И аз вече не се вълнувам толкова, но все пак тая някаква надежда. 🍀
- Публикувана: 1 окт. 2018, 12:38 ч.
- Последно мнение: 26 септ. 2019, 22:44 ч.
Лотария "Зелена карта" 2020
И аз да споделя за заплатата от личен опит. Тук в Бг за същата длъжност и труд не бях в състояние сама да си плащам квартирата, та живеех със сиквартиранти. Там - за същата работа получавах повече пари от семейства с двама работещи на ниско квалифицирани длъжности. С една дума - много голямо значение има видът на работата. На мен не ми се наложи да си търся втора работа за да се издържам.
Момичета, много черно/бяло го давате последните страници.
Съгласна съм с Креми, САЩ не е за всеки, но пък и не мога да се съглася с крайните твърдения как навсякъде е пълно с клошари и здравната система е отвратителна.
Живея в квартал, в който няма да срещнеш клошари, бездомници, дупки по пътя или пък мизерия. Да, плащам по-висок наем за удоволствието, но знам за какво го плащам. Забравяла съм и дома и колата си отворени, нищо никога не си е и помислял да пипне. Супер спокойно ми е.
До супермаркета наистина се пътува с кола, ама и срещу нас да беше, пак ми е по-удобно така, защото не мъкна торби до вкъщи. Да не говорим, че много от пакетираните неща, които няма нужда да се избират, си ги поръчвам онлайн и ми ги носят до вратата - точно от Албертсонс.
Малки квартални магазинчета има, но при нас поне всички са т.нар. ethnic магазини. Има сръбски, български, персийски, какви ли не... мен ми е страшно интересно да пазарувам от тях, защото откривам нови продукти и рецепти.
За качествена храна наистина си трябва малко да се потрудиш, докато се ориентираш и намериш, но има, и я има достъпно - стига да се поразтърсиш. Плодове и зеленчуци на достъпни цени има по фермерските пазари и в магазини като Sprouts, когато пък намеря хубаво месо - взимам големи опаковки и замразявам, подрправки и храни от цял свят - бол.
Ако съм честна, тук готвя и се храня далеч по-добре, отколкото в България - там да си купиш готова храна - било от топлата витрина в супера, от разни места като Тропс къща или да седнеш на вечеря в Дивака например беше толкова лесно и достъпно, че все си намирах оправдания да не готвя, колко съм уморена и т.н. и все по-рядко правех вкъщи храна. Тук това излиза безпредметно скъпо, позволявам си го, но рядко, съответно готвя почти всеки ден. Тъй като нещата, с които съм свикнала да готвя не са ми всичките леснодостъпни тук, вместо да се мъча и да търся чубрица например, дето в Малинчо ту я има, ту не , си взех местни готварски книги, почнах да гледам в youtube канали като Tasty например и се научих на неща, които не съм си и помисляла да правя в България.
Който е фен на хляба - ами има машини за хляб за без пари по магазините. Добра инвестиция са , за да избегнеш сладкия хляб от супера. Пък и е супер вкусно да имаш топъл, домашен хляб. Иначе в пекарните на суперите (не пакетираните хлябове) се намират хлябове и без захар - франзели, италиански хлябове и прочее. Във всяка пекарна, даже и на Уолмарт, има служители от отдела наоколо, аз ги хващам и ги разпитвам за хлябовете и кой е без захар, ако не знаят и те - питат или ми режат да пробвам. Наизуст няма как да стане, не сме "расли" тук, нормално е да има малко проба/грешка, докато си натамъниш вкуса.
От лекарите също съм безкрайно доволна, отношенията и условията са на светлинни години от това, което получавах в България. Да, плащам, но виждам какво получавам в замяна.
Виж, доматите ми липсват
Все още страдам по България що се отнася до социалния живот. Не знам аз ли съм темерут, хората около мен ли, но не мога да намеря "сродни души" и това си е. Липсата на нормални барове и кръчми също ми е драма Има си неща от България, може би от Европа като цяло, които ми липсват и не ми харесват как са устроени в САЩ. За държавата на "свободата" ми идва малко в повече колко много правила и рестрикции има за всяко нещо.
Липсва ми интернетът също. Евтиният. Тук ситуацията е монопол малко - ако си под наем поне де, нямаш особен избор кой ще ти е доставчика, съответно колко ще плащаш.
Бих се върнала в България, но в момента не искам.
