Истории за кариерни промени

Да не четеш книгата на Лили Георгиева
И на мен ми се иска, но докато аз съм този, който изкарва повечето пари - няма как да стане, за съжаление, тъй като искам да се занимавам с нещо, от което със сигурност няма да изкарвам и 1/3 от това, което сега изкарвам

Моят мъж има образование в сферата на туризма + допълнителна тапия от някакъв специализиран колеж (пак в тази сфера). Съответно, работеше по хотели на средна ръководна позиция.

Няма да коментирам бранша, защото е ужасен (експлоатация до последно, не много бляскава среда, ужасяващ мениджмънт, няма ден/нощ/уикенд, финансово дори няма да коментирам). Отне ми доста време да го убедя, че няма особено бъдеще в това и в крайна сметка реши да скочи в дълбокото и започна в телекома, в който работя и аз (аз обаче имам съответното образование). Без никакъв опит в тази сфера, стартира на по-добри условия.

Чувстваше се изключително добре на 5-дневна работна седмица, нормален уикенд и работа от 9 до 17:30 (случвало се е в последния хотел да му звънят в 7:30 сутринта в неделя - единственият му почивен ден - защото не могат да пуснат фактура, например).

Сега, 10 месеца по-късно, сменя телекома с още по-перспективен такъв. Скокът в доходите му ще е около 50%.

Естествено, много зависи с какво се занимаваш в момента, какво искаш да правиш, но понякога рискът си струва.

Страхотна тема. Благодаря. Аз искам да сменя само работодателят, не и бранша.

Включвам се и аз тук. В момета се опитвам точно това да направя - да сменя сферата на работа.
Поне моят опит обаче показва, че това става трудно, като нямаш опит/или поне кой да те препоръча 

Успех и дано успеем всички да се похвалим скоро в тази тема

Ако нямаш опит в съответната сфера, но покажеш на интервюто мотивация да се обучаваш и работиш, особено пък ако си направиш труда предварително да изкараш някакъв курс по новата специалност или свързан с нея, тогава ще те вземат, но много ясно, ще е на по-ниска позиция, тъй като в началото ще трябва да те обучават. А по-нататък си зависи от теб.

Това го знам. Имам предвид, че трудно стигаш до интервю, а и в самите обяви искат опит даже и за ниво Junior.
Казвам го като факт, а не като оплакване 

И аз като мъжът на Яренце, образование в сферата на туризма + около 10 години стаж в ресторантьорството.
Замених я като спедитор в транспортна фирма за 2 години и след това пак в траспортна фирма, но в администрацията. Ами много по-добре ми е. Работна седмица от понеделник до петък. Осигуровки на реалната заплата. Отпуска колкото трябва да бъде. Без допълнителни смени.
Нямаше обаче да успея да сменя сферата ако не беше една приятелка, която ме препоръча на работодателя си.
Наистина е много трудно да достигнеш до интервю ако нямаш стаж в определената сфера. 

Еовин, не само на Лили статиите, а вс. по темата. Разбира се, адекватно за нашата действителност. Само че, в повечето разкази и статии се говори за положителната част, а мн малко се казва за негативите.
Личният ми опит от преди 10тина години показва, че имаше и мн плюсове, но и мн минуси. Та за туй сега съм доста предпазлива и не смея да се хвърля в промяната.
Долу горе имам изградена и концепция за действие, но все още не са изпълнени практическите условия за реализирането й.
За това смятам, че може да са взаимомотивираме тук и благодаря на момичетата, които споделят цялата истина, а не само розовата й страна.

От няколко месеца и аз самата се опитвам да сменя сферата. Имам малко опит по специалността си, но тя е тясно специализирана и търсенето е малко и нископлатена за съжаление. Това ме принуди да сменя посоката, в момента уча коренно различна специалност и ми предстои дипломиране, като бях на 2-3 интервюта, но за съжаление не ме одобриха, дори и за стаж, а много искам да започна работа в тази сфера и няколко месеца търся втзможност, независимо колко ще е трудно и със заплащането в началото. Но е много трудно да стигна до интервю, да не говорим да ме харесат и одобрят. Това е моят опит за сега.

Много искам да си сменя работата. Напоследък се чувствам много неоценена на работното място. Кандидатствам на две места. Много искам да ме одобрят. Много.

