Случи ми се нещо странно XVIII

fiolio, аз щях да се заключава и пребледнея, на твое място. Голяма съм паника, правя се на смела, но вътрешно треперя за всичко.

с риск наистина да ме помислите за луда, но номера на колата е първото нещо което поглеждам. Отделно аз съм маниак на тема коли и знам и се интересувам от всякакви. Дори не ми е нужно да погледна емблемата, за да позная автомобила, но в случая видях и емблемата. Номера го видях, тъй като автомобила пътувасе зад мен до преди да се задръстим. И двете излязохме от малко градче и потеглихме по този селски път. Естествено тя спазваше дистанция и видях номера. А когато вече потеглихме с автомобилите и вече аз се отделечих от колата която все още beshe зад мен видях че номера е същият. жената беше сама в автомобила, освен ако наистина не е спал мъж на задната седалка. Но аз си отместих погледа за секунди буквално няма как да слезе и да легне  жената на задната. Мъжа също беше сам в колата.

Tова е възможно но трябва да са били отново много бързи. Иначе зад опела не погледнах каква е колата.

Фиолио, не съм те срещала в автомобилния подфорум. Ела!

Дали пък жената не е починала като водач в колата? Да си я видяла защото от умората, задръстването, слънцето нещо в теб се е бъгнало от тези неща?

Кога и как си разделихте пътищата с опела?

Как така починала Иначе когато пуснаха автомобилите да се движат и излязох вече на главната улица, колата беше зад мен. След това последваха две огромни и много сложни кръстовища с изходи и входове към магистрали ( не става въпрос за Бг) и н на брой полицаи, вече се бях съсредоточила върху пътната обстановка и незнам къде замина опела.
Благодаря за поканата Истината е, че редовно чета форума, но рядко имам време да пиша. Писането изисква следене на теми и ангажимент, а аз не винаги успявам да отдам това време.

Има предвид, дали не си "видяла" предишния собственик на автомобила, който може да е починал в катастрофа...
Интересно описание си дала за въпросната жена.
fiolio, ти живееше в Германия, нали? Германците често използват инициалите на имената си и рожденната си дата като рег. номер на колите си. Поради тази причина и аз съм се вглеждала в номера на колата пред мен - съвсем спонтанно, непреднамерено, от любопитство.

Даааа точно, И аз така ги зяпам си мисля сега тоя или тая е родена еди кога си и се казва еди как си. Хахаха, луда работа. Незнам възможно ли е да съм видяла починал собственик. Признавам, че бях втрещена. Истината е че наистина отместих погледа си за секунди и като погледнах пак в огледалото всъщност мъжа си беше свалил сенника. И аз се зазяпах точно мислейки си тая кога го свали тоя сенник. След това видях мъжа. Нямам обяснение наистина. Имам и друга случка вкъщи. Аз разказах един път, че живеем в стара къща и знам че дядото който е живял е починал много отдавна и бабата останала сама и след това и тя починала. Незнам дали в къщата, но ще разкажа друга случка. Съпругът ми е в хола на дивана с кучето и гледа телевизия. Кучето ни е голяма порода, над 50кг. Аз съм си легнала в спалнята, лампите са изгасени и единствената светлина която имах беше от телефона ми, в който си ровех. Винаги когато си лягаме, кучето ни ляга от страната на краката ни, но на земята. Само че така се просва, че винаги подмества спалнята И както си се ровя, чувам лапите, как идва се проска на земята, съответно цялата спалня се разклати и аз я викнах да дойде до мен да я погаля. Викам, викам и в един момент осъзнавам, че няма куче. Станах със скоростта на светлината и запалих лампата, няма го кучето. Отивам в хола, гледам кучето спи блажено на дивана до мъжа ми. Питам го кучето ставало ли е, той вика, че от както са седнали на дивана кучето и спи не е ставало. Разказах му какво се случи, а мъжа ми го отдаде че съм се унесла да заспя и съм се стреснала. Аз обаче знам и съм абсолютно убедена, че бях будна. То е все едно някой сега да ми каже че съм заспала. Бях си абсолютно будна.

