Лотария "Зелена карта" 2020

Pupitka, много благодаря, дано

Аз, след като се мотках по ред причини, проверих чак сега и тази година също не е моята. Догодина наново, може би вече повече по навик

Тая Америка си ми остана мечта. До ден-днешен. Всички познати и роднини, които си идват оттам, отсядат у нас с дни. Говорим си и все повече осъзнавам, че ние (моето с-во) тук живеем по-разнообразно от тях, устроили сме се наистина добре, пътуваме повече от тях, позволяваме си повече неща, учим децата си на по-добри ценности (говорим за български патриотизъм), децата ни пътуват в чужбина по фестивали - представят фолклора и традициите ни; по-важното:  вълнуват се от тия теми, изучават стари традиции, хорА, обичаи, знаят си корена. Отделно ходят на програмиране, участват в състезания в чужбина и т.н. и т.н. Ако щете и зъболеченията ни са редовни и безплатни в по-голямата си част за моето с-во (така сме си осигурили нещата в работата) т.н.

За нас (мен и ММ) надежда никаква - вече сме достатъчно остарели и се чудя ако ни изберат какво ще работим там и как ще сколасаме. За децата ми е надеждата, за техния живот и бъдеще (само като си помисля за управниците ни, и ми се иска децата да се махнат оттук. Само тогава. Честно!). От друга страна, пък, ми е тъжно, защото ако отидат там ще скъсат връзката си с цялата тази атмосфера, в която живеят - български фестивали, приятели-патриоти, пътувания с такава цел, фолклор, традиции, училище, даже и силната ни образователна система, която дори ни е безплатна. Плуването, на което ходят, не ни е проблем да го плащаме и т.н. Чисто материално дори - коли си имаме, апартамент (без ипотека!), къща ни строят отново, излизаме често с приятели, пътуваме почти всеки уикенд из БГ ... замислям се там какво бих си позволила и как бих се свила в една кутийка на квартира и дали наистина си заслужава ...  Пиша ви това, имайки ви за приятели, а не за противници, които ще ме нападнат сега, защото каузата ни тук е обща и всички имаме една мечта... Но лично за мен вече се питам дали цялото това кандидатстване (за нас) си заслужава и дали Бог не иска да ми покаже, че моето място е тук... Мисля си просто аз... ... размисли едни такива

Как са нещата при вас, приятели?

galaBG ако се чувствате добре и удовлетворени от мястото където живеете, не виждам смисъл от емигриране. Звучите като да се чувствате комфортно и на място в България, една емиграция само би ви върнала назад - материлано и психически.  Понякога е по-добре човек да не е сред избраните.

Честно казано, добре ми е ... докато не гледам новините. Винаги когато ги гледам, искам да разкарам децата си оттук. Чувствам се ограбена в тая държава и ме боли, че така ще грабят и децата ми. Но пък ... не зная какви са точно политиците в Америка. Не съм толкова политически грамотна.

Имах един дълъг пост преди време. Разправях... за Америка. Била съм там 2 седмици и ми хареса много. Но едно е да идеш за 2 седмици и да гледаш розовото, друго е да заживееш там. От моите гости вкъщи, разказите не ми звучат никак розови. Единственото, което наистина много ми харесва, е висшето им образование, специализациите, начина по който се реализират там, след като учат (говорим за амбициозни, млади хора, образовани, интелигентни). За това как системата ги омотава, но ги и пази. Тук трябва да имаш криле и на раменете и на дупето си, че да летиш и да се справяш с всичко ... сам. Накак си сам.
Вероятно не съм права, но не усещам тази държава да я е еня за мен. Просто имам страхотни приятели, имам си дом, хубава работа, прекрасно семейство и добър живот. Не мога да съм сигурна, обаче, че ще бъде така и с децата ми.

