КГБ = Клуб на Готините Баби - 191.

Добро утро на Петковден!
Здрави,щастливи и обичани да са имениците в къщичката ни!
Света Петка да ни закриля!

На този празник наше село имаще сбор-събор.
Църквата епостроена ня Петковден 189 и някоя година и е наречена на Св.Петка.
Само,че по старому-27.10.
Във всяка къща се правеше курбан от овца,гости и т.н.
Тогава зрееха дюлите.Така съм запомнила.Домовете се чистеха основно,правеше се една трушия специално за сбора.
Беше.

Роска, радвам се че вече ти е хубаво в къщи.🌼😘

Ние вчера се разходихме до Хисаря.
Красота есенна.Денят беше прекрасен.
На тръгване напълнихме и някоя бутилка с вода.Надникнахме свекърите в Чирпан  и се прибрахме доволни.

Снощи се събуждам към три часа и се сещам,че трябнаше да извадя от фризера едни пилешки пържоли.
Хлопах,тропах посред нощ,че като се разсъних-няма заспиване.
Ама пържолките вече са почти размразени.Ей сега ще ги овкуся, картофена салатка ще правя.
Забравих,че е празник и пуснах чаршафите да се перат, а то и облачно днес.Може в сушилнята да ги завъртя.

Хайде, приятен да е денят ви на всички и спокоен!😍😍

                      Делта,не знам какво беше пенсионирането при социализма,ама работещите пенсионери на пръсти се брояха и сега наистина имаш пълното "освобождаване" да си щастлив с мизерната пенсия за 40 и повече години трудов стаж!Можеш даже и в кофите за боклук да поровиш без да се притесняваш,като при социализма,че ще ти се смеят съседите.Сега вече това е обичайно да видиш ровещи в кофите и даже не им обръщаш внимание. Сега НЕНУЖНИ ЗА ОБЩЕСТВОТО се оказват и много млади,умни и образовани хора и хващат по света,където ги оценяват.
                      Когато Фло пише за кризи е напълно права.Тя говори за психологични кризи - кризи има във всеки момент ,когато се променя социалния път на индивида - това е промяната 2-3 годишни,ДГ-първи клас и т.н. пенсионирането е също промяна в статуквото и трябва привикване и адаптация.Само ,дето сега, не можеш да му се порадваш и да си щастлив,защото с това,което ти дават като финикийски знаци имаш "свободата" само да свалиш някой килограм,защото като си платиш сметките я ти остане за хляб,я - не! Така ,че продължаваш да кОпаш на тръстиката и да искаш и да не искаш това е истината.
                      Росиииии,честито подновена къщичка и мъъъъничко завиждам.При мен сега пада какъв ли не боклук върху току що направената изолация на терасата ми .Един съсед се сети ,че трябва да прави изолация на апратамента си точно след като при мен направиха изолация на терасата.С мангалите се карам всеки ден и даже им връчих метлата да метат,че ми писнаааааа от тях.Майстора за плочките още го няма и май ще остане за пролетта.Като се появи поне голямата баня ще го накарам да ремонтира,че поне там може да се работи и като вали и на студено.
                     Джилка,няма ли да свириш сбор,когато си свободна поне да те видим!
                     Лек и спокоен ден,а аз отивам на терасата,че сега пък дойдоха другите мангали на съседката от другия блок дето събори преградната стена между нейния имот и моя.Да видя какви ще ги натворят и дали пак ще ми вдигнат кръвното.
   

Гъбке, аз, когато забравя да размразя месо, каквото и да е, дори кайма, го слагам в още един здрав плик (да не е пробит) и го потопявам цялото в тенджера с вода, не топла, просто вода, става и със студена дори. Размразява се за нула време.

Поздрави на празнуващите и наздраве!


