От ноември по Show tv 
- Публикувана: 15 септ. 2018, 23:20 ч.
- Последно мнение: 5 ноем. 2018, 16:00 ч.
♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Тема 73
Ама Елка много дребна изглежда до Киво беее 
Те май двамата еднаква височина имат - 1,87 били
Ама Елка много дребна изглежда до Киво беее
Те май двамата еднаква височина имат - 1,87 били
айнен ойле 187 cm
Ама тука, хем на кви токчета е качена, и пак колко дребна изглежда 
Може ли Елка да не покаже колко добър стоматолог има
Скрит текст:
Може ли Елка да не покаже колко добър стоматолог има
Учи се от кака момичето, кво да прави
Скрит текст:
Може ли Елка да не покаже колко добър стоматолог има Скрит текст:
Да и имам даскалицата
Учи се от кака момичето, кво да прави
[/quote]
Скрит текст:
Из Дневника на Умница Пакостлива
Част някоя си
"Днес е първият ми ден в детската градина, която за моя радост се намира в съседната сграда до фирмата на тати Йомер. Първо той ме събуди рано, за което реших да рева с цяло гърло, без сълзи. После реши, че в банята ще се успокоя, но не позна. И кой мие дете на две години и половина с костюм и вратовръзка? Аз ще кажа- сеньор Ипликчи. Поради, което имаше паста за зъби в косата, петна от пяна по марковото си сако, мокра кърпа в джоба и чорапи все едно излезли от пералнята, за капак си беше навил предвидливо крачолите на панталона...не, че помогна...После докато ми върже опашлетата и най важнто центрова, загуби от ценното си време, поради което не си изпи дежурното кафе. После пък мама се обади и дълго му обеснява какво да ми облече, да ми сложи в раничката, да ми облече якето и шала и онези ботушки с пуха и колко и е трудно със езика и как иска да си идва вече, че и е домъчняло за нас и дрън-дрън в стил мама Дафа. Аз просто не издържах, защото тати беше пуснал високоговорител и докато ми мажеше филийка с любимото масло и мед,аз гледах да умеря с чашата си телефона му. Не знам дали успях, но поне мама спря да се чува. Така, половин час по късно, г-н Йомер пременен с нов костюм, мърморейки колко много е закъснял за среща, все едно аз съм виновна, че се мота толкова много, страдайки че телефона му се е скапал, сякаш аз имам нещо общо ме настани в седалката ми. Мърморейки си дали е взел всичко, което ще ми трябва, а не ме пита колко съм уплашена от новата обстановка- деца, учителка. Добре, че ме е облякъл с вкус, все пак съм Каро Ипликчи. И не ми е обул онези рошави ботуши, с които крачетата ми изглеждат къси и криви, а най новите си творения оранжеви как му каза той, кубинки за моето съкровище, как да не го обичаш и да не го правиш щастлив. Мляснах тате с една целувка докато ме закопчаваше, но с тази брада май налапах и косъм. Пфу... Тъй като ми е забранено да говоря докато шофира аз пях на парцаливото Гюпсе песничката за тиквата и моркова и си следях такта докато ритах седалката, макар удоволствие да нямаше никакво, тъй като моето столче отдавна е преместено зад седалката на возещия се отред, така и тати не ми каза защо. И как само ме гледаше в огледалото! Поне да беше се усмихнал, каквото се е замислил сякаш той ще се запознава с нови деца и ще се социализира. Хубаво го попита Синоша дали не избързва, ама кой го слуша него освен мен. Така, най после стигнахме и сега сме в асансьора. Така ме е стиснал тати за ръката, май е много се е притеснил, защото аз хич не съм. Даже ми е интересно какво ще е там? В парка например много добре се разбирам се децата, ама те нещо не могат да се разберат с мен... Ето, че стигнахме и коя е тази сухарка, която ми се усмихва така мило та чак и се виждат зъбите. А тя на тати се усмихва, все едно че той ще е новия член на детската градина. Тати в детско столче?!? Наистина си имам богата фантазия. После реши и мен да заговори, но аз само я погледнах да кажем вежливо и и тикнах зайчето в лицето да се запознае с него с думите " Гупи". Тя какво разбра не знам, но ми каза, че е Айлин, поне името и е хубаво, и днес тя ще се грижи за мен и другите деца.Що утре друга ли ще е? Тати се изнесе бързо, сигурно да не го накарат да седне на някое малко столче. Само мога да споделя, че там където се намира детския етаж както му казват е много хубаво, Светло, цветно, широко и има много играчки различни от моите и деца, няколко. За тях следващия път, че много се изморих. Само да си кажа, че Айлин има нужда от енергията на Кориша. Дали пък да не ги срещна?"
