Знаете ли какво установих

Е, аз не казах ли същото....лошите момчета НЕ стават за семейство.
И ти може и да не искаш, но болшинството жени искат семейство.Не "портфейл" от разстояние.
Та, в този ред на мисли, пак, лошото момче Не става за семейство.
За купон, иху-аху, секс-да.За семейство, отговорност, съпричастност, уважение, "рамо за жената", не, не стават.

"Най-големият страхливец е мъжът, който събужда любовта на една жена, без да има намерение да я обича"
“The biggest coward of a man is to awaken the love of a woman without the intention of loving her.”- Bob Marley

Всеки брак трябва да е И СЪС сметка. Не ПО сметка, а И СЪС сметка. Не мога да повярвам, че логическата функция "И" е толкова слабо застъпена в живота на оплакващите се. Просто за успешен брак си тряват И любов, И трезва сметка. И не виждам смисъла на спора за ИЛИ-тата. Все едно да спорим предната или задната гума на велосипеда е по-важна и сама по себе си би могла да позволи каране на колело само с нея

Разбира се, силната и изпепеляваща любов е много ценно и рядко съкровище и само глупак ще го изпусне. Ама тази любов може да се изживее и без брак (и без това не трае повече от 2-3 години). Бракът е допустим обаче само ако освен любов имаме И другите необходими условия за щастливо съжителство. А която се жени заради само едно от ННУ (необходимо, но недостатъчно условие) за успешен брак си носи последствията.

За мен най-голям потенциал за нещастен завършек имат браковете базирани само на любов и без никаква сметка.
Следват тези само на сметка, но без любов.
И накрая с най-голям потенциал за щастие са бракове И с любов, И със сметка (анализ на качествата на избраника/избраницата)

Към кого беше това?

Под брак по сметка, разбирам сметка за пари, власт. Според анализ на качествата е по-скоро здрав разум

В еуфорията на любовта здрав разум?      Кауза пердута.
Аз я разбрах като "Човек трябва освен силната любов, да си даде сметка и дали може да живее с тоя човек.Защото ако е пияница например, а тя си каже "Е, голяма работа пийва отвреме-навреме." и очаква той да спре, СЛЕД като се оженят, това е здраво затворени очи, а не сметка.Или здрав разум.

E, малко са тези, които скачат в брак на секундата, още в еуфорията.
Както се вижда от темите, много добре са виждали какви са хората до тях, но са мислели, че ще се променят. Т.е. не е като да си сляп още от любов и да не виждаш проблемните точки.

И проблемът пак е свеки!😫😜

А какви са тогава? Глупави, наивни..?

Аз не вярвам, че някой може да промени друг човек.

Не знам какви са, не е нужно да слагаме определения за всичко
Важното е младите, които четат темата, да го имат предвид като вземат своите решения...

Технически може, ама не трябва да го обича.

И още нещо - ако един мъж истински обича жена си, ще се отдели от свекърите при първа възможност.
Авторката, заедно ли живеете?
В една къща? В един двор?

Skrekkelig, явно нашите мъже много си приличат! Направо копи-пейст. И на моя каквото и да му кажа, не го приема докато друг не му го каже. Може и със същите думи. А после ми обяснява колко прав бил еди кой си, като казал ... това, което аз повтарям от години. В началото побеснявах, после му се смеех, сега просто си мълча. И няма значение дали живееш заедно с този човек.  Първо беше майка му, сестра му. После вече не живеехме с тях, нещата не се промениха. После и баща му, колежки .... абе щелият свят е преди мен. Пример  - операция от тумор. препоръчва се сок от червено цвекло. Купувам, изстисквам - няма да го пия. После някой казал колко е полезно - ще пия. Влиза в болница за химио-терапия. Казвам:Да ти сложа в чантата шише сок. Не го иска, нямало да носи там нищо. После някой си казал, че след терапия трябват да се пият сокове, и той направи ми, сложи ми сок.

