Бременна съм , а мъжа ми непрекъснато ме тормози

По принц си права, дефакто обаче, не е само негова заслуга, че не се грижи за детето, когато тя си тръгне. Едната страна е, че достъпа до детето му се забранява от страна на нейните родители, другата е, че ако все пак го потърсят за помощ, не се съобразяват с това дали той е в града или не. Сега, веднага и на момента се очаква той да се отзове. Факт е, че не е читав, но тя пък е много без характерна. Или е под негов тормоз или под контрола на родителите си. Брат й и баща й го бяха набили, защото е взел детето си от училище със съгласието на майката и знанието й къде и за колко време ще бъдат. Когато детето е болно, винаги той си остава в къщи да го гледа, той го води на лекар, той дава лекарства. При тях и той е този с по-добри доход, около 3-4 пъти повече от  нея изкарва. Въпреки това остава в къщи с детето. Майката не го прави, защото не може да отсъства от работа, което не е съвсем вярно. За мен като баща е добър, загрижен и заинтересован. Като мъж не струва изобщо. Като цяло, аз нямам деца и гледам отстрани, но може и да не е добър баща. Няма как да го оценя съвсем адекватно.
Във всеки случай, ако се беше постарала навреме да излезе от ситуацията, сега нямаше да има тези проблеми. А детето, без баща нямаше да остане. Въпроса е, че и родителите и по мое мнение са агресори и бащата на детето също. А тя се върти около тях и се разкъсва между тях. Едните не искат детето, докато тя живее с бащата, ако пък го напусне всячески му пречат и гледат да вземат колкото могат повече пари от него, без да му дават достъп до детето му. Другия пък постоянно и повтаря, ако не бях аз, ти нямаше да излезеш даже от страната, какво пък остава всяка година по два пъти в чужбина на почивка. Ако не бях аз, нямаше да има какво да се яяде в тази къща с твоята заплата. Ако не бях аз, ти даже и един хляб не можеш да си купиш, какво остава дете да издържаш... И такива подобни. А ако загрубее скандала, си отнася и побой.
Аз лично се учудвам, че за толкова години не предприема нищо, за да се отърве и от него и от вмешателството на родителите си. Лично съм предлагала да дойде да живее на първо време и нас или да и уредя по- високо платена работа. Винаги си намира оправдания, за да не предприеме нищо.

Ти на 23, той на 31... мнението ми за мъжа ти става все по-негативно.
  Just @ me Тъжна история, за съжаление като по учебник.

По-добре без никакъв  отколкото с такъв баща, ако искаш да подложиш и детето си на постояни скандали и тормоз и смяташ, че ще е щастливо остани. Ако решиш да го напуснеш никога не се връщаи, каквото и да ти обещава....нещата после стават още по зле ако мъж от тоя тип те надуши, че си на наивна.
 

Не съм виждала щастливо дете с нещастна майка.

Ами, незряла е. Сама пише, че била много малка и наивна,. На 23 по принцип не са малки хората.

Влюбена не бях за мен пък за харесване да не говорим,, и нит лампи нит свещи се явиха мъгла ми беше а за момичето да вземе най правилното решение

Щом имаш покрив, свой си и няма да имаш разходи за квартира-хващай си багажа.
Вашите те подкрепят-дали много или малко няма значение, важното е че не ти казват “ти се натресе там, стой си ся и го трай”.
С другото ще се справиш- дето се казва “баба знае и две, и двеста”.
За бебето винаги има от къде да намериш дрешки и тн.
Все някой изпит ще отметнеш докато си в майчинство-всички знаем сега как се взема виШу.
Осигури си спокойствие, това ще бъде най-важно за детето ти. А и за теб. (Моя пример е отключването на разни автоимунни гадости,докато траеше дългата агония преди раздялата)

аз като съм на 40+ не ми попречи да допусна грешка и да задържа дете при огромни червени лампи, че вече трябва да съм разведена, но не може винаги да сме практични и трезви. Към авторката -  моят съвет е да направиш аборт и да забравиш за този човек. Намери стабилен и достоен мъж и тогава създавай живот. Ако не можеш или не желаеш - просто го напусни. Детето ти няма да е без баща - няма да живее с него, но ще има възможност да се виждат и да общуват. За това е рано да се говори.. но да се надяваш , че нещата ще се оправят - недей. В твоето деликатно положение, любимия ти единствено трябва да те щади, глези, да те носи на ръце. По-нататък ли ще започне. Няма да стане. Не се страхувай , ако си решила да ставаш майка, но остани без тормоза, защото спокойствието е наложително за теб и детето, дори в утробата ти. Това е моя опит- ще отровиш радостта от майчинството си и ще ти е много трудно да се оттърсиш и заживееш щастливо, ако не промениш тази ситуация навреме. Довери се на родителите си и ги помоли за помощ!

Аборт и раздяла/развод. Това е моята препоръка в твоя случай. Млада си - имаш време да се разведеш, да пораснеш да срещнеш правилния човек и да имаш добро семейство, и деца. Родиш ли дете от него ще бъдете свързани през следващите 18 години. И повярвай ми, много вероятно е да направи живота ти ад. Нищо няма да можеш да направиш без неговото позволение и ще си зависима от него за всичко. Нямаш много време - действай бързо! Успех!

Не прави аборт! Това е убийство на невинно дете! Винаги ще намериш изход от проблемите, но убиеш ли собственото си дете, ще съжаляваш цял живот! Що за чудовища трябва да сте, че да я съветвате да направи убийство и то на невинно дете!

О, я се разкарай с воплите си!
На чужд г.з и сто тояги са малко.
Аман от малоумници.

Още ли го нищите това?

Мисля , че авторката вече е взела решението си. Темата е на няколко седмици и доколкото си спомням имаше малко време да реши дали ще прави аборт или ще задържи бебето. Аборт може да се прави само до 12 гестационна седмица. След това или е спонтанен/ не омишлено предизвикан , или незаконен.

Взела съм решение ! Задържах си детето и в момента се чувствам , по-спокойна от преди Каза ,че няма да припознае детето и не го интересувало , което е в мой + Благодаря на всички ,които се включиха в темата

Поздравления!
Лека бременност и раждане!
Ако въпросният индивид размисли след време, не му се предоверявай!
Спомни си през какво те е накарал да минеш!
Всичко най-добро желая на теб и бебчето!