А търпението...абе, изчерпва ми се понякога.
Но се старая...
спокойствие и само спокойствие - каза карлсон и махна с дебелата си ръчица
така правя аз когато ми се изчерпи търпението . ще се справите заедно с детенцето
- Публикувана: 12 юни 2006, 17:06 ч.
- Последно мнение: 17 юни 2006, 20:55 ч.
Посягане към други деца при 2 годишно
А търпението...абе, изчерпва ми се понякога.
Но се старая...
спокойствие и само спокойствие - каза карлсон и махна с дебелата си ръчица
така правя аз когато ми се изчерпи търпението . ще се справите заедно с детенцето
А от обяснения ми се изтърка устата
Аз засега нямам такъв проблем но бях чела някъде, че публичното смъмряне и наказание не е добър метод, тъй като унижава детето и то набира още повече отрицателни емоции, които избиват в агресия. Не се сещам обаче къде четох тези неща. При всички случаи трябва да има разни полезни книжки по темата. Много е деликатно и честно казано аз бих реагирала точно с наказания и мъмрене на момента, но психолозите май друго казват. 
Не мисля,че наказанието е добра идея.По-скоро преките наблюдения Ви и анализа им ще са от полза.Причини за посягането много-от физическа неразположеност до игнориране на конкретен обект.
Успех
Успех
Анна
аз не говорех за мъмрене пред другите деца,лала е права ,това казват книгите..
аз отивам до дъщеря ни,казвам с равен глас да се извини на детето,после и казвам да доиде мен на пейката кьдето седи 2 минути сама и не говорим,после обяснявам какво е станало и после отива пак да играе..не викам,не я дърпам и не говоря пред други деца..ако се дърпа и не кооперира предупреждавам че ако продължи си тръгваме и го правим ако не ме последва..
Ще цитирам част от книгата "Децата и ние" на Хаим Гинът: ЗАПЛАХИТЕ - децата възприемат всяка закана като покана да повторят забранената им постъпка. Когато кажем на детето "Ако направиш още веднъж...", то не чува думата "ако", а само "направиш още веднъж". Понякога то тълкува изказването така: "Мама очаква от мен да го направя още веднъж, инак ще я разочаровам." Книгата е много интересна и доста поучителна!
Нели пък е в отбора на побойниците 
Един ден милва и гуши децата, на следващия може да се опита да удари същото дете. Говоря й много и постоянно, но не мисля да я наказвам по някакъв начин, освен временно отдръпване от децата, докато й обясня, защо не трябва да го прави.
Период е- надявам се да мине скоро.
Един ден милва и гуши децата, на следващия може да се опита да удари същото дете. Говоря й много и постоянно, но не мисля да я наказвам по някакъв начин, освен временно отдръпване от децата, докато й обясня, защо не трябва да го прави.
Период е- надявам се да мине скоро.
Не мисля,че наказанието е добра идея.По-скоро преките наблюдения Ви и анализа им ще са от полза.Причини за посягането много-от физическа неразположеност до игнориране на конкретен обект.
Успех
Успех
Анна
Да,помнят късо,съгласна съм.Но в конкретния случай ситуациите са изолирани,не системни.Под"анализ"имам предвид наблюдение за причина за повода и конкретно действие от страна на родителя.
А от обяснения ми се изтърка устата
Оня ден за пръв път преживях това - Гери е много слънчево и лъчезарно детенце, което обича останалите деца и отива да ги гушка или поне се приближава с усмивка до тях...и така едно момченце запътва се към нея, без да го е забелязала дори и посяга да я удари. Първо - не очаквах - реакцията ми бе изненада и втората реакция бе яд към това детенце - от къде накъде ще идва и ще посяга...майка му явно беше свястна защото много се учуди какво прави и започна да му говори - защо е посегнало, не е хубаво и така...добре,че реши да му говори защото щях да я направея луда ако бе проявила безразличие
Аз само се учудих с леден глас на детето "Защо си толкова лош?" и хванах Гери за ръчичка да отидем на люлките...Детенцето, явно разбрало, че не е право/ - нищо, че майка му му говореше със спокоен глас, а не му се караше/ се разплака, че чак на мен ми стана мъчно за него и му заговорих нежно "не плачи, миличък, но не е хубаво така да се посяга на дачицата", а Гери като видя, че той плаче и тя милата се разплака -много е състрадателна 
...но исках да кажа това, че определено не ми харесва деца/а и когото и да било/ да налитат на детето ми и осъзнах, че не мога да си вярвам на първата реакция какво ще направя 
...както скоро имаше тема как някакво дете със злобна физиономия дошло да рита в крачетата друго детенце....е, това със сигурност няма да изтърпя и ще си отнесе нещо у дома....дете, дете, но всичко има граници... 
