Защото смятам,че само и той единствен може да разбере болката ни от загубата на детенцето ни.Никой друг
- Публикувана: 5 окт. 2018, 12:29 ч.
- Последно мнение: 20 окт. 2018, 14:53 ч.
Не искал да живее вече с мен
Искрени съболезнования.
Според мен може да ви помогне семеен психолог. Проблем е че за такива терапии трябва и двамата са са съгласни и честни и откровени. Имате и причина -загуба на дете. Съгласни означава освен това, да стеа наясно че след психолога нещата могат да се оправят, но може и това да е се случи. Психологът е като огледало той дава на човека възможност да усети как се чувства всъщност. Звуча като реклама но сме ходили със съпруга ми по друг повод. Просто такъв специалист ще ви развърже ситуацията. Ще стане ясно дали имаш шансове или те са нулеви. Това за мен би звучало честно и справедливо. Всеки го заслужава.
Според мен може да ви помогне семеен психолог. Проблем е че за такива терапии трябва и двамата са са съгласни и честни и откровени. Имате и причина -загуба на дете. Съгласни означава освен това, да стеа наясно че след психолога нещата могат да се оправят, но може и това да е се случи. Психологът е като огледало той дава на човека възможност да усети как се чувства всъщност. Звуча като реклама но сме ходили със съпруга ми по друг повод. Просто такъв специалист ще ви развърже ситуацията. Ще стане ясно дали имаш шансове или те са нулеви. Това за мен би звучало честно и справедливо. Всеки го заслужава.
След трагедията аз ходих на два различни психолога,еми мога само да ви кажа,че никакъв смисъл нямаше от тях.
Но смятам,че след тази трагедия имаме нужда един от друг,защото пак казвам болката е еднаква само за нас двамата,за никой друг.
Казвала съм му го няколко пъти вече при предишните ни такива разправии.
Мн се надявам наистина неща,които казва да са израз на болката му.
Но смятам,че след тази трагедия имаме нужда един от друг,защото пак казвам болката е еднаква само за нас двамата,за никой друг.
Казвала съм му го няколко пъти вече при предишните ни такива разправии.
Мн се надявам наистина неща,които казва да са израз на болката му.
Ягодке, изкрено съчувствам на мъката ти! Моите съболезнования.
За загубата - не бих могла да коментирам. Но проблемите със съпруга ги разбирам. Аз имах същите. И по същият начин ММ ми казваше, че му е писнало и иска да се развежда с мен. При него се оказа алкохолизъм, скрит от мен и всички, продължаващ с години. И също е свързан със смърт на дете, не наше. Сигурна ли си, че мъжът ти пие само в къщи? И то само по чаша вино?
Само психолог не би ви свършил работа. Ние ходим на психиатър. Когато мъжът ти те обижда и псува - просто си мълчи. когато го хванеш не пил и по-спокоен кротко му обясни, че това положение е нетърпимо и трябва да потърсите помощ от специалист. Трябва да си кротка, без да настояваш за отговор и да го оставиш да помисли - ден, два, седмица. Той да повдигне въпроса.
А колкото до това да си признае вината - откажи се. ММ никога не го направи и няма да го направи. И да само на пияна глава казва някои неща - като това, че злоупотребява с алкохол от много години. Все още трезвен не го е казал.
И за сега се отнасяй с него като със съквартирант. Не се опитвай да се обяснявате, изяснявате, не се чуди дали наистина не те иска. В мъката си хората казват всякакви неща. После съжаляват. Аз съм го правила, ММ - също.
За загубата - не бих могла да коментирам. Но проблемите със съпруга ги разбирам. Аз имах същите. И по същият начин ММ ми казваше, че му е писнало и иска да се развежда с мен. При него се оказа алкохолизъм, скрит от мен и всички, продължаващ с години. И също е свързан със смърт на дете, не наше. Сигурна ли си, че мъжът ти пие само в къщи? И то само по чаша вино?
Само психолог не би ви свършил работа. Ние ходим на психиатър. Когато мъжът ти те обижда и псува - просто си мълчи. когато го хванеш не пил и по-спокоен кротко му обясни, че това положение е нетърпимо и трябва да потърсите помощ от специалист. Трябва да си кротка, без да настояваш за отговор и да го оставиш да помисли - ден, два, седмица. Той да повдигне въпроса.
А колкото до това да си признае вината - откажи се. ММ никога не го направи и няма да го направи. И да само на пияна глава казва някои неща - като това, че злоупотребява с алкохол от много години. Все още трезвен не го е казал.
И за сега се отнасяй с него като със съквартирант. Не се опитвай да се обяснявате, изяснявате, не се чуди дали наистина не те иска. В мъката си хората казват всякакви неща. После съжаляват. Аз съм го правила, ММ - също.
512 благодаря ти,
Не не пие извън къщи,но в къщи не е само чаша вино,а твърд алкохол,аз пия чаша вино по някога да му правя компания,но не се напива,но след това обича да словоизлива вс,каквото е насъбрал.