Част някоя си
"Днес е първият ми ден в детската градина, която за моя радост се намира в съседната сграда до фирмата на тати Йомер. Първо той ме събуди рано, за което реших да рева с цяло гърло, без сълзи. После реши, че в банята ще се успокоя, но не позна. И кой мие дете на две години и половина с костюм и вратовръзка? Аз ще кажа- сеньор Ипликчи. Поради, което имаше паста за зъби в косата, петна от пяна по марковото си сако, мокра кърпа в джоба и чорапи все едно излезли от пералнята, за капак си беше навил предвидливо крачолите на панталона...не, че помогна...После докато ми върже опашлетата и най важнто центрова, загуби от ценното си време, поради което не си изпи дежурното кафе. После пък мама се обади и дълго му обеснява какво да ми облече, да ми сложи в раничката, да ми облече якето и шала и онези ботушки с пуха и колко и е трудно със езика и как иска да си идва вече, че и е домъчняло за нас и дрън-дрън в стил мама Дафа. Аз просто не издържах, защото тати беше пуснал високоговорител и докато ми мажеше филийка с любимото масло и мед,аз гледах да умеря с чашата си телефона му. Не знам дали успях, но поне мама спря да се чува. Така, половин час по късно, г-н Йомер пременен с нов костюм, мърморейки колко много е закъснял за среща, все едно аз съм виновна, че се мота толкова много, страдайки че телефона му се е скапал, сякаш аз имам нещо общо ме настани в седалката ми. Мърморейки си дали е взел всичко, което ще ми трябва, а не ме пита колко съм уплашена от новата обстановка- деца, учителка. Добре, че ме е облякъл с вкус, все пак съм Каро Ипликчи. И не ми е обул онези рошави ботуши, с които крачетата ми изглеждат къси и криви, а най новите си творения оранжеви как му каза той, кубинки за моето съкровище, как да не го обичаш и да не го правиш щастлив. Мляснах тате с една целувка докато ме закопчаваше, но с тази брада май налапах и косъм. Пфу... Тъй като ми е забранено да говоря докато шофира аз пях на парцаливото Гюпсе песничката за тиквата и моркова и си следях такта докато ритах седалката, макар удоволствие да нямаше никакво, тъй като моето столче отдавна е преместено зад седалката на возещия се отред, така и тати не ми каза защо. И как само ме гледаше в огледалото! Поне да беше се усмихнал, каквото се е замислил сякаш той ще се запознава с нови деца и ще се социализира. Хубаво го попита Синоша дали не избързва, ама кой го слуша него освен мен. Така, най после стигнахме и сега сме в асансьора. Така ме е стиснал тати за ръката, май е много се е притеснил, защото аз хич не съм. Даже ми е интересно какво ще е там? В парка например много добре се разбирам се децата, ама те нещо не могат да се разберат с мен... Ето, че стигнахме и коя е тази сухарка, която ми се усмихва така мило та чак и се виждат зъбите. А тя на тати се усмихва, все едно че той ще е новия член на детската градина. Тати в детско столче?!? Наистина си имам богата фантазия. После реши и мен да заговори, но аз само я погледнах да кажем вежливо и и тикнах зайчето в лицето да се запознае с него с думите " Гупи". Тя какво разбра не знам, но ми каза, че е Айлин, поне името и е хубаво, и днес тя ще се грижи за мен и другите деца.Що утре друга ли ще е? Тати се изнесе бързо, сигурно да не го накарат да седне на някое малко столче. Само мога да споделя, че там където се намира детския етаж както му казват е много хубаво, Светло, цветно, широко и има много играчки различни от моите и деца, няколко. За тях следващия път, че много се изморих. Само да си кажа, че Айлин има нужда от енергията на Кориша. Дали пък да не ги срещна?"
