Преди време тук във форума имаше дами смного интересни истории за децата си- едно дете настояваше, че са живяли на друга улица в града в сграда със стара жена и голямо куче; друго детенце казало на майка си, че се радва, че си я е избрало за майка, защото и предишната му майка била много добра, но я блъснала кола; имаше и малко дете около 2-3 годишно, което на едно гробище настоявало да покаже на маийка си гробовете на предишните му родители. Понякога се чудя дали всички истории, които децата ни разказват като малки са само фантазия или са ги преживели в минал живот и са техен спомен. И сега за да не ме изтрият да споделя и аз нещо странно-като малка ужасно се страхувах от един съсед, който бе много мил и добър с децата, но след като почина всички най-неочаквано разбраха, че той доброволно е бил нает за "бияч" на арестуваните в тогавашната милиция. Той почина малко след 10 ноември. За мен този човек бе зъл и неприятен, макар да бе винаги любезен и усмихнат

изтръпнах от повечето истории и пак не съм прочела всичко, разбира се... та ето и една моя история от преди много години, тогава съм била на 4-5 годинки.
Препоръчани теми