Здравейте,
Скрит текст:
Та ме е шубе малко, въпреки че новото свеки изглежда готина, пък и е в чужбина за сега... Чета ви аз от време на време с тайната надежда, че не всички свекита са Дзверове. Ама май в друга тема трябва да чета 
Нещо ме наплаши бившото свеки.. много време мина оттогава (5г) ама туко се сетя някой изцепка и все се чудя защо не се ометох по-рано.
Най- общо казано живеехме заедно, понеже тя имаше висока степен на инвалидност и нямахме избор. Идилия - малко апартаментче, БЕЗ коридори - хол и две мини спални - 1 за нея, 1 за нас тримата с детето.
Когато бях с огромния корем се беше оплакала на сина си, че като съм ходила във WC не съм и се усмихвала.. абе жено, ще намокря ламината! Тогава разбрах колко е кофти да нямаш коридори, за да притичаш незабелязано да се облекчиш.
Пак в тоз период, аз 7ми месец, бременна. Сина и' решава, че ще се женим, ама само в църква. Викам ок, парти, торта - няма проблем. Тя решава да си поговорим преди така наречената сватба и след драматична пауза и двуминутен вперен поглед в прозореце ми казва "Да знаеш, че най-важният човек на сватбата е майката на младоженеца!"
аз все си мислих, че са булката и младоженеца, ама явно съм грешала.
Замълчах си, то няма какво да каже човек на такава реплика. Пък и ме беше предупредила, че сина и' нямало да иска да прави секс с мен, ако аз съм се скарала с нея. Та на смеех
Когато се роди детето госпожа психоложката наизвади книги за нормите за развитие на детето от 60те години и ден по ден ме тормозоше с какво "изоставаме". А лудата и глава реши, че най-готините играчки са кутийките от всевъзможните и самопредписани хапове от спектъра на обезболяващите. Ей тъй - да си вади малката хапченца, да си ги прибира, за дрънкалки стават, за смукалки ....
Вече върха на сладоледа беше, когато малката беше на около 9 месеца, тъкмо се беше изправила на нещо, пусна се и падна по гръб - бум , с лек камшичен удар на меката глава по ламината. Наду гайдата, а аз тръгнах към нея с цялото спокойствие, което успях да събера. Нещеш ли свеки опна бастуна и ми запречи пътя и вика "остави я да плаче, ще я разглезиш". Ей тука сгреши. Въпреки доброто ми възпитание и уважение към по-възрастните я цапнах по ръката и и' избих бастуна. Пък после скандалът със сина и' - нямам думи да опиша. Има няма 2 седмици да си събера мислите, багажа и се изнизах от София към родния Бургас.
Това са много малка част от дивотиите, с които съм се сблъскала. Добре, че не помня много
Нещо ме наплаши бившото свеки.. много време мина оттогава (5г) ама туко се сетя някой изцепка и все се чудя защо не се ометох по-рано.
Най- общо казано живеехме заедно, понеже тя имаше висока степен на инвалидност и нямахме избор. Идилия - малко апартаментче, БЕЗ коридори - хол и две мини спални - 1 за нея, 1 за нас тримата с детето.
Когато бях с огромния корем се беше оплакала на сина си, че като съм ходила във WC не съм и се усмихвала.. абе жено, ще намокря ламината! Тогава разбрах колко е кофти да нямаш коридори, за да притичаш незабелязано да се облекчиш.
Пак в тоз период, аз 7ми месец, бременна. Сина и' решава, че ще се женим, ама само в църква. Викам ок, парти, торта - няма проблем. Тя решава да си поговорим преди така наречената сватба и след драматична пауза и двуминутен вперен поглед в прозореце ми казва "Да знаеш, че най-важният човек на сватбата е майката на младоженеца!"
аз все си мислих, че са булката и младоженеца, ама явно съм грешала.Замълчах си, то няма какво да каже човек на такава реплика. Пък и ме беше предупредила, че сина и' нямало да иска да прави секс с мен, ако аз съм се скарала с нея. Та на смеех
Когато се роди детето госпожа психоложката наизвади книги за нормите за развитие на детето от 60те години и ден по ден ме тормозоше с какво "изоставаме". А лудата и глава реши, че най-готините играчки са кутийките от всевъзможните и самопредписани хапове от спектъра на обезболяващите. Ей тъй - да си вади малката хапченца, да си ги прибира, за дрънкалки стават, за смукалки ....
Вече върха на сладоледа беше, когато малката беше на около 9 месеца, тъкмо се беше изправила на нещо, пусна се и падна по гръб - бум , с лек камшичен удар на меката глава по ламината. Наду гайдата, а аз тръгнах към нея с цялото спокойствие, което успях да събера. Нещеш ли свеки опна бастуна и ми запречи пътя и вика "остави я да плаче, ще я разглезиш". Ей тука сгреши. Въпреки доброто ми възпитание и уважение към по-възрастните я цапнах по ръката и и' избих бастуна. Пък после скандалът със сина и' - нямам думи да опиша. Има няма 2 седмици да си събера мислите, багажа и се изнизах от София към родния Бургас.
Това са много малка част от дивотиите, с които съм се сблъскала. Добре, че не помня много
Само тогава имаш шанс за "мирно, съвместно съществуване".
