Знаете ли какво установих

  • 29 983
  • 418
  •   1
Отговори
# 150
  • София
  • Мнения: 44 486
Ох, родата!
Да ти кажа, това всичко не е защото не те обича, някои мъже са си такива.
Не знам защо, са страшно привързани към родата. Може да са най-големите идиоти и изнудвачи, те са си привързани.
Жените някак по-лесно се отделяме и затова не можем да възприемем тази идиотска привързаност и я определяме като че не ни обичат. Но не е така. Просто мъжете имат някакво копче в мозъка "Родата" и натиснат ли го, други функции спират. Mr. Green

# 151
  • Linz
  • Мнения: 11 630
Не ви уважават, защото сами не се уважавате... Защо не се грижите за себе си, а обслужвате зрели мъже като малки деца? За да обичат, те са тези, които трябва да се грижат за вас... да влагат енергия, време, финанси. Вие им отнемате тяхната роля и после се жалвате, че не ви оценяват. Няма как да функционират едни отношения, в които жената се раздава, а мъжът е просто консуматор- излезте от този грешен модел.

# 152
  • Paris, France
  • Мнения: 17 455
Не ви уважават, защото сами не се уважавате... Защо не се грижите за себе си, а обслужвате зрели мъже като малки деца? За да обичат, те са тези, които трябва да се грижат за вас... да влагат енергия, време, финанси. Вие им отнемате тяхната роля и после се жалвате, че не ви оценяват. Няма как да функционират едни отношения, в които жената се раздава, а мъжът е просто консуматор- излезте от този грешен модел.

Не съм съгласна. В една връзка и двамата сме консуматори, но на различни стоки и услуги, образно казано. Има грижовни жена, които са уважавани и натокани, които малкият си пръст не вдигат, които не са. Не мога да си променя характера за да падна някъде. Същото е и с мъжа. Аз се грижа за себе си. Но обслужвам децата си на 100%, защото така искам. Мъжът ми даже прави доста неща вместо тях.

# 153
  • Linz
  • Мнения: 11 630
Nevena Virolan, ако ти си удовлетворена от отношенията ви, тогава няма проблем. Аз се опитах да обясня на авторката и на други жени, които се оплакаха, къде бъркат. Това според мен.
Децата също трябва да имат задължения и да поемат отговорности, съответни за възрастта им. Приучаването на самостоятелност е само в техен интерес.

# 154
  • Мнения: X
Сори, Пълна Луна, но любовта на/към децата ми не може да замени любовта на/към мъжа ми.

# 155
  • Мнения: 3 732
512, за мен ти си много силна жена. В крайна сметка си отгледала децата си, те са поели по пътя си (с такова впечатление останах от поста ти), а сега се опитваш да лепиш счупеното.

Как точно да те попитам:
Заслужаваха ли децата ти всичките ти жертви до сега?
И ти как си по - щастлива - като родител или като съпруга?
А като жена щастлива ли си?

# 156
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 13 489
512 повече нищо няма да промениш, затова и не се впрягай толкова. И ако можеш избягвай контактите с родата.
Минала съм през подобно нещо с БНД, оправия няма, той затова е и бивш де.
 Карай го през едното влязло, през другото излязло.

# 157
  • Мнения: 3 865
Не ви уважават, защото сами не се уважавате... Защо не се грижите за себе си, а обслужвате зрели мъже като малки деца? За да обичат, те са тези, които трябва да се грижат за вас... да влагат енергия, време, финанси. Вие им отнемате тяхната роля и после се жалвате, че не ви оценяват. Няма как да функционират едни отношения, в които жената се раздава, а мъжът е просто консуматор- излезте от този грешен модел.

