Лотария "Зелена карта" 2020

Нюанси много, да.

Успех на участващите в Лотарията и да са подготвени за доста сериозен културен шок ако се решат на стъпката да дойдат в САЩ.  Първите години са трудни и много зависи от нагласта на хората дали ще успеят да се адаптират и намерят хубавата страна на стъпката, която са направили или ще намерят само негативите и ще се върнат.

И все пак път назад винаги има, не го затваряйте, но и не се отказвайте при първата трудност. На мен ми отне може би около 4 години, за да се почувствам добре и да ми хареса тук.  Сега се чувствам спокойна, харесва ми мястото на което живея и нямам желание да се връщам назад - поне на този етап от живота си. Може би след години - да.

След целия този ужас, да играеш 6 год. за ЗК .

Сестра ми и зет ми са немски граждани, дипломираха се в Мюнхен, машинен инженер и софтуерен инженер. След повече от 15год. живот там, решиха, че искат да се преместят. В момента проучват, какви възможности има за легална имиграция в САЩ. Юни месец отиват в Бостън за среща с имиграционен адвокат, ако не стане нищо, ще пробват Канада. Някой преди май беше писал за легална имиграция с инвестиционна цел. Някой ако е проучвал този въпрос, ще ми бъде полезно да сподели.

Мелена, има доста възможности за легализиране, но се иска много време, търпение, пари и най-вече постоянство. То по легален начин отнема години да минеш от един статус в друг (не е невъзможно в никакъв случай). Във форума едва ли някой ще се престраши да сподели. Добре са се насочили да разговарят с такъв адвокат. Той ще е най-полезен в случая. Това, че имат германско гражданство е огромен плюс! Успех им пожелавам! Правилен избор са взели.

При тях става въпрос само и единствено за легална имиграция. Надяват се, с цел инвестиция да получат право на пребиваване и работа в САЩ. Сега тази инвестиция, колко и каква трябва да е, това е въпроса? Да речем ако инвестираш в 4-5 жилища с цел отдаване под наем, това дали ти дава право да пребиваваш и работиш легално в САЩ. Или инвестицията трябва да е в развитието на собствен бизнес, като ще имаш право само там да работиш...?

Америки много, но има една фундаментална и всеобща истина - за да оцелееш в тази държава и да живееш добре, трябва да си адаптивен.

Колкото по-малко адаптивен си, толкова повече емиграцията не е за теб.

Ако дойдеш тук с нагласата, че ще продължаваш да живееш по същия начин като в България и ще имаш същите неща, то ще си разочарован на всяка стъпка от пътя си. Мирогледа трябва малко да се отвори и да види човек как аджеба го правят и тук, на какво са свикнали, как живеят. Да приемем чуждите добри практики и да донесем нашите добри практики от България. Че нали за това емигрираме от България, да търсим нещо различно?
Не го казвам от позиция на някой, който се е адаптирал на 100%,  напротив, не съм, както споменах и в предишния пост, липсват ми неща от България, човърка си ме. Въпросът е, че като си се хванал на хорото и си тръгнал към Америката, трябва да ѝ дадеш шанс.

Ние сме си и малко негативисти, културна особеност. На колегите ми им прави голямо впечатление и си ми го казват, като почна да се оплаквам постоянно без да се усетя.
Morning Star ✩ - постовете ти са добър пример за това. Не споря, явно наистина тук не е твоето място - и в това няма нищо, ама нищо лошо. Но пък и отказвам да повярвам как 6 години сте живели тук и абсолютно, ама абсолютно всичко е било само и единствено лошо около теб.

И в другата крайност не трябва да се изпада, разбира се - да се кланяме на всичко в САЩ, щото е американско и да се плюе по България постоянно (и с такива българи се запознах, невръщали се от 15 години в България, щото "няма да ми стъпи крака в тая кочина повече"). Грозно и тъжно ми е и това. Баланс си трябва.

Малена, в линковете се съдържат отговорите на поставените от теб въпроси:
САЩ
Canada. За Канада има програми и за отделните провинции.
Спокойно могат да намерят нужната информация.
Такава информация има и за Австралия, и за Нова Зеландия.
Преглеждала съм ги, защото се интересувам и от  емиграция в Канада, но с търсена професия от списъка.
Брат ми има приятел, чийто баща по програмата за инвестиции, получава ЗК. Няма да посочвам в кой град е, че не е етично да го споменавам във форум.