Тук живея по-спокойно. Ако ще и защото ги няма злободневните проблеми, които ми късаха нервите преди - половин час ще търся къде да паркирам, някой ще се е изпикал във входа ми, съседката ще е изхвърлила боклука от прозореца, продавачката в Била ще ме гледа, сякаш съм ѝ изяла сиренцето, всеки ще се чуди как да ме преебе.
Тук е малко другата крайност, всички са лицемерно приятни до неприятност, но на такива е по-лесно да не им обръщаш внимание.
Бе както се казваше в един виц, НЮАНСИ...
Съгласна съм с Креми, САЩ не е за всеки, но пък и не мога да се съглася с крайните твърдения как навсякъде е пълно с клошари и здравната система е отвратителна.
Живея в квартал, в който няма да срещнеш клошари, бездомници, дупки по пътя или пък мизерия. Да, плащам по-висок наем за удоволствието, но знам за какво го плащам. Забравяла съм и дома и колата си отворени, нищо никога не си е и помислял да пипне. Супер спокойно ми е.
До супермаркета наистина се пътува с кола, ама и срещу нас да беше, пак ми е по-удобно така, защото не мъкна торби до вкъщи. Да не говорим, че много от пакетираните неща, които няма нужда да се избират, си ги поръчвам онлайн и ми ги носят до вратата - точно от Албертсонс.
Малки квартални магазинчета има, но при нас поне всички са т.нар. ethnic магазини. Има сръбски, български, персийски, какви ли не... мен ми е страшно интересно да пазарувам от тях, защото откривам нови продукти и рецепти.
За качествена храна наистина си трябва малко да се потрудиш, докато се ориентираш и намериш, но има, и я има достъпно - стига да се поразтърсиш. Плодове и зеленчуци на достъпни цени има по фермерските пазари и в магазини като Sprouts, когато пък намеря хубаво месо - взимам големи опаковки и замразявам, подрправки и храни от цял свят - бол.
Ако съм честна, тук готвя и се храня далеч по-добре, отколкото в България - там да си купиш готова храна - било от топлата витрина в супера, от разни места като Тропс къща или да седнеш на вечеря в Дивака например беше толкова лесно и достъпно, че все си намирах оправдания да не готвя, колко съм уморена и т.н. и все по-рядко правех вкъщи храна. Тук това излиза безпредметно скъпо, позволявам си го, но рядко, съответно готвя почти всеки ден. Тъй като нещата, с които съм свикнала да готвя не са ми всичките леснодостъпни тук, вместо да се мъча и да търся чубрица например, дето в Малинчо ту я има, ту не , си взех местни готварски книги, почнах да гледам в youtube канали като Tasty например и се научих на неща, които не съм си и помисляла да правя в България.
Който е фен на хляба - ами има машини за хляб за без пари по магазините. Добра инвестиция са , за да избегнеш сладкия хляб от супера. Пък и е супер вкусно да имаш топъл, домашен хляб. Иначе в пекарните на суперите (не пакетираните хлябове) се намират хлябове и без захар - франзели, италиански хлябове и прочее. Във всяка пекарна, даже и на Уолмарт, има служители от отдела наоколо, аз ги хващам и ги разпитвам за хлябовете и кой е без захар, ако не знаят и те - питат или ми режат да пробвам. Наизуст няма как да стане, не сме "расли" тук, нормално е да има малко проба/грешка, докато си натамъниш вкуса.
От лекарите също съм безкрайно доволна, отношенията и условията са на светлинни години от това, което получавах в България. Да, плащам, но виждам какво получавам в замяна.
Виж, доматите ми липсват
Все още страдам по България що се отнася до социалния живот. Не знам аз ли съм темерут, хората около мен ли, но не мога да намеря "сродни души" и това си е. Липсата на нормални барове и кръчми също ми е драма
Има си неща от България, може би от Европа като цяло, които ми липсват и не ми харесват как са устроени в САЩ. За държавата на "свободата" ми идва малко в повече колко много правила и рестрикции има за всяко нещо. Липсва ми интернетът също. Евтиният. Тук ситуацията е монопол малко - ако си под наем поне де, нямаш особен избор кой ще ти е доставчика, съответно колко ще плащаш.
Бих се върнала в България, но в момента не искам.
