Съжителство при раздяла

Всичките ми приятели, всичките, застанаха до мен, когато избягахме от къщи. Много ни помогнаха да се обзаведен и устроим.
Вярвам, че и вашите ще са така. Успех!

Всичките ТИ приятели. Да, но има много случаи в които общите приятели са НЕГОВИТЕ приятели. В които жената се е докарала до положение на тотална зависимост и е предала напълно личното си пространство, вкл. и приятелите. И тогава наистина е много много трудно.

Многогодишните съжителства се случва да се разпаднат с гръм и трясък или постепенно - както дойде. Дълголетната връзка не е гаранция за романтика в старческия дом - нека бъдем реалисти. Да си гледаме живота и това е

Тук бъркаш.
Дори да е участвала в гледането това не я прави съсобственик. Може да претендира възстановяване на сумите, с които е участвала в гледането или остойностяване някакво, абе с две думи - парична компенсация, но не и съсобственост.
Освен това, дори децата да са непълнолетни и тя да няма друго жилище съдът няма да и присъди правото на ползване на този апартамент. Там вече има тежест - други ползватели (родителите), а съпругът е "гол собственик". Дори той самият няма право да се разпорежда със "собствеността си" преди да са починали родителите му.
В тази връзка, единственият полезен ход на авторката е да си поприказва с родителите на съпруга си. Може изведнъж да се окаже, че имат нужда от гледане и да се нанесат в апартамента, а да освободят жилището, в което живеят в момента за внуците си. Щом са гледали децата като малки може да са привързани към тях и да са склонни на "въртележката"

delia, точно това щях да попитам авторката!
Дали според нея е удачно да поговори с родителите на съпруга си?
След като са в добри отношения, може пък и да я приемат с децата в жилището, в което са те.
Зависи разбра се до колко я устройва нея.
Несъмнено най-добре би било да са отделно, но не винаги може да се получи.
Поне някакъв компромисен и временен вариант, докато си уреди нещата.

Няма толкова луда жена, която да иска да се натресе на свекърите си, дори да е в добри отношения с мъжа си. А ако с мъжа се разделят - трябва да е с жълта книжка, че да прибегне до тоя вариант.

Аз затова винаги съветвам да се отиде при адвокат или нотариус с документите и да се разбере какви са възможностите.
Ти също бъркаш- според написаното, те са прехвърлили жилището срещу издръжка и гледане, което не означава, че гледането трябва да бъде извършвано в това жилище, освен ако не е обявено изрично.

Не виждам как възрастни и болни хора ще желаят да се преместят в друго жилище или да приютят още цели 3 броя души в сегашното им. Повечето възрастни, дори ако са в блестящо здраве и разсъдък, биха предпочели да умрат, от колкото да се разделят с всичките им спомени и свещени стени, мебели и т.н.

Авторката също да не се надява на издръжка. Нито си струва нервите, нито парите по адвокати, нито времето (времето също е пари и може да го използва за намиране на нова или допълнителна работа или усъвършенстване на някакво умение) да се занимава, при положение че децата й вече са на 18 или почти на 18. Я запишат веднага висше, я - не. За евентуално няколко месеца по стотина лева на дете - няма смисъл. Дори и да й ги присъдят, оня мухъл - баща им, няма да даде и стотинка. И ако заведе дело срещу него за това, че не изпълнява съдебното решение, съдът пак нищо не може да му направи. Нито има официални доходи, които да запорират, нито могат да му продадат апартамента с ЧСИ, след като е с тежести (гледането на старите),  най-много да му направят опис на дребното имущество и евентуално някаква кола ако има. Баща ми точно така избяга от всякаква отговорност към мен и майка ми. Разведоха се, когато бях на 13. Сега даже се е случвало да се засечем по улиците и той се прави, че не ме познава. А съм единственото му дете. Колкото и да е глупав така нареченият ми баща, обаче, никога не си е позволявал да седи на една маса с мен и майка ми и да яде пред нас нещо си само за него, или пък да ми говори на мен как майка ми нито стотинка няма да види от него. Мама много нерви, пари и време изгуби в борба за издръжка по съдилищата, защото все пак още бях малка. Но ако бях на 18, изобщо нямаше да се занимава. Чисто икономически е лишено от всякаква логика подобно поведение. Да не говорим, че от човешка гледна точка една жена трябва да има малко достойнство.
 Хора, психиката ви и тази на децата ви са по-важни от единия наем, дето ще го платите. Здравето - също. Защото човек от нерви може да се поболее и да се отключат много и опасни заболявания. Животът не свършва с един развод. Това е шанс за ново начало и от вас зависи как ще се устроите. В нашия случай с майка ми имахме къде да отидем - при баба и дядо. Но те са от съвсем друго поколение и с други разбирания и само се карахме. Та въпреки, че си имаме дом, и двете с нея не живеем в него. Тя замина да работи в чужбина, аз също съм на квартира, въпреки, че останах в родния си град. И двете си работим, изкарваме си пари, плащаме си наем, сметки, храна - всичко. Няма нищо страшно да си под наем, или да си смениш работата, или града. Още по-малко пък ако имаш някакви заделени пари за всеки случай. Чувстваме се спокойни, свободни и щастливи. Това е най-важното! Не си тровете животите и ден повече с онзи мъж. Достатъчно години сте го търпели. Оставете го да се оправя както намери за добре. Да си се шири в целия апартамент и да си харчи сам собствените си пари, щом това му е най-важното в живота. Вие си хващайте вашия път и не поглеждайте назад. Сигурна съм, че само хубави неща ще ви се случват от тук насетне.

