Така е, АбсурТ, важното е след първа-втора такава грешка да осъзнае, че когато се стигне дотам, само да вземат от него, трябва да си постави граници. И че независимо от това, колко обича другия, може да сложи край, ако тръгне да преминава тия граници. В крайна сметка ако няма взаимност, то за какво изобщо да са двойка - накрая в повечето случаи се стига дотам, да се намразят отдън душа и така или иначе да се разделят, ама с повече гръм и трясък, отколкото като нормални хора.
- Публикувана: 26 авг. 2018, 09:49 ч.
- Последно мнение: 4 септ. 2018, 17:36 ч.
Знаете ли какво установих
Единствената смислена любов е тази на майката към децата, защото е нужна за оцеляването им.
Аз пак не разбирам женското очакване, че мъжът ще се промени.
Да, има такива случаи и при мъжете и при жените. Но това е като лотарията - но загубата е значително по-голяма отколкото загубата на няколко или десетки левове, защото... ами защото това може да ти почерни бъдещето и настоящето.
И каква е тая мания по лоши момчета?
Една близка, въпреки, че установи, че партньорът ѝ има навици и поведение на плейбой, остана с него, защото той беше богат.
Само дето сега още не може да се възстанови от неговото отношение към нея.
Година по-късно за малко да започне връзка с правилен човек, който ще държи на нея- е, успя милата да го заобиколи, защото нямало тръпка.... И все още търси правилният....
Лоши момчета, та лоши. Или богати. И едните и другите са преситени, и като се наситят на жената до себе си, търсят нова.
Да, има такива случаи и при мъжете и при жените. Но това е като лотарията - но загубата е значително по-голяма отколкото загубата на няколко или десетки левове, защото... ами защото това може да ти почерни бъдещето и настоящето.
И каква е тая мания по лоши момчета?
Една близка, въпреки, че установи, че партньорът ѝ има навици и поведение на плейбой, остана с него, защото той беше богат.
Само дето сега още не може да се възстанови от неговото отношение към нея.
Година по-късно за малко да започне връзка с правилен човек, който ще държи на нея- е, успя милата да го заобиколи, защото нямало тръпка.... И все още търси правилният....
Лоши момчета, та лоши. Или богати. И едните и другите са преситени, и като се наситят на жената до себе си, търсят нова.
Беше казано по-горе, мъжът си пада по кучки.
Кучка = независима жена, която заради една крива дума/постъпка може да си тръгне.
Над такава жена мъжът трепери, защото тя му дава всичко от което има нужда (мусака и секс и т.н.), но в същото време го прави когато тя иска. От малкото което знам, свекърва ми е такава. Свекър ми я слуша, (принципно груб характер) а тя е щастлива жена.
Аз също реагирам остро понякога ( не съм лесен характер). ММ научи по трудният начин, че някои теми не са за пред мен ( по-точно коментари и т.н.). Близката, за която споменах по-горе, напр. колкото и неудобна да ѝ е една тема, ще седи и ще отговоря на въпросите. Или ще слуша коментарите. Аз, обаче, е имало първи срещи, където буквално съм оставяла мъжът на масата в кафенето, след като не е спрял или променил държание/изказ и т.н. Защо да си губя времето с хора, които ме изприщват на първата среща, да ме изприщват още незнайно колко време след това ли? Или да чакам, че красотата ми ще ги промени? Пълна глупост.
Като и това да съм с някого от съжаление. Еми, няма как да стане.
Кучка = независима жена, която заради една крива дума/постъпка може да си тръгне.
Над такава жена мъжът трепери, защото тя му дава всичко от което има нужда (мусака и секс и т.н.), но в същото време го прави когато тя иска. От малкото което знам, свекърва ми е такава. Свекър ми я слуша, (принципно груб характер) а тя е щастлива жена.