Тук живея по-спокойно. Ако ще и защото ги няма злободневните проблеми, които ми късаха нервите преди - половин час ще търся къде да паркирам, някой ще се е изпикал във входа ми, съседката ще е изхвърлила боклука от прозореца, продавачката в Била ще ме гледа, сякаш съм ѝ изяла сиренцето, всеки ще се чуди как да ме преебе.
Тук е малко другата крайност, всички са лицемерно приятни до неприятност, но на такива е по-лесно да не им обръщаш внимание.
Бе както се казваше в един виц, НЮАНСИ...
Машината за хляб не е решение. Пробвах и без машина да меся хляб у дома, излиза поне два пъти по скъпо. Отърване от сладкия хляб почти няма, както казах, имахме късмет, че намерихме баварски хляб в Трейдър Джос, там са повечето европейски стоки.
И в ЛА и в Сан Диего съм живяла в хубави квартали. Бяха пълни с бездомници. Даже в ЛА се подвизаваха на най-центалните и уж хубави улици в Санта Моника. Някой вече с годините ми станаха чак близки, ами като ги виждаш всеки ден и се разминаваш с тях сутрин и вечер, направо стават част от семейството.
Като цяло в Америка, малки магазинчета в кварталите има рядко. По-скоро е изключение, отколкото правило. Просто имахме късмета, че в Сан Диего бяхме до търговска улица. Излезеш ли от нея обаче, може да вървиш квартал, след квартал и няма нищо, улици и къщи и пак улици и къщи до без край. Една сладкарница няма къде да седнеш.
В ЛА беше ужасно, бяхме сред безкрайно море от къщички и това е. Не можеш просто така да излезеш и да отидеш да пиеш някъде кафе или да отскочиш до магазина. Път трябва да биеш, за да стигнеш до цивилизацията.
Здравната им система е...трагедия. Да кажеш, че съм била в малък и забутан град, разбирам. Ама в такива градове и да се чувстваш, че си оставен на произвола на съдбата е ужасно изживяване. Доктора не смееше да ме преслуша на голо, не знам, може да го е било гнус от мен, та затова действаше през пуловера. Китаец беше. Спасиха ме българските антибиотици, които си носех.
Няма как да сложа розовите очила за тези неща, още повече, че знам как се живее в Германия и какви са разликите.
И в ЛА и в Сан Диего съм живяла в хубави квартали. Бяха пълни с бездомници. Даже в ЛА се подвизаваха на най-центалните и уж хубави улици в Санта Моника. Някой вече с годините ми станаха чак близки, ами като ги виждаш всеки ден и се разминаваш с тях сутрин и вечер, направо стават част от семейството.
Като цяло в Америка, малки магазинчета в кварталите има рядко. По-скоро е изключение, отколкото правило. Просто имахме късмета, че в Сан Диего бяхме до търговска улица. Излезеш ли от нея обаче, може да вървиш квартал, след квартал и няма нищо, улици и къщи и пак улици и къщи до без край. Една сладкарница няма къде да седнеш.
В ЛА беше ужасно, бяхме сред безкрайно море от къщички и това е. Не можеш просто така да излезеш и да отидеш да пиеш някъде кафе или да отскочиш до магазина. Път трябва да биеш, за да стигнеш до цивилизацията.
Здравната им система е...трагедия. Да кажеш, че съм била в малък и забутан град, разбирам. Ама в такива градове и да се чувстваш, че си оставен на произвола на съдбата е ужасно изживяване. Доктора не смееше да ме преслуша на голо, не знам, може да го е било гнус от мен, та затова действаше през пуловера. Китаец беше.
Спасиха ме българските антибиотици, които си носех. Няма как да сложа розовите очила за тези неща, още повече, че знам как се живее в Германия и какви са разликите.
Скрит текст:
Имам доста случки за разказване, свързани с градският транспорт например.
Случка 1. Току - що пристигнали в ЛА, от около седмица. Налага се да се кача в автобус на градският транспорт, в Санта Моника се развива действието. За беда изпускам спирката и се налага да отида до шофьора да питам. Шофьорката е едра чернокожа, която на висок глас си лафи с друга едра чернокожа, личеше, че се забавляват. В този момент се приближавам аз и си задавам въпроса. Пътничката е вбесена от “наглостта“ ми и решава да ми даде урок. Започна да ме удря с яки юмруци в гърба и да крещи нещо. А аз съм дребна, изплаших се, че ще ме смелят като едното нищо. Добре, че следващата спирка дойде и слезнах, иначе не знам как щяха да се развият нещата. Това беше първият ми сблъсък с чернокожите...дам, взех си поука.