Ох! И аз искам нова работа!
Досега съм работила това, за което съм учила, а то не ми по сърце.
Кандидатствала съм за позиции, нямащи нищо общо с образованието и квалификацията ми, но дори не ме търсят.

Здравейте поздравления за темата и аз съмна този кръстопът. В момента съм по майчинство и искам да се пренасоча , но ми е трудно да взема това решение и първите стъпки да направя.

И аз искам да сменя това, което съм работила до момента и за което съм учила. Аз съм доста след майчинство, но съм поела всичко покрай децата и дома. Това, което съм учила не ми е на сърце. Започнах висше веднага щом завърших и съжалявам, че не изчаках да поработя нещо една година и да се ориентирам в живота, но не ми и дадоха избор- имах притискане от родителите ми. Сега ми е време да допринасям и аз за моето семейство финансово.

Здравейте!
И аз навремето гледах да уча нещо, което уж е доходоносно и т.н. И станах счетоводител, обаче тази работа страшно много ме изморява, стресира и напряга. Сега съм пред дилема какво да правя реално. Не ми се работи това вече, или ако го работя то да е в една компания вътрешно счетоводство, а не като досега - 20 фирми на главата и всеки нещо иска от мен.
Иначе голямата ми мечта е да рисувам, но уви не бях достатъчно смела като ученичка и студентка, за да я осъществя.

Майка ми е искала да се занимава с рисуване, има много картини от по-ранните си години, но родителите и не са и позволили да учи рисуване, станала е счетоводителка, работи това до към 40 год. след това се махна и започна да се занимава с изработка на мебели (като имаше база на разположение), което пак си е свързано с творчество, когато човек прави това което обича, винаги ще е успешен

Виж историите на Венета Дочева - рисува много красиви акварели по професия адвокат
Иван Даскалов - живопис - работил е като надзирател в затвор

bl00dflowerz, разбирам те напълно! Под натиска на майка ми завърших Финанси. Сбъднах нейната нереализирана мечта и станах счетоводител. Моето уважение към всички колеги, но тази работа не е за всеки. Нито е престижна, още по-малко доходоносна. Изтиках 8 години, обаче тази последната на предела на силите си. Толкова изтощена, напрегната и демотивирана не съм се     чувствала. Чувствам се в клетка. Не ме свърта вече на бюрото. Свобода искам, свобода...
Подадох си молбата, вече съм към края на предизвестието си.  Заминавам за чужбина за няколко месеца. Плана е да събера пари за втора магистратура - Агрономство. Ще се върна надявам се живот и здраве другото лято, ще запиша в Аграрния университет в Пловдив. Иска ми се да се преместя и да живея там. Докато уча още смятам да  почвам да търся стаж, а за работа все нещо ще се намери.
На 30 съм. Не съм и няма да се откажа да намеря призванието си. Няма да робувам на омразна професия и да пилея дните си безцелно.

Значи не съм само аз с този "счетоводния проблем".. Единствено хора, които са работили или работят тази професия могат да ни разберат колко е натоварващо и стресиращо. Клиентите си казват "А, те са прости счетоводители" - ама не е точно така.
Иначе в свободното си време и аз рисувам, творя, обаче то това свободно време е толкова малко, че...
Аз съм на 26г, имам време пред себе си, просто трябва да събера кураж да последвам мечтите си. Със сигурност ще бъда по-спокойна и щастлива.

Записвам се да следя Отскоро направих лек завой - не сменям коренно професията, а само нейна разновидност. Много си я харесвам и ако трябва да спра да се занимавам с това, ще ми бъде много криво. Но обмислям допълнителна квалификация.

orange_girl, Агрономство е много хубава специалност и като гледам им повече дефицит на агрономи, отколкото финансисти.

Аз пък, последвах мечтата си и завърших изобразително изкуство, и макар да съм добър художник ( думите са на други, но и аз смятам така)тъй и не продължих да рисувам, само от време на време. Работя в една фирма, като художник, графичен дизайнер, чертожник и всякакви други дейности, каквито им хрумнат на шефовете, на се чувствам недооценена и разочарована, и аз си търся нова работа, но за сега нищо. Така и не посмях да разчитам само на изкуството, струва ми се пренатоварен пазар на изкуство, а хората, като че ли не са склонни да дават пари, като има евтини заместители. Май не съм рисков играч и достатъчно смела...Но все повече се замислям за нещо, защото времето си лети...

