Публикувана: 26 авг. 2018, 09:49 ч.
Последно мнение: 4 септ. 2018, 17:36 ч.

Знаете ли какво установих

29 972
418
1

# 165 29 авг. 2018, 08:18 ч.

Мнения: X

Според мене децата ти усещат, че баща им е льольо и по-слабия, затова го защитават, а не защото той е прав. Което значи, че са добре възпитани.
Спри да ги обгрижваш. И аз смятам, че всеки трябва да си износи кръста, ама само собствения, а ти мъкнеш и чужди кръстове - хвърляй ги, да се оправят. Какво ще ти направят тия хора, ще те унижават и обиждат ли? То няма накъде повече.
Егото ти е много силно, обаче волята не толкова. Чувстваш се недооценена, но не ги отсвирваш. Остави ги сами да си носят кръстовете и те.

# 166 29 авг. 2018, 12:20 ч.

Linz
Мнения: 11 630

Цитат на: Skrekkelig в ср, 29 авг 2018, 07:38

Не знам как да се уважавам - и това си е дарба - и не знам как очевидно прости неграмотни хора успяват да получат чуждото уважение и подкрепа.

След като цял живот си се пренебрегвала е трудно... но ако искаш можеш да промениш всичко, каквото решиш чрез самовнушение. Промяната идва не от съзнанието, а от подсъзнанието.
Простите се самоуважават... и явно не са толкова прости.

Цитат на: Skrekkelig в ср, 29 авг 2018, 07:38

Не мога да го напусна на тоя етап защото децата ще си го отнесат - като съм се оженила за олигофрен ще си сърбам попарата. А и за мен всичко е съдба и трябва да си износиш кръста. Ако се опиташ да се спасиш, ще направиш още по-голяма грешка и пак няма да ти е лесно - миже да нямаш точно тези проблем, но ще си натресеш други - не по-малко сериозни.

А замисляла ли си се какъв урок предаваш на децата си? Учиш ги на примирение, пасивност и грешен семеен модел, в който любовта е потъпкана, а не на пиедестал.

Грешиш. Мъжът ти НЕ е олигрофрен, недей да лепиш етикети, себе си натоварваш така. Всичко е въпрос на възприятие- погледни го с други очи и той ще се промени.
Освен това никакъв кръст не си длъжна да носиш, всяка грешка е поправима когато има желание. Разполагаш само с този живот за да бъдеш щастлива. Теб те е страх от промяната и за това се оправдаваш с децата. Децата ще поемат по пътя си преди да се усетиш, а отношенията с мъжа ти ще са още по-подкопани, ако нещо не промениш. Ще изгубиш още от уважението на децата си и ще изпаднеш в самосъжаление... Не се оставяй на течението, животът е постоянна промяна.

# 167 29 авг. 2018, 12:31 ч.

Мнения: X

Цитат на: Skrekkelig в ср, 29 авг 2018, 07:38

Ама като спорим с мъжа ми винаги него подкрепят. Дори когато виждат че съм права не ме защитават а ми викат Мамо престани и никога не го нападат, а като видят че го правя на гъз го защитават и даже мен ме нападат, понеже съм унижила горкия им татко.

Много ясно. С това темпо и усърдие ще загубиш и децата си. И вината ще е пак нейде там...

Отвратителна обстановка. Защо го правиш на гъз пред децата? Защо го унижаваш? Защо очакваш и те да го нападат?

# 168 29 авг. 2018, 12:42 ч.

Мнения: 3 025

Цитат на: qrye в ср, 29 авг 2018, 12:31

Цитат на: Skrekkelig в ср, 29 авг 2018, 07:38

За това и не вървят нещата помежду ви, защото незнаете как да разговаряте с мъжа си. Защо го обиждаш и унижаваш? И то пред децата? Както се отнасяш ти, така ще се отнася и той към теб. Езика трябва да ти е " сладък" за да ти вървят нещата с един мъж. И уважение ще има така и любов.

# 169 29 авг. 2018, 13:06 ч.

София
Мнения: 44 477

Така е. Още в първия пост си личи, че играеш някаква игра на отмъщение. Кой ще надделее, кой кого ще прецака. Във всеки слаб момент на другия - атака. Ами това въобще не е любов и семейство. И се руши старателно и от двете страни.

Аз примерно, ако мм си кротува, даже и да сгафи нещо, го обръщам на майтап. Мърморя леко една минута и това е! Животът продължава.