Дидия, съпругът ми като се пенсионира, банкет даде. Голям кеф му е! Но, все пак, както казах, е важно как човек си е "послал" за старините...През социализма пенсионирането беше на 55 години, сега хората, които са на моята възраст, ще се пенсионираме на 67 г. Та, кризата е, дали въобще ще може човек да се порадва на свободата си.
Парите не са всичко на този свят. Важно е как гледаме на живота - ако помислиш реално и с малко пари, човек може да е щастлив, стига да се стреми към щастие. При всеки е различно, но реално пенсионирането не е криза, стига да имаш пари. Значи, не говорим за каква да е криза, а за финансова криза. Защото на запад хората, когато се пенсионират, започват да си живеят живота - радват се на внуци, пътуват, събират се...такива работи.
Не бива да бъркаме житейска с финансова криза. Житейските кризи в психологията, обикновено са възрастови кризи или кризи, които възникват поради някакво извънредно обстоятелство - смърт, раждане, болест, раздяла. При децата, например, шокът от раздялата с родителите, когато тръгват на ДГ, е криза, да. Обаче, пенсионирането по-скоро е възрастова криза - ето на, остарях и ме пенсионираха. Но не винаги...майка ми, бог да я прости, като се пенсионира на 55 г. и хоп, счупи часовника! И с малка пенсия беше, социалистическа, но и през ум не й мина да работи след като се пенсионира. Почина миналата година на 82 г., мир на праха й!

Моите родители имаха изцяло социалистически пенсии. Покриваха си сами нуждите, че и на нас  подаваха по нещо. Пенсиите имаха размер горе долу съвместим с цени и среден жизнен стандарт по онова време.
Сега повечето пенсионери нямат такова съотношение.  Благодарение на реформите на г-н Иван Костов много хора загубиха и наистина за тях не пенсионирането  беше криза, а размера на пенсиите им.
Моята пенсия е демократична. Справям се, но работя   на частно. Ако няма този допълнителен доход, трябва доста да се свия, а глезотийки като екскурзия до чужбина ще видя само през крив макарон.
Луси, честито подновено жилище! Радвайте му се!
Гъбка, тази красота пак от твоя двор ли е?
Диди, някой път  съседът е повече от роднина, ама ти не си случила на такъв.
Маринке, пак ни даваш храна за душата. Прекрасно стихотворение. А помните ли коя певица пееше песен  по него. Май беше Катя Филипова.
Айша, ето това е предимството на малките градове- максимум 30 минути пеша от единия край на града, до другия. Не чакаме и не харчим за такси.
Днес нищо не правя. От  утре съм на пълен работен режим. Ако не пиша, значи нямам време. До скоро!

                     Делта,не разбрах какво точно искаш да ми кажеш! С малката соцпенсия можеше да си осигуриш доста повече от сегашната "голяма" демопенсия! Тук не става въпрос за финансовата криза,а за психологическата.Не всеки пенсионер се чувства излишен за обществото без значение дали е соц или демократично такова.Това няма нищо общо.Има възраст и промяна на жизнена ситуация - всеки по различен начин възприема промяната.Един страда,друг-не,но това в момента зависи и от финансите.При това в голяма степен.Обикновено когато се пенсионираш имаш време да се занимаваш с всичко,с което не си могъл докато си градил кариера,отглеждал деца и т.н........но като нямаш финансите вместо да си осигуриш щастието тръгваш отново към тръстиката." но реално пенсионирането не е криза, стига да имаш пари". с тази си констатация опровергаваш всичко казано от теб за щастието,което имаш когато имаш стремеж. Има си максима "По-добре богат и здрав отколкото беден и болен" Та приказките за "голото" щастие дикиш на хващат на моята възраст.Парите не са основата на живота,ама без тях не можеш да оцелееш и много от сегашните пенсионери вегетират та и през ум не им минава за "стремеж към щастие"  и да не коментирам,че тяхното щастие понякога се намира на стотици километри от тях тръгнало на гурбет и да си търси препитанието.Когато имаш пари не е трудно акъл да даваш и си има поговорка "Сит на гладния не вярва" .Така,че трактата за стремежа и щастието го подминавам без особено да се впечатля.
                   