Разкажете ми за вас малко. Лотарията мина Нека си поговорим и за тук

Ами все едно ти си писала от мое име! Хаха, и ние не сме тръгнали от зор, дето има приказка. И ние си имахме стандарта, приятелите, пътуванията често, даже взехме и нов апартамент и две седмици по -късно разбрахме, че сме изтеглени😁
Причината да се решим на тази стъпка е, както вашите размисли - не искам децата ми да живеят в тази страна с такова управление! Изтръпвам при тази мисъл, значи откакто сме заминали, кръстовището на Красно село при Борис още седи разкопано и непуснато...ами 3год хора, 3 год станаха! А дупките, мизерията, всичките тия имигранти дето направиха Мария Луиза и района около нея "малкия Бейрут" и всеки управляващ се прави, ме не го вижда. Апартаментите там са за без пари, а са в центъра! Идеята да се влезе във власта, че да се оправим?! Не, благодаря! Та затова с ръка на сърце решихме да пробваме! Доста имаме да губим и доста имаме да наваксаме за да си постигнем стандарта, но и двамата с ММ сме го осъзнали напълно риска  който поемаме, по принцип и двамата сме авантюристи, обичаме новите неща, предизвикателства, та не се плашим лесно!😁
Сега за да съм напълно откровена, много от хората тук също живеят ден за ден. Редови американец със заплата от $12, 13 няма как да има кой знае колко сносен живот и да си позволи лукса да плаща нови коли, къща или да си купува хубава храна, а не замразените или консервирани боклуци. В повечето случаи бачкат по на 2 места, не от от работохолизъм, а от зор дето се вика. Здравната им система също е дърво, ако нямаш читава застраховка, а такава естествено не се предлага от всеки работодател, още повече на по редови позиции. Има помощи от държавата и в тази насока, но пък този тип застраховки не работят с всички лекари.
От друга страна, спокойствието, парковете, детските площадки..ами страхотни са, за всичко е помислено, всичко е поддържано, услугите по държавни институции, в банки -няма сравнение, голяма част от нещата дори правиш онлайн, всичко е доста облекчено. Никой не спира на мястото за инвалиди ей тъй, паркоместа за всички, огромни паркинги и то безплатни, чуството за сигурност.. естествено това с уговорката, че много зависи от района и градчето, в което живееш. Защото и видяхме и другата страна при една разходка, а тя е гадна 😀 Както се смяхме, все едно във филм влязохме - крипи мексиканци и чернокожи, къщи с решетки, улици с дупки, всеки те гледа съмнително, а на детските площадки спят бездомници🤷 и това на метри от доста посещавана атракция! Та има всичко и за всеки, от теб зависи да си постигнеш целите. Много българи има успешни, започнали свой бизнес (което тук е лесно, нямаш пречки и спънки от конкуренцията и пр.), Но познавам и такива дето не са ок, ама със самочувствието, че живеят в САЩ😉.
Та който иска да пробва, нека, но всичко си има рисковете, въпроса е да не се приема на живот и смърт, път назад винаги има 😀✌️

Благодаря, Инка

Политиците в Америка са същите като навсякъде. Поне аз не знам държава,  където всичко да е перфектно и политиката да е само в интерес на хората. Навсякъде има и хубаво и лошо. Има хора, които харесват дадената политика за момента и такива, които не я харесват.

На мен лично много неща не ми харесват в американската политика, като започнем от настоящия президент, безумните им закони за оръжията и още по-безумните закони, които бяха приети наскоро в някои щати, против абортите.  Няма пълно щастие. Това, което на мен не ми харесва обаче, може да е точно това, което харесва на други. Доста е субективно.

На мен ми се струва, така както те чета и разбирам, че доста би ти била трудна адаптацията тук, и така и няма да се почувстваш щастлива и на мястото си.

Иначе за пътуването и всичко друго изброено от теб е който както си го направи. Ние пътуваме много, както из САЩ, така и в други държави. Използваме  всяка възможност за пътуване. Децата ми ходят, по-скоро ходеха, вече са по-големи, на всякакви спортове - плуване, тенис, гимнастика, футбол.  Вече са се ориентирали кой спорт им харесва и участват в отборите на училището, не ги водя допълнително, както написах - големи са вече.

Имаме дом /да със заем е, но сами сме го постигнали/, който ни харесва и се чувстваме комфортно, много приятели. Пазим българското и тачим всеки празник.

Работя по образованието си от България / завършила съм УНСС/ и се чувствам удовлетворена и реализирана в професията си. Изобщо, много е различно от разказ до разказ и от човек до човек. Това, което за мен е хубаво, за друг може да не е.

Едно е сигурно - ако човек има желание да работи и да се реализира в САЩ, е напълно постижимо, възможност има  и го оценяват подобаващо.

Инка, беше писала, че имаш деца, ще съм ти благодарна ако споделиш как е за тях Америка? Доволна ли си от тази гледна точка?
Ти успя ли да си намериш работа?