И не аз никога не му оспорвам като е пил,а на трезво и като му кажа нещата ги преосмисля ,но после пак си кара по старому даже при първи удобен момент ми го връща точно с мойте камъни по мойта градина,никога бе никога не е виновен той.
Яд ме е ужасно на него,но се усещам че имам нужда от него още повече болката,която носим и двамата от тая трагедия ужасна.
Не не пие извън къщи,но в къщи не е само чаша вино,а твърд алкохол,аз пия чаша вино по някога да му правя компания,но не се напива,но след това обича да словоизлива вс,каквото е насъбрал.
И не аз никога не му оспорвам като е пил,а на трезво и като му кажа нещата ги преосмисля ,но после пак си кара по старому даже при първи удобен момент ми го връща точно с мойте камъни по мойта градина,никога бе никога не е виновен той.
Яд ме е ужасно на него,но се усещам че имам нужда от него още повече болката,която носим и двамата от тая трагедия ужасна.
Просто не му ги казвай нещата. Четох за мъжете (и се оказа вярно) - не обичат да им посочваш грешките. Те си знаят, че са сгрешили. И никога няма да си признаят. А нашето посочване го възприемат като натякване. Личен опит. Спри да му казваш нещата. Опитай се да го подкрепяш, да му благодариш, да го хвалиш, когато трябва. А неприятните неща ги подминавай с мълчание.
Забелязваш ли да се променя като характер? Мислила ли си понякога - това преди никога не би го направил или казал?
И ако му откажеш нещо - не му обяснявай защо и какво. Казваш - не ми се пие. Точка, без обяснения.
Забелязваш ли да се променя като характер? Мислила ли си понякога - това преди никога не би го направил или казал?
И ако му откажеш нещо - не му обяснявай защо и какво. Казваш - не ми се пие. Точка, без обяснения.
Ами пробвала съм и да не му казвам с какво ме е наранил,премълчавала съм,но все същото.
Но сега тези думи мн ме нараниха ,първия път замълчах,но след второто повтаряне вече ми стана мн болно и си мисля ако ме обижда и говори така,а аз си замълчавам всеки път излизам пълна глупачка и човек без грам самоуважение...
Иначе аз винаги съм го подрекряла и ужасно мн съм и му помагам(не живеем в бг,а той не знае добре езика),обожава да го хваля като направи нещо и ако не го похваля сам си го изпросва..
За промяна сега,не бих казала,той отдавна е такъв.
Неискам да го губя,но и не смятам че заслужавам такова отношение след всичкия ад през който преминаваме..
Но сега тези думи мн ме нараниха ,първия път замълчах,но след второто повтаряне вече ми стана мн болно и си мисля ако ме обижда и говори така,а аз си замълчавам всеки път излизам пълна глупачка и човек без грам самоуважение...
Иначе аз винаги съм го подрекряла и ужасно мн съм и му помагам(не живеем в бг,а той не знае добре езика),обожава да го хваля като направи нещо и ако не го похваля сам си го изпросва..
За промяна сега,не бих казала,той отдавна е такъв.
Неискам да го губя,но и не смятам че заслужавам такова отношение след всичкия ад през който преминаваме..
След трагедията аз ходих на два различни психолога,еми мога само да ви кажа,че никакъв смисъл нямаше от тях.
Но смятам,че след тази трагедия имаме нужда един от друг,защото пак казвам болката е еднаква само за нас двамата,за никой друг.
Но смятам,че след тази трагедия имаме нужда един от друг,защото пак казвам болката е еднаква само за нас двамата,за никой друг.
Писах не на психилог. На СЕМЕЕН психолог, има разлика в това какво се Терапветвира. Лично или семейно. Вие искате да запазите семейството. Това и трябва да подкрепите. Освен това, не го приемайте като заяждане но аз също съм терапевтирана от психолог и за да има шанс психолога да помогне, трябва човека да има желание да се измъкне от дупката. Нагласата ви от сорта на - никой от тях не може да ми помогне - няма полза. Психолог може да ви помогне стига да му позволите.той е огледало което ще ви помогне да погледнете нещата отстрани да се определи те в личните преживявания и болка.
Ето дори сега, аз ви пиша за терапевтиране на семейството защото станалото станало - Вие сте живи хора, имате да живеете, студент да вдигаъе, баба и дядо да ставате. А вие вече сте се примирили - никой не може да ми помогне. Загубата има няколко фази на преминаване, но вие от това което пишете имате още път за извървяване . Отново се извинявам че се налага да го пиша но вие не ги преминали и не сте стигнали до приемането.... в момента мислите за себе си а не за семейството, защото вие още не сте тръгнали нагоре. Първо себе си стабилизирайте и си изяснете дали и какво искате. Преминете тогава вече към градивност и едва тогава съдете съпруга си, защото това може би е неговия начин да оцелее в страданието, може би той не го прави за да ви обиди а за да оцелее по начина по който може в ситуацията, но вие сте прекалено концентрирана върху своите болки за да сте обективна. В момента вие сте всеки за себе си. Верно че има семейства такива ситуации сплотяват и каляват и без терапевт, но ние хората сме различни, има такива които имат нужда от помощ за да преминат тежките периоди.