Ако работиш в София, помисли си за някоя по-голяма компания /международна/ като графичен дизайнер. Мисля, че там е по-вероятно да бъдеш оценена, да се зачита мнението ти и да даваш идеи.

Работя в малък град в близост до по-голям, но не толкова, че да предлага големи възможности. Големият град е Велико Търново и е пълно с художници, дизайнери и всякакви хора на изкуството, така че и конкурентната среда не е малка, пък съм попрехвърлила младежките години, не че съм стара, но не съм и първа младост
Иска ми се да работя нещо свое, но май не ми достига смелост

Много познато.. аз също съм от малък град в близост до София обаче. Плюсовете са, че винаги може да си намериш работа в големия град, минусите са дългото пътуване сутрин и вечер, което е супер изморително. Но за съжаление към момента няма никаква алтернатива за мен в моя град. А пък с рисуването и изкуството да не говорим.. ще си остане само за удоволствие.

Преди 2 години смених коренно областта, в която работя. Отново се занимавам с администрация (което винаги е било моя мечта), но вече в нова област. Всъщност пратих CV по обява във фирмата, в която работя сега, но така и не ме допуснаха до интервю (вероятно заради близо 9-годишния ми стаж в коренно различна област). Така или иначе не това място беше мечтата ми, просто търсех нова работа и пратих CV, не приех отказа драматично. След 2-3 месеца  една приятелка, която работи в тази фирма спомена, че си търсят нови служители, а аз й разказах, че не са ме поканили дори на интервю. Тогава тя лично предаде CVто ми на служителя човешки ресурси във фирмата и ме повикаха на интервю. Назначиха ме. Неочаквано за мен успях бързо да навлезна в работата и смея да твърдя, че в момента се справям добре и клиентите  ме ценят. Е, не всичко е розово. Има си и негативи като например, че работното ми време е на график и често работя през уикендите и по празници, а точно тогава детето ми е вкъщи и на двете ни е криво, но зависи как се падне по график - миналата година на почти всички важни за мен празници почивах.

Четири пъти съм сменяла работата си, всеки път е било за фирма с дейност в област коренно различна от предишната. Започнах в туризма, с образование също, работих по хотели. После се пренасочих към човешки ресурси, като консултант в частна трудова борса. Няколко години по-късно пък се оказах в строителството. А след кризата в строителството се оказах в производство.
Сегашната ми длъжност е за човек с инженерна професия, аз съм завършила маркетинг и туризъм.
Всеки път е било по случайност, по стечение на обстоятелствата и се е налагло да уча много нови неща. Всеки път е било страшно и под съмнение ще се справя ли, но пък е било и интересно.

Сегашният ми шеф е казвал, че не е искал да ме вземат дори като секретарка, но съдружникът му го изнудил. Те се разделиха, аз останах при човека, който не ме искаше първоначално и съм технически ръководител и негов заместник.

Всичко при мен е било по стечение на обстоятелствата, но пък аз обичам нови неща и предизвикателства.

Possessed много хубав пост. Много ме радват хора като теб.

И за съм сменяла няколко пъти сферите. Докато учех работех като счетоводителка в счетоводна кантора защото с икономически техникум супер лесно почнах и всичко ми беше ясно. Година и нещо работих и повече не исках и да чуя беше отвратителна работа по цял ден фактури фактури който е работил знае.
 
Завърших университета специалност Компютърни системи но трябваше бързо да почна нова работа защото нямаше кой да ме издържа и почнах като Търговец на нови автомобили не беше мечтаната работа но ако се справяш се взимаха много хубави пари. Не бях удовлетворена и не чувствах че това е призванието ми но парите които вадех просто нормален човек нямаше да напусне да гони михаля. Обаче дойде кризата всичко се срути имаше и съкращения нови шефове и разчистване на стари кадри и пак трябваше спешно да си намеря работа но никой не търсеше хора.

