Здравейте, момичета! 
Чета ви редовно, нямам време да пиша. Да не казвам, че в петък се сетих, че има серия в 23 ч. и разбира се видях само края… но днес не се въздържах на „философстването“ на Криси…
Останете си със здраве! Обичам ви!
Чета ви редовно, нямам време да пиша. Да не казвам, че в петък се сетих, че има серия в 23 ч. и разбира се видях само края… но днес не се въздържах на „философстването“ на Криси
…Скрит текст:
Що се отнася до серията – прехвърлих я набързо с мишката. Нищо ново и неочаквано. Очаквахме Фикрет да се забърка в нещо лошо – и той намери най-лошото. Очаквахме и да не си държи езика зад зъбите – и това се случи. Очаквахме Ипек да се прояви – и тя го направи. Защо Фарук не се изправи пред майка си? Ами аз предполагам, че докато се съвземе от шока и реши да го направи, ще е излязъл резултата от ДНК теста. Нека не забравяме, че поредната каша, в която се забърка Фикрет със сигурност е отнела доста време на Фарук. И докато Есма се тревожи за поредните неприятности на Фикрет, едва ли Фарук ще и „стовари“ собствените си притеснения и вълнения. Та притиснати от времето и скорострелността на Ипек са стигнали до момента, който видяхме във фрага. Е, дали е точно така ще разберем в петък, а може и по-рано да ни подскажат с някое фрагманче. Криси , мила , съгласна съм с теб за всяка написана думичка. Само че, аз цитата на майката на Ани не го разбирам така, както ти. И си мисля, че е искала да каже точно това, което си ни написала. В смисъл – гледай деца и се не радвай, че те ще ти бъдат собственост – че винаги ще правят това, което очакваш от тях, че ще ти „вървят по водата“. Та нали точно това се опитваме да правим- да ги направим самостоятелни, можещи, знаещи, за да могат да се справят с предизвикателствата на живота и когато нас вече няма да ни има. Не вярвам майка и да е искала да каже, че не бива да се радваме на успехите им, да споделяме радостите им. Едва ли някоя съвременна майка очаква от децата си те да правят всичко за нея и вместо нея, а тя да си гледа старините. И аз помагам и ще помагам, докато мога. И дай Боже, когато не мога, наистина да не ме изоставят и да ми бъдат опора – от това повече мисля, че не мога и нямам право да искам. Но наистина искам сега, докато все още мога, те да са самостоятелни, да се справят сами с трудностите и да споделят радостите с мама, а защо не и болките. И макар да смятам, че предпочитат да не ми споделят болките и трудностите си, /те го правят точно от уважение – да не тревожат мама/, когато усетя нещо такова винаги съм втълпявала, че понякога дори една топла дума може да ти помогне много повече от всичко друго/визирам примерно пари, връзки, труд дори, с които да речем не мога да помогна/. Хайде и аз стига съм философствала, надявам се мила, че разбра какво исках да кажа. Просто споделих различен прочит на казаното от майката на Ани.
, мила , съгласна съм с теб за всяка написана думичка. Само че, аз цитата на майката на Ани не го разбирам така, както ти. И си мисля, че е искала да каже точно това, което си ни написала. В смисъл – гледай деца и се не радвай, че те ще ти бъдат собственост – че винаги ще правят това, което очакваш от тях, че ще ти „вървят по водата“. Та нали точно това се опитваме да правим- да ги направим самостоятелни, можещи, знаещи, за да могат да се справят с предизвикателствата на живота и когато нас вече няма да ни има. Не вярвам майка и да е искала да каже, че не бива да се радваме на успехите им, да споделяме радостите им. Едва ли някоя съвременна майка очаква от децата си те да правят всичко за нея и вместо нея, а тя да си гледа старините. И аз помагам и ще помагам, докато мога. И дай Боже, когато не мога, наистина да не ме изоставят и да ми бъдат опора – от това повече мисля, че не мога и нямам право да искам. Но наистина искам сега, докато все още мога, те да са самостоятелни, да се справят сами с трудностите и да споделят радостите с мама, а защо не и болките. И макар да смятам, че предпочитат да не ми споделят болките и трудностите си, /те го правят точно от уважение – да не тревожат мама/, когато усетя нещо такова винаги съм втълпявала, че понякога дори една топла дума може да ти помогне много повече от всичко друго/визирам примерно пари, връзки, труд дори, с които да речем не мога да помогна/. Хайде и аз стига съм философствала, надявам се мила, че разбра какво исках да кажа. Просто споделих различен прочит на казаното от майката на Ани.Останете си със здраве! Обичам ви!
Почерпете се....
