Аз съм мъж, но съм изцяло за жената да реши дали иска една бременност или не. Тялото е нейно, мъките са нейни при раждане, отделно и голяма част от отглеждането. Да, бих искал дете, но ще оставя жената да реши и не бих настоявал на всяка цена. Отделно за мен е безумно младо семейство завряно при старите. Живея с майка си сега, но при наличие на партньор не бих живял с нея, не съм го и правил.
- Публикувана: 29 авг. 2018, 15:17 ч.
- Последно мнение: 21 септ. 2018, 00:20 ч.
Бременност с второ дете.Аборт??
Аз съм мъж, но съм изцяло за жената да реши дали иска една бременност или не. Тялото е нейно, мъките са нейни при раждане, отделно и голяма част от отглеждането. Да, бих искал дете, но ще оставя жената да реши и не бих настоявал на всяка цена. Отделно за мен е безумно младо семейство завряно при старите. Живея с майка си сега, но при наличие на партньор не бих живял с нея, не съм го и правил.
Ами трябва да си е отделно, ама тоя въпрос се решава преди да се направи бебе. Иначе хем искам дете, хем съм бременна, хем съм разгласила, че ще има наследник, хем свекървата ми пречи...И какво, ако направиш аборт, ще й кажеш "ами то заради тебе!" Като погледнеш ситуацията отстрани, изглежда леко безумна.
Много съвети се изсипаха тук, но я кажете, колко от вас са живели със свекървите си?!
Авторке, живях със свекър и свекърва седем години, хем си бяха двамата. Бяхме и в общо домакинство, което на мен никак не ми харесваше. Проблемът не беше финансов, ММ смяташе, че щом си има къща, по-точно етаж, няма смисъл да се хвърлят пари за квартира. Смяташе, че няма да успея да се справям с домакинството - бях малка, когато се оженихме и много неща не умеех, а той беше разглезен и не беше научен, че отговорностите трябва да се споделят. Забременях отново само три месеца след раждането на дъщеря ми, и на мен ми минаваше мисълта за аборт, но си родих бебето - един красив син, който вече е голям мъж. На ММ след време му се наложи да влезе в час, построихме собствен дом.
Според мен, не махай бебето, още повече, че е желано. Научи се да отстояваш себе си и желанията си. Сядате да поговорите с ТМ, обясни му как се чувстваш, питай го как си представя бъдещето ви. Няма да има ефект само от един разговор, но ако бъдеш настоятелна, след време нещата ще се получат. Няма ли вариант да си отделите домакинството, дори и да не се отделяте?! Има много варианти: квартира, или да купите нещо наблизо или отделна къща в същия двор... Обясни му, че нямаш нищо против майка му, но предпочиташ да сте си сами. Свеки ще се сърди, неизбежно е. Другият вариант - мълчиш си и я караш както досега, но със сигурност ще бъдеш нещастна. Успех!
Авторке, живях със свекър и свекърва седем години, хем си бяха двамата. Бяхме и в общо домакинство, което на мен никак не ми харесваше. Проблемът не беше финансов, ММ смяташе, че щом си има къща, по-точно етаж, няма смисъл да се хвърлят пари за квартира. Смяташе, че няма да успея да се справям с домакинството - бях малка, когато се оженихме и много неща не умеех, а той беше разглезен и не беше научен, че отговорностите трябва да се споделят. Забременях отново само три месеца след раждането на дъщеря ми, и на мен ми минаваше мисълта за аборт, но си родих бебето - един красив син, който вече е голям мъж. На ММ след време му се наложи да влезе в час, построихме собствен дом.
Според мен, не махай бебето, още повече, че е желано. Научи се да отстояваш себе си и желанията си. Сядате да поговорите с ТМ, обясни му как се чувстваш, питай го как си представя бъдещето ви. Няма да има ефект само от един разговор, но ако бъдеш настоятелна, след време нещата ще се получат. Няма ли вариант да си отделите домакинството, дори и да не се отделяте?! Има много варианти: квартира, или да купите нещо наблизо или отделна къща в същия двор... Обясни му, че нямаш нищо против майка му, но предпочиташ да сте си сами. Свеки ще се сърди, неизбежно е. Другият вариант - мълчиш си и я караш както досега, но със сигурност ще бъдеш нещастна. Успех!