 След няколко интервюта в които ми предлагаха мизерни пари се пробвах във сайтовете с фрииленс за разни проекти с фотошоп за моя изненада бързо спечелих проект и така лека полека почнах това. Работих с много големи клиенти но в един момент напрежението ми дойде в повече плаща се много но сроковете са убийствени и няма събота няма неделя няма значение колко е часът 24/7 пишеш и отговаряш на мейли за разни промени. Работех само с чужди клиенти и се съобразявах с на всеки часовата зона защото все бяха извън Европа.

Сега съм с малко дете и не мога да си позволя повече такова работене нон стоп и за пореден път ще сменям попрището още не знам на къде но трябва да е офлайн с нормално работно време.

Здравейте, това ми е болна тема, и на мен, и на мъжа ми. Той е счетоводител, в голяма фирма, уж престижна и добре заплатена, но недооценен и напоследък постоянно го спъват в развитието. Мисли за преквалификация,  но сме на по 30 годин и ще отнеме много време.Доста ни е сложно откъм финанси, с малко бебе сме...
Аз съм в майчинство. Завърших информатика в гиманазият. Не бях убедена, че с това искам да се занимавам, а ми се отдаваше. По усмотрение на родители и познати записах да следвам счетоводство. Най-голямата ми грешка.. 4 години+магистратура на вятъра... Нямам и един работен ден по специалността. Много имах желание, но така и никой бе ми даде възможност... За добро е било, надявам се...
Така смених областта към туризъм, в офис на един туроператор. Изкарах 5 години. Доста неща научих и съм добра в работатата си. Шефовете не ме оценяваха явно, е няколко пъти ми се вдигаше заплатата, което не малко, но така и не чух една добра дума и похвала за това време. Доста демотивиращо, а даже и упреци е имало доста. Дразнещо е, че като си вършиш добре работата никой не те хвали, но при гаф - правят те на две стотинки, както се казва. И въпреки, че работата е от 9 до 18, ми тежи, че лятото никъде не мога да мръдна, все на работа от сутрин до вечер и уикендите. Абе няма пълно щастие.
Сега обмислям да не се връщам след майчинството. Бях много изтормозена, едвам дочаках да родя, че да се махна...
В момента бавно, но славно уча нов език. Гледам, че заплатите за една и съща позиция с език, различен от английски, са  по-високи. Надявам се да успея да намеря работа, която да ме радва извън туризма, а не всеки ден да се проклинам като излизам от вкъщи...

Здравейте,
на всички много полезни и поучителни истории споделяте , благодаря ви. Исках и аз да споделя как изкарах бакалавър и магистър " Маркетинг" поради това , че от средното училище което е икономически техникум бях запленена посредством учителя от тази специалност. Към днешна дата го считам като мисия невъзможна да работя това, защото е професия изискваща голяма доза креативност която аз не притежавам. Много се замислям за една магистратура педагогика, защото обичам да говоря, разказвам , обяснявам , а и това е професия чрез която оставяш нещо след себе си. Както споменах и в друг пост в момента съм по майчинство с второто си дете и е време да променя нещата и да направя завой в професионален път така го чувствам.
Вие как намирате своето вдъхновение, силните си страни който да развивате.
Открих дори книга на тази тематика която мисля да прочета казва се " Да изживееш своя икигай " това е думичката определяща, според японците точката  където се срещат твоята страст, професия, мисия и призвание. 

Popial, тази книжка звучи много мотивиращо. Ще взема и аз да я прочета, че последно време имам нужда от мотивация! Благодаря, че я сподели!
На всички пожелавам да изживеят своя Икигай Мисля, че всички тук имаме нужда от това!

Моята голяма страст са танците, обаче то си остава хоби, нямам нерви да се занимавам професионално, а и ми е късно вече. Иначе аз за себе си знам, че съм добра с езиците. Интересно ми е, отдава ми се, ходила съм на курсове, сама в къщи си уча. На основно разговорно ниво знам 2-3 езика. Да ме питс човек защото не започнах още отдавна с това, да изкарам някой друг сертификат. Все си мисля, че друго щеше да е професиналното ми развитие.