Много ми е интересно да чета случките ви (още чета тема номер 5), но си нямам моя случка, затова ще ви разкажа за нещо, което се е случило с баба ми.
В деня, в който е починала нейната майка (в болница в София), баба си е била в родния град. Все още не е знаела, че майка й е починала. Отишла е до кухнята за нещо, върнала се до хола, където имало диван, покрит с някакви завивки. Когато се върнала, баба ми твърди, че е видяла очертания на завивките, сякаш някой е седнал и след това е станал и по завивката се е отпечатало. Надявам се, че разбирате какво искам да кажа. След това са се обадили на баба, че майка й е починала.
Не знам дали не си е въобразила, не мога да кажа. Дори не съм била родена тогава. Същата баба твърди и че на 40-тия ден са носили бутилка вино на гроба на майка й, оставили са я и след няколко минути на бутилката са видяли образа на починалата, баба се е уплашила и е извикала и образа е изчезнал. Не мога да кажа дали е истина, но това ми е разказвано.

И на мен са ми разказвали за образа на починало дете, който се е явил пред родителите му до гроба точно след погребението (когато всички са си тръгнали и само родителите са останали до гроба). Даже този, който ми го разказа твърди, че двамата с майката са виждали образа по различен начин. На бащата детето се е явило в нови дрехи, а на майката - бинтовано. Детето е починало при злополука, предизвикана от майката (по невнимание) и предположенията са, че по тази причина на нея се е показало с бинтове.Бях доста скептична когато ми го разказаха, но в същото време част от мен вярва на това. И сега след споделеното от теб си мисля, че или има някаква легенда, която хората обичат да претворяват в история, напасната към техните съдби, или наистина се случва понякога да се види ликът на починалия до гроба.
Май вече съм разказвала тази случка в темата.

За тази история съм чела тук в темата преди време.

Мисля, че има нещо с образите. На мен не ми се е случвало, но преди години, много близък мой приятел, ми  разказваше подобна случка и наистина изглеждаше ужасен. Сигурна съм, че не си е измислял, той направо трепереше като го разказваше.
Става дума за неговия дядо, с когото са живели в един апартамент в последните години от живота му. И двамата са били много близки, наистина много. След смъртта на дядото, два пъти образът му се е повявал пред моя приятел. Единия път няколко дни след погребението. Бил е в колата и преди да потегли е погледнал в огледалото и го видял на задната седалка за секунди. Вторият път е било вечерта в спалнята му, преди лягане и оглеждайки се в огледалото.
Със сигурност нищо лошо не би му направил, може би човекът е дошъл да се сбогува, но е много страшно. На никой друг от семейството не се е явявал.

Бързам да ви разкажа на каква случка бях свидетел тази сутрин. Сигурно си има някакво що-годе разумно обяснение, но на мен ми обягва...

На метростанцията на Терминал 2 има павилионче за кафе, цигари и сладки неща. Там продава едно момиче, с което сме на "здравей-здрасти".
Пред мен е застанал нисък човек, с брада и еврейска шапчица, а срещу него момичето пелтечи в екстаз "тенк ююю....бат хау...".
Питам я какво става. Преди минутка й подарил мечтана книга, която открила в интернет преди време, но наистина много я е искала. Пред мен той й каза на английски- "джъст уонт ту сии йор смайл",  а към мен се обърна с: "дис ис меджик фром Йерусалим"

1. Човекът е преминаващ пътник с куфари
2. За първи път се виждат
3. Не говори български
4. Книгата беше на български

На мен ми прилича на тези - Свидетелите на Йехова и те раздават доста книги тип Библии. За мен е нормално да има и такива на български.

Изобщо не беше такава книгата. И никак не се връзва с радостта на момичето, което каза, че отдавна я иска.

Видяхте ли заглавието на книгата ?