Отново прецакана

И аз. Преседнаха ми...

Психолог,работа и квартира.В този ред.

Нищо от тези неща няма да и се случат.
Тя за кредита говори в множествено число, явно не и се връща на село.

Още ли не е заключена тази тема?

Много, много наивна жена си - нямам думи. Дори 15-годишно момиче със своя детски акъл не би предложила да се намери сурогатна майка. Извинявай, но ти в ред ли си?

Имало срив във всяка връзка - има да, но там където има чувства и уважение. При него, дори и при теб го няма.

Не те разбирам, наистина.
Не се вслушваш в съветите, не се поглеждаш отстрани, а пускаш тема с цел да намериш помощ. Отивай тогава да гледаш "любимия" си, докато опложда друга жена. Та недей да ревеш тогава.

Грозно. Използване на дете като средство за задържане на мъжа. Тия сметки винаги криви излизат.

Small Smurfieta, ще се опитам да бъда тактична и деликатна. Не очаквам отговор, но мисля, че за теб ще е добре да отговориш на въпросите по-долу. По-долу ще ти кажа какво аз бих направила, ако бях на твое място (понеже това питаш).

Преди това, обаче, иска ми се да знаеш, че споделям предходните мнения.

Въпросите:
1. Очевидно желанието да "осигуриш" дете точно на този мъж обслужва някаква твоя нужда. Каква е тя? Защо толкова искаш да му "осигуриш" дете? (Не ми казвай, че го обичаш, защото трябва да ми дефинираш понятието "обич" и как поведението му е предпоставка за възникването на такава)

2. Защо си с точно този мъж? Какви твои нужди обслужва той?

3. Какви са твоите нужди въобще? Физиологични - храна, покрив над главата, облекло, секс - и как си ги обслужваш? Емоционални - чувстваш ли лекота в общуването си с него? Споделяте ли общи ценности и интереси? Всъщност, какви са твоите интереси, извън дома? Какво обичаш да правиш и можеш ли да го правиш сама? Духовни - в какво вярваш и в какво - не? Това, в което вярваш - мислиш ли, че се споделя от други хора, и ако "да", намираш ли доказателства за това?

4. Какво те радва, за какво мечтаеш сега (освен за детето)? Какво правиш, за да го постигнеш?

5. Как виждаш живота си в следващите 10 години? Какво ще се случи с теб, ако не можеш да "осигуриш" дете на този мъж?

6. Коя си ти, Small Smurfieta? Такава ли винаги си искала да бъдеш, или нещо подобно?

7. Четеш ли книги, и ако "да" какви?

8. Докъде си стигнала с образованието си? Мислиш ли да запишеш някакъв курс или по друг начин да придобиеш или повишиш квалификацията си?

9. Мислиш ли, че родителите ти са допуснали грешки в отглеждането и възпитанието ти, и ако "да" - осъзнаваш ли какви са, и ако "да" - как мислиш да ги адресираш?

10. Не казваш дали и какво и си работила, но обмисляш ли такава възможност (да работиш)?

11. Гледаш ли на себе си като на отделен, самостоятелен, автономен индивид, или не можеш да съществуваш без друг човек?

12. Разбра ли въпросите до тук? Отговори ли си честно? Харесват ли ти отговорите? Искаш ли да се промениш?


Другите участници във форума правилно са ти казали някои неща, които разумен човек не би направил:
- Да продаде имот и парите от продажбата да ги даде на някого, без документ за това;
- Да допусне този някой да купи с твоите пари имот на свое име;
- И всичко това при наличието на две (твои) деца;
- Да прави безкрайни опити да забременее и да роди дете на човека, който взима парите и купува жилището на негово име. Да, общото дете ще бъде негов наследник (някой ден, кой знае);
- Да подлага организма си на толкова процедури на тази възраст, при положение, че има вече деца;
- Да отказва да работи поради.... (причини винаги се намират; имам приятелки, горе-долу на твоята възраст, правят опити за асистирано забременяване, но не са спирали да работят)
- След 18 годишна възраст да се постави в пълна зависимост от трето лице (това ми е малко като домашен любимец или роб, извинявай за сравнението)
- Да ползва парите на децата си, за да забременее и да роди дете на лицето по-горе.
- Да чертае криминални схеми, за да "осигури" детето.
Спирам до тук. Другите са ти казали каквото е останало.


Ако бях на твое място...
Най-вероятно нямаше да си давам сметка, че имам остра нужда от психолог/психиатър за когнитивно-поведенческа терапия (най-малкото). Но сигурно щях да поговоря с приятелка - една, две, три. Вероятно и трите щяха да ми дават съвет, на първо място, да не се мъча да забременявам отново. Надявам се, че при сходна "обратна връзка" поне веднъж червената лампа ще ми светне в главата.
Та първото и най-спешно нещо е посещението, регулярно, всяка седмица, на психолог/психиатър.

На следващо място - работа, работа, работа. От 8 сутринта до 18 вечерта. Каква да е, за да си осигуря някакви доходи и да съм сред хора, различни от "мъжа".

За събота и неделя - курс за квалификация и преквалификация.

Малко по-натам, ако мунчо не приеме, че няма да имаме общо дете - търся собствена квартира и се изнасям.

Междувременно посещавам адвокат, за да се види дали може да се намери вариант да ми върне 22 000 лева.

Паралелно с това работа с психолога, за да се науча, че мъжете не отглеждат жените, че никой не ми е длъжен, че трябва сама да се оправям в живота, включително чрез работа и квалификация. Промяна в нагласите (много е трудно и отнема време, но не е невъзможно) и общуване с различни хора. Мъжете могат да бъдат приятели, партньори, любовници, но никога "собственици" и "бащи".

Ако си разбрала какво ти казвам, шанс за теб има. Ако не - Господ здраве да ти дава.

Не знам колко е сурогатното майчинство в България, при положение, че не е узаконено. Сигурно е за колкото се уговорят, но не си го представям да е по-малко от 5-цифрена сума, а тя казва, че няма пари за още опити инвитро. С някоя циганка, която ражда всяка година, може и да е по-евтино, ама... Както и да е - от любовник до сурогатна майка си е голям скок. Утре може да е на друг акъл.

Не можеш да помогнеш на човек, който не иска да му се помага. Няма смисъл да пиша повече.

Направо му намери нова жена и си я вземайте вкъщи. Така или иначе зачеването навярно ще си стане само между тях двамата, току-виж му харесало и не иска да я зарязва. Така поне и ти ще останеш в картинката по някакъв начин.

Още ли се дискутира тая измислена история?

Не е измислена, жената си е реална, историята до някъде. Просто е с тежки проблеми и предполагам и на нея са и мъгливи някои моменти ... ако ме разбирате.

Според мен е едно да има "мъгливи моменти", а друго е да не иска самата тя да приеме истината за живота си за разрешаване на проблемите в нея.
Не знам коя нормална жена би искала да намери сурогатна  майка, за да роди син на някакъв негодник, който не я уважава като личност, камо ли пък да има чувства.

Не мисля, че авторката е в нормално състояние. Това са много години, прекарани под силен стрес, без да е ползвала психологическа помощ и терапия. Хората чалдисват от много по-малко. Което е все тая - станало вече. Въпроса е поне мънички стъпки да започне да прави към реалния живот.

Ох, син ли трябва да е бебето?
Мъчно ми е за цялата тая история.

Точно така мисля и аз  При две големи деца да започваш отначало с бебе ... не е за всеки.
Я  си живей живота, мъже бол.
По-рано трябваше да помислиш, че някой, който няма деца, в един момент ще поиска свое дете.