Преди някой да си помисли грешно, искам да подчертая, че не изпитвам ревност, още повече завист към връзката на най-добрата ми приятелка. Дори напротив - радвам се много за нея. Но работата е там, че тя буквално не ме търси вече. И не е като да сме имали някакво жалко и изкуствено подобие на кифленско приятелство. Съвсем не. Тъй като и двете сме активно работещи, разбира се, не можем да си позволим излизания всяка седмица. (честно казано понякога това ме човърка, но истината е, че работещите хора по-рядко се виждат с приятелите си, надявам се, че е нормално - все пак не сме ученички вече). Тя си намери сериозен приятел, с който живеят заедно. Усещам, че вече аз съм тази, която инициира срещите ни, което започва честно казано да ме ядосва, защото се чувствам използвана. Нима толкова бързо забравяш за най-близкия си човек, с когото си плакал и споделял добро и лошо? Към днешна дата, излизанията ни са 2 пъти на 2 месеца. Тя не е от много комуникативните хора и съответно не си пада по честите излизания, но все пак според мен е абсурдно хора, които се имат за най-близки да се срещат на такова разстояние... Иначе в Месинджър ми бълва сърчица и ми повтаря колко ме обича. Аз обаче от всичко, което досега наблюдавам, имам чувството, че тези думи ги използва като редовна гаранция, че няма да я оставя. Според мен човек, който обича друг човек, иска да се вижда по-често с него. Не е ли така? Вчера сякаш чашата ми преля, като й се обадих да я попитам кога й е удобно да се видим, а тя ми отвърна, че приятеля й много има нужда от нея у дома и до края на седмицата ще седи при него?! Кой по дяволите прави така? И то за най-добрия си приятел? Момчето нито е болно, нито депресирано. А в крайна сметка непрекъснато чета цитати как никой никога не е зает за близките си. Какво бихте ме посъветвали вие? Не искам да прекратявам това приятелство, тя е много добър мой приятел, непрекъснато казва, че съм й скъпа, а същевременно не го показва? Като гледам един мой приятел момче - всеки ден излиза със своята мъжка компания, въпреки че работи. И все повече ми се къса сърцето, че май-май това нашето отдавна не е приятелство...
- Публикувана: 3 окт. 2018, 21:21 ч.
- Последно мнение: 4 окт. 2018, 09:07 ч.
Най-добрата ми приятелка ме забрави заради гаджето си
Ами да, отговорила си вече сама . Приятелството ви е било по необходимост. Да имаш близък човек, с когото да споделяш всичко, някой на твоите години и с твоите разбирания. Тя вече се чувства като омъжена жена и няма нужда от близки отношения с приятелки, има си мъж. Държи те в нещо като дълбока резерва. Наистина е странно, че няма нужда от общуване с други хора, освен с това момче, но явно един близък й е достатъчен. Не се гневи и не заемай трагични пози на прилъстена и изоставена, че на места така звучиш. Просто си отбележи това в ума и си го имай като обица на ухото в отношенията с тази приятелка.
Нормално е да иска да стои повече при приятеля си, особено ако са заедно от скоро. Това, че ти е казала, че той има нужда от нея не е болка за умиране. Не го приемай толкова навътре, въпреки че се чувстваш отхвърлена в момента. Остави я да му се нарадва на човека. Ти като започнеш връзка не мисли, че при всяко нейно свирване ще изхвърчаш навън. Почакай тя да те потърси, виж дали е за някаква услуга или просто иска да се видите и тогава предприемай каквото и да е. А понякога се получава така, че в една връзка партньорите са си самодостатъчни за определен период от време и нямат нужда от контакти с други хора.
Кофти е това, да. За съжаление и аз имам две такива приятелки, които като си хванат гаджета и забравят за нашето приятелство. И аз много се дразних на това, обидно е... и после като скъсат и хайде пак се сещат за съществуването ми. Аз никога не съм пренебрегвала моите приятелки заради момче. Даже да сме се виждали малко по-рядко пак съм се обаждала и съм се интересувала, не съм отказвала срещи. Не знам ревност ли е или какво, но наистина го чувствам обидно това поведение.