Скрит текст:
Из Дневника на Умница Пакостлива
Част някоя си
"Днес е първият ми ден в детската градина, която за моя радост се намира в съседната сграда до фирмата на тати Йомер. Първо той ме събуди рано, за което реших да рева с цяло гърло, без сълзи. После реши, че в банята ще се успокоя, но не позна. И кой мие дете на две години и половина с костюм и вратовръзка? Аз ще кажа- сеньор Ипликчи. Поради, което имаше паста за зъби в косата, петна от пяна по марковото си сако, мокра кърпа в джоба и чорапи все едно излезли от пералнята, за капак си беше навил предвидливо крачолите на панталона...не, че помогна...После докато ми върже опашлетата и най важнто центрова, загуби от ценното си време, поради което не си изпи дежурното кафе. После пък мама се обади и дълго му обеснява какво да ми облече, да ми сложи в раничката, да ми облече якето и шала и онези ботушки с пуха и колко и е трудно със езика и как иска да си идва вече, че и е домъчняло за нас и дрън-дрън в стил мама Дафа. Аз просто не издържах, защото тати беше пуснал високоговорител и докато ми мажеше филийка с любимото масло и мед,аз гледах да умеря с чашата си телефона му. Не знам дали успях, но поне мама спря да се чува. Така, половин час по късно, г-н Йомер пременен с нов костюм, мърморейки колко много е закъснял за среща, все едно аз съм виновна, че се мота толкова много, страдайки че телефона му се е скапал, сякаш аз имам нещо общо ме настани в седалката ми. Мърморейки си дали е взел всичко, което ще ми трябва, а не ме пита колко съм уплашена от новата обстановка- деца, учителка. Добре, че ме е облякъл с вкус, все пак съм Каро Ипликчи. И не ми е обул онези рошави ботуши, с които крачетата ми изглеждат къси и криви, а най новите си творения оранжеви как му каза той, кубинки за моето съкровище, как да не го обичаш и да не го правиш щастлив. Мляснах тате с една целувка докато ме закопчаваше, но с тази брада май налапах и косъм. Пфу... Тъй като ми е забранено да говоря докато шофира аз пях на парцаливото Гюпсе песничката за тиквата и моркова и си следях такта докато ритах седалката, макар удоволствие да нямаше никакво, тъй като моето столче отдавна е преместено зад седалката на возещия се отред, така и тати не ми каза защо. И как само ме гледаше в огледалото! Поне да беше се усмихнал, каквото се е замислил сякаш той ще се запознава с нови деца и ще се социализира. Хубаво го попита Синоша дали не избързва, ама кой го слуша него освен мен. Така, най после стигнахме и сега сме в асансьора. Така ме е стиснал тати за ръката, май е много се е притеснил, защото аз хич не съм. Даже ми е интересно какво ще е там? В парка например много добре се разбирам се децата, ама те нещо не могат да се разберат с мен... Ето, че стигнахме и коя е тази сухарка, която ми се усмихва така мило та чак и се виждат зъбите. А тя на тати се усмихва, все едно че той ще е новия член на детската градина. Тати в детско столче?!? Наистина си имам богата фантазия. После реши и мен да заговори, но аз само я погледнах да кажем вежливо и и тикнах зайчето в лицето да се запознае с него с думите " Гупи". Тя какво разбра не знам, но ми каза, че е Айлин, поне името и е хубаво, и днес тя ще се грижи за мен и другите деца.Що утре друга ли ще е? Тати се изнесе бързо, сигурно да не го накарат да седне на някое малко столче. Само мога да споделя, че там където се намира детския етаж както му казват е много хубаво, Светло, цветно, широко и има много играчки различни от моите и деца, няколко. За тях следващия път, че много се изморих. Само да си кажа, че Айлин има нужда от енергията на Кориша. Дали пък да не ги срещна?"