Случка 2. Чакам на спирка на градския транспорт пак в ЛА. Аз съм с дрехите си от Германия, розово якенце и бели кожени обувки. Една жена настойчиво ме оглежда, притесних се, знам ли какво мисли и дали пак пердах няма да изям. По едно време се приближава и казва - Вашите обувки от къде са? Предполагам не са купени в Америка?
Гледам изненадано и казвам - Да, не са от тук, от Германия са. Аха, казва жената, - личи си, че не са от тук, много са хубави.
Случка 3. Пътуваме аз и моят мъж в автобуса, той полупразен, седим на двойна седалка един до друг и тихичко си приказваме. Пред нас седи жена, бяла. Изведъж тя се обръща и казва с леден тон - престанете да говорите на този език, който аз не разбирам! Ясно ли е? Чувствам се обидена!
Ние се смръзнахме и млъкнахме разбира се, но не заради нейното желание, а от шока.
Случка 1. Току - що пристигнали в ЛА, от около седмица. Налага се да се кача в автобус на градският транспорт, в Санта Моника се развива действието. За беда изпускам спирката и се налага да отида до шофьора да питам. Шофьорката е едра чернокожа, която на висок глас си лафи с друга едра чернокожа, личеше, че се забавляват. В този момент се приближавам аз и си задавам въпроса. Пътничката е вбесена от “наглостта“ ми и решава да ми даде урок. Започна да ме удря с яки юмруци в гърба и да крещи нещо.
А аз съм дребна, изплаших се, че ще ме смелят като едното нищо. Добре, че следващата спирка дойде и слезнах, иначе не знам как щяха да се развият нещата. Това беше първият ми сблъсък с чернокожите...дам, взех си поука. Случка 2. Чакам на спирка на градския транспорт пак в ЛА. Аз съм с дрехите си от Германия, розово якенце и бели кожени обувки. Една жена настойчиво ме оглежда, притесних се, знам ли какво мисли и дали пак пердах няма да изям.
По едно време се приближава и казва - Вашите обувки от къде са? Предполагам не са купени в Америка? Гледам изненадано и казвам - Да, не са от тук, от Германия са. Аха, казва жената, - личи си, че не са от тук, много са хубави.
Случка 3. Пътуваме аз и моят мъж в автобуса, той полупразен, седим на двойна седалка един до друг и тихичко си приказваме. Пред нас седи жена, бяла. Изведъж тя се обръща и казва с леден тон - престанете да говорите на този език, който аз не разбирам! Ясно ли е? Чувствам се обидена!
Ние се смръзнахме и млъкнахме разбира се, но не заради нейното желание, а от шока.
@ Morning Star,
Онзи ден се замислих над написаното от теб. Били сте тук, чрез съпругът, който е имал работна виза, 2 пъти по 3 години и през това време сте участавали в лотарията с надежда да ви изтеглят и да останете? Значи, все пак ви е харесвало.
Ти с какво се занимаваше или си си гледала децата?
Мисля, че сте знаели, че ситуацията е временна, а когато нещо е временно, човек търси по-скоро негативите, отколкото позитивите, знаейки че престоя ще свърши. Явно не са го спонсорирали за зелена карта и сте отишли в Германия.
Как се чувстват децата, имам предвид, че промяната е голяма.
След това са ви изтеглили, но сте се отказали от друго голямо местене. Разбираемо, още повече и след като не ви е харесвало.
Прави ми впечатление, че се връщаш в темата, за да акцентираш на негативите. Такива повече или по-малко, винаги ще има, важна е цялостната картина.
И не забравяй, че има много Америки, твоята не е моята или нашата.
Дойдохме с бебе на годинка, точно след 11-ти септеври, не беше лесно, но решени да се установим
Госпожицата израстна тук, запозната съм със здравни системи, образователни системи и много други системи.
Бих могла да изредя много позитиви, които са такива в нашият живот и моите очи. За друг може същото да изглежда различно.
В крайна сметка отново стигаме до различните хора, съдби, гледни точки и различните Америки.
Онзи ден се замислих над написаното от теб. Били сте тук, чрез съпругът, който е имал работна виза, 2 пъти по 3 години и през това време сте участавали в лотарията с надежда да ви изтеглят и да останете? Значи, все пак ви е харесвало.
