Любители на Котки - Тема 124

Ние сме мислили и за приемен дом, ама най-вероятно няма да искаме да се разделим и накрая ще сме с 15 котки Доста лесно се привързваме и със сигурност няма да искаме да го връщаме. Голяма дилема, засега сме си казали, че няма да взимаме втора котка, а след известно време кученце, ама ще видим. Сега историята на Ивекс съвсем ни отказа от второ животно за момента

До котка си е, на нас все такива ни се падат, Топче никога нямаше да приеме друго себеподобно у дома, за Ушатото имам съмнение, но щеше да е трудно, ние не сме готови за второ коте, прекалено е рано, със сто зора взехме Ушатото и то само за да му дадем шанс за по-добър живот, момичетата в темата знаят колко се чувствах виновна след като го взехме, все едно предавах Топче.

_Рапунцел_, подкрепям Ивекс, че не е ясно дали 2 котки ще се разберат. Друг пример : Мага на Стейси Бях писала преди : родителите ми живеят в къща, не щеш ли, една котка за която мислихме, че е "дефектна", живя в двора повече от 5-6 г без да забременее, изведнъж  роди 3-ма сина. Та, след около година прекарани в мир и любов, изведнъж най-големият и средният започнаха да се бият до кръв. Дори мен са ме викали да участвам в разтърваването им. Баща ми направи специална "къща" за средния син, само така можеха да живеят. Хранят се отделно. Друг пример е моята предишна котка, Маци-Златина. Все се надявах да допусне до себе си котарак и да роди, ама неее, искрено мразеше себеподобните си. С кучето се разбираше перфектно, въпреки страхът ми да ги оставям сами.
Не бих препоръчала приемен дом, за това трябва особена нагласа, аз бях уж приемен дом на моя, не исках котка, ама се влюбих... и сега сме щастливи заедно, което не пречи да изпитвам камара неудобства при по-дълги пътувания. Не ми се мисли, какво ще стане при пътувания примерно повече от месец.
Разбира се, винаги има щастливи развръзки, лично аз не бих рискувала при моите ангажименти. 

Ивекс, много се радвам.

Съгласна съм Зизу, ама пак е по-добрия вариант от това да не взимаш изобщо или пък да го изхвърлиш после.

Искам да взема още едно куче, но не бързам, с тия две котки и кучката. Затова като тръгна да взимам, ще е с етапи на запознаване и напасване на животните и ако не се разберат, няма да стане.
Туй имах предвид.

Току-що си писах с момичето, което осинови Палечка, нощта е минала добре, не се отделя от нея, снимка ми изпрати от преди малко, малката се чувства добре.

Да ви покажа Палечка:

Голям бонбон е.

Ето го и Ушатото ни:

Включвам се в темата, защото от много време обмислям да вземем коте на дъщеря ми.
Преди години аз съм имала два пъти - все мъжки.
Не са били кастрирани, гледани са вкъщи. Не помня кой знае какви проблеми. Единият маукаше и докторът му даваше някакви хапчета. Жив и здрав си беше дълги години. Сега четох за вредата от тях.
Позната има куче - женско. Кофти кастрирано и сега се изпуска, както и има заболяване на бъбреците по тази причина. По принцип изпитвам ужас от операции - хора, животни, все едно. Не знам дали не ги боли много животинките и дали аз бих се справила после. Имах куче, на което се наложи коремна операция и беше кошмар.
Проблемът е, че доста отдавна съм гледала животни. Котараците майка ми и баба ми ги обгрижваха основно, та може и да не помня с подробности и разбиране основни неща.
Отделно не си представям да вземем бебе-коте, което да заведа за кастрация и евентуално да му се случи нещо. Не знам какво ще обяснявам на детето.
На теория знам плюсовете, разбира се. Искам да си отглеждам без стах от размножаване котаче, обаче се чудя...
Също за тоалетната - някога моят котарак (намерен във входа като бебе) направо си беше научен. Ходеше на канала в банята. Не е имал специална тоалетна. Просто миехме след него с вода. Предишният имаше тава - първо с пясък, после с вестници и ходеше там.
Сега вероятно има разни новости по темата - специални тоалетни, които не миришат. Предстои да разпитам по магазините. Тип пластмасова кутия са ми странни Приемам идеи. Как се учи коте не знам. Не ми се е налагало.
Страх ме е, че може да допусна необезопасено място вкъщи, където котето може да пострада. Лятото седим на отворени балконски врати, което ще трябва да се промени, че не сме на ниско.
Не знам и как ще си решим въпроса със СОТ-а. За куче е по-лесно, но за кратко имах коте-бяс, което за секунда се озоваваше на невероятни места.
Моля за насърчение Много искаме коте, но не знам дали съм подготвена. Ако взема, ще е завинаги. Няма да го хвърля. Така че искам да съм подготвена.
Досега все съм си мислела, че ще взема улично коте, че без друго са много. Обаче безопасността на детето ми май ми нашепва да се оглеждам за домашно бебе.
Извинете пространствените ми терзания! Връщам се да разглеждам основните неща по темата.

