Може ли човек да “успее” в България?

Лекар
Зъболекар
Адвокат
Съдия
Митничар
Фолкпевица
Наркодилър
Политик
Това трябва си в БГ че да успееш!Иначе просто си креташ колкото да си жив.

Да, но именно в момента. Когато си на 17 трябва да се опиташ да хвърлиш поглед доста по-напред във времето. Какво ще е добре след 15-20 години. Което, както и да го гледаме, си е трудно и за зрял човек, какво остава за почти дете на 17. И все пак трябва да се опитва. Колкото може по-надалеч във времето.

Вълните модерност на икономиката преди години, след това същата модичка на правото и т.н., показват, че доходоносното в момента хич не значи доходоносно след 15 години. Трябва да се мисли, оглежда от всички страни - накъде се ориентира икономиката, та даже и политиката. Изобщо занимавки за възрастни хора са това. На 17 години кръгозорът е твърде розов, за да се занимава със скучната страна на живота.

Поначало човек трябва да е настроен, че професията, която си избира, във всеки един момент може да се окаже компромис. Я с това, което ти е на сърце да работиш, я със заплащането.

Без да се засягаш, ама ако застанеш на магистралата, няма да ти трябват цели 30 г. да си купиш апартамент.
В развитите страни купуването на жилище е много голяма инвестиция и ако не си в най-високия сегмент на възнагражденията, ще ти отнеме много години.

Аз мисля, че всички са успели в България. Неуспелите отдавна се изнесохме. При толкова успяващи хитреци, няма да умираме от глад, я

Е,не е вярно това!Зависи какво се тълкува като Успял!?

Ех, колко е хубаво да си на 22 !!! Пък да успяваш, да успяваш...

Аз също наричам този пост абсурден. Всъщност, не абсурден, а неграмотен. Защото само уникално неграмотен човек, който няма и грам идея за спецификата на художествения превод ( и не само художествения) може да изпляска подобна глупост. Няма нужда да ме пращаш да чета на английски инфо по темата, защото ще изпаднеш в позицията на продаващ краставици на краставичар.

Че кво толко да успяваме кат утре ще умрем.Който е на 22 и той ще одъртей и пак ще умре пък било то успял или не успял.Там ще се срещнем всички и ще сме еднакво успяли в земята.

Де да бях на 22 ,ама тц.

Поради позорното качество на преводи на български, чета отдавна английски книги само в оригинал. Колко печелят преводачите тук не знам, но са гола вода, неграмотни, жалки и смешни.

Споко... съвсем скоро машините ще изместят преводачите и тогава ще четете само високохудожествени, стилистично безупречни преводи.

...обаче тогава лингвисти и филолози ще работят като консултанти за тия, дето пишат софтуера за машинен превод:)

В контекста на това, което питаш- да, може, но по- важни са личностните качества. По- важни са от специалността, от успеха, от всичко. За мен не е много оправдано, но е факт. Може да имаш от горе до долу шестици на сложна специалност, да си човек, който полага усилия и наистина си разбира от работата и пак може да не си преуспял, защото не умееш други неща. Тъй че очупвай се от сега, ако не си отракана и находчива, защото ще те пропускат, ако не си искаш. И заплата, и повишение, и отношение.
И с една проста педагогика има хора, които са успели да пробият и да си намерят някаква ниша. От другата страна има хора, завършили нещо доста по - сложно, но на средно ниво спрямо уменията и квалификациите. Тъй че наблягай на другото.

Успехът се измерва и в други, странични неща- семейство, здраве, хобита. Колегите ми повечето откараха по най- малкото съпротивление, половината дори не си направиха труда да завършат, хванаха се на възможно най- малоумната работа (за която честно казано не се иска образование, а малко рутина) и си свиркат. Така че аз пък казвам, че бягането от трудното и хвърлянето на лесното са относителни. Важно е да си в хармония със себе си. Т.е. не бягай от себе си.

Ще дам съвет, който аз лично още не умея да следвам, но съм в процес- перфекционизмът е свръхфункциониране, което изсмуква жизнените сили на човека. Защото не е само в една сфера на работа или образование, а си те преследва. Опитай се да не потъваш прекалено дълбоко в собствените си изисквания и да слушаш прекалено много вътрешния си критик. Вредно е. Извисено е само на хартия и цопнато в някой патетичен пост във форум.

Можеш да успееш навсякъде.

А моят съвет за професионална реализация е не да търсиш само какво е горещо на пазара на труда, а основно да се самоанализираш добре и да поекспериментираш малко, за да установиш къде е твоята сила, в коя сфера са твоите ключови умения: математическа, логическа, лингвистична, емоционална, комбинация от тях и т.н. Има много материали, с които да си помогнеш, но най-вече става на принципа проба-грешка и достатъчно внимателен самоанализ. Най-големите ми успехи са реализирани след колосални провали в някои експерименти, защото така се учи много.

Когато усетиш и развиеш ключовите си силни страни, с подходящата доза гъвкавост, винаги ще се адаптираш към "горещото" търсене в момента. А като един съвсем немаловажен бонус: подбрана по този начин, работата ти ще ти бъде и страст, а не досадно и стресово задължение.

Е, това е леко пресилено, мисля.

Но трябва да се отбележи, че все повече хора четат на други езици - и художествена, и професионална литература.

Първо, защото могат и второ - защото изборът на електронни книги на български към момента е почти никакъв.

За протокола - и аз не вярвам в бляскавите перспективи пред филолозите.

Хората живеят и работят все по-дълго и шансът да правиш едно и също (или по един и същи начин) през целия си професионален живот не е много голям, според мен. Така че с каквото и да започнеш, не трябва да спираш да трупаш квалификация и да се поддържаш в добра обща форма.