Искам да кажа ... (150) през септември 2018

Рая много се притесняваш,недей!
Синът ми отиде да учи на 1500 км. в чужда държава.Стресът беше голям от учене и живот на съвсем непознато място,но свиква.
С времето всичко започва да си идва на мястото.
То и всички казваха да издържи първата година,да не се откаже.След като замина разбрах за какво иде реч.
И ако кажа,че аз тук не съм го мислила и не съм се притеснявала ще излъжа.
Имаше неща по метода проба-грешка,но така се учи човек.
Сигурна съм,че ще се справи дъщеря ти!
След време и ти ще се чудиш,защо толкова нерви си хвърлила.
Само ме извини,но не го разбирам това,ако нямаш висок успех ще живееш при по-лоши условия.

Мид аз вероятно не бих била толкова смела.Но всеки си знае!

Въпрос на разбиране,няма проблем.Всеки си решава.

Рая, сигурно след това, което ще напиша, вече няма чак толкова да обичаш да ме четеш, ама какво да правя като имам няколко свободни минути...после стягам джурасика и отиваме на мол (ужасТ!), че съм обещала на тийнката.

Както натвърдвам редовно, можеш да не ми четеш мнението, можеш да ме обявиш за пълно куку (хм, далеч няма да си първата, вероятно и последната няма да си), а можеш и направо да ми кажеш да си гледам моите деца, обаче...опитай се, да не прехвърляш собствениете си притеснения на Никол, тя сигурно си има достатъчно нейни, а като усеща твоето състояние и теб ще мисли. Аз, примерно, ако се товарех с притесненията на майка ми и прогнозите й за моето бъдеще след като родя, почти сигурно, че и едно дете нямаше да имам. За самите общежития нищо не мога да кажа, аз там съм ходила само на посещение на приятели, но за начина на разпределянето им  - бе не е приятно, и да, чувството за справедливост и заслуженост страда, но пък, ако досега не е имала такъв момент Никол, време й е да разбере и усети в първо лице, че живота е несправедлив, често.  Приемеш ли този факт, става по-лесно, според мен. Просто отчиташ и продължаваш, насочваш усилията натам, където има смисъл, пазиш се за значимото и си избираш битките.  Тепърва предстоят куп несправедливости – ще я изпитва някой в лошо настроение, защото не е пил кафе сутринта, но тя ще получи ниска оценка; ще се яви на интервю за работа, но при равни други условия, ще изберат конкуренцията, защото е по-руса (примерно), или ще изберат Никол, защото е по-хубава и тогава майката на конкуренцията има да разправя как са взели друг, абсолютно неоснователно;)  Вгледай се в нея и ако можеш, помагай само когато е абсолютно наложително, но бъди винаги на разположение.  В лабораторни условия и при отчитане само на абсолютни стойности, Никол би била с друго разпределение (както и всички ние), в реала, обаче, нещата са комбинация от късмет, упорство и външни сили, та правете, каквото можете, но не се хабете да се ядосвате много и не се гмуркайте в дълбокото на `аз наистина заслужавам повече`.  Моля, отбележи, че просто се опитвам да ти дам друга гледна точка, не казвам, че аз моите не ги мисля, нито те убеждавам с усмивка да оставиш Никол където й да е, в каквото и да е състояние, и тя да е изправена сама срещу света

Толкоз` от мен, отивам да се правя, че обичам молове,  докато се върна всички, които ги стискаме, да са се отчели с прекрасни новини

О, Хай, и аз съм се къпала, и до магазина под нас съм слизала..... Щерката е гледала брат си или са спали. Споделих как съм се почувствала в най- екстремната ситуация.

Хай,
 напълно си права, но ако си там можеш да реагираш

Мид,
ти си знаеш най-добре- дечицата са ваши , но и според мен оставянето на толкова малки деца си е като " Руска рулетка " . Инцидентите стават за секунди , но ако си там можеш да реагираш и помогнеш. След 7-8 минути може и да е прекалено късно. Да са ти живи и здрави децата , но и за мен е безотговорно това оставяне.