Че на уличните какво им е? Не се знае т.нар. "домашни" как са гледани и в какви условия. Обезпаразитяваш, ваксинираш и няма опасност, когато се почустваш наистина готова да си вземете коте у дома няма да ги имаш тези терзания.

Хубаво е, че ги мислиш тези неща. Аз като взех Ангелина изчетох де що материал намерих по основните въпроси.

Не мога да отговоря на всичко, но понеже не е обсъждано - трябва да се сменят настройките на СОТа. Фирмата, която ви обслужва ще даде предложения.
За балкона - трябва да ги обезопасите. Няма как да е постоянно затворено.

На балкона може да се монтира мрежа, която да предпази котето от падане, тка ще сте си на отворени врати.
Има вече всякакви тоалетни обезмирисяващи и обезводняващи.
И лесно почистващи се.

Кастрацията е доста безопасна процедура, няма общо изпускането на кучето на приятелката с точно тази операция.

Ние сложихме мрежа на балкона, до който котето има достъп. Не помня колко струваше, но ми се върти нещо като 30-тина лева, купихме я от Зооплюс и се води за домашни любимци с метална нишка против прегризване. Така и тя е доволна, че си клюкари по цял ден, и ние сме спокойни (макар че все пак не я оставяме напълно без надзор и ако не сме си вкъщи, терасата е затворена).
Тоалетната ни е закрита, защото нашият звяр обича доста да рови и иначе ставаше голям боклук, а така и тя е по-спокойна, че хич не обича да я гледат или смущават, докато ходи За подложка използваме Cat's best, която може да се пуска в тоалетната и сме много доволни. В началото бяхме със силикагелова постелка, но доста бързо се вмирисваше и ми беше обострила синузита (имам нещо като хроничен, който се активира от прах, нещо като прахова алергия). Сега с тази няма проблем. Не сме я учили, като я взехме само ѝ показахме къде е тоалетната и тя си ходи там - бели не е правила с изключение на веднъж, когато явно доста ѝ се ходеше, но мъжа ми беше затворил вратата на тоалетната но то беше по-скоро инцидент На повечето котки това им е инстинкт
За кастрацията - аз доста ѝ треперих, когато я оставих, както и първата нощ след като си я взехме беше доста тежка, но това е по-малкото зло. Интервенцията е лека, разбира се минимален риск има при всяка операция, но рискът от кастрацията е несравнимо по-малък от този да развии туморни образувания в бъдеще от постоянно разгонване

Ивекс, втората снимка много ме умили Гальовен ли е? Бях останала с впечатлението, че не е, а сега като гледам тези снимки... Искам да го намачкам и да го гушна.

Миналата седмица прибрах 4 котенца на около 2 месеца. Бяха изхвърлени в двора на къщата на дядо ми. Едното беше в ужасно състояние, не можеше да яде, дишаше тежко, другите изглеждаха по-добре. Заведох ги на ветеринар и се оказа, че най-болното е с бронхо пневмония. Изписаха куп лекарства няколко имуностимулатори и антибиотик, тъкмо ги приключиха и котенцата започнаха да се оправят, докато не се влошиха пак. Всички вече си хапват с апетит, ходят си до тоалетната нормално, пият вода, държа ги на топло. Не знам къде сбърках. Две в момента са по-болни, дишат с отворена уста и чувам как хриптят дробчетата им, другите две вече нищо им няма. В понеделник ще ги водя пак на ветеринар, щях да отида днес, но колата е на ремонт и утре ще е готова. Някой справял ли се е с пневмония при малки котенца?