Недей така, стегни се. Желаеш детето, имаш мъж до себе си.
На мен самата мисъл дори ми звучи гнусна. Дете, заченато в детската спалня на мамин мунчо.
Много съвети се изсипаха тук, но я кажете, колко от вас са живели със свекървите си?!
Авторке, живях със свекър и свекърва седем години, хем си бяха двамата. Бяхме и в общо домакинство, което на мен никак не ми харесваше. Проблемът не беше финансов, ММ смяташе, че щом си има къща, по-точно етаж, няма смисъл да се хвърлят пари за квартира. Смяташе, че няма да успея да се справям с домакинството - бях малка, когато се оженихме и много неща не умеех, а той беше разглезен и не беше научен, че отговорностите трябва да се споделят. Забременях отново само три месеца след раждането на дъщеря ми, и на мен ми минаваше мисълта за аборт, но си родих бебето - един красив син, който вече е голям мъж. На ММ след време му се наложи да влезе в час, построихме собствен дом.
Според мен, не махай бебето, още повече, че е желано. Научи се да отстояваш себе си и желанията си. Сядате да поговорите с ТМ, обясни му как се чувстваш, питай го как си представя бъдещето ви. Няма да има ефект само от един разговор, но ако бъдеш настоятелна, след време нещата ще се получат. Няма ли вариант да си отделите домакинството, дори и да не се отделяте?! Има много варианти: квартира, или да купите нещо наблизо или отделна къща в същия двор... Обясни му, че нямаш нищо против майка му, но предпочиташ да сте си сами. Свеки ще се сърди, неизбежно е. Другият вариант - мълчиш си и я караш както досега, но със сигурност ще бъдеш нещастна. Успех!
Авторке, живях със свекър и свекърва седем години, хем си бяха двамата. Бяхме и в общо домакинство, което на мен никак не ми харесваше. Проблемът не беше финансов, ММ смяташе, че щом си има къща, по-точно етаж, няма смисъл да се хвърлят пари за квартира. Смяташе, че няма да успея да се справям с домакинството - бях малка, когато се оженихме и много неща не умеех, а той беше разглезен и не беше научен, че отговорностите трябва да се споделят. Забременях отново само три месеца след раждането на дъщеря ми, и на мен ми минаваше мисълта за аборт, но си родих бебето - един красив син, който вече е голям мъж. На ММ след време му се наложи да влезе в час, построихме собствен дом.
Според мен, не махай бебето, още повече, че е желано. Научи се да отстояваш себе си и желанията си. Сядате да поговорите с ТМ, обясни му как се чувстваш, питай го как си представя бъдещето ви. Няма да има ефект само от един разговор, но ако бъдеш настоятелна, след време нещата ще се получат. Няма ли вариант да си отделите домакинството, дори и да не се отделяте?! Има много варианти: квартира, или да купите нещо наблизо или отделна къща в същия двор... Обясни му, че нямаш нищо против майка му, но предпочиташ да сте си сами. Свеки ще се сърди, неизбежно е. Другият вариант - мълчиш си и я караш както досега, но със сигурност ще бъдеш нещастна. Успех!
Много съвети се изсипаха тук, но я кажете, колко от вас са живели със свекървите си?!
Авторке, живях със свекър и свекърва седем години, хем си бяха двамата. Бяхме и в общо домакинство, което на мен никак не ми харесваше. Проблемът не беше финансов, ММ смяташе, че щом си има къща, по-точно етаж, няма смисъл да се хвърлят пари за квартира. Смяташе, че няма да успея да се справям с домакинството - бях малка, когато се оженихме и много неща не умеех, а той беше разглезен и не беше научен, че отговорностите трябва да се споделят. Забременях отново само три месеца след раждането на дъщеря ми, и на мен ми минаваше мисълта за аборт, но си родих бебето - един красив син, който вече е голям мъж. На ММ след време му се наложи да влезе в час, построихме собствен дом.