Аз пък не съм съгласна да квалифицираш едно дете като лошо!
The sun, как би се почувствала ти, ако някоя майка попита твоето дете защо е толкова лошо? Да му обясниш, че това, което прави не е хубаво или, ако видиш, че няма ефект, просто да го игнорираш е по-добър вариант.
The sun, как би се почувствала ти, ако някоя майка попита твоето дете защо е толкова лошо? Да му обясниш, че това, което прави не е хубаво или, ако видиш, че няма ефект, просто да го игнорираш е по-добър вариант.
Ама никак!Знам как се почувствах аз, при положение, че Гери на никого не е посягала и никой досега не бе посягал на нея - това ми стига
Или може би трябваше да почерпя детенцето с бонбон??????
Хайде и аз да кажа, че сме в клуба на побойниците 
Или поне бяхме, защото от седмица - две не е имало инциденти. Преди отиваше и удряше децата, без да са му взели играчка, без да е имало пререкания за нещо. Имам чувството, че го правеше, за да му обърна внимание, защото го оставям напоследък да е по-самостоятелен в игрите. Освен това като му се карам и го дърпам, и му казвам колко е лошо това, което е направил, започва да се тръшка и да иска пак да отиде и да удари детето. Тръгвахме си няколко пъти, наказвахме се, бихме се по ръцете - нищо. След това на площадката се появи едно момиченце, което го наби няколко пъти, пооскуба го по косата и той все поплакваше обиден от случката, а през това време аз обяснявам - видя ли колко е лошо така да се прави, не бива така... а той се поуспокоява и гледа разбиращо
. И на мен не ми беше приятно да го бият и доколкото ми беше възможно, го пазех като наближи въпросното детенце, ама нали и ние сме така, а и това май ни изкара от този период 
Или поне бяхме, защото от седмица - две не е имало инциденти. Преди отиваше и удряше децата, без да са му взели играчка, без да е имало пререкания за нещо. Имам чувството, че го правеше, за да му обърна внимание, защото го оставям напоследък да е по-самостоятелен в игрите. Освен това като му се карам и го дърпам, и му казвам колко е лошо това, което е направил, започва да се тръшка и да иска пак да отиде и да удари детето. Тръгвахме си няколко пъти, наказвахме се, бихме се по ръцете - нищо. След това на площадката се появи едно момиченце, което го наби няколко пъти, пооскуба го по косата и той все поплакваше обиден от случката, а през това време аз обяснявам - видя ли колко е лошо така да се прави, не бива така... а той се поуспокоява и гледа разбиращо
. И на мен не ми беше приятно да го бият и доколкото ми беше възможно, го пазех като наближи въпросното детенце, ама нали и ние сме така, а и това май ни изкара от този период Аз засега нямам такъв проблем но бях чела някъде, че публичното смъмряне и наказание не е добър метод, тъй като унижава детето и то набира още повече отрицателни емоции, които избиват в агресия. Не се сещам обаче къде четох тези неща. При всички случаи трябва да има разни полезни книжки по темата. Много е деликатно и честно казано аз бих реагирала точно с наказания и мъмрене на момента, но психолозите май друго казват.
Наистина понякога Калоян започва да се дуржи още по-зле, когато го мъмря публично и му се карам.
Когато не ми издържат нервите и го плесна през ръцете или дупето, става още по-лошо.
Ще цитирам част от книгата "Децата и ние" на Хаим Гинът: ЗАПЛАХИТЕ - децата възприемат всяка закана като покана да повторят забранената им постъпка. Когато кажем на детето "Ако направиш още веднъж...", то не чува думата "ако", а само "направиш още веднъж". Понякога то тълкува изказването така: "Мама очаква от мен да го направя още веднъж, инак ще я разочаровам." Книгата е много интересна и доста поучителна!
Това наистина е интересна концепция и мисля доста правилна.
Всеки път като кажа: "Ако направиш още веднъж..."той мигом ме поглежда в очите и го повтаря
Но аз си продължавам в същия дух...без да се усещам...