Като казах да премълчаваш, имах предвид по скоро битовизми. Неща по принцип. не визирах пряко думите, че не иска да е с теб. Естествено е да му кажеш, че те наранява. Но може и да го попиташ, какво точно и как го иска. Предполагам, че няма да може да ти отговори. Предполагам, че той просто иска болката да спре. А ако има и чувство за вина - че не е напраавил всичко възможно или че е закъснял или нещо подобно, тогава нещата стават още по-сложни за него и неговото осъзнаване.
По мои надблюдения, поне ММ е така, мъжете не могат да формулират някои от чувствата си. Друго - присъщо на хората, да прехвърлят вината на някой друг.
Ако кажеш на съпруга си - знам, че те боли, но сигурен ли си, че ако се разделим тази болка ще премине? Аз не съм виновна за твоята тъга. Виновни няма. Така, че раздялата няма да ти донесе желаното облекчение. Но ако споделиш какво те тревожи, аз съм тази, която най-добре ще те разбере.
По мои надблюдения, поне ММ е така, мъжете не могат да формулират някои от чувствата си. Друго - присъщо на хората, да прехвърлят вината на някой друг.
Ако кажеш на съпруга си - знам, че те боли, но сигурен ли си, че ако се разделим тази болка ще премине? Аз не съм виновна за твоята тъга. Виновни няма. Така, че раздялата няма да ти донесе желаното облекчение. Но ако споделиш какво те тревожи, аз съм тази, която най-добре ще те разбере.
Спомням си предишната ти тема-че не издържаш на лошото отношение на мъжа ти към теб и децата, дори искаше да се спасите някъде,но се чудеше и нямаше куража ...Той и преди си беше такъв.А сега след случая е станал още по-нетърпим явно.
Моите съболезнования за детенцето ви-по-мъничкото,което беше болничко може би....
Миличка,аз мисля,че при мъжа ти няма да има промяна именно защото той и преди си беше такъв и това ще те закопава емоционално все повече.
По-скоро сега към момента категорично си мисля,че ако заживеете отделно с дъщеря ти от него и на теб ще ти е по-спокойно.Тя е голяма-може да учи и работи,ти също работиш....Но усещам,че си по навик привързана към него,може би и финансово,нерешителна си и това те спира вече толкова време ....и се въртиш в кръг и се самоизмъчваш.
В предната тема ти се дадоха доста съвети.
Моите съболезнования за детенцето ви-по-мъничкото,което беше болничко може би....
Миличка,аз мисля,че при мъжа ти няма да има промяна именно защото той и преди си беше такъв и това ще те закопава емоционално все повече.
По-скоро сега към момента категорично си мисля,че ако заживеете отделно с дъщеря ти от него и на теб ще ти е по-спокойно.Тя е голяма-може да учи и работи,ти също работиш....Но усещам,че си по навик привързана към него,може би и финансово,нерешителна си и това те спира вече толкова време ....и се въртиш в кръг и се самоизмъчваш.
В предната тема ти се дадоха доста съвети.
Благодаря ви много на всички за съболезнованията,ужаса е ужасен,няма такава болка:(
512 да иначе зс битовизми премълчавам често,но сега ми е мн болно и обидно след това което ми каза и немога да преценя от ужасната мъка ли го казва или го мисли наистина.
За семеен психолог за сега не смятам ,иска ми се сами да се справим.
Zhani да и преди се държеше така,не е от сега,не съм сеикнала с него,ами пак казвам смятам,че в тоя ад трябва да бъдем заедно,защото само ние двамата знаем какво е никой друг.
Иначе мн пъти преди ми е казвал как той заслужавал нещо мн повече,но сега зспочна директно да ми казва,че се “замислял дали искал да живее вече с мен”.
Може и да сте прави,че това е неговия начин да бори болката и мъката,не знам...
512 да иначе зс битовизми премълчавам често,но сега ми е мн болно и обидно след това което ми каза и немога да преценя от ужасната мъка ли го казва или го мисли наистина.
За семеен психолог за сега не смятам ,иска ми се сами да се справим.
Zhani да и преди се държеше така,не е от сега,не съм сеикнала с него,ами пак казвам смятам,че в тоя ад трябва да бъдем заедно,защото само ние двамата знаем какво е никой друг.
Иначе мн пъти преди ми е казвал как той заслужавал нещо мн повече,но сега зспочна директно да ми казва,че се “замислял дали искал да живее вече с мен”.
Може и да сте прави,че това е неговия начин да бори болката и мъката,не знам...