Пишете ми какво мислите по въпроса? Правилно ли постъпвам? Какво да правя?
Ето това е:
Професор ***
Свива ми се всичко отвътре както и всеки път в последно време, когато
получавам писмо от Вас (или имаме друг вид комуникация). Виждам, че
продължавате да ми се зъбите и на йота не сте променили отношението си към
мен откакто заминахте в България.
Не виждам смисъл да отговарям на предизвикателния Ви тон.
Имах и имам намерение да завърша започнатото, но имайки предвид Вашето
държание вече сериозно се замислям върху това...
Говорихме си веднъж за знаците от Съдбата (от Бога). Ние вървим по
различни пътища. Вие не разбирате моя живот, и за съжаление, няма и да го
разберете. Наистина съжалявам за това... Защото... Понякога ми се е искало
да Ви обясня... Да почувствате поне за миг магията на истинското докосване
до Бога! Ако смятате, че чрез този си начин на живот и на работа можете да
го постигнете продължавайте. Всеки сам си избира живота. Допуснала съм
много грешки - например опитите ми да съчетавам гледане на деца и наука.
Е... резултатът е наяве - нито едното, нито другото е на ниво. Вече съм
по-наясно за някои неща и за това, кое е най-важно за мен. Може би тук ще
ме пунтирате - "А едно време разправяше, че...". Човек се променя... Човек
греши... Човек се учи от грешките си... И най-глупавото би било да
продължавам да ги правя.
Ами да - лирични отклонения... поне за Вас вероятно са такива.
Не искам да обиждам никого. Но искам да си живея моя живот. Заповеди няма
да изпълнявам. Ще правя това, което АЗ сметна за нужно. Но все още много
се надявам да намерим някаква форма на съгласуване... Защо ли, обаче, ми
се струва, че няма да открием вече подобна форма ...Но за момента
продължавам да се надявам...
За статията - какво съм решила да правя или не правя и какво, евентуално,
съм направила ще пиша по-късно.
И веднъж и Вие говорихте, че ще ми "дадете" 6 месеца "отпуск". След
раждането още не са минали 6-те месеца...
Казвала съм го неведнъж и пак ще го повторя: Нямам абсолютно никакво
намерение да се карам с Вас, нито пък да си разменяме обидни думи и
каквото и да било от този сорт! И се надявам да си съгласуваме възгледите
за следващата година и половина, а оттам нататък вече ще можем да се
разделим по живо по здраво.
Разбирам, че Ви дразни моето неуважение към Вас, като към професор и
научен ръководител. На мен пък ме дразни Вашето отношение към моето
семейство. А кое е по-важното, професорската и всякакви други научни титли
и достижения или семейните ценности, любовта и възпитанието на щастливи
хора - това всеки сам за себе си да решава.
Има и още, което да Ви кажа, но засега спирам дотук...
Пожелавам Ви от все сърце да намерите истинското щастие в живота си!!!
Поли.
> Г-жо Атанасова,
>
>> Спешен отговор не мога да дам.
> Е, дано някога получа, все пак, отговор, макар и не спешен.
>
>> Доколкото си спомням обясненията по картинките не съм ги писала аз.
> В такъв случай, любопитно ми е да зная какво точно сте писали именно Вие в
> статията в ЖВМиМФ.
>
> Препращам Ви статията в РУДН. Коментарът на проф. *** е следния:
>> Здравствуй, ***!
>> Наконец мне прислали твою с Поли статью на читку.
>> В первой ссылке нужен год выпуска статьи Гальперина.
> Прверете спешно статията "буква по буква" (!), като резултатите от
> поправките нанесете във верната версия на ТеХ-файла (за всеки случай Ви
> пращем и последната, която имам). След което я пратете на проф.
>***, а копие на мене.
Благодаря ви предвателно...!!!