Аз също реагирам остро понякога ( не съм лесен характер). ММ научи по трудният начин, че някои теми не са за пред мен ( по-точно коментари и т.н.). Близката, за която споменах по-горе, напр. колкото и неудобна да ѝ е една тема, ще седи и ще отговоря на въпросите. Или ще слуша коментарите. Аз, обаче, е имало първи срещи, където буквално съм оставяла мъжът на масата в кафенето, след като не е спрял или променил държание/изказ и т.н. Защо да си губя времето с хора, които ме изприщват на първата среща, да ме изприщват още незнайно колко време след това ли? Или да чакам, че красотата ми ще ги промени? Пълна глупост.
Като и това да съм с някого от съжаление. Еми, няма как да стане.
Голяма глупост е да си с някой от съжаление. Мислиш си - горкия, не заслужава никоя да не го иска. Хващаш се с него надявайки се изкараш наяве дълбоко скрити доброта и ценни качества и лека полека осъзнаваш, че в крайна сметка май наистина си заслужава никоя да не е с него. Чувстваш се като най-голямата глупачка и всичко това - от съжаление и желание да помогнеш на бедната душа. Която наистина се оказва мноооого бедна и му е изписана на самото излъчване. И ти си го видяла веднага, но си решила да го съжалиш и да му дадеш шанс. И накрая кучето отхапало ръката подала му хляб.
Колко си бяла и добра, а... И благородна... Пък и деца си му народила, защо ли...? Защото много обичаше него или себе си? Ти ли го взе него или стана обратното? Кой кого взе? Задавам тези въпроси не за да ми отговаряш на мен, отговори на себе си. Това, което изпитваше досега любов ли беше или някакъв опит за спасение, за последния кораб или влак, или да не останеш стара мома... И сега, когато децата са факт, и то голям и много значим изведнъж нещата се променят. Държиш силен коз, вече можеш дори да тропаш с краче по пода и с юмруче по масата.
А всъщност животът е толкова кратък, че не си заслужава да се тръшкаш и да късаш листенцата на маргаритката... Или обичаш или не. Не става със заклинания и обещания и клетви.
Никога не си го обичала. Щом си го взела по милост...
Задачка-закачка и тема за размисъл. Кой ще познае авторката какви деца има и как ще ги възпита и образова емоционално и сексуално. Момичета и/или момчета?
А всъщност животът е толкова кратък, че не си заслужава да се тръшкаш и да късаш листенцата на маргаритката... Или обичаш или не. Не става със заклинания и обещания и клетви.
Никога не си го обичала. Щом си го взела по милост...
Задачка-закачка и тема за размисъл. Кой ще познае авторката какви деца има и как ще ги възпита и образова емоционално и сексуално. Момичета и/или момчета?
Търсят, търсят, па се уморят и си седнат на задниците..
Като пообиколи няколко и види, че няма такава, която да го играе майка му, пораства, сяда си на задника и става възрастен човек.
От друга страна пък си има жени, които смятат, че така е редно. За тях е мъжът-мечта.
Затова е много просто, хората да се събират със себеподобни. Разбира се няма как да имаме свои копия или поне това е рядко срещано, но все пак да имат допирни точки по основните въпроси за живота и семейството. Така не се налага никой да променя никого.
Много познати чувства и преживявания. Минах по пътя на авторката и се сблъсках с нейните проблеми. И не, не е вярно, че това би го казало 20 годишно момиче. Напротив - след 40, когато децата са вече поотраснали и имаш време да се вгледаш в себе си и около себе си. И да намразиш човека, който се прибира от работа и ляга пред телевизора, защото виждаш ли той работел и се уморявал. А жената? Тя не се ли уморява?
Но както каза моята психиатърка: докато мразиш все още има надежда. Защото и омразата е чувство. Спреш ли да чувстваш каквото и да било, тогава вече е краят.
И не, не се разделихме. По-точно - все още не съм го напуснала. Нищо, че багажът ми все още е в сак.