AdoraBelle, така е. Човек трябва да е по - широко скроен. В тези държави, защото са развити, търсят по - добър живот хора от различни етноси, с начин на живот и т.н.

Аз смятам , че хората трябва да знаят, че не всичко е черно.Затова ще помоля поста ми да не бъде трит и оставен , за да бъде прочетен от хората.Зелената карта не е само да те изтеглят, а всичко свързано след стъпването в Америка.Всичко зависи от самия човек  колко е напорист и работлив.Ако  сте мързеливи и очаквате да берете долари по дърветата няма да стане.Първата истина е , че колкото си по-образован толкова по-добре.Колкото по-добре знаеш езика толкова по-лесно.Макар че и това не е гаранция.Ако имаш занаят майстор-бани, плочки, водопроводчик, електричар или нещо свързано с климатични системи ще бъдете повече от добре.Това са професии изключително търсени и там трябва да покажеш какво можеш, а не да водите любовни разговори.
Относно бездомниците защо са такива.Ще ви кажа , защото ги мързи да работят, защото така им е по-лесно.Никой не може да ме убеди в обратното, защото тук работа има и за целия американски и целия китайски народ.
Когато се живее в хубав квартал няма как да има бездомници, няма престъпност и.т.н.За съжаление Морнингстар е живяла в не добър квартал.Вероятно с решетки по прозорците.Нито ще ме убеди, че всичкия хляб е сладък.В момента имам 3 вида хляб вкъщи и всичкия е нормален.Нито ще ме убеди, че е толкова скъпо да си правиш хляб.Няма да й правя калкулация колко ще излезне 1 хляб да си направиш, освен ако не е залитнал човек по супер здравословното и не търси някакво извънземно брашно.За млади хора наистина е скучно, но единия ми син както му е скучно така през седмица две е по партита , а миналата седмица се върна от Маями.Ние сме живия пример , че дори и хора със средно успяват с труд.Мъжът ми не знаеше език, но е майстор.Само като го видят как работи и веднага го прилапват.Работи с контрактор , а понякога когато има време и сам.Няма да коментирам заплащането.Тези които са тук знаят , ако са правили ремонти за какви суми става въпрос.На 10 юни ще станат 3 год.За тези 3 години ние постигнахме много като ударя чертата.Имаме две коли.Едната изцяло наша платена кеш.Другата чисто нова наша и на банката все още.Купихме къща.Които живеят тук знаят какво е мобилхоум.Къщата се различава от другите, че няма цимент в основа и може да бъде преместена, ако искаме.Платихме я кеш , изцяло наша не дължим нищо на никой.Имахме голям късмет с цената.Когато кажа колко платихме никой не вярва.Абсолютно перфектно състояние/баба Бевърли мир на праха й/я е стопанисвала добре.Сега да тръгна да продавам минимум 50к.Но идеята ни е друга.Ами това е.Здравната система не им е добра, но няма пълно щастие.Винаги преслушват през дрехи и ренген през дрехи.За хората които ще спечелят ще им кажа учете език, ако не знаете  и не идвайте с нагласата, че е като по филмите , щото ще останете разочаровани.Всичко зависи от вас.

Много работа си трябва. Аз бачках от 9 сутрин, до 00- 01-03 през нощта. Но знаех за какво работя.

Понеже виждам, че две потребителки ме споменават, съм длъжна да отговоря, въпреки, че според администратора сме вече извън темата.

Към AdoraBelle.
 Вероятно за трети път ще кажа, че по природа съм оптимист. Така, че моля, не ме давайте като пример за нагетивизъм. Въобще не я притежавам тази българска черта. Разказвам само и единствено това, което ми се е случило. Очевидно е, че са ми са се случили повече негативни неща,  за съжаление, отколкото позитивни. Това, пак повтарям не ме прави негативист. Това е реалността, която беше там. Не мога да я променя, не мога да се правя, че никога не се е случвало.
Второ - никога не съм казвала, че са ми са се случили само отрицателни неща. Да, писах за неща, които са били отрицателни през моят престой там, но това не означава, че са само те. Нека не обобщаваме наедро и без да ме познавате. Има и хубави неща, но когато едно значително нещо като лошото здравеопазване съществува, то то замъглява до голяма степен и всички останали неща, защото моето здраве е проблемно,  и искам или не, се налага да опирам до здравната система. Там наистина разочарованието ми е пълно.