# 170 29 авг. 2018, 13:47 ч.

Мнения: 15 960

Забелязала съм, че ако в семейството има скандалджия, дори и да е прав, останалите застават на страната на по-кроткия и го защитават. Никой не обича и харесва хора, които постоянно нагнетяват обстановката и създават напрежение.

# 171 29 авг. 2018, 14:20 ч.

София
Мнения: 580

Цитат на: Skrekkelig в ср, 29 авг 2018, 07:38

Цитат на: spiderwoman в ср, 29 авг 2018, 06:33

За мъжа ти авторитетите са други, затова и не те слуша. Няма как да се промени това. Срещу неговите не можеш да ходиш, ще скача още повече срещу теб. Такъв тип мъже никога не оставят роднините си, заради жена си, ако ще и на 10 хил.км. разделени да живеете. Имат много силно развита връзка към роднините и дори 10 брака да имат, семейство за тях октава майката и бащата (и бротя и сестри). Или се примиряваш, или го напускаш. Иначе тормоз, напрежение и ядове, а не си струва - все пак това е само един мъж.
Трябва да се уважаваш сама, иначе никой няма да те уважава, нито мъж, нито деца.

Права си, но не знам как да се уважавам и да вдъхвам уважение. Явно фактът, че знам много неща и че децата винаги търсят мен за помощ, щото баща им или не може да им помогне или не иска, не стига да ме уважават - стига само да ме използват. Ама като спорим с мъжа ми винаги него подкрепят. Дори когато виждат че съм права не ме защитават а ми викат Мамо престани и никога не го нападат, а като видят че го правя на гъз го защитават и даже мен ме нападат, понеже съм унижила горкия им татко. Не знам как да се уважавам - и това си е дарба - и не знам как очевидно прости неграмотни хора успяват да получат чуждото уважение и подкрепа. Не мога да го напусна на тоя етап защото децата ще си го отнесат - като съм се оженила за олигофрен ще си сърбам попарата. А и за мен всичко е съдба и трябва да си износиш кръста. Ако се опиташ да се спасиш, ще направиш още по-голяма грешка и пак няма да ти е лесно - миже да нямаш точно тези проблем, но ще си натресеш други - не по-малко сериозни.

Трудна работа, тепърва да градиш уважение. Обикновено това става на първия етап от връзката, после е много трудно, особено ако има роднини, които са свикнали да са номер 1 за мъжа.
В началото на моята връзка, например, аз имах много повече авторитет, отколкото в края, защото обикновено мълчах и той сам си се настройваше срещу техните, хем не говорих нищо за тях. В момента, в който започнах да отстоявам своето, започнаха проблемите. Но не заради това, а защото нямах работа със стабилен мъж, който да има т..ки да се отдели от полата на майка си и сестра си и да защитава нашите интереси, моите и неговите, а не техните. Мъжът ти трябва да признае авторитета ти пред семейството, а не да застава с тях срещу теб. Защото децата гледат неговото поведение и скоро ще се държат и като него и никак няма да ти е приятно.
Една потребителка беше писала, че винаги се заема позицията на кроткия, дори и да не е прав. Така е.
Аз като воюваща, загубих доста, но поне го няма тормоза вече.

# 172 29 авг. 2018, 14:38 ч.

Мнения: 320

Цитат на: Нина* в ср, 29 авг 2018, 13:47

И аз така мисля. Дори не е нужно да е скандалджийка, стига и да е по-властна и да се налага. Нещо като малък бунт по време на диктатура. Grinning

# 173 29 авг. 2018, 17:11 ч.

Мнения: 6 881

Чета, чета и се чудя. А защо трябва да се изгражда авторитет? Ако всичко е започнало с пеперудите,любовта,розови облаци и т. н. Не е ли достатъчно взаимната обич,уважение,взаимно добро отношение? Защо единия трябва да подтиска другия,пък да се налага...че и авторитет? Авторитета е за пред децата. Като родители,двамата трябва да имат такъв пред тях и взаимно да го споделят и пазят. Не единия да е лошото ченге,другия доброто . Между съпрузите за какъв авторитет става дума ?