Наскоро приятелка ми зададе въпроса: Защо си причиняваш това?
Все още се мъча да си отговоря и да убедя себе си, че има смисъл. Защото този човек съм го обичала и май все още го обичам. Нищо, че на 40г. се чудех какво е любовта и дали наистина съм обичала? Или само съм си го внушавала.
И хората се променят с годините. И колкото и да ми говорят, че не трябва да се опитвам да го променям, не съм съгласна с това. Както аз пораснах и от мамино момиченце се превърнах в майка, домакиня и съпруга, така и той може да се развива и освен майстор в професията си, да бъде баща, домакин и съпруг.
Но не трябва да се забравя и това, че жените и мъжете обичат по различен начин. Авторката казва, че се грижи за него и гови, чисти, пере. Ами в един момент спрях да го правя. Който е гладен да си сготви. С тези грижи ние показваме любовта си. Но мъжете имат нужда от друго. И са готови да се откажат от грижите ни.
Установих, че самата аз имам нужда да се грижа за някого. И това ме прави щастлива. Когато реших да се изнеса на квартира, първата ми мисъл беше - и сега, като съм сама, за кого ще се грижа? Не се изнесох, останах. Но домакинствам, когато искам и когато на мен ми е приятно. Правя го за себе си.
Близо 10 години продължи студената война в къщи. Като последните 3 бяха кошмарни. Но сега - на 53г. - вече виждам, че си заслужаваше всяко усилие, болка и търпение. Сега аз работя повече, той си е по-често в къщи и чисти, пазарува готви. Все още се борим с болести, нерви и вредни привички. Но ще се справим. Заедно.
Но както каза моята психиатърка: докато мразиш все още има надежда. Защото и омразата е чувство. Спреш ли да чувстваш каквото и да било, тогава вече е краят.
И не, не се разделихме. По-точно - все още не съм го напуснала. Нищо, че багажът ми все още е в сак.
Наскоро приятелка ми зададе въпроса: Защо си причиняваш това?
Все още се мъча да си отговоря и да убедя себе си, че има смисъл. Защото този човек съм го обичала и май все още го обичам. Нищо, че на 40г. се чудех какво е любовта и дали наистина съм обичала? Или само съм си го внушавала.
И хората се променят с годините. И колкото и да ми говорят, че не трябва да се опитвам да го променям, не съм съгласна с това. Както аз пораснах и от мамино момиченце се превърнах в майка, домакиня и съпруга, така и той може да се развива и освен майстор в професията си, да бъде баща, домакин и съпруг.
Но не трябва да се забравя и това, че жените и мъжете обичат по различен начин. Авторката казва, че се грижи за него и гови, чисти, пере. Ами в един момент спрях да го правя. Който е гладен да си сготви. С тези грижи ние показваме любовта си. Но мъжете имат нужда от друго. И са готови да се откажат от грижите ни.
Установих, че самата аз имам нужда да се грижа за някого. И това ме прави щастлива. Когато реших да се изнеса на квартира, първата ми мисъл беше - и сега, като съм сама, за кого ще се грижа? Не се изнесох, останах. Но домакинствам, когато искам и когато на мен ми е приятно. Правя го за себе си.
Близо 10 години продължи студената война в къщи. Като последните 3 бяха кошмарни. Но сега - на 53г. - вече виждам, че си заслужаваше всяко усилие, болка и търпение. Сега аз работя повече, той си е по-често в къщи и чисти, пазарува готви. Все още се борим с болести, нерви и вредни привички. Но ще се справим. Заедно.
Голяма глупост е да си с някой от съжаление. Мислиш си - горкия, не заслужава никоя да не го иска. Хващаш се с него надявайки се изкараш наяве дълбоко скрити доброта и ценни качества и лека полека осъзнаваш, че в крайна сметка май наистина си заслужава никоя да не е с него. Чувстваш се като най-голямата глупачка и всичко това - от съжаление и желание да помогнеш на бедната душа. Която наистина се оказва мноооого бедна и му е изписана на самото излъчване. И ти си го видяла веднага, но си решила да го съжалиш и да му дадеш шанс. И накрая кучето отхапало ръката подала му хляб.
