Те и сами си ги виждат. Но нито ще си ги признаят, нито ще се извинят. Така че, когато не си доволна от съпруга си , просто си замълчи. Няма смисъл да му обясняваш защо и как е сбъркал. Същото е положението и когато си права в някой спор. Колкото повече му доказваш, че си права, толкова по- темерут ще става и толкова по-на пук ще ти прави.
В такива ситуации просто го подминавай и не говори с него. Казвам ти го от личен опит. А нашите мъже си приличат. За съжаление аз късно открих тази истина, но ти все още си млада. Можеш много нерви да си спестиш.
Ще видиш, че той може и да не се извини, но ще направи жест на помирение. След време може и да признае, че си била права за дадена ситуация. Но това трябва да е по негова воля, а не защото ти си го притиснала да го направи.
Също така трябва да действаш и ако искаш да го накараш да свърши нещо. Казваш какво да свърши. Без да обясняваш защо, как. Точно и кратко. Ако го направи - благодарИ. Ако не го направи - направи се, че го няма и си го свърши сама, ако е спешно. А ако не е - просто го остави.
Освен първото мнение на авторката, харесва ми и това последното на 512. По-студено държание и известна доза игнор, вършат чудесна работа, когато си ядосана на мъжа си за нещо.Ние жените много обичаме драми- за най-дребното нещо се сърдим и сме способни да го превърнем от муха в слон.Аз съм много облагодетелствана с мъжа си в това отношение.Той е щастлив човек- днес може да сме се сдърпали,да сме казали нещо на криво, утре за не го е нов ден.Край.Вчера си е за вчера, утре всичко си е ОК.Аз в началото мълчах,сърдех се с дни...ставаше огромен проблем за нещо дребно.Но с времето се научих като него да правя и вече се чувствам много по-добре от преди!Е това разбира се говорим за дребни неща от сорта на нещо, че е забравил да направи, за което специално съм го помолила, примерно.Не за някаква сериозна кавга.
Пълна луна, няма родител, който нарочно би разболял детето си и ако го посрещаш със скандали заради една хрема, не само няма да иска да го води никъде, ами и теб няма да може да те диша след време.
Каква хрема какви пет лева. Хремата е пример, доколкото съм запозната с такива екземпляри, същото /осиране/ се случва всеки път. И този с някакви кокошки или хреми вече прелива чашата. И установяваш, че не обичаш човека, и си плюеш в пазвата. Лошо е когато го обичаш, когато спреш става лесното. И не е вярно, че не можеш да се справиш, научаваш се и започваш да се справяш.
Става дума за сериозни състояния, главата си залагам, че в 99% от случаите това са недиагностицирани и нелекувани психически заболявания. Па вие си дуднете колкото си искате. Има науки, лекарства, терапии и какво ли не за такива и подобни проблеми с главата. Които в конкретния случай се изразяват, доколкото разбирам, в инат и нищонеправенекатохората и постояннонещоосир@не.
Ама толкова ви личи, че сериозни трудности не сте имали в живота си, като децата сте - на мен не ми се е случвало, значи не е възможно! Смях. Ми не, много неща са възможни, мен преди 2 години ме подиграха, че не било възможно това, което живея, ми не - възможно е, има и много други като мен, просто ги намерих и се преродих.
Изцяло съм съгласна с последните постове на Луна.
Любовта към децата не си хваща и тя пътя.
Не, но и не бива да се превръща в бреме за тия деца, поради липса на други занимания.
Skrek, мъжете не обичат да им посочваш грешките. Те и сами си ги виждат. Но нито ще си ги признаят, нито ще се извинят. Така че, когато не си доволна от съпруга си , просто си замълчи. Няма смисъл да му обясняваш защо и как е сбъркал. Същото е положението и когато си права в някой спор. Колкото повече му доказваш, че си права, толкова по- темерут ще става и толкова по-на пук ще ти прави.
Сега, ясно е, че си обичам децата повече от всеки мъж, но не значи, че съм отдадена само на тях, нали. Умната жена се отдава подобаващо и на мъжа си, инвестира за доброто бъдеще, така да се каже.
Може децата й да са измислени, както личните й драми и душевните й терзания в друга тема.
