- Публикувана: 3 септ. 2018, 18:50 ч.
- Последно мнение: 4 окт. 2018, 22:33 ч.
Бихте ли взели мъж с дете
Да, трябва да се мисли преди да се обвържем с някого, но гаранция, че мисълта ще помогне - няма. Хората се променят, ние се променяме също, говорим тук за бащин дълг - по-скоро за липсата му. Аз съм свидетел на много такива разводи, довели до развод и с детето, после мъжът на стари години се сеща, че има дете. Или не сеща изобщо. И все пак има достойни мъже, които дори да се разделят с майката на детето си, остават бащи и дори да имат друго семейство, се опитват поне да намерят място и за детето си от бившата.
Е, добре, се, защо трябва новата да се интересува от детето от предишна връзка?
Може би осиновеното дете се обича, защото го гледаш от бебе, виждаш го как расте, има ги абсолютно всички нормални неща от нормалното родителство. А много често чуждото дете не те иска също, враждебно е и става една...
Аз бих се опитала да направя контакт, но хората са различни. По-възрастният е този, който трябва да направи контакта и компромисите, защото се предполага, че е по-разумен от детето. Но да, не винаги се получава.
Аз бих се опитала да направя контакт, но хората са различни. По-възрастният е този, който трябва да направи контакта и компромисите, защото се предполага, че е по-разумен от детето. Но да, не винаги се получава.
Никой не е казал че трябва да се интересува новата от детето. Въпроса е да не навива бащата да спре да се интересува.
Това е също толкова отвратително, колкото да навиваш детето срещу новата жена. Виждала съм от близо последиците от подобни действия, детето на 9 години взе да се напикава, такъв страх беше насадила милата му майка от новата на баща му. А жената си беше съвсем читав човек.
При осиновяване има осъзнато намерение за родителство. Решилият да осинови иска да осинови. Новата иска връзка с бащата и може да приеме детето и да го заобича. Но може и да не го приеме. При нея целта не е родителство а връзка с бащата и търпение на детето е част от цената на връзката. Ако връзката приключи в 90% от случаите спират и контактите с детето. Връзката с детето на новия е зависима от връзка с него. При осиновяване не е така.
При осиновяване също може да има проблем с привързва е и заобичване. Тук всяко четвърто, осиновено и довлечено от третия свят е разсиновявано по-късно
При осиновяване също може да има проблем с привързва е и заобичване. Тук всяко четвърто, осиновено и довлечено от третия свят е разсиновявано по-късно
Взех си мъж с дете. Грам проблем нямам с детето му. Обичам деца. Обичам да прекарвам времето си с деца. За беда майката на детето му не и хареса, че сме се взели и стана мазало. Уж се кротна и когато се роди малкия ми син, пак стана чудо. Та най - вероятно попадам в графа, кофти бивша.
За протокола: големия ми син също не живее с баща си. Грам проблем нямам с партньорката на баща му и съм супер доволна, че и тя се грижи за сина ми. Умен и стойностен човек е дамата. Разбираме се. Какво повече да иска човек.
Не е проблема в децата на мъжете. Те са деца, а всяко дете е прекрасно. Проблема е в жените и в част от бащите. Ако пожелая от мъжа си да си зареже детето и той го направи, точно никога няма да родя дете от него. Ама никога. Пък как се живее с такъв грях идея нямам. Как ще спя и ще знам, че съм казала,че не искам детето му в дома ни? Ако някой ми изплюе такова нещо за децата ми ще му покажа вратата до 2.
За протокола: големия ми син също не живее с баща си. Грам проблем нямам с партньорката на баща му и съм супер доволна, че и тя се грижи за сина ми. Умен и стойностен човек е дамата. Разбираме се. Какво повече да иска човек.
Не е проблема в децата на мъжете. Те са деца, а всяко дете е прекрасно. Проблема е в жените и в част от бащите. Ако пожелая от мъжа си да си зареже детето и той го направи, точно никога няма да родя дете от него. Ама никога. Пък как се живее с такъв грях идея нямам. Как ще спя и ще знам, че съм казала,че не искам детето му в дома ни? Ако някой ми изплюе такова нещо за децата ми ще му покажа вратата до 2.