От съжаление не бих тръгнала с никого. Нито искам някой да седи с мене от съжаление. Такава връзка започва с негативи и не може да завърши добре.
За да завържа връзка трябва да се влюбя. Иначе не става. В болен, кльощав, дебел, куц или сакат и нам си какъв си не мога да се влюбя. Мозъкът ми го отхвърля на подсъзнателно ниво. Аз искам хахо хихи и удоволствие. Замирише ли на трудности, болести и самота си плюя на петите.
Не съм точно кучка, но не съм и Майка Тереза. Понеже никога не съм заискала връзка, брак и деца, не влагах във връзките си. Забелязах, че често добри хора, които много искат семейство и деца трябва да поемат цялата тежест от връзката. Нещо като "Който плаща поръчва музиката".
Егати, ама защо като изказах мнение за връзките от съжаление веднага решихте, че съм се оженила от съжаление. Не може ли просто да си имам мнение по въпроса. Оженила съм се защото за онзи момент тоя беше най-подходящия и единствено с него можех да живея, защото всички останали ме дразнеха и не можех да ги приема, а тоя си ми пасна. Чак пък толкова глупава не съм - от съжаление към мъж може да изляза на кафе с него, ама да си съсипя целия живот - не. Все пак съм си практична сметкаджийка - на дребно може да се оставя да ме минат щото съм благосклонна, но на едро грешки трудно правя.
512 е донякъде права - доставям удоволствие и правя неща за мъжа и децата си, защото аз самата се чувствам добре от това. Чувствам се полезна и даването ме прави по-щастлива от вземането. Не се оплаквам изобщо от това което правя - натоварват ме усещането за несподеленост и неоцененост. И не искам да ме оценява като ми казва, че ме обича или като ми прави подаръци. Искам да го усетя в поведението му, че цени мнението ми. Да обясня с пример: Казвам му, да остави вратичката на кокошките постоянно отворена да си влизат и излизат кога си искат, а не сутрин да отваря, а вечер да затваря. Казах му 100 пъти - не и не. И един ден реши да я остави отворена. Защо - защото майка му така казала. С мен не се съгласява, ама мама като каже значи е така - тя е капацитет в неговите очи - има гимназиално образование, къде ще се мери с моите 2 висши и трето в ход. Друг пример: Брат му ми крещи, че съм настъпила въжето, което очевидно не съм. И нашия не знам дали ослепя, ама почва и той да ми крещи и да повтаря думите на брат си да внимавам щото съм го настъпила. Питам Защо да внимавам, нищо не съм настъпила. А той продължава Ще паднеш. И крещи като че ли се самоубивам. Значи тоя човек толкова вярва на родата си, че дори очите му да виждат едно, на тях не вярва, а на ония. И с децата ми създава проблеми - хубаво, като няма усет да се грижи за деца, поне да мен остави аз да се погрижа. Пресен пример - вчера прогнозата беше за дъжд. Викам му Може ли да закараш децата, аз ще ги прибера, щото ще вали и с колелетата ще се измокрят. А не - едва ли ще вали много. Следва 15 мин убеждаване от моя страна да ги закара и само и само да не стане моето сам ги питал какво искат и казали и ги закара. Ей така е с всичко - всяка дреболия превръща в дискусия, която ми изпива енергията. Дразнител ама не знам дали изобщо осъзнава кво прави. Ако мама му беше казала, нямаше изобщо да оспорва, а ще я послуша моментално.