Не ми се сърди, мисля го и като откровен човек си го казвам .

Веднъж оставих сина си (на 10г) сам и отидох до лекарката да записваме тонове, бях на финала с бременността. Та земетресение тресна тогава. Не е като да е нещо, което не може да се случи.

Не мога да ги оставя сами и за минута. Къпя се само, когато има друг човек в къщи. Като си играят в другата стая, ходя през две минути да ги нагледам и пак е малко.

Нали ви казах, че ще лягам със сериал. Да, ама не. До сега правих мариновани краставички и туршия. Доволна съм.
Рая, направих и твоята салата с остатъка, мисля, че ще е много вкусна. Благодаря за рецептата.

Това щях да пиша и аз, Шугър, ама се въздържах. Колко пъти са ни късали примерно цялата група ей така, щото бързат или са криви, държали са се с мен като боклук, въпреки че съм учила, после на поправка пък 6-ца ей така.... изобщо толкова малко неща се случват по заслуги, че.... подготви се, Райче. Това ми е най-гадния спомен от уни, да те унижават, нищо че си се подготвил, да ти обеснят как нищо няма да стане от теб и прочие и не са единични случаи да речеш, че сме били идиоти и сме си го заслужавали.

И аз ще си призная,че съм оставяла моите сами. И аз като Мид съм оставяла малкия да спи,за да закарам баткото на градина,особенно ако е било лошо времето навън. Градината ми е в края на блока ми. За няма и 5 минути и съм се върнала.
Когато е нямало вариант,кой да ги гледа,понеже и двамата с мм работехме,свеки още не беше дошла при нас,се е налагало да се гледат сами и по цял ден. Седим с телефона на ухото и така,докато се прибере някой. Не съм  искала да ги оставям,но като няма друг вариант. И при съседки съм ги оставяла,но то не може  все да ги ангажирам хората. Колко пъти сме имали проблеми с работодателите и аз и мм,заради това,че някой трябва да остане при децата. И то най-вече съботите и неделите.
Напълно я разбирам Мид!

Леле, Миднайт, как бе душко? Не те ли е шубе? На мен ще ми се спука сърцето, ако я оставя сама и за минута. Сега вече е на 2 почти и влизам в банята за бърз душ, но  на отворена врата и тя ми е в полезрението.
Ти си знаеш най- добре за твоите деца, аз лично никога не бих го направила.
Карзче, всички го имаме този проблем, но за мен лично толкова малко бебе да се остави само граничи с лудост. Утре и моята щерка няма кой да я гледа - половината ден ще съм аз, после баща 'и.

Лайк ,аз малката за малко я оставям,за дълго време не става още.Да заведа брат й до училище или до магазина като спи.
Карз

Отворих си албумите със стари снимки - да си спомня за „омразните пердета в мизерната” квартира и колко спомени незабравими ме налегнаха. Ех, младост!

За любителите на естествени науки и пътувания - нещо интересно. Жалко, че е в работен ден.

Всеки си знае детето най-добре. Моето нямаше начин да го оставя само.То всяка секунда нещо се случваше. Бях се побъркала, и то до скоро. Сега като я оставя за по-дълго без надзор пак прави бъркотии, но вече не толкова опасни за самата нея - чупи, маца, драска, бърка... Отвари, нали знаете.

О, Ша! Как е твойта буйна младост? Аз помитках по черноморие, беломорие, планини, разбира се, изпратих първолачката и сега вече се оглеждам отново за места "на нивата". Всички сме с електрически честки ние.

Говорете, говорете, никого не мразя. Ми един ден и аз да имам златно яйце бе 😚

Рая, смятам че е добре, че споделяш страховете си и че получаваш честни странични мнения. От полза ти е. Дошло е времето гарджето да излети, пусни го, ще помогнеш повече така.