512, все едно тоя пост го е писал мъжа ми под прикритие. Струва ми се, че си много права. Но това поведение върши работа, когато става дума за дреболии. А моят проблем е принципен и е свързан със зависимостта му от родата. Хем казва еди кой си от родата бил луд, говори глупости и т.н. хем попива и се връзва на всяка тяхна дума, защото някак си си е внушил, че те са му семейство и трябва да се съобразява с тях за всичко. Проблем е когато това не кореспондира с нуждите на настоящото му семейство - аз и децата - и разбираш, че е много дразнещо. Когато е инцидентно да е с тях и срещу мен - ОК - просто не е на моето мнение. Но когато това е ВСЕКИ път и когато е очевидно, че е на тяхна страна не защото с акъла си е преценил, че са прави, а защото вътрешната му настройка е че по дефолт трябва да е с тях без изобщо да подложи на съмнение мнението им, а реално повтаря като папагал нещо, което очевидно не разбира... в такива случаи се вижда кой за него е по-важен. Ако няма мнение трябва приеме моето, а не тяхното. И ако аз казвам, че децата имат нужда от нещо трябва мен да слуша, а не майка си, която пък по дефолт квото и да кажа ми опонира, просто щото я е яд на мен и иска да ме дразни и да ми вреди. Дори когато щяхме да се развеждаме преди време тя не се опита по никакъв наичн да спаси брака му - казала му е Щом така си решил аз те подкрепям. И това е само за да ми навреди на мен - тя е толкова глупава, че за нея не е важно синът и да е добре - важно и е да я обича нея и да ми навреди на мен. А това, че е на път да направи грешка, за която после да съжалява нея не я интересува - толкова е фокусирана в това, да ми усложни живота, че не се сеща изобщо да помисли какви последствия може да има това за собствения и син. За го убедя да направи нещо за нас, когато мама и тати искат обратното на мен наистина ми се налага да вдигна скандал, защото той е толкова настоятелен да стане маминото, застават всички срещу мен и почват да ми крещят и аз ако не ги надвикам просто няма как да постигна моето. За целта стават ненужни скандали, които ми изпиват енергията и предизвикват омразата ми към тях. Аз това не го искам. Но не знам как да му обясня, че щом се е оженил, трябва ние да сме му приоритет, а не мама и тати. Не се дразня от дребните глупости и грешки които прави, а се дразня от причината поради която ги прави защото от една страна тя показва принципното му отношение към мен, а от друга - че ще продължава да си ги прави, защото причината не е изкоренена. Затова му казах да ходи на психолог, да му го обясни друг човек, па беклим схване и си коригира настройката. Ако това не помогне друг начин не знам да се боря с глупостта му и ще трябва да се разведем, когато децата станат самостоятелни и не налагат да сме заедно.
Да бе, всичко е измислено, пък после се чудете защо никой не пише във форума, а само пързалки и си говорите по цял ден глупости.
Ти какво си яхнала метлата пак, та хвърляш определения и нареждаш кой и какво да прави?
На теб ли да обяснявам, че като не ти харесваме, можеш да ни подминеш без даскалски наставления и като изпаднеш в по- лежерно настроение да си поприказваме...........за поредните глупости!?
Когато аз се учих да отстъпвам в случаи, в които мъжът ми прави пълна глупост, всъщност се учих да се оставя да бъда прецакана. Това си го казвам редовно вече в такива случи и на мен помага. Ми точно този път ще се оставя да бъда прецакана. Ще дойде и моето време, децата растат, ако се наложи, както казваш, винаги можеш да се разведеш и да си търсиш друг мъж, а той и със следващата /евентуална/ жена и с по-следващата все ще си се налага и ще е нещастен, защото не знае как да отстъпи.
Да, прецакана си. Но вселената си знае работата и след прецакнята винаги идва нещо добро, неизбежно е, така е устроен животът. Ще дойде момента, в който ти ще си добре, а той ще е прецакан, само че може би вероятно ти тогава също няма да си до него, както той сега не е до теб. Всеки разбира рано или късно защо е трябвало да постъпи правилно, никого не подминава.
Да обясня за кокошките аз, че ми стана смешно. Не е въпросът какво е направил и как, а тропкането с краче, че той е правият. И това всеки път. От чиста злоба и желание да си отгоре. Написах ти и на лични - на думи казват, че сме равни, мъжете и жените, но на практика не го мислят. Обществено приемливо е да се простира, да се говори за равенство и бла бла, но всъщност много се кефят, че ходим на работа и вършим и другите неща, а те ходят на работа и отвреме навреме хвърлят боклука или измият колата - пак са отгоре, пак се вижда, че са Мъже с главно М и няма някоя ... кокошка .. да им стъпки на врата. За пред хората основно, в твоя случай за пред родата. Не съм имала такъв опит, и двете ми свекърви не са възпитавали така синчетата си, не са се правили на мъже пред родата, но пред други мъже .... чак смешно, като петлета.
Да, прецакана си. Но вселената си знае работата и след прецакнята винаги идва нещо добро, неизбежно е, така е устроен животът. Ще дойде момента, в който ти ще си добре, а той ще е прецакан, само че може би вероятно ти тогава също няма да си до него, както той сега не е до теб. Всеки разбира рано или късно защо е трябвало да постъпи правилно, никого не подминава.
Да обясня за кокошките аз, че ми стана смешно. Не е въпросът какво е направил и как, а тропкането с краче, че той е правият. И това всеки път. От чиста злоба и желание да си отгоре. Написах ти и на лични - на думи казват, че сме равни, мъжете и жените, но на практика не го мислят. Обществено приемливо е да се простира, да се говори за равенство и бла бла, но всъщност много се кефят, че ходим на работа и вършим и другите неща, а те ходят на работа и отвреме навреме хвърлят боклука или измият колата - пак са отгоре, пак се вижда, че са Мъже с главно М и няма някоя ... кокошка .. да им стъпки на врата. За пред хората основно, в твоя случай за пред родата. Не съм имала такъв опит, и двете ми свекърви не са възпитавали така синчетата си, не са се правили на мъже пред родата, но пред други мъже .... чак смешно, като петлета.
Да бе, всичко е измислено, пък после се чудете защо никой не пише във форума, а само пързалки и си говорите по цял ден глупости.
Ако имаш време и желание, прочети следната тема:
http://www.bg-mamma.com/?topic=1057579