Абсолютно. Цениш това, в което инвестираш - време, пари, чувства, нерви, безсъние... В децата си инвестираме най-много и това е една от причината да са ни скъпи и свидни. Колата си я обгрижваш, защото си бачкал за да я имаш. А ние жените ако нямаме никакви претенции и не ги ангажираме със себе си спират да ни забелязват и се превръщаме в слугини и крави за разплод. Ако и децата не им оставяме да гледат и тях не могат да заобичат - всичко им е поднесено на тепсия и не го ценят. Което показва, че са жалки неблагодарници. Затова мъж трябва да се използва максимално - за да се научи да цени. Кучките за мен не са самостоятелните жени, въпреки, че и могат да бъдат кучки като използват мъжете за секс и компания,но да не се обвързват. Под кучки имах предвид хитри жени, които въртят опашки и мяукат, четкат го, с памучец му вадят последния лев и са толкова благодарни за всичко и все го ангажират да им помага за нещо, защото те са толкова слаби и имат нужда от помощник и закрилник  - така мъжете хем инвестират, хем и се ласкаят, че са важни за жена си. Знам ги на теория нещата , ама на практика ме ми се получават - явно давам вид, че всичко си мога сама.
512, имаме доста обща съдба и те разбирам идеално.

# 158
  • Мнения: 2 020
Ще се опитам да отговоря. Не съм се замисляла за много неща.
Децата - както някой беше казал по-горе, ме смятаха за скандалджийка. Обвиняваха мен за всички скандали в къщи. Може би затова дъщерята при първия удобен случай на 19г. отиде при приятеля си. Но сега, на 28г., мисля, че разбира. Може би не всичко, но разбира. Синът е на 18 г. Виждам с каква радост общува с баща си и си мисля, че това ми е достатъчно. Преди го избягваше, не го слушаше, чакаше аз да потвърдя казаното.Сега се прибира и първо отива и го прегръща.
   Наистина децата много изстрадаха. Дано се научат да се борят за нещата, които ценят. Само ме е страх синът ни да не прави грешките на баща си.
 За реализацията на родител съм доволна от себе си. И да - щастлива съм.
 Като съпруга - не, не съм щастлива. И все още живеем като съквартиранти. Но когато ММ ми каже: "Помогни ми да оправя грешките.", аз казвам:"Кажи как." И съм до него и го подкрепям, и не губя надежда, че нещата ще се оправят. 
     Много ми е трудно и всеки ден като се прибирам се чудя кой е в къщи: д-р Джекил или м-р Хайд. Почти непрекъснато съм под напрежение.
  Днес, вече вчера, имахме годишнина от сватбата 30г. Стана преди мен, Донесе ми любимата ми бяла роза. Не сме празнували, но бяхме заедно.
  Дали съм щастлива като жена - не мога да отговоря. Просто съм забравила какво е това.
 
  А за роднините - минахме през доста неща заедно, а и аз порастнах. Та сега се дразня много рядко и  по-често запазвам спокойствие. И мълчание. На последното ме научиха децата - веднъж ми казаха:"Ама и ти като почнеш да говориш, не знаеш кога да спреш." Сега успявам по-често да замълча, когато трябва.

# 159
  • Мнения: 1 121
Не ви уважават, защото сами не се уважавате... Защо не се грижите за себе си, а обслужвате зрели мъже като малки деца? За да обичат, те са тези, които трябва да се грижат за вас... да влагат енергия, време, финанси. Вие им отнемате тяхната роля и после се жалвате, че не ви оценяват. Няма как да функционират едни отношения, в които жената се раздава, а мъжът е просто консуматор- излезте от този грешен модел.

Абсолютно. Цениш това, в което инвестираш - време, пари, чувства, нерви, безсъние... В децата си инвестираме най-много и това е една от причината да са ни скъпи и свидни. Колата си я обгрижваш, защото си бачкал за да я имаш.
Скрит текст:
А ние жените ако нямаме никакви претенции и не ги ангажираме със себе си спират да ни забелязват и се превръщаме в слугини и крави за разплод. Ако и децата не им оставяме да гледат и тях не могат да заобичат - всичко им е поднесено на тепсия и не го ценят. Което показва, че са жалки неблагодарници. Затова мъж трябва да се използва максимално - за да се научи да цени. Кучките за мен не са самостоятелните жени, въпреки, че и могат да бъдат кучки като използват мъжете за секс и компания,но да не се обвързват. Под кучки имах предвид хитри жени, които въртят опашки и мяукат, четкат го, с памучец му вадят последния лев и са толкова благодарни за всичко и все го ангажират да им помага за нещо, защото те са толкова слаби и имат нужда от помощник и закрилник  - така мъжете хем инвестират, хем и се ласкаят, че са важни за жена си. Знам ги на теория нещата , ама на практика ме ми се получават - явно давам вид, че всичко си мога сама.
512, имаме доста обща съдба и те разбирам идеално.