K.A.G.,съседите не са ми лоши и проблем с тях нямам,ама "майсторите" дето им работят са за чудо и приказ.Цигани неграмотни и мърляви.Не казвам роми ,защото са си цигани и хич няма какво да си кълча езика с измислени наименования.Проблемът с тях си съществува и си се задълбочава,а ние се правим на културни!Лицемерие налагано ни от СМИ от всякъде по-точно.

А защо не се впечатляваш от стремежа към щастие?
Иначе, аз говорех за разликата между житейска и финансова криза. С други думи, ако човек няма големи финансови проблеми (парите никога не стигат, между другото, за някои и 2000 лв. да взимат, пак няма да е достатъчно, а други се оправят и с 350 лв.), пенсионирането няма да е криза (финансова), а точно напротив - щастие (заслужена свобода). Като помислиш, учителските заплати са около 700 лв. (двойно по-високи от средните пенсии), но за разлика от пенсионерите, младите учители трябва и деца да гледат с тези пари и жилище да изплащат, за да не живеят вечно при мама и тате. Та...учителите в някаква перманентна житейска криза ли са?

И преди  и сега пенсионерите са зле.Баба  и дядо получаваха по 30 лв пенсии.Но живеехме заедно и големите разходи не ги засягат ,дават по 10 лв в къщи ,10 за себе си  и другите 10 за внуци и други  такива извънредни и лични разходи.И спестяваха , но не са виждали окръжния град десетилетия ,камо ли чужбина.На почивка никога не са ходили.Гледахме всичко и се купува сол, захар ,ориз ,дето не можем да си произведем.Свекърва ми по същия начин живя.Лични разходи и ако реши да помогне когато купуваме дърва например ,защото са  и за нея.
Сега аз с една пенсия ако нямам помощ от сина си ,няма да имам интернет , и още сто неща.Отделно и не си мечтая да ходя където и да било.
А маса народ не се спира да пътува  и живее сто пъти по-добре от мен.Не завиждам ,но за мен е същото и преди и сега-който работи ,има.Другите  кво беше за таратора.
Високи заплати в големи яград ,за нас е същото-мизерия и чакам на децата.И то докато не  е женен и  другия ,че от женен не чакам и няма какво да чакам.Изходът е да свивам разходите..
Докато работех съм ходила на прическа в града, купувах  каквото реша,в рамките на разумното.Но например нови тапети-купувами  слагам.Докато не се разболя мъжа ми и поех вахтата за всичко.Ко йкакто е попаднал.
Стрес е да си пенсионер ,смяна на навици ,ограничаване на желания.И докато са двама се живее ,останал сам човек  е загубен.Новите пенсионери са по-добре.Зле са старите хора, но те нямат е копнеж за повече, по магазините при нас  е като преди век-тефтури с вересия ,платиш  и почнеш новата.И все пак толкова коли не са се движили никога  откак се помня.Толкова ходене не е имало ,сега всеки шляпнал във фейсбук  я ресторант ,я разходка  и почивка.Аз съм ходила на ресторант  по-малко пъти от пръстите на една ръка, с децата на почивка основно.Май само веднъж с мъжа ми обядвахме в един,смътен спомен.
Та за всеки е различно.Който има иска още ,който няма ,иска малко поне да има.Колкото да върже сметките.

Привет, готини баби от КГБ !
Имам още някакви си далечни три години до пенсия с учителската си заплата над 1000лв, осигурявам се и повече от 10г. като ЗП. Да съм жива и здрава да се пенсионирам.
Днес с ММ бяхме в Сф., че имахме голяма поръчка от "нашия продукт", гостувахме на зетко. Обядвахме с "каквото занесе баба" по поръчка на щерката, да има и за седмицата, че тя с внучката е в гр.Ниш.Там има приятелка и с внучката днес са на РД на детето й.
Разбрахме се, че ще ни дойдат на гости в края на новата седмица.
 Прегръдки от мен и с удоволствие ще организирам , ако желаете среща в моя град.
Бор_яна