Никога не е късно за промяна! Една позната ми е разказвала за някакъв човек, който бил адвокат, но решил че това не е неговото призвание и се записал за учи компютърни езици и в момента е програмист! Много невероятно ми звучи на мен, но може и да е истина. Всичко е възможно, стига човек да иска

П.П. - Забравих да спомена, че човека доколкото знам е бил на 49г тогава, но не е помислил че му е минало времето. И правилно Така, че да взимаме пример

Аз съм с езици. Няма кой знае какво положително в това - отиваш в кол център, ако си просто и само с езици. Там...като заплащане е добре, другото зависи с каква психика си. Аз започнах от там и преминах в софтуера. Вече обаче ми е много трудно сред хора и имам нужда от работа, в която няма да имам много (или най-добре въобще ) контакти с хора. Максимум да им пиша нещо по имейл, повече от това - ц

И аз съм с икономическо образование и миналата година се пробвах за счетоводител. Радвам се, че не се забих натам, щото сега щях горчиво да съжалявам. Тази работа наистина не е за всеки, а ти трябва много стабилна подготовка.
Като ученик 4-5 клас много се увличах от рисуване и бях в специална паралелка. Но тогава ни убеждаваха, че няма бъдеще  изкуството и да учим нещо друго след 8 клас. Още не бяха навлезли масово и компютрите навсякъде. Ако имах малко повече информация със сигурност щях да продължа да се занимавам с рисуване и да се ориентирам към графичен дизайн. Но минало е.
Като мечтана работа бих се занимавал с ремонти на автомобили - обожавам американските предавания за ремонти по дискавъри и естествено знам че у нас не е така положението. Също така бих работил в някой автомобилен шоурум или представителство. Това е доста по-реално.

Хубава тема. Аз съм от хората, които често са сменяли поприще, като основната причина за това е, че в мен винаги са се борили за надмощие влечението и към българския език, и към математиката. Абсолютни противоположности. Имам икономически техникум, УНСС и магистратура от ФЖМК. Съответно съм работила като счетоводител за кратко /изобщо не е моето нещо, но изпитвам безкрайно уважение към тези специалисти, защото това наистина е много тежка и отговорна работа/, различни административни длъжности впоследствие, както и малко логистика. Като по-млада се опитах да пробия в сферата на журналистиката, но много се разочаровах от системата, затова и магистратурата ми беше в областта на по-комерсиалната страна на журналистиката - връзки с обществеността. Съответно реализацията ми в тази област беше в съчетание с администрация - организиране на събития, работа по фирмените сайтове, оптимизиране на съдържание. В представите на мениджмънта на българските фирми ПР е малко размита област, която погрешно се преплита с директния маркетинг, а там пък мен ме няма като цяло, защото не съм търговски тип служител. Успях с майчинствата да реализирам един мой проект в областта на журналистиката, който беше моя мечта и както предполагах, много, много ми допадна като дейност, но не успях да го докарам да бъде и финансово ефективен. В момента е просто хоби, а аз съм отново на нова работа, отново административна длъжност, като новото предизвикателство за мен е внос от държави извън ЕС. Забелязала съм, че се чувствам много добре когато се занимавам с организация и координация на разни процеси, така че дано ми допадне.
Повече от 2-3 години не съм се задържала на работно място и напоследък се чудя дали нещо аз не съм в ред, как хората работят по 5-10 години и повече и защо на мен не ми се получава до момента. Но ето, чета как някои хора по-нагоре казват, че работят на смени, по цяло лято, в уикенди и т.н., аз това например трудно бих търпяла и все ще се оглеждам за нещо уж по-добро, а то който търси намира и така. Опитвам се вече да свикна с мисълта, че идеална работа няма и винаги се правят компромиси, просто защото св-то ми не търпи промени в близко бъдеще
И нещо много важно, може би причината за доста недоволства е манталитета на българския работодател. Аз владея в сравнително добра степен английски, но така и не придобих самочувствие за работа в международна среда. Всъщност сега имах едно предложение от международен холдинг, не кой знае какво, но по разни комплексни причини избрах отново български работодател, дано не съм сбъркала.

Аз също искам да сменя професията, но не и областта. Хем да близки двете, хем са нужни съвсем различни знания, а азпочти нямам свободно време да уча. Освен това обмислям да изкарам една педагогическа правоспособност за всеки случай. А съм на 40.

Извод: за да се смени коренно сферата на работа, т.е. без да имаш нужното образование- трябва да си връзкар.
 