Приятелството не се изразява в това колко често се виждате, а в това да си помагате, когато имате нужда от подкрепа. И то без да е изпросено.
С моята най-добра приятелка, с която се запознах като бях на 3 (сега съм на 25), съм имала едногодишен период без да се чуваме и виждаме. Просто понякога животът те поглъща. Но за миг не съм се чувствала забравена или използвана. Сега пак се виждаме рядко. Веднъж на 1 - 2 месеца. Но знам, че тя е до мен.
Ако искаш, направи си експеримент и спри да се обаждаш на твоята приятелка. Виж кога тя ще се сети за теб.
С моята най-добра приятелка, с която се запознах като бях на 3 (сега съм на 25), съм имала едногодишен период без да се чуваме и виждаме. Просто понякога животът те поглъща. Но за миг не съм се чувствала забравена или използвана. Сега пак се виждаме рядко. Веднъж на 1 - 2 месеца. Но знам, че тя е до мен.
Ако искаш, направи си експеримент и спри да се обаждаш на твоята приятелка. Виж кога тя ще се сети за теб.
Върнах се много години назад, когато преживях нещо много подобно. Най добрата ми приятелка, с която бяхме неразделни от първи клас и през студентските години, бяхме като сестри, набързо се омъжи и роди и ме забрави. Никаква ревност не е, нито обида, а разочарование и тъга. Времето ме излекува и си взех житейската поука- да не допускам толкова близо до мен приятелки.
Я си намери и ти мъж и не се вживявай толкова. Истинското приятелство преминава през такива етапи. Аз лично приемам за изключително нездравословно изискването с кого да си прекарвам времето. С моята най-добра приятелка сме минали всякакви периоди, включително и такива и все още сме най-добри приятели.
Ако подобно прекъсване на срещите се случва за пръв път, няма какво да се сърдиш. Остави жената да си изживее любовта. Ако не е за пръв път, прави си сама изводите. Лично моето мнение е че понякога за съжаление хората разбират по различен начин приятелството. Хубаво е да се концентрираш върху другите си приятели, виждай се с тях. Като натовариш с много очаквания един човек, а той не е баш твоя и стават разминавания.
Не, никаква ревност не изпитвам, ревност е ако се сърдя, че се вижда с когото и да било, освен мен. Аз съм щастлива за нейната връзка. Но да я ''оставя''? Не е ли абсурдно някой да се капсулира във връзката си и охладнява към доскорошните си приятели? Вярвам, че е нормално да има баланс - ако човек иска, винаги може да намери 1 час за приятелите си, пък ако ще 23 за любимия си, не е ли така? Просто държа на това момиче и от приемането ми за даденост от нейна страна ме боли. Това е. А в крайна сметка, мислите ли, че честотата на излизанията при работещи хора е определящ фактор за тяхното приятелство? Някак си не ми се струва валидно да се виждате веднъж в годината, но пък все пак да се водите най-близки приятели. Но знам ли?!
Не, не, никаква ревност не изпитвам, ревност е ако се сърдя, че се вижда с когото и да било, освен мен. Просто държа на това момиче и от приемането ми за даденост от нейна страна ме боли. Това е. А в крайна сметка, мислите ли, че честотата на излизанията при работещи хора е определящ фактор за тяхното приятелство? Някак си не ми се струва валидно да се виждате веднъж в годината, но пък все пак да се водите най-близки приятели. Но знам ли?!
Какво значи държиш? Събрала се е с мъж, спри да досаждаш, не е ли неудобно да си такава лепка? Хората имат нужда да се адаптират към нова връзка, нов начин на живот, уважавай промените при нея, щом твърдиш, че държиш.
Душко, някои хора не са пердета като тебе и имат чувства, приятели. Понамали грубостта и цена няма да имаш!
Най-голямата идиотия е като се събереш с мъж да си зарежеш дружките. Но за жените е типично. Аз го разбирам де, ама от кумова срама може да не го показва толкова явно и да се отчита чат-пат със среща.
Най-голямата идиотия е като се събереш с мъж да си зарежеш дружките. Но за жените е типично. Аз го разбирам де, ама от кумова срама може да не го показва толкова явно и да се отчита чат-пат със среща.