Писъл съм го няколко пъти, но не очаквам и този път да разберете за какво става дума.
Жените сте привързани притежателно - точно както скре.. скрре.., абе девойката- установителка, го е написала.
Мъжа знае и цени кръвната, родовата връзка. Брат - брата не храни, но тежко му който го няма.
Мъжа има нещо, което се нарича отговорност и дълг към неща, които той не притежава. Жената ще се бори като тигър, но само за нещо, което притежава или смята да притежава Wink

# 160
  • София
  • Мнения: 580
Не живеем заедно, но често се виждаме. И не е свекървата виновна (нито свекъра нито никой)  - мъжът ми сам си е виновен че заема грешната страна. Най-интересното е, че той примерно познава много добре баща си що за стока и колко глупости говори и върши, докато за мен не знам кво си мисли, ама на думи съм много умна според него и когато сме си насаме. Когато обаче мама и тати са там и има дискусия между мен и тях винаги заема тяхна страна. Когато баща му иска нещо а аз друго прави квото иска баща му с оправданието Не ми се разправя с него. А с мен явно му се разправя защото знае че ще му трия сол. Баща му каже глупост и той го подкрепи. А насаме като останем ми вика Ми ти беше права. Гледа да угоди явно и да избегне конфликт ама е дразнещо че като сме всички заедно все тях подкрепя и скача срещу мен. Според мен знае че те ме мразят и иска да им направи кеф - демек - те са му по-важни как се чувстват.  Ако сме двамата няма проблем да взема решения и командори. Ама ако родата е там тях пита за всичко. Защо пита тях а не мен? Примерно пита брат си нещо и оня казва Праим еди кво си. Аз казвам, че трябва да направим обратното и се обосновавам ама не - брата ще слушаме. След 2 мин брата си променил решението като моето и нашия също си го променя. И като кажа Що послуша него а мен не? И си измисля някакво безумно обяснение което отприщва змея в мен. В интерес на истината се чудя глупав ли е, комплексиран ли е, нарочно ли дразни, страх ли го е да не си развали отношенията с родата.... Давам примери с битовизми, но това са силно дразнещи неща и ясно показват, че ме възприема като даденост. Лошото е че на тоя етап е така - няма мърдане и той го знае щото сме го говорили.

За мъжа ти авторитетите са други, затова  и не те слуша. Няма как да се промени това. Срещу неговите не можеш да ходиш, ще скача още повече срещу теб. Такъв тип мъже никога не оставят роднините си, заради жена си, ако ще и на 10 хил.км. разделени да живеете. Имат много силно развита връзка към роднините и дори 10 брака да имат, семейство за тях октава майката и бащата (и бротя и сестри). Или се примиряваш, или го напускаш. Иначе тормоз, напрежение и ядове, а не си струва - все пак това е само един мъж.
Трябва да се уважаваш сама, иначе никой няма да те уважава, нито мъж, нито деца.

# 161
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 658
Мъжа има нещо, което се нарича отговорност и дълг към неща, които той не притежава. Жената ще се бори като тигър, но само за нещо, което притежава или смята да притежава Wink
Това не го разбрах. Кой какво притежава? Тук не ставаше ли въпрос и за дълга към семейството, което си създал?