Глупости

В темата всеки обяснява за някаква приятелка или случайност.
А ако наистина са глупости и взимат инженери, лекари и подобни, но завършили икономика- доста жалко и тъжно.

Е, как някой, който не е инженер, ще заеме позиция за инженер? Това е абсурдно наистина.

Хаххаха.... отново глупости. Много ясно, че не се говори за такива смени. При мен, например, образование изобщо не е нужно (но обикновено се изисква) нито за това, което съм работила, нито за това, което искам да работя.
 

На предна стр има подобен пример икономист- инженер.
А що счетоводители има без образование.
Та за теб са глупости, глупости и пак глупости, за мен- беден речник.

Понеже аз съм казала, че за това, което върша обикновенно назначават инженери, мога да уточня, че ако има достатъчно опит разбиране и познания, може да го върши и неинженер. Просто е по-трудно. И не съм го постигнала с връзки, а с трупане на опит и знания и от чисто административна, разбирай секретарска позиция, съм се издигнала до друго ниво.

То почти всички може да го вържи и несчетоводител, неикономист, не- еди какъв си. Особено пък HR. Цедката трябва да е по- сериозна според мен. Тъпо е да се коментира как трябва да има повече постъпления за образование и апаратура и т.н., а в същото време критериите да падат. Наскоро попаднах на една account manager, което както знаете не е нещо особено въпреки названието си, ама с китаистика не се работи или поне не би трябвало.

Аз все още съм в началото на кариерния си път и не съм се замисляла за смяна на попрището, но съм в готовност да се ориентирам леко или поне да добавя нещо.

За съжаление, особено у нас, образованието не винаги следва търсенето на персонал, специалисти и изпълнители. Пълно е с инженери-икономисти, но няма стругари и заварчици. И не е заради ниското заплащане. Просто не е реномирана, а и всички се бутат в специалности, от които мислят, че ще изкарат много пари.

А как учите нови неща тепърва? На 40г. съм само, а понякога направо паметта ми изневерява, разсеяна съм станала ужас. Само при мисълта тепърва да уча нещо от нулата ме ужасява.

Трудно заради липса на свободно време. С мисълта нямам проблем

Глухарче, и на мен ми изневерява паметта вече. Трудно е. Като почнах новата работа задължително всички новоназначени минахме през обучение и изпити. Бяхме около 15 човека в групата. Половината по-млади, другите все над 30, че и над 50 г имаше една-две колежки. Направи ми впечатление, че по-младите имаха повече увереност във възможностите си, но на тестовете , а и по време на обучението се представиха по-зле от останалата част от групата. Аз самата се изненадах от себе си. Бях с нагласата, че опитвам и ако не взема изпита, здраве да е.То пък се оказа, че го взех по-добре от младежта и продължавам вече втора година да съм на тази работа. Случва се често да забравя нещо, ако не съм го използвала скоро, но имаме опция да проверим във вътрешен портал на фирмата, ако не сме сигурни в нещо и това някак ми дава спокойствие.
Обаче преди това опитах да почна работа на друго място където не позволяваха да поглеждаш тикъде. Трябва да назубриш всичко и на сън да си го знаеш. Там не ми се получи изобщо. Нито аз ги харесах, нито те мен след 2 седмици пробен период.

Аз съм от онези, които си плащат ежедневно със (само)съжаление заради неправилна професионална ориентация и липса на смелост и кураж.
От малка обичам да пея, ходила съм частично да уроци, но така и не събрах смелост да кандидатствам в музикално училище. Записах математическа гимназия заради удобството, че ми беше точно отсреща на жилищния блок. После записах икономика,защото мислех, че ми дава най-голям шанс да си намеря работя. Но като започнах да работя в сферата на лизинга, реших, че финансите не са ми интересни и ме влече повече маркетинг. Записах подобна магистратура, в която учих реклама, PR. После работих в рекламен отдел на вестник, по уеб сайтове. Донякъде осъществих другото си призвание - да пиша. В момента съм копирайтър в сайт за колективно пазаруване. Но това не ме удовлетворява. Съжалявам защо не записах да уча музика, сега вече би било много трудно, защото съм семейна с дете, а музиката изисква да присъстваш редовно на занятията, тоест трябва да напусна работа, а тогава финансово ще изтрещим.