                     Ха,ха,хааааа!Тук вече ме уцели право в десятката и още се смея Ако не ти е известно ще ти кажа,че съм учител и съм на ясно КАК се справят младите учители със заплатите около 700 лв.На техните години аз бях омъжена и гледах две деца.Не си спомням да не са ми стигали парите и да съм се притеснявала дали да стоя у дома по майчинство,че ще ме уволнят.За колко стаж ще направя и дали ми се внасят осигуровките пък изобщо не съм мислила.СЕГА младите учители като се позавъртят из ДГ и у-ща гледат да се спасят колкото се може по-бързо,защото /повечето от провинцията/ не могат да си платят наемите в Сф с гУлемите заплати .Всяка друга заплата със същия ценз е много по-голяма ,а и отговорностите са по-малки.ЩО е кадърно се спасява от "благородната" професия и за това у-щата са ни пълни с неграмотни учители.На малката внучка БЪЛГАРСКИ  език и преподава ВИЕТНАМЕЦ....та сещаш ли се за какво говоря??!?! Обучаваме студенти при нас и разговарям с тях постоянно на подобни теми и.....просто им трябва диплома и хич и не мислят да са учители.За добрите не е проблем да  се реализират в други области.Преди седмица имахме стажантка - добро,отговорно дете и след като 1-2 -ма родители / поне да имаха една десета от нейното образование и ум да им простиш,но...нъц/ и държаха тон и я наругаха при това без да има вина момичето  и  то напусна.Е,така се справят младите учители..... напускат ,а тези дето остават не мисли ,че се къпят в разкош те и техните деца.За семейство от двама учители пък не ми се мисли.И си права ....в перманентна криза ще са и са , а и повечето работят и втора работа за да оцелеят.Е, за това и пенсионерите работят след пенсиониране ,а не се разхождат из Париж!
                    Що се касае за: "защо не се впечатляваш от стремежа към щастие?" ,ами този стремеж си е заложен в човешката природа и няма какво толкова да се впечатлявам от нещо съпътстващо живота ни.Аз поне не познавам човек,който не се стреми към щастие и спокойствие /мога да добавя/ но.....и преградите пред тях растат ежедневно та някои хора забравят стремежи,мечти в усилията да оцелеят!

Усещам някаква горчивина и обвинение, че някои хора живеят по-добре от други. Ами така е в живота, равенство няма...както и хората не са еднакви, така и съдбите им не са еднакви.Темата беше друга, за кризата при пенсиониране.

П.С. Не е като съвсем да няма учители - има си учители, които си обичат професията и си я работят. И много други професии са онеправдани финансово, но хората ги работят. Пример - медицинските сестри. Има и други. Но, ако човек гледа към живота начумерено, живота ще го гледа начумерено също. Както Боряна казва, уж всички се оплакват, а не слизат от колите, ресторантите пълни и пр. и пр. Ние, българите, обичаме да се оплакваме. Това ни е национален спорт, така да се каже. Но човек здрав ли е, всичко е наред. Лошото е, че не живеем вечно и остаряването е естествен процес. Просто трябва да го приемем и това е. Баща ми почина преди 18 години...Миналата година ми беше много тежко, когато майка почина. Колкото и да се опитвах да й удължа живота, не можах да се преборя със смъртта и разбрах едно - смъртта е занимание самотно...сами сме срещу нея. Затова, да се радваме на живота, доколкото можем и ни е дал Бог.

Много ми се иска да взема отношение в дебата. Но, каквото и да кажа ще е изтъркано, отдавна написано.
Ще кажа само едно, за себе си. За 40 годишен стаж , с диагноза рак от 26 години / благодаря / пенцийката ми е 249 лева.  Питам се защо съм работила като луда и по време на лечението ? И тогава съм плащала осигуровки
 ?

Хеййй, сега се сетих. За първи път никоя от вас не ми честити именния ден.
Обидена съм...