Ти с какво се занимаваше или си си гледала децата?
Мисля, че сте знаели, че ситуацията е временна, а когато нещо е временно, човек търси по-скоро негативите, отколкото позитивите, знаейки че престоя ще свърши. Явно не са го спонсорирали за зелена карта и сте отишли в Германия.
Как се чувстват децата, имам предвид, че промяната е голяма.
След това са ви изтеглили, но сте се отказали от друго голямо местене. Разбираемо, още повече и след като не ви е харесвало.
Прави ми впечатление, че се връщаш в темата, за да акцентираш на негативите. Такива повече или по-малко, винаги ще има, важна е цялостната картина.
И не забравяй, че има много Америки, твоята не е моята или нашата.
Дойдохме с бебе на годинка, точно след 11-ти септеври, не беше лесно, но решени да се установим
Госпожицата израстна тук, запозната съм със здравни системи, образователни системи и много други системи.
Бих могла да изредя много позитиви, които са такива в нашият живот и моите очи. За друг може същото да изглежда различно.
В крайна сметка отново стигаме до различните хора, съдби, гледни точки и различните Америки.
Животът в САЩ или другаде в чужбина има плюсове и минуси. Всеки трябва да е наясно с това и да не очаква, че всичко е уау.
Българите, които искат да се преместят в чужбина, имат различни критерии. Едни ги устройства едно, други - нещо различно.
Хубаво е да се казват и негативите, колкото и субективни да са. Това е гледна точка и според мен всеки може да анализира за себе си разказите. Разбира се, личният опит е важен, но все пак е хубаво човек да има едно наум за мястото, за което е тръгнал.
Благодаря на всеки в тази тема, който е изразил мнение!
Българите, които искат да се преместят в чужбина, имат различни критерии. Едни ги устройства едно, други - нещо различно.
Хубаво е да се казват и негативите, колкото и субективни да са. Това е гледна точка и според мен всеки може да анализира за себе си разказите. Разбира се, личният опит е важен, но все пак е хубаво човек да има едно наум за мястото, за което е тръгнал.
Благодаря на всеки в тази тема, който е изразил мнение!
Пък и да заговаряш водача не е разрешено, странна работа. 
Morning Star трябва да се съглася, че леко идват в повече описанията ти. На фантазия ми бие. бездомници има много и определено в топлите щати са в пъти повече в центъра на градовете. Боже, в Маями и Тампа какво е - - навсякъде са, но са само на определени места. В кварталите и в по-хубавата част на града ги няма. Хайде сега. И ние сме обикаляли насам -натам. И в Калифорния съм ходила - в Сан Франциско си правеха лагери по ъглите и спирките, но пак само на определени места. Оооо ами в Лондон какво е от бездомници - бях потресена - спят навсъкъде в спални чували - млади хора. ходиш по тротоара и ги прескачаш. та така с бездомниците - не е нещо американско - навсякъде са. В по-хубавите квартали бездомници няма, няма и как да има. Там полицията контролира тези неща и не се допускат.
За здравната им система - да нещо не е измислена както трябва, но чак пък да те оставят да умреш, хайде сега Аз съм недоволна от скъпите здравни застраховки, но не и от здравните услуги. Мога да напиша доста примери, за чудесно отношение и компетентна здравна помощ за 12-те години които живея тук. Включително и, че спасиха живота на майка ми след сърдечен удар, при положение, че имаше само туристическа здравна застраховка, ако беше в Бг, да си беше отишла на място.
Да, малките квартални магазинчета са кът, и на мен ми липсват, но човек се научава да живее и така, в крайна сметка правиш компромис с нещо. Сладкарнички, кафета и заведения има колкото искаш, зависи къде живееш. Аз живея в събърб предимно с къщи и въпреки тована 15 мин. пеша имам доста заведения и ресторанти, сладкарници и пр. до които мога да се разходя и да седна да пия по едно кафе. Имам няколко български ресторанта на 10 мин. с кола от нас, български магазин, църква и пр. Ако не ти харесва мястото в което живееш, ми смени го. Америка е голяма и разнообразна, всеки може да си намери неговото място тук, но да се мрънка и да се изтъкват някакви измислици, хайде сега Това за шофьора на автобуса хич не ми се вярва, извинявай. И аз съм се возила в градски транспорт из Чикаго, не е като да нямам опит. А невъзпитани и груби хора има навсякъде.
AdoraBelle добре го е написала.
