Докато се чудех къде да поместя темата попаднах на тази за пресконференцията за детските градини и т.н. и за пореден път се уверих, че правилно са казали хората "Малки деца-малки проблеми..."
Ама нали знаете, за всеки най-голям пролем е този, който му е на главата в момента.
Това което ме изкарва извън нерви са автобусите.
Първите няколко пъти като се наложи да слизаме в града си се качвахме в автобусите съвсем спокойно. Направи ми много приятно впечатление това, че хората сами се спускат да ми помагат за количката, а контрольорките ме питат къде ще слизам, за да ми помогнат да я сваля. Спокойно тръгвах от Виница, през Окръжна, че за Младост (там живее майка ми). Даже ми беше приятно, защото срещах само положително настроени и забавни хора, а и се запознавах с други майки .
После обаче ми се случи да не успея да се кача заради тръбите по средата на вратите. Стана ми гадно, ама викам си “Света не се върти около мене. На бабите и дядовците тия дръжки са им необходими”. Само че започна да ми се случва да пропускам по няколко автобуса един след друг.
Първия път ми се дорева. Вече бях пропуснала един 31 и го приех философски
(много ме бива в тая работа, за голяма част от познатите ми съм нарицателно за непукист) когато обаче от Общината не успях да се кача в 3 поредни автобуса (един 148 и два 14) всичко философско в мен се изпари. Така ми беше накипяло, че си мислех че ако и следващия не ме поеме ще тръгна пеша. 
Е, пое ме, но реших никога повече да не ходя в града просто ей така
Вчера ходих да вземам паспорта на малката от III РПУ. Първо “изпуснах” един автобус от Общината, после 3-4 от КАТ към Хиполенд (Практикер), от там 2-3 за центъра. Към това прибавете и ненужните бибиткания и скърцащите врати и спирачки (а моята рошла заспива много трудно) Добре, че срещах приятни хора иначе щях да изперкам.
Повечето ми познати имат същия проблем. Аз съм си сгъвала количката (а шушумингела в ръцете на контрольорката), някои си махат колелата, други се предават и си купуват други колички. Е аз не искам да си хвърлям парите за друга количка. Тази си ми харесва.
Та да стигна до същината на въпроса. Някой опитвал ли се е да обясни на транспортните фирми, че трябва да си преместят тия тръби, или ако им е трудно и скъпо направо да ги махнат? Все пак става въпрос само за втората врата. Едва ли е кой знае каква философия.....
Ама нали знаете, за всеки най-голям пролем е този, който му е на главата в момента.
Това което ме изкарва извън нерви са автобусите.
Първите няколко пъти като се наложи да слизаме в града си се качвахме в автобусите съвсем спокойно. Направи ми много приятно впечатление това, че хората сами се спускат да ми помагат за количката, а контрольорките ме питат къде ще слизам, за да ми помогнат да я сваля. Спокойно тръгвах от Виница, през Окръжна, че за Младост (там живее майка ми). Даже ми беше приятно, защото срещах само положително настроени и забавни хора, а и се запознавах с други майки .
После обаче ми се случи да не успея да се кача заради тръбите по средата на вратите. Стана ми гадно, ама викам си “Света не се върти около мене. На бабите и дядовците тия дръжки са им необходими”. Само че започна да ми се случва да пропускам по няколко автобуса един след друг.
Първия път ми се дорева. Вече бях пропуснала един 31 и го приех философски
(много ме бива в тая работа, за голяма част от познатите ми съм нарицателно за непукист) когато обаче от Общината не успях да се кача в 3 поредни автобуса (един 148 и два 14) всичко философско в мен се изпари. Така ми беше накипяло, че си мислех че ако и следващия не ме поеме ще тръгна пеша. Е, пое ме, но реших никога повече да не ходя в града просто ей така
Вчера ходих да вземам паспорта на малката от III РПУ. Първо “изпуснах” един автобус от Общината, после 3-4 от КАТ към Хиполенд (Практикер), от там 2-3 за центъра. Към това прибавете и ненужните бибиткания и скърцащите врати и спирачки (а моята рошла заспива много трудно) Добре, че срещах приятни хора иначе щях да изперкам.
Повечето ми познати имат същия проблем. Аз съм си сгъвала количката (а шушумингела в ръцете на контрольорката), някои си махат колелата, други се предават и си купуват други колички. Е аз не искам да си хвърлям парите за друга количка. Тази си ми харесва.
Та да стигна до същината на въпроса. Някой опитвал ли се е да обясни на транспортните фирми, че трябва да си преместят тия тръби, или ако им е трудно и скъпо направо да ги махнат? Все пак става въпрос само за втората врата. Едва ли е кой знае каква философия.....
-Виктория-1г. и 8 мес.-ИУ-Варна
-28.10.05г.
/- трето-
-02.07.03г.
-термин-17.05.06г.
-термин-28.06.06 г.
) и никого освен детето няма да водя, освен ако мъжът не го обхване някакво гражданско чувство, но май ще чисти вкъщи, докато хлапакът го няма