А така ми се иска да можех да работя с пеене по кораби например, или поне в ресторант. Искам страшно много да направя такъв кариерен завой!

Здравейте,
хора трябва да опитваме и аз се ядосвам на себе си понякога. Искам да пиша, да се занимавам с книги още нямам представа под каква форма. Какво прави копирайтъра, че съм на вие с тези неща? Бихте ли ми препоръчали курс свързан с блогърство?

Копирайтърът пише текстове, които обикновено са рекламни слогани (на печатни, интернет, радио реклами и т.н.), но в по-общия случай може да създава всякакви текстове изобщо. Често под "копирайтър" в практиката се има предвид и човекът, който вкарва текстове в уебсайт. Курс с блогърство - защо ти е, ти можеш сама да си направиш блог.

Много благодаря за отговора, може би не се чувствам знаеща в тази материя и по - скоро чисто компютърна компетентност. Приемам съвет и за платформа, сайт в който се правят нещата по - улеснено.

WordPress.com

За кръчмарска професия не ти е необходимо да си завършила музикална академия. По—скоро ти е необходима техническа подготовка по пеене. Т. е. трябва да можеш да пееш (сравнително) добре. Пък и честно казано, под добро пеене днешно време в България се разбира едно не особено високо ниво. Сигурно ще се учудят мнозина за това което ще кажа, но понеже мъжът ми е с музикално образование — медийна композиция и бас китара, той описва певците като едни от най—тъпите индивиди не само в академията, а и изобщо. Не отбират нито от теория, нито от хармония, технически познания по звукотехника и т. н. Аз също имам интереси в музиката, въпреки, че съм завършила психология (бакалавър), пея добре, имам базови умения по пиано и китара — мога да си акомпанирам, имам добър слух. Но не ми се занимава в кръчмарската сфера. Бих искала да се занимавам по—творчески. Може би заедно с него ще правим нещо, но и двамата работим различни професии, за да можем да живеем. И тези две неща някак си, не се съчетават особено творчески. Но кой знае.. Иначе успях да се реализирам в сферата на информационните технологии, поне докато има търсене за конкретната позиция. Той също работи в друга сфера. Но като цяло трудно се намират музиканти, които да притежават качества и с които да си паснете като хора за съвместен проект... всеки дърпа чергата към себе си повече от която и да е друга професия.. уви

Моят опит пък показва, че никой не обича връзкарите и натресените, особено когато си нямат хал хабер от работата, но понеже са близки на шефа и хайде, назначени. Имах такъв, бившия ми началник на бившата ми работа ми го натресе преди години, защото е негов човек и бил останал без работа. Е, скъса ми нервите. Никой от колегите не го харесваше. Хем нищо не разбираше, хем беше агресивен и се смяташе за нещо повече от другите. Обикновен комплексар със самочувствие без покритие.

Това, че нямаш препоръка, не е толкова лошо. Така поне ще знаеш, че със собствени усилия си постигнал повече, отколкото връзкаря, когото всички ненавиждат.

То като цяло свестни кадри се намират трудно. Аз бях така да се каже, препоръчана за една позиция, за която дълго време не можеха да си намерят човек поради естеството на работата и невисокото заплащане. Е, като постъпих, имаше такива колеги, които веднага започнаха да си показват рогата и да не ме обучават. За тях бях някаква връзкарка, която хал хабер си няма, набутана е ей така, само за да взима пари, да не работи, понеже не може, без квалификация и т. н. Беше ми много обидно, но се правех, че не заблязввам. В крайна сметка бавно, тегаво и с помощ от колеги, които не бяха задници, успях да науча много неща, които ми дадоха много добра основа и след първата година вече работех по доста отговорни задачи и се справях добре. Постепенно коментарите за връзкарството започнаха да заглъхват, след като започнах да помагам и на колегите, които ги изказваха. Накрая съвсем млъкнаха и видяха, че явно не съм идиот, както са си мислили първоначално, и че мога да върша работата, даже по—добре и от тях. След още една година като тръгнах да напускам, то бяха шокове, изненади, сбогувания. Та мисълта ми е, че е тъпо един човек да се набеждава още от началото какъв е, след като колективът реално не го е опознал. Така на едно друго място се получи и след първия месец си бих шута, защото не ми се работеше с душевно ограничени и простовати хорица, които предварително те набеждават, гледайки образованието ти, без дори да си направят труда да те опознаят като човек. Не трябва така.