И ако тя поиска да се преместят край нейните родители, той е длъжен да козирува.

А аз пък бих добавила, че има и благоприятен 'завършек' на брак със сметка, независимо дали е имало или не е имало любов. И благоприятният завършек е за произтичащите от връзката деца. А покрай тях и за родителите, разбира се.
В моят случай БНД се заинтерсува от сина си на 12-тата година. Има и хора от този форум, които помнят какво ми се случи и каква бях преди 13 години. През годините имаше и хора, които ме съветваха да се събирам с него, заради доброто ми отношение към него, което погрешно считаха за любов. Нищо подобно обаче, ако има човек, който мога да кажа, че мразя , това е той. Само че той не го знае, синът ни също, и завършекът е благоприятен, въпреки 'разбития' брак. И синът ми е доста щастлив с настоящ, втори баща, който се грижи за него, и биологичен такъв. Аз също съм ОК с 'разбития' брак. Неща, които в момента изглеждат зле за всички участници, често се оказва, че са доста ОК в дългосрочен план, отново за всички участници.
И, отново да повторя, 'сметката' не е нужно да е само и единствено в материално изражение. Синът ми е по-привилигирован от мен по отношение на баща, независимо, че не е живял с него дори и един ден. А може би точно заради това!
За мен 'само' децата хич не е 'само'. Много хора са близки с майките си, много след като се изнесат от домашното /майчино/ огнище. До степен да се чуват всеки ден например. За мен да се чувам с някого всеки ден ще е нещо много голямо, не бих го окачествила като 'само', може би защото никой не е бил толкова близък с мен през живота ми и бих го оценила.
Много ми е смешно някой като каже - и какво , децата излизат от вкъщи и ти оставаш сама.... Оставаш сама, ако си изградила такива отношения с децата си. Ако те не искат да те погледнат след като са се изнесли от вкъщи, и с мъж, и без мъж, все тая. За мен! Докарам ли се до там децата ми да забравят за мен след изнасянето, мъж няма да ми спаси душевното равновесие. Пък ако ще е да е златен, на ръце да ме носи, и да му е златен ... все тая, не ми стига. Алчна съм!

Не живеем заедно, но често се виждаме. И не е свекървата виновна (нито свекъра нито никой)  - мъжът ми сам си е виновен че заема грешната страна. Най-интересното е, че той примерно познава много добре баща си що за стока и колко глупости говори и върши, докато за мен не знам кво си мисли, ама на думи съм много умна според него и когато сме си насаме. Когато обаче мама и тати са там и има дискусия между мен и тях винаги заема тяхна страна. Когато баща му иска нещо а аз друго прави квото иска баща му с оправданието Не ми се разправя с него. А с мен явно му се разправя защото знае че ще му трия сол. Баща му каже глупост и той го подкрепи. А насаме като останем ми вика Ми ти беше права. Гледа да угоди явно и да избегне конфликт ама е дразнещо че като сме всички заедно все тях подкрепя и скача срещу мен. Според мен знае че те ме мразят и иска да им направи кеф - демек - те са му по-важни как се чувстват.  Ако сме двамата няма проблем да взема решения и командори. Ама ако родата е там тях пита за всичко. Защо пита тях а не мен? Примерно пита брат си нещо и оня казва Праим еди кво си. Аз казвам, че трябва да направим обратното и се обосновавам ама не - брата ще слушаме. След 2 мин брата си променил решението като моето и нашия също си го променя. И като кажа Що послуша него а мен не? И си измисля някакво безумно обяснение което отприщва змея в мен. В интерес на истината се чудя глупав ли е, комплексиран ли е, нарочно ли дразни, страх ли го е да не си развали отношенията с родата.... Давам примери с битовизми, но това са силно дразнещи неща и ясно показват, че ме възприема като даденост. Лошото е че на тоя етап е така - няма мърдане и той го знае щото сме го говорили.