Смятам, че съм адаптивен човек, по моя преценка съм се адаптирала почти на 100% в Германия. Това е страната, която ми пасва на мен и в която се чувствам добре. Тук се чувствам сигурна и спокойна и най-важното за мен - здравната система е на ниво, за което в Америка може само да се мечтае. Тук се грижат за мен, както никога и никъде до сега.

 В момента, в който напуснах България, преди 17 години, заживях с нагласата, че вече никога нищо няма да е същото. Честно казано, не съм имала и кой знае каква носталгия, нито нещо ми е липсвало ( освен българските домати, разбира се).  

Към Кремито.

Вече поне два пъти писах, че и в ЛА, и в Сан Диего живях в много, много добри квартали. Без чернокожи и без латиноси. Решетки на прозорците нямаше. Факт е, че кврталите си ги подбирахме много внимателно и с голямо проучване. И да, бездомниците бяха факт. Навсякъде. Ако бях там, щях да те поканя на гости, лично да се увериш. Знаех всичките им места, където пребивават. И лично щях да те запозная с тях.

И за последен път за хляба. 80 - 90 процента от хлябовете са сладки. Да, има бели хлябове, несладки, като чиабати и франзели или мексиканските питки. Но моето семейство не яде бял хляб. За 6 години в Германия не сме близнали бял хляб. Веднага минахме на хубавият черен немски хляб от пълнозърнест лимец. Познай от три пъти дали такова нещо има в Америка.
Да, и много ясно, че не говоря за бяло брашно от супермаркета, с което да си меся хляб. И да, правихме разбивка, излиза доста по-скъпо.


С тези обяснения смятам, че вече сме тотално извън темата, а администратора помоли да се придържаме към нея. Ако някой има въпроси към мен или желае още нещо да коментира, нека ми пише на лични бележки.

Още в първия пост на Morning Star забелязах, че тя не търси просто хляб без захар, а конкретно немски хляб. Ами няма как да си купиш автентичен немски хляб извън Германия, той затова е "немски". Сигурно е много скъпо да си го направиш, не се съмнявам. Например, майка ми като ни беше на гости много хареса Pecan Pie, който направих за Деня на благодарността (бях решила, че за този чисто американски празник ще ядем само американска храна). Ми майка ми няма как да си направи Pecan Pie в България. Има поне 4 съставки, които изобщо не се продават там. Сигурно ще й излезе безумно скъпо да си ги поръча по интернет. За Коледа пък искахме тук да си направим зелеви сарми. Да, ама в Калифорния няма кисело зеле на листа. Можех да поръчам от някакви магазини от източните щати, ама ми искаха безобразни суми за доставка.
С една дума - като си в Америка, яж американски храни. Има богато разнообразие и от здравословни и от нездравословни неща. Няма смисъл да се ядосваш, че липсва нещо конкретно. Просто го замени

Аз не мисля, че хората, които следят темата за Зелена карта имат нещо против, да прочетат за неволите и храната в САЩ Дори няколко пъти са искали да получат повече информация за живота тук. Според мен не трябва да се спира дискусията, особено сега докато няма нищо интересно около самата лотария

След като всички толкова много ми харесаха предложението да не спираме дискусията, нека да продължим

Ето моите наблюдения за бездомниците:
да, в Калифорния са много. Гледах репортаж, че били един милион около Лос Анджелис. Миналата година, като пристигнахме, три седмици живяхме на квартира в един от хубавите квартали на ЛА - Лос Фелиз и там по детските площадки имаше клошари, точно като в София, само че тукашните не ровят за храна, а за пластмасови бутилки. Явно някой ги изкупува на добра цена. Там видях и единствената гнусна обществена тоалетна. По принцип тук тоалетните по градинките са добре поддържани - със сапун, тоалетна хартия, на външен вид чисти. Онази в ЛА беше почти като българска само клекалото липсваше.

Също из туристическите места е пълно с бездомници. На Алеята на славата е някакъв ужас - на всяка втора звезда е легнал човек и трябва да го прескачаш. Не мога да разбера какво правят там. Много малка част от тях просят. Повечето просто си лежат, спят или са надрусани, не знам точно, но гледката не е приятна.