Тъй като моят пост е цитиран ще се включа:
Има голяма разлика между това някой да те препоръча (на базата на качествата ти - което аз имах предвид); и да бъдеш "натресен". Това са две различни неща.
Още повече ти пишеш за нахален и агресивен човек??
А аз изобщо не визирах такава ситуация 

Мен не са ме препоръчвали на базата на качества, защото имам образование в коренно различна сфера. Т. е., качества по документи нямам. По—скоро прецениха на други основания, че имам умения да се справя.
А каква е разликата между един натресен човек и един ненатресен човек? Смисъл в началото по какво ги различаваш тези двама човека? Защото ако минат 7—8 месеца и човека не отлепва, дето се вика, явно не е за там и ок — не става. Ама как да разбера аз, че един новопостъпил човек е натресен? Той ли ще си каже, на челото му ли пише?  В първите шест месеца вероятно няма да може почти нищо, което е нормално. Това не е критерий. Другия вариант е с клюките, които аз ненавиждам. Ако една година мине и човекът не може, ще си извадя извод, че просто не е за тази позиция. И толкова. В което реално няма нищо лошо, мен какво ме бърка това? Някои хора очевидно много ги интересуват тия работи.

emkaemka1, ти всъщност казваш това, което и аз относно препоръката.
Взели са те на базата на някакви качества/умения/други основания (което включва не само образование в дадена сфера). А не защото си стринка/леля/жена на някой. Нали така 

Както и преди написах, съвсем друг е въпросът за характера на човека или за възможностите му за справяне/неправяне с работа. Аз това не съм коментирала.


ПП. Защо трябва да се коментират само двете крайности? Който е препоръчан, е единствено тъп, нахален, мързелив; който е без връзки, е най-ценният и работлив кадър?
Има и нюанси между двете крйности 

Била съм и в двата случая.
Когато съм била "препоръчана", съм се изкривявала от работа, надминавала съм себе си, за да не посрамя този, който ме е препоръчал.
Работила съм и без препоръка.
И в двата случая са ме посрещали "на нож".
След време, като се докажа, нещата се променят, но това ми коства много изхабени нерви.
И само да вметна: в държавните администрации се толерират връзкарите. Научава се на кого са хора, още преди те да постъпят.

И интересно как се справяте вие с посрещането на нож? Защото лично аз никога не съм се отнасяла така към новопостъпили колеги, дори обратното. Не ги разбирам тия хора, на които всеки нов човек им е трън в задника. На тях ще им кажа само — адски глупави сте, адски ограничени сте, страхливци сте и от страх сте готови до кръв да се борите, за да защитите егото си от собствените си страхове. И това го казвам, защото съм сигурна, че всеки на някакъв етап от кариерата си се е отнасял така към новопостъпили колеги. Имаше една нова колежка в старата работа — идваше с техническо образование, доста неща не знаеше, но шанс! Нито съм я плюла, нито съм я хранила. Просто и показах кое как се прави, за да върви работата и да можем да си помагаме и да ни остава повече свободно време. В резултат на което момичето още на втората седмица се научи и адски добре ги правеше нещата. Не виждам смисъл да се отнасяш зле към човек, който тепърва ще бъде твой колега. Най—често наблюдавам дуене, пъчене, биене в гърдите колко сме способни, колко много знаем, колко много работа вършим, колко са инвестирали в нас от фирмата и колко ценни кадри сме, направо незаменими. Фирмата няма да може да съществува без нас. И такива неща. Не е хубаво така! Стана малко дълго, но мисля, че не е маловажно да се споменат тези неща.

Връстничка съм ти и нямам проблем с паметта - но помня само неща, които са ми интересни. Така съм от дете

По темата: бях преподавател и преводач, но един слънчев ден преди около 3 години реших, че искам нещо ново и започнах работа в софтуерната сфера. В първата ИТ компания ми беше трудно, но научих много неща, запознах се с със страхотни хора. Сега във втората фирма съм вече ''у дома'' си като technical writer. Изключително доволна съм от решението, което взех - и като условия, и като ниво на стрес.