# 162
  • Мнения: 3 865

Писъл съм го няколко пъти, но не очаквам и този път да разберете за какво става дума.
Жените сте привързани притежателно - точно както скре.. скрре.., абе девойката- установителка, го е написала.
Мъжа знае и цени кръвната, родовата връзка. Брат - брата не храни, но тежко му който го няма.
Мъжа има нещо, което се нарича отговорност и дълг към неща, които той не притежава. Жената ще се бори като тигър, но само за нещо, което притежава или смята да притежава Wink

Не знам на какви жени си попадал, но явно нямат нищо общо с мен. Точно мъжете цените материалното - грижите се повече за колите и имотите си, отколкото за жените и децата си. Чакате жените ви да се грижат за вас, а вие глупаците обгрижвате мама и тати защото сте смотани инфантили, не сте дорасли да имате жена и деца и не сте наясно на кого сте длъжни в крайна сметка. Аз за материални неща нито се боря нито ме интересуват. Дори не си мия колата - мъжът ми я мие. Интересува ме единствено децата ми да са добре защото съм им длъжна. Искам да имат щастливо детство и спокоен живот. Скъсвам връзка с всички които ми съсипват живота и не ме интересува роднини ли са или не. А ти  си дървен философ, не разбираш от жени и изобщо не си в час с живота

# 163
  • Мнения: 3 865


За мъжа ти авторитетите са други, затова  и не те слуша. Няма как да се промени това. Срещу неговите не можеш да ходиш, ще скача още повече срещу теб. Такъв тип мъже никога не оставят роднините си, заради жена си, ако ще и на 10 хил.км. разделени да живеете. Имат много силно развита връзка към роднините и дори 10 брака да имат, семейство за тях октава майката и бащата (и бротя и сестри). Или се примиряваш, или го напускаш. Иначе тормоз, напрежение и ядове, а не си струва - все пак това е само един мъж.
Трябва да се уважаваш сама, иначе никой няма да те уважава, нито мъж, нито деца.

Права си, но  не знам как да се уважавам и да вдъхвам уважение. Явно фактът, че знам много неща и че децата винаги търсят мен за помощ, щото баща им или не може да им помогне или не иска, не стига да ме уважават - стига само да ме използват. Ама като спорим с мъжа ми винаги него подкрепят. Дори когато виждат че съм права не ме защитават а ми викат Мамо престани и никога не го нападат, а като видят че го правя на гъз го защитават и даже мен ме нападат, понеже съм унижила горкия им татко. Не знам как да се уважавам - и това си е дарба - и не знам как очевидно прости неграмотни хора успяват да получат чуждото уважение и подкрепа. Не мога да го напусна на тоя етап защото децата ще си го отнесат - като съм се оженила за олигофрен ще си сърбам попарата. А и за мен всичко е съдба и трябва да си износиш кръста. Ако се опиташ да се спасиш, ще направиш още по-голяма грешка и пак няма да ти е лесно - миже да нямаш точно тези проблем, но ще си натресеш други - не по-малко сериозни.

# 164
  • Мнения: 4 104

Права си, но  не знам как да се уважавам и да вдъхвам уважение. Явно фактът, че знам много неща и че децата винаги търсят мен за помощ, щото баща им или не може да им помогне или не иска, не стига да ме уважават - стига само да ме използват. Ама като спорим с мъжа ми винаги него подкрепят. Дори когато виждат че съм права не ме защитават а ми викат Мамо престани и никога не го нападат, а като видят че го правя на гъз го защитават и даже мен ме нападат, понеже съм унижила горкия им татко. Не знам как да се уважавам - и това си е дарба - и не знам как очевидно прости неграмотни хора успяват да получат чуждото уважение и подкрепа. Не мога да го напусна на тоя етап защото децата ще си го отнесат - като съм се оженила за олигофрен ще си сърбам попарата. А и за мен всичко е съдба и трябва да си износиш кръста. Ако се опиташ да се спасиш, ще направиш още по-голяма грешка и пак няма да ти е лесно - миже да нямаш точно тези проблем, но ще си натресеш други - не по-малко сериозни.
Ей тук ти е счупено мисленето.

Общи условия

Активация на акаунт