Да, имам, ама те са малки, за тях да има поляна и пързалки и всичко е 6 😀 езика е те БГ думи, ту английски.
Ходят на детска градина тук. Поне при нас, повечето са Монтесори, искаш или не.. малко са ми по-странни навиците и обичаите, така да се каже, примерно децата спят с дрехи и обувки, на едни като малки походни легълца, които след сън се прибират, храната е кетъринг и не бих казала, че е много питателна. Включва от тези зърнени закуски, мъфини, палачинки, рибки снакс и така.. не е само в нашата градина, тъй като говорих и с една украинка дето плащат доста за тяхната градина, води се елитна, но пак същите боклуци тъпчат 😁 ама примирявам се, няма как всичко да е ток, дето се вика ...поне им казах, че.са алергични към шоколад, та да им спестя малко захар, защото тук дават на децата картофки от Макдоналдс и на една година и ме гледаха странно на работа, като им казах, че моите на две не бяха яли сладолед, шоколад или понички😀, а моите са доста капризни и самите те не проявяват желание, та аз се възползвам максимално от това...
Иначе учителите са доста внимателни, но пак е на късмет, но пък ако се случи нещо, веднага пишат протокол за случая и ти дават копие, много ги е страх, защото може да ги съдиш, реномето им пада, абе кофти 😉 Единия някое дете го беше захапал, те не разбрали, аз на другия ден викам това какво е, бях направила снимки.. те ми се извиниха 1000 пъти, писаха протокол и те така.. доволна съм като че ли.. много хора казват, че тук не се учила, едва ли не, дете от България идва с 2-3 години напред в знанията, възможно е, нямам все още наблюдения преки за училищата, но за дете което иска да учи, не мисля че има граници 🤷
А що се отнася до работата, в бг съм завършила счетоводство, с което нямам и ден стаж😁, тук започнах и един месец работих в магазин, просто исках да съм сред хора хаха, а след месец си намерих работа като уж админисрейшън, ама си беше яко Accounts Payable, т.к. една от сферите в счетоводството тук. Като навъртях 6мес там, сега търся вече нещо за повече 💰 😀, но вече имам опит така да се каже и то с американски работодател. Това е най големия дерт, идвайки от Бг, не знаят къде е, те не знаят и европейски съюз какво е де, хахаха иначе кимат разбиращо, та си им подозрителен. Иначе не е трудно и така може и в банка да се почне.. Абе ако си кадърен и не си супер тясно профилиран, винаги може да се устроиш, въпрос на желание. А другото хубаво е тук, че винаги можеш да си смениш попрището, примерно от учител в маркетинг, от sales  в банка  и никой няма да те отхвърли заради това. И така.. 😉

Много ти благодаря, Инка! Детето ми е на две години и половина и се надявам ако ще заминаваме да е преди да е тръгнало на училище, но кой знае, може и да  не ни изтеглят никога. Аз много се притеснявам за образванието си, тъй като имам 2 висши - Международни отношения и право, но не виждам как биха могли да са ми от полза изобщо.

Ами да, аз затова казах, освен ако не е супер тясно профилирано 😃 но не знам в тази сфера как са нещата, но предполагам винаги може да завършиш курс тук, предлагат се доста онлайн. Освен това, какво си завършила и в каква сфера работиш и имаш опит е различно.  Като цяло с икономическа образование може да почнеш навсякъде, масово тук се иска само средно, колкото и да е странно, вече ако ще се развиваш, то няма да ти е проблем да запишеш нещо. Аз имам и магистратура, но даже не я и споменавам в св-то си, тъй като те приемат за прекалено квалифициран... За пример, една позната започна в банка, като в бг е работила в банка , но в централа и на по високо ниво. Тук почна от  почти най ниското ниво, вече се издигна, но шефката на клона й беше със средно 🤦така че, кой какви дипломи има, доста е относително хахах

galaBG, като те чета и си мисля, че мястото ти е точно в Чикаго . Откакто съм в САЩ и чета фейсбук групата на българите в Америка, научих повече за българските традиции отколкото за 40 години. Признавам си, че никога не съм проявявала интерес към народните танци, песни и т.н. да не говорим за "патриотизъм", но ми се струва, че българите в Чикаго са по-патриоти и от вас. Ако ви изтеглят - заминавайте без да се замислите. Ще имате всичко българско, което си имате и в България, но по-добре организирано, чисто и с всички други американски екстри.

Между другото, образованието и в САЩ е безплатно от 5 до 18 години дори за бедни деца има безплатна закуска.

А езикът??? Фарси ли го знаехте като заминахте?
Понеже и в свйлс да бачкаш пак трябва да говориш мн.добре...да не говорим за банки и акаунтинг.

Ами на мен английския език не ми е бил проблем, признавам, и говорим и писмен. Определено е преимущество, ако го знаеш, но не е и критерий, тъй като се научава.