"Кака" или "леля" предпочитате да ви наричат чуждите деца?

  • 12 928
  • 308
  •   1
Отговори
# 30
  • Пловдив
  • Мнения: 306
Нямам по-малки брат или сестра, съответно не съм кака. Нямам и племенници, за съжаление, на които да съм леля.
На въпроса - по име или както му е комфортно на детето. Не ми е обидно в нито един случай, но ако аз трябва да избирам, предпочитам да се обръщат към мен с името ми.

# 31
  • Мнения: 2 838
Предпочитам 'како' или на име. Леля съм на племенницата ми.
На 28 съм и нямам деца.
Някак си се чувствам възрастна, когато ми кажат 'леличката'.

# 32
  • Мнения: X
Неучиво е така да се обръщаш към непознати и не бих учила децата си да го правят.
а ако се наложи ?

Имам предвид с „како” и „лельо”. Ако се наложи, ползваш думите „госпожо” и „господине”.

Някой от вас обръща ли се към непозната жена с „како” или „лельо”, ако детето му не е до него?

# 33
  • Мнения: 10 408
И кака, и леля ме дразнят. Ако някой се обърне така към мен, особено ако не е дете го питам дали сме роднини. Или по малко име, или на госпожа. Иначе не се дразня, ако някой ми говори на "ти", и аз му отговарям така. Ако ми говори на "ви", също го спазвам. По принцип предпочитам по-неформални отношения, и аз не обичам да какосвам и лельосвам. А, сега се сетих, че само братовчед ми ми казва кака, но така е открай време, кака съм му.

# 34
  • Мнения: X
Дъщеря ми е родена в Швеция и обръщения като "како" и лельо" към непознати са абсолютно табу. Тук е прието да се обръщаш с малко име още от детската градина дори към учителите. В училище е същото - няма госпожа или господин, децата се обръщат към учителите с малки имена.

Също е невъзможно да се обърнеш към непозната възрастна жена с думата "бабо". Тук за баба и дядо по майчина линия обръщенията се едни, а за баба и дядо по бащина линия други и думата "баба" не е универсална.

Имам брат в България и дъщеря ми се обръща към него по име. Лятото имаше една случка, тя играе на двора, дошла някаква приятелка на брат ми и казала на дъщеря ми да извика нейния вуйчо. Дъщеря ми отговорила: Тук не живее никакъв Вуйчо. Laughing

# 35
  • Мнения: 610
Нито кака,  нито леля. Предпочитам да ме наричат по име или госпожо.  Обръщението "кака " винаги ми е било много тъпо, че и смешно. Како - айде бегай , да нямам титла "кака"?!

# 36
  • Мнения: 2 224
Предпочитам или по име или “госпожо”, в случай че не ми знаят името. Винаги ми е била противна думата “кака”, както и “батко”. Незнам защо. А лелята си е ок, но ако е леля по родствена връзка. В България е възприето като знак на уважение да наричаш по-възрстни хора, които не са роднини “како”, “лельо”, “чичо” и т.н., но на мен ми е дразнещо. Иначе с мои приятелки (30-тина годишни) се майтапя, че са “лели”, когато говоря на дъщеря ми пред тях, но това е само на майтап. Също с моя племенник с майтапя, че съм му кака, понеже се чувствам още млада. Иначе според мен, ако трябва да се съобразим с традициите, щом си на възрастта, когато можеш да си майка, ставаш вече “леля”.

# 37
  • Мнения: X
Приятелчетата на дъщеря ми, ми казват како. Все пак съм на 23г и им е трудно да ме "лельосват", а и всички са по-големи от нея. Когато съм без детето ме мислят за ученичка, а на работа, възрастните клиенти ме наричат " момиче, девойко" 😁

# 38
  • Мнения: 423
Леле направо откачам като ми кажат лельо, някакви непознати деца, пък дори и познати. Веднъж св възмутих как някаква жена с дете на видима възраст около 7-8 години, ми каза, леличката. Тогава бях на 25. Снаха ми вика, какво съм се засягала, нали вече съм била леля. Е, да, ама аз съм леля на племенника ми. И когато той ми го казва, направо св разтапям, ама чужди деца.
Кака пък ми е смешно като обръщение. Предпочитам на име. Братът на мъжа ми е 11 години по-малък от мен. До сега веднъж не ми е казал кака, а като се гаджосахме с моя мъж беше в 4 клас. Аз директно му казах, че не искам да ми вика како. Даже брат ми вече не ме какосва.

# 39
  • София
  • Мнения: 2 995
Че тя и племенницата ми се обръща към мен по име.  Сигурно няма да реагирам, ако започне да ме лельосва.
При нови запознанства с деца винаги се представям с името си, а не с "леля ти съм".

За непознати деца би следвало да съм "госпожо", но хора разни.

# 40
  • Мнения: 15 355
Нито едното, нито другото. На чуждите деца не съм нито кака, нито леля. Не сме в махалата, нито в Турция, нито в Индия, че да се какосваме и лельосваме. Леля съм на племенницата ми, на чуждите деца каква леля мога да бъда, никаква. Предпочитам да се обръщат към мен по име - това за познатите ми "чужди" деца, за непознатите съм госпожа - и много се дразня, когато ме лельосват, щото вече за кака трудно мога да мина.

# 41
  • Мнения: 22 036
Не разбирам тези обръщения, хората си имат имена, аз съм леля, на моите племенници, но и те не ме лельосват, а ми казват на име. 

Кака пък го асоциирам с френското сначение и ми е още по....

# 42
  • София
  • Мнения: 39 811
За съучениците на синът ми съм "Лельо еди коя си". Отдавна съм минала възрастта за "како".
Само братовчедите ме какосват.

# 43
  • Мнения: 2 224
Не разбирам тези обръщения, хората си имат имена, аз съм леля, на моите племенници, но и те не ме лельосват, а ми казват на име. 

Кака пък го асоциирам с френското сначение и ми е още по....


Не е само френско. На гръцки, на италиански все е така 😁

# 44
  • Мнения: 1 761
"Кака" и "леля" за мен са наименования на роднински връзки. До тук. Ако нямам братя и сестри, не съм нито кака нито леля на никого. Излизам от кожата си, когато хазяйката ми казва на внучето си, визирайки мен "лелята" еди какво си. Ми не, детенцето не ми е племенник. Много добре ми знае името и пак не й се пречупва езика да го каже. За мен е проява на простотия и неуважение хората да се наричат така. Ако ми знаят името ще ме наричат по име. Ако не го знаят тогава-"госпожа", макар че и това ме дразни.Head Band

Общи условия

Активация на акаунт