Привет, красавици
Я да видя как сте. Гледам седянка се заформила
Темата беше Кризата от пенсионирането и по-точно - Млади пенсионери 48 - 70 г. от гледна точка на психологията.
Колкото и да е очаквано това събитие, когато дойде, неминуемо има стрес. Човек от едно структурирано време ( има така да се каже някакъв дневен режим ) попада в т.н. неструктурирано време. Едни се справят по-бързо, на други им трябват месеци, докато подредят живота си. Някои много активно живеещи хора, с обществена ангажираност, дейни, ценени, след пенсионирането се чувстват ненужни, неоценени, забравени. Това състояние се нарича бърнаут. Липсват ангажиментите, отговорностите, признанието, аплодисментите. Това определено стресира "младия пенсионер". Като прибавим вече и по-скромните средства, с които трябва да се справя, нещата никак не са леки. Стресът води до появата на нови болести и като се има предвид, че има и други заболявания, положението не е весело. Променя се и отношението на обществото към тази категория хора - "подритват" ги, надсмиват им се, наричат ги с обидни думи. Естествено това влияе на самочувствието и настроението на пенсионерите. Положението понякога е доста тежко-пенсионерите се изолират от околните, затварят се в себе си, изпитват болезнена, смазваща самота, а това се отразява на физическото и психическото им здраве. Различните хора реагират различно. Едни търсят отново работа, други се посвещават на децата и внуците си, които нямат семейство, търсят компанията на стари приятели, занимават се с някакво хоби, а които имат средства и обичат екскурзиите-пътуват. Каквото и да кажем, пенсионирането е една от сериозните житейски кризи. Не случайно обучени психолози организират терапевтични групи и хора, които не могат да се справят сами със стреса, търсят помощта на тези групи.

Байрактарке ХУЛИ, , Да си добре, според времето и годините. Св.Петка да те закриля! А наздраве! СИпи, ако нЕма дОнеси
ЛУСИ, честита ви обновена къща!
КРЕМЧЕ, пак за нас не ти остана време. Чакаме следващото идване
Интересни ми бяха вашите мнения и ви благодаря.   Ето така си сверяват хората часовниците в терапевтичните групи.

 Малееей, ама сте захванали една тема!!!!
Ами аз съм съгласна и с Делта, и с Дидия , и с Борянка!
Мисля, че Делта иска да наблегне на това, че човек, като се пенсионира, се чувства по-свободен и може да изпълни мечтите си! Вярно е Но за това пък са нужни и финанси! Смятам, че стресова ситуация е не толкова пенсионирането, отколкото промяната във финансовото положение: пенсията е почти два пъти по-малка от заплатата. И започват разни смъртни случаи - майка , баща, при мен и дъщеря и брат, а това означава и правене на паметници и плочи... Ето сега ми остава да правя такива на брат си. Ами трябват ми поне 1000 лв и то добре, че сме в малък град! В София сигурно е двойно, че и тройно! Ами то кога да си изпълнявам мечтите Една от тях е да посетя Египет, или Индия...ама мечтииии! Поне те са безплатни!
Делта и още нещо! Съгласна съм с теб, че човек здрав ли е, е щастлив! Да, ама като чукнеш 60 и започват да се обаждат болежки: кръст ще те сецне, колене ще се прегънат, сърцето ще се обади... Права си, че стареем, а преди нас и родителите ни, че и близки!.Аз погребах татко преди 10 години. После щерката  \ на 27  години \- преди 6 . После майка преди 4, преди 2 години за 40 дена погребах първи братовчед, а после и майка му - нямаше кой друг! А тази година, точно на 1 януари - и брат си!Това са си все стресови ситуации при това свързани не с пари, ами с много пари! В един момент скриваш болката в сърцето си и започваш да правиш сметки! Пък само това да е....
Хули, мислех си днес за теб и се чудех кога си именичка! Реших, че си на Петровден! Ами, ха да си честита! Да си здрава и все така позитивна! Макар, че хващам последните минути!
 Фло, сега те прочетох. Така е!