512 е донякъде права - доставям удоволствие и правя неща за мъжа и децата си, защото аз самата се чувствам добре от това. Чувствам се полезна и даването ме прави по-щастлива от вземането. Не се оплаквам изобщо от това което правя - натоварват ме усещането за несподеленост и неоцененост. И не искам да ме оценява като ми казва, че ме обича или като ми прави подаръци. Искам да го усетя в поведението му, че цени мнението ми. Да обясня с пример: Казвам му, да остави вратичката на кокошките постоянно отворена да си влизат и излизат кога си искат, а не сутрин да отваря, а вечер да затваря. Казах му 100 пъти - не и не. И един ден реши да я остави отворена. Защо - защото майка му така казала. С мен не се съгласява, ама мама като каже значи е така - тя е капацитет в неговите очи - има гимназиално образование, къде ще се мери с моите 2 висши и трето в ход. Друг пример: Брат му ми крещи, че съм настъпила въжето, което очевидно не съм. И нашия не знам дали ослепя, ама почва и той да ми крещи и да повтаря думите на брат си да внимавам щото съм го настъпила. Питам Защо да внимавам, нищо не съм настъпила. А той продължава Ще паднеш. И крещи като че ли се самоубивам. Значи тоя човек толкова вярва на родата си, че дори очите му да виждат едно, на тях не вярва, а на ония. И с децата ми създава проблеми - хубаво, като няма усет да се грижи за деца, поне да мен остави аз да се погрижа. Пресен пример - вчера прогнозата беше за дъжд. Викам му Може ли да закараш децата, аз ще ги прибера, щото ще вали и с колелетата ще се измокрят. А не - едва ли ще вали много. Следва 15 мин убеждаване от моя страна да ги закара и само и само да не стане моето сам ги питал какво искат и казали и ги закара. Ей така е с всичко - всяка дреболия превръща в дискусия, която ми изпива енергията. Дразнител ама не знам дали изобщо осъзнава кво прави. Ако мама му беше казала, нямаше изобщо да оспорва, а ще я послуша моментално.
Ако мама му беше казала, нямаше изобщо да оспорва, а ще я послуша моментално.
Скрекелинг, приготви се, утре децата ти няма да те зачитат. При подобни отношения се затвърждава не толкова правилото, че бащата не е сговорчив, колкото нормата, че майката е скандалджийка. Сега са малки и имат все още нужда от теб в чисто емоционален план. Но ще пораснат и тогава ще разбереш, че си можела да действаш, но в името на разбирателството и семейната хармония си правила разрушителни компромиси.
Задълбочени разговори с мъжа ти, докато живеете с родата, са безсмислени, но не пречи да опиташ. Направи поне така, че децата да не стават свидетели на подобен род разговори, в които се оспорва мнението ти. Стани злопаметна, остра и язвителна, ако се налага. И когато му триеш сол на главата, не пропускай да подчертаеш, че го правиш без да въвличаш децата в ролята на пасивни слушатели и го помоли и той също да пази авторитета ти.
Този мъж, както си го описала, е изключително глупав. Пуснал се е по течението, без да си дава сметка какъв пример дава на децата си.
Задълбочени разговори с мъжа ти, докато живеете с родата, са безсмислени, но не пречи да опиташ. Направи поне така, че децата да не стават свидетели на подобен род разговори, в които се оспорва мнението ти. Стани злопаметна, остра и язвителна, ако се налага. И когато му триеш сол на главата, не пропускай да подчертаеш, че го правиш без да въвличаш децата в ролята на пасивни слушатели и го помоли и той също да пази авторитета ти.
Този мъж, както си го описала, е изключително глупав. Пуснал се е по течението, без да си дава сметка какъв пример дава на децата си.
Абе вие по цял ден ли сте заедно. Така както ми го описваш ми прилича на брака на свекървата, ама те са на по 70-80 г. Няма ли при вас фризьор, козметик, някаква работа извън вкъщи. Това е отвратителен битовизъм, в какъвто аз въобще не бихживяла. Я се разходи, закачай се с някой мъж, какви са тия кокошки, какви са тия роди.