За здравната им система - да нещо не е измислена както трябва, но чак пък да те оставят да умреш, хайде сега
Аз съм недоволна от скъпите здравни застраховки, но не и от здравните услуги. Мога да напиша доста примери, за чудесно отношение и компетентна здравна помощ за 12-те години които живея тук. Включително и, че спасиха живота на майка ми след сърдечен удар, при положение, че имаше само туристическа здравна застраховка, ако беше в Бг, да си беше отишла на място. Да, малките квартални магазинчета са кът, и на мен ми липсват, но човек се научава да живее и така, в крайна сметка правиш компромис с нещо. Сладкарнички, кафета и заведения има колкото искаш, зависи къде живееш. Аз живея в събърб предимно с къщи и въпреки тована 15 мин. пеша имам доста заведения и ресторанти, сладкарници и пр. до които мога да се разходя и да седна да пия по едно кафе. Имам няколко български ресторанта на 10 мин. с кола от нас, български магазин, църква и пр. Ако не ти харесва мястото в което живееш, ми смени го. Америка е голяма и разнообразна, всеки може да си намери неговото място тук, но да се мрънка и да се изтъкват някакви измислици, хайде сега
Това за шофьора на автобуса хич не ми се вярва, извинявай. И аз съм се возила в градски транспорт из Чикаго, не е като да нямам опит. А невъзпитани и груби хора има навсякъде. AdoraBelle добре го е написала.
Описанията ми са самата истина, ако искате ще накарам мъжът ми да се регистрира и да ви доразкаже и той. Това в автобуса си е точно така. Шофьорката и пътничката си говореха сладко на висок глас и се смееха, а аз им наруших лаф моабета. 
И то като се има предвид колко плахо се опитах да попитам къде е въпросната спирка. Пътничката се ядоса много и започна с юмруците по гърба. Но имаше спирка, слезнах, а там ме чакаше мъжът ми, на когото разказах всичко. Бях изпаднала в пълен потрес от случката. Но е истина.
Както е истина всичко останало за което писах.
Не знам кое и на кого се струва измислица. Нали Америка е голяма и разнообразна? Или нещата, които разказвам, няма как да се случат в Америката, в която живеят някои?
И то като се има предвид колко плахо се опитах да попитам къде е въпросната спирка. Пътничката се ядоса много и започна с юмруците по гърба. Но имаше спирка, слезнах, а там ме чакаше мъжът ми, на когото разказах всичко. Бях изпаднала в пълен потрес от случката. Но е истина. Както е истина всичко останало за което писах.
Не знам кое и на кого се струва измислица. Нали Америка е голяма и разнообразна? Или нещата, които разказвам, няма как да се случат в Америката, в която живеят някои?
живях в Щатите, в два различни, за почти година. На север и юг. Толкова различни, такъв контраст. Определено щатът Мейн ми хареса много повече, чувствах се сигурна и спокойна. Прибирах се от работа в 3 през нощта без да се страхувам. Имаше велополицаи винаги. На юг, в Южна каролина ме беше страх да се разхождам през деня, в пряка на главната улица. Къщата беше отключена, никой никога не е влизал или крал. И пари и чекове държах там, компютри, музикална техника.
Возих се в градски транспорт в Ю.каролина, шофьорът много ни помогна . Винаги заключвах, беше ме страх, ценности никога не съм държала.
Слава Богу до здравната им система не опрях, каквото имах като проблем го решавах с лекарства от България.
Мои познати, живеят в Чикаго от 20 години, плащат най-скъпият възможен здравен пакет (имат бизнес имогат да си позволят), въпреки това са леко възмутени, защото неглижират някои състояния (в случая от декември 2018 - бронхит) и в крайна сметка си изпиха донесеният от Бг антибиотик.
Нюанси много, усещания много.
Возих се в градски транспорт в Ю.каролина, шофьорът много ни помогна . Винаги заключвах, беше ме страх, ценности никога не съм държала.
Слава Богу до здравната им система не опрях, каквото имах като проблем го решавах с лекарства от България.
Мои познати, живеят в Чикаго от 20 години, плащат най-скъпият възможен здравен пакет (имат бизнес имогат да си позволят), въпреки това са леко възмутени, защото неглижират някои състояния (в случая от декември 2018 - бронхит) и в крайна сметка си изпиха донесеният от Бг антибиотик.
Нюанси много, усещания много.