В нашето село обаче досега не съм виждала клошари. Наричам го село, но то е по-скоро предградие. Само дето няма голям град наоколо. Намира се на около 60 км от Лос Анджелис, навътре в сушата и всичките тези 60 км са запълнени с такива "предградия". Няма клошари, но може би има бездомни хора, на които не им личи, че са такива (съдя по дискусиите във фейсбук групата на селото).

Тук климата е много приятен и не е трудно да живееш сравнително добре само в колата си. Обществените тоалетни са прекрасни, а дори някои имат и душове. Наемите обаче са ужасно високи. Напълно е възможно човек да има работа, но да не може да си позволи наем. Просто има твърде много хора и твърде малко жилища, а и повечето жилища са тип "еднофамилна къща" с гараж, двор и палми. Апартаменти почти не могат да се намерят извън центъра на градовете. Собствениците на жилища искат по един куп доказателства, че можеш да си позволиш наем и че няма да живеете три семейства в еднофамилната му къща - половината от които нелегални. И в крайна сметка много хора остават да живеят по паркингите. Това състояние дори вече е влязло в местната документация. Например като записвах детето в училище можеше да отбележа, като съвсем нормална опция, че детето е бездомно.

Но пак казвам, тези бездомници не са клошари - не ровят по кофите (въпреки че се изхвърлят много ценни неща) и не пикаят по ъглите. Онзи ден ходихме с детето до магазина с колело (по-точно, тя караше колело, а аз тичах след нея, защото още се учи да кара на две колела ), та като стигнахме до търговския център, на скосения ъгъл на сладкарницата имаше една дебела сянка и аз без да се замисля седнах там на земята да си починем. После се замислих, че точно по такива скосени ъгли в София винаги има просяци и са опикани многократно. Разгледах много подробно моя ъгъл и не видях абсолютно никакви следи от мръсотия.

Ей много написах Споделете сега и вие за бездомниците във вашите щати или държави.

Аз ще отклоня темата от клошарите и ще разкажа друго. Съпругът ми разказа за канадец, който си намира работа в Googleplex, Маунтин Вю, Калифорния. Заедно със семейството си се мести. Заплатата повече от чудесна, но се сблъскват с изключително скъп живот - наем, таксите за училищата на трите му деца. Работи известно време и решава, че не може да работи само, за да плаща  наема и таксите. Връща се в Канада.
Все съм чувала, че е един от най - скъпите щати, но чак пък толкова!?
Как се справят българите в този щат?
На мен ми харесва, както и северните щати, но високият стандарт ме отказва, дори и да си намерим добре платена работа.

Иначе за бездомници съм чувала разкази на колеги, които са били на бригади. В Ню Йорк било много мръсно и опикано.

P.S.  Аз в Лондон видях един бездомник - млад и бял, завит с юрганче в парка до Tower of London.
Другаде не съм срещала, дори и в Букурещ.

Аз в нашето лустросано градче бездомник съм виждала веднъж - една пълна жена инвалид, бутаща една количка. Знам, че спи в колата си на паркинга на Уолмарт.
Иначе тук е доста лъскаво, за да се хареса на туристите и на т нар. Snowbirds , които са хора, идваши да прекарат зимата тук. Те си имат имоти и всичко, но май месец си отиват по родните щати. Чакам с нетърпение, понеже трафикът налеква значително. Имаме и известни личности с имоти тук - Мат Деймън, Съдия Джуди, Папа Джоунс, Стивън Спилбърг . Даже нашият екс съквартирант, който работи като барман, се беше снимал с Мат Деймън и го бяха изтипосали в местния вестник. 😂

Эдравейте, видях че тук има хора, живяли в Калифорния, та може ли да споделите горе-долу калко пари са нужни на месец эа да живее човек комфортно(под комфортно имам предвид със стандарта на човек в софия с 4хиляди лева на месец)? Аэ съм на 24 и нямам деца, но пък ще иэлиэам повече и т.н., но все пак да добия реална представа. Наемите като гледам са от сорта на 2000$ месечно. Та, ако във форума има хора които са софтуерни инженери или програмисти бих бил много благодарен и те дадат мнение. И последно, ако евентуално реша да се откажа от ЭК, могат ли вместо нея да ми дадат туристическа виэа? Иэключително ценя всяко мнение, понеже съм ходил в щатите само на бригада, но виждам че раэликата между бригадата и живота там е голяма и ми е доста трудно да реша сам эа себе си какво искам да правя