Фло, ама ти много закъсня с изкалпазяването.
Нали пътувам за работа със студентския рейс 94 - наблюдавам новодошлите студенти.
От октомври до към тия дни през ноември са много съвестни, говорят за лекции, курсови работи, часове. Ентусиазирани са, стават рано за у-ще и бързат, тъпчат се в рейса.
След 20.11 - се дочуват разговори за студ. празник, за почивката по Коледа и Нова година.
В началото на декември авт 94 става по-просторен, мога и да седна сутрин. След първата сесия вече не си дават зор, повечето почват някаква работа. И така аз съм доволна - сядам си, не ме блъскат, не ми дърдорят на главата. Всяка година нещата се повтарят.
Луси, все забравям да питам - как се чувства студента? Свикна ли вече, много ли ги товарят?
При нас - нищо ново. Проза, работа и вечер гледаме снимки на Сладкото бебе Мрънчо.

Не се стряскай от това, че нищо не ти се прави. Ами свършила си си работата и просто няма какво да правиш. Някъде четох, че най богат на депресии е м. ноември. Мрачно, намусено, хладно, денят къс-затова е така. Още малко, ще излезем от този "плачлив" ноември. През декември е друго. Идват празниците-шетня, веселба, гости, трапези, разни по-засукани ястия. Дори и да не ни налазят гости, все пак настроението се променя.


Сигурно прикачването съм натиснала нещо и е изчезнал. Все още не съм се опитвала да карам , но и хич не бързам. Така и щерката ще не ще започна да взема дейно участие в покупките. По рано "нямала сили да влиза в супера". Сега да видите как се справя със всичко, знае кое къде е, какво трябва да се купи, колко, какво има и какво няма в къщи
Миналата седмица като се връщахме с набамкан багаж се тюхкаше как ще смъкнем всичко като никой не е в къщи. Като и припомних че години наред аз го правех съвсем сама изведнъж "включи." 