Да, ако всичко е наред между нас за мен не е проблем мъжа до мен да има дете.
Текущият ми приятел има дете и то е прекрасно. Запознахме ги с моето и си станаха приятелки. Много добре се разбират, аз също я харесвам много и я приемам като мое дете. Тя също мисля, че ме приема добре, въпреки, че понякога доста ни ревнува.
Но децата са нещо прекрасно и не трябва да бъдат отритвани. Те нямат вина, за нищо.
А и аз като MeMyselfI, ако някой ми каже, че не иска детето ми, ще види вратата отвън много бързо. А аз дори и за секунда не съм си помисляла да слагам условия на приятеля ми.
Текущият ми приятел има дете и то е прекрасно. Запознахме ги с моето и си станаха приятелки. Много добре се разбират, аз също я харесвам много и я приемам като мое дете. Тя също мисля, че ме приема добре, въпреки, че понякога доста ни ревнува.
Но децата са нещо прекрасно и не трябва да бъдат отритвани. Те нямат вина, за нищо.
А и аз като MeMyselfI, ако някой ми каже, че не иска детето ми, ще види вратата отвън много бързо. А аз дори и за секунда не съм си помисляла да слагам условия на приятеля ми.
При осиновяване също може да има проблем с привързва е и заобичване. Тук всяко четвърто, осиновено и довлечено от третия свят е разсиновявано по-късно
Ънноун, разсиновяват, защото са разочаровани, че детето не е детето, за което са мечтали. Самото дете, ако е голямо, не може да се привърже. За детето има травма от изоставяне, травма от престой в дом, травма от осиновяване, травма от смяна на климат, храна, чувство, че не принадлежи, копнеж за родно семейство и много други фактори. Много хора осиновяват под натиск от семейството. След това се оказва, че такъв вид родителство не е за тях. Имах съседка, която похарчи 30 000 за да осинови в Хаити. Детето беше прекрасно и 200 пъти по-кратко от моя син. Тя го гледаше под лупа и за нея той беше палав, невъзпитан, бавно развиващ се и какво ли не още. Ширина го в дом и не го потърси 5 години след което забременя и го разсиновяват. Жалкото е, че поради възраст и допълнителни травми никой повече няма да го осинови. Една четвърт са разсиновяват. Много други са захвърляни в приемни семейства и домове без да бъдат разсиновени. Някои осиновители изчакват за да осиновят друго, по-малко, по-бяло, по-здраво или красиво дете и чак тогава разсиновяват нехаресваното. Ако разсиновят става почти невъзможно да осиновят отново. Жива трагедия е. Държавата тук толерира и гледа захвърлени. Даже не изисква плащане. Ако ти вземат детето насила не плащаш нищо, но си получаваш детските. Ако ти искаш да го погледат питат колко можеш да платиш. Ако кажеш, че си зле приемат смешни суми - 20€ месечно, примерно а ти си взимаш детските, ако имаш право на тях.
Честно да ти кажа, след това, което съм видяла, мисля, че международните осиновявания трябва да се забранят. Също е добре родното семейство да е информирано къде и как е детето им. И детето да може да има връзка с тях. Не знаех, че повечето остават дълбоко наранени и объркани. Може би, защото приемат новите условия на живот за даденост. Наша съседка, която е осиновена в Корея си замина да се заселва там. Каза ми, че принадлежи тук, но иска да е сред свои, хора, които приличат на нея. А то и тук има такива. Може би е едно, когато сам си имигрирал, а друго, когато те донесат. Тя е доведена на 5-6 години и даже е забравила корейски. Сега го учи. Интересно, че не изпитва гняв към баща си, който я е дал за осиновяване след смъртта на майка и. А френските осиновители, които са и дали всичко и са я отгледали почти ги е отписала и рядко им се обажда.