Според мен, не махай бебето, още повече, че е желано. Научи се да отстояваш себе си и желанията си. Сядате да поговорите с ТМ, обясни му как се чувстваш, питай го как си представя бъдещето ви. Няма да има ефект само от един разговор, но ако бъдеш настоятелна, след време нещата ще се получат. Няма ли вариант да си отделите домакинството, дори и да не се отделяте?! Има много варианти: квартира, или да купите нещо наблизо или отделна къща в същия двор... Обясни му, че нямаш нищо против майка му, но предпочиташ да сте си сами. Свеки ще се сърди, неизбежно е. Другият вариант - мълчиш си и я караш както досега, но със сигурност ще бъдеш нещастна. Успех!
Авторке, живях със свекър и свекърва седем години, хем си бяха двамата. Бяхме и в общо домакинство, което на мен никак не ми харесваше. Проблемът не беше финансов, ММ смяташе, че щом си има къща, по-точно етаж, няма смисъл да се хвърлят пари за квартира. Смяташе, че няма да успея да се справям с домакинството - бях малка, когато се оженихме и много неща не умеех, а той беше разглезен и не беше научен, че отговорностите трябва да се споделят. Забременях отново само три месеца след раждането на дъщеря ми, и на мен ми минаваше мисълта за аборт, но си родих бебето - един красив син, който вече е голям мъж. На ММ след време му се наложи да влезе в час, построихме собствен дом.
Според мен, не махай бебето, още повече, че е желано. Научи се да отстояваш себе си и желанията си. Сядате да поговорите с ТМ, обясни му как се чувстваш, питай го как си представя бъдещето ви. Няма да има ефект само от един разговор, но ако бъдеш настоятелна, след време нещата ще се получат. Няма ли вариант да си отделите домакинството, дори и да не се отделяте?! Има много варианти: квартира, или да купите нещо наблизо или отделна къща в същия двор... Обясни му, че нямаш нищо против майка му, но предпочиташ да сте си сами. Свеки ще се сърди, неизбежно е. Другият вариант - мълчиш си и я караш както досега, но със сигурност ще бъдеш нещастна. Успех!
Извинете, някой може ли да ми обясни каква е логиката в идеята да се абортира второто дете, защото на бременната ѝ е гадно да живее със свекърва си? Като направи аборт, свекървата ще изчезне или ще заживеят отделно от нея? Какво конкретно в гадния досега живот със свекървата ще подобри абортът?
Здраввйте на всички! Ще ви споделя какво се случи. На път за доктора да правим аборта с мъжа ми взехме решение да не го правим,че много искаме бебето дори мъжът ми се разплака. Но бяхме стигнали вече до доктора.Казах му,че искам само преглед и ще задържим бебето. Та видя ме той на вагинален ехограф,но за голямо съжаление каза,че немога да го задържа защото бебето не отговаря на седмицата в която трябва да съм... Наложи се аборт. Направих го същия ден.Сега съм много зле не спирам да плача и се чвствам ужасно виновна. Незнам какво да правя това просто ме убива..Спрях да мисля за всички проблеми в къщи и всичко останало. Постоянно плача немога да спяя... Искам си бебетоо... искам пак да пробваме,но не знам кога ще мога след аборта.А ми се иска да е много скоро.
Е, не. Не стига, че абортът е направен, само защото бебето не отговаря на седмицата, но и е направен още същия ден, без допълнителни прегледи и изследвания.
Виж сега, авторке, следващия път когато пускаш пързалки, се постарай поне малко да се ограмотиш. Затова от утре да си учиш уроците, да си пишеш домашните и да внимаваш в час.
Виж сега, авторке, следващия път когато пускаш пързалки, се постарай поне малко да се ограмотиш. Затова от утре да си учиш уроците, да си пишеш домашните и да внимаваш в час.