Част някоя си
"Днес е първият ми ден в детската градина, която за моя радост се намира в съседната сграда до фирмата на тати Йомер. Първо той ме събуди рано, за което реших да рева с цяло гърло, без сълзи. После реши, че в банята ще се успокоя, но не позна. И кой мие дете на две години и половина с костюм и вратовръзка? Аз ще кажа- сеньор Ипликчи. Поради, което имаше паста за зъби в косата, петна от пяна по марковото си сако, мокра кърпа в джоба и чорапи все едно излезли от пералнята, за капак си беше навил предвидливо крачолите на панталона...не, че помогна...После докато ми върже опашлетата и най важнто центрова, загуби от ценното си време, поради което не си изпи дежурното кафе. После пък мама се обади и дълго му обеснява какво да ми облече, да ми сложи в раничката, да ми облече якето и шала и онези ботушки с пуха и колко и е трудно със езика и как иска да си идва вече, че и е домъчняло за нас и дрън-дрън в стил мама Дафа. Аз просто не издържах, защото тати беше пуснал високоговорител и докато ми мажеше филийка с любимото масло и мед,аз гледах да умеря с чашата си телефона му. Не знам дали успях, но поне мама спря да се чува. Така, половин час по късно, г-н Йомер пременен с нов костюм, мърморейки колко много е закъснял за среща, все едно аз съм виновна, че се мота толкова много, страдайки че телефона му се е скапал, сякаш аз имам нещо общо ме настани в седалката ми. Мърморейки си дали е взел всичко, което ще ми трябва, а не ме пита колко съм уплашена от новата обстановка- деца, учителка. Добре, че ме е облякъл с вкус, все пак съм Каро Ипликчи. И не ми е обул онези рошави ботуши, с които крачетата ми изглеждат къси и криви, а най новите си творения оранжеви как му каза той, кубинки за моето съкровище, как да не го обичаш и да не го правиш щастлив. Мляснах тате с една целувка докато ме закопчаваше, но с тази брада май налапах и косъм. Пфу... Тъй като ми е забранено да говоря докато шофира аз пях на парцаливото Гюпсе песничката за тиквата и моркова и си следях такта докато ритах седалката, макар удоволствие да нямаше никакво, тъй като моето столче отдавна е преместено зад седалката на возещия се отред, така и тати не ми каза защо. И как само ме гледаше в огледалото! Поне да беше се усмихнал, каквото се е замислил сякаш той ще се запознава с нови деца и ще се социализира. Хубаво го попита Синоша дали не избързва, ама кой го слуша него освен мен. Така, най после стигнахме и сега сме в асансьора. Така ме е стиснал тати за ръката, май е много се е притеснил, защото аз хич не съм. Даже ми е интересно какво ще е там? В парка например много добре се разбирам се децата, ама те нещо не могат да се разберат с мен... Ето, че стигнахме и коя е тази сухарка, която ми се усмихва така мило та чак и се виждат зъбите. А тя на тати се усмихва, все едно че той ще е новия член на детската градина. Тати в детско столче?!? Наистина си имам богата фантазия. После реши и мен да заговори, но аз само я погледнах да кажем вежливо и и тикнах зайчето в лицето да се запознае с него с думите " Гупи". Тя какво разбра не знам, но ми каза, че е Айлин, поне името и е хубаво, и днес тя ще се грижи за мен и другите деца.Що утре друга ли ще е? Тати се изнесе бързо, сигурно да не го накарат да седне на някое малко столче. Само мога да споделя, че там където се намира детския етаж както му казват е много хубаво, Светло, цветно, широко и има много играчки различни от моите и деца, няколко. За тях следващия път, че много се изморих. Само да си кажа, че Айлин има нужда от енергията на Кориша. Дали пък да не ги срещна?"
Я виж колко бързо се разбрахте с малкото дяволче
С нея май само тати ѝ не може да излезе на глава