От една страна си права, но от друга, понеже у нас на жените не им се занимава, и масово издръжка се плаща едва ли не само при желание на мъжа. Не трябва да се оставят да се шляят така безгрижни като ергени след развода, а поне едно от задълженията на бащите да си поемат.

пиши в другия раздел - "Родители, отглеждащи сами децата си"
темата е -" Консултации с адвокат". Разведете се и се махни от този човек, ти ще се скапеш психически така. Не тегли целия депозит, нека си му вървят лихви, изтегли някаква сума, за да излезете на квартира ако се наложи. Махнеш ли се от него, ще започнеш да дишаш, да мислиш трезво и да плащаш сметките само на себе си и децата си. Той дължи издръжка на децата.
Няма смисъл да му правиш кефа и да те манипулира, децата ти са вече големи, стягай се и дерзайте тримата  с тях! Успех!

Значи само и само за да му е гадно на мъжа, за да не се шляе, жената трябва да води някакви безумни войни с бюрокрация, адвокати и съдилища? Типично по български - може на мен да ми е зле, важното е и на другия да му е зле! Като е толкова прост, нека си живее така желания ергенски живот на 50 години. Жена му даже и да иска да му налее акъл, е късно, а и няма смисъл. Разбирам да беше някакъв със стабилна работа и доходи, или пък децата да са малки и да има още много време, докато пораснат, тогава да се пробва. Ама той е беден като мишка (официално), а децата вече са на възраст, в която сами могат и трябва да се грижат за себе си. За какъв ... й е на авторката цялата тая галимация от упражнения? Я да си гледа живота. Един човек ако иска да е баща, ще бъде такъв и без съдебна призовка.

Значи да си търсиш правата е безумно и напук правиш гадно на мъжа? Да, то съденето за издръжка е български тарикатлък. Да се радват българските мъже, че не им търсят и издръжка за бившата съпруга, както правят добрите жени по света.
Беден, безработен, да му мисли откъде ще намира пари. Майката, при която са децата, явно няма право да стои безработна, защото трябва да ги храни всеки ден, да ги обува и облича и да плаща сметки.

Е, по света някои жени плащат издръжка на бившите си мъже.

То е ясно, че жената има права. Но струва ли си да ги защити на всяка цена? Ще ти дам прост пример. Купувам си нещо от магазина, прибирам се в края на деня вкъщи и установявам от касовия бон, че ми е маркирано на по-висока цена. Ще се върна ли обратно в магазина, за да си искам разликата? Не. И не защото е тъпо да си търся правата и защото се правя на добра. Просто времето и горивото, които ще изхабя за целта, ще са по-високи от разликата в цената, с която са ме ощетили. Ако си бях погледнала бележката на място в магазина, естествено, че щях да се занимая. Така разсъждавам аз. Някой друг може и да реши да се връща на следващия ден - негова си работа.  Авторката ако се беше решила на раздяла, когато децата й бяха на по 10, щях да дам други съвети. А за издръжка лично за нея не мисля, че е ставало на въпрос в темата. Не съм и запозната там как се случват нещата. Децата вече са големи хора и вярвам, че могат успешно да оцелеят и самостоятелно. А майката ако има желание и възможности, разбира се може да им помага.
Не всичко е пари и човек трябва да умее да преценява различните ситуации и каква цена е готов да плати за всяка една своя цел.

Благодаря на всички за съветите и добронамереността! В ситуацията, в която се намирам е разбираемо защо не ползвам собствения си фейсбук профил и имена. Не очаквах след публикацията ми тук във фб профила на моята приятелка да се получат толкова много покани/съобщения от мъже. Определено, това не стои на дневен ред в живота ми в момента.