# 174 29 авг. 2018, 20:38 ч.

Мнения: 3 865

Вие на мое място, като ви гледам кви сте бойни, не скадали, а къщата щяхте да дигнете във въздуха. Сега съм му казала да ходи на семеен консултант защото не разбира какво му говоря, а ако друг му го каже схваща. Щял да мисли. Не го правя на гъз с безпочвени обиди, а с доказателства, че не е прав. И не че ми е много зор да го правя, но като видя човек, който се изказва с авторитет за неща от които няма представа ме провокира да го отрезвя. Ама си е гад и не се трогва от нищо - невъзможно е да му смажеш самочувствието. Може с часове да му обяснявам неща, които за нормален човек са унизителни. Дума няма да обели. По едно време казва Свърши ли, че имам работа? Като го питам Няма ли да кажеш нещо отговаря Нямам какво да кажа и най-спокойно се обръща и се заминава по работа. Всяка друга на мое място би го замерила с нещо тежко. Но аз ще изчакам да дойде най-подходящия момент за действие. Смятам когато децата станат самостоятелни все още да ставам за нещо. Но на тоя етап децата са ми приоритет - никакви мъже не могат да ме направят щастлива ако знам, че децата ми са нещастни.

# 175 29 авг. 2018, 20:44 ч.

Мнения: 3 025

Аз доколкото разбирам- ти постоянно критикуваш мъжа ти за нещо и постоянно се опитваш да се налагаш. До такава степен мисля, че си изгубила пътя към него, че човека дори не се ядосва, не се обижда, безразлично му е вече какво ще кажеш. От тук разбирам, че и интимните ви отношения са умрели, но за мен твоя подход не е правилен, когато искаш нещо той да направи и от там идва проблема. Ти си жена и като такава трябва да си по- нежна, в поведението си, в приказките си с него. Ако искаш по правилния начин, с правилните думи, едва ли няма да го направи за теб. Дори и любов след толкова години да не е останала, поне се уважавайте.

# 176 29 авг. 2018, 20:50 ч.

Мнения: 3 025

Аз също съм по- властен характер, но с годините научих, че с един мъж много по- лесно постигам нещата, не ако се опитвам да си налагам мнението и да стане на мойто на всяка цена, а със " сладък" език, постигам всичко, което искам без дори мъжа да се чувства манипулиран да го направи.Той го прави с удоволствие така. Много в важно отношението. И каквото е твойто, такова ще е и неговото към теб.

# 177 29 авг. 2018, 20:56 ч.

Мнения: 11 134

Аз съм много дипломатична и никога не се карам с мъжа ми. Не ми е провайдър нито пък съм влюбена, но на първо място в живота си поставям спокойствието. Мен каквото ми трябва си го набавям сама. Е и мъжът ми ми помага, но слава на бога не ми се налага да го правя на гъз /по думите на авторката/ . Моите деца са момчета и също много обичат баща си и винаги застават на негова страна. Не се обиждам, нито пък искам да става на моита.
И в работата съм такава. Никога с никой не се карам. Въобще здравето ми е най-важно, а то се руши от нервите, които хабим.
На мен си ми е важно да съм здрава и красива - щото мъже много, ама като се разболеем никой няма да ни обърне внимание.

# 178 29 авг. 2018, 21:09 ч.

София
Мнения: 24 839

Цитат на: Lyam в ср, 29 авг 2018, 02:27

Писъл съм го няколко пъти, но не очаквам и този път да разберете за какво става дума.
Жените сте привързани притежателно - точно както скре.. скрре.., абе девойката- установителка, го е написала.
Мъжа знае и цени кръвната, родовата връзка. Брат - брата не храни, но тежко му който го няма.
Мъжа има нещо, което се нарича отговорност и дълг към неща, които той не притежава. Жената ще се бори като тигър, но само за нещо, което притежава или смята да притежава Wink

Прав си.

# 179 29 авг. 2018, 21:20 ч.

София
Мнения: 24 839

Цитат на: SaRaNia в ср, 29 авг 2018, 12:20

А, дали децата защитават баща си само защото са добре възпитани/ от кого, защото тя е тази която крещи и напада, и от нея го защитават/?
И това, че децата ще си поемат по пътя, когато станат пълнолетни, извинение ли е да ги оставиш без баща, след като те, де факто, в разправиите са на негова страна?

Не знам на колко години си, но "любов на пиедестал" има в поезията, в романите и в главите на 14 годишните.
Жена с втори брак да го твърди, е малко инфантилно, без да се засягаш, защото не това е идеята ми. Peace

Препоръчани теми

Частни училища - информативно-дискусионна тема 34

747
Училища

Ергенът 2 ❤️ Симфония от чувства - Тема 13

Седмокласна изпитна тема -23.06-29.06 В чакане на изпитните резултати, майки сипят заклинания чудати

1 852
Набори

Да си сам на 30+

Причина:

Причина: