С какво ви дразнят свекървите - тема 99

Аз казах, че е виновен за конкретната ситуация, че не е казал на майка си.
Друго имах предвид, като казах, че мъжете по принцип са виновни когато има конфликт снаха-свекърва. Те сатези, които трябва да сложат границата на намесата на майка си във връзката. Те са тези, които трябва да ѝ го обяснята в разговор. Това е тяхна работа, а не на снахата. Ето това трябва да запомниш много добре. Ако не го направят, често връзката е обречена. Ще продължават да се съобразяват първо с майка си, а после с жена си, а това не е семейство. Повярвай така дълго не се живее. А ако нещата не се променят в началото, после е много трудно, да не кажа невъзможно, така си остава.
Не го отдавай на нормален процес и, че ще отмине от самосебеси, грешиш. И ще е за твоя сметка. Да го е изживял когато му е било времето. Друго трябва да му е мисленето когато е поел отговорност да създава семейство.
Аз не съм те чела в други теми, коментирам само по това, което си писала тук. Продължавам да смятам, че това, че не е казал на майка си, при поет ангажимент, не е добър знак. Първо не може да му се има доверие за по-сериозни ангажименти, второ защото се съобразява все още с това какво ще каже майка му, а не какво са се уговорили с жена му. Ми не е добре откъдето и да го гледаш. Но щом смяташ, че си знаеш. Аз не те упреквам, вече го казах, нищо, че аз никога не бих създала семейство с такъв мъж. Ако толкова не си е изживял пубертета, даже не знам дали бих го чакала, че може доста да се проточи. И понеже съм наясно, че хората трудно се променят, не знам дали дори бих си правила труда да проверявам доколко е склонен да го направи

Съвсем искрено моля да ми посочите къде съм написала, че той предпочита да се съобразява първо с майчините си желания. Аз предложих смяната на плана за пътуване, той до последно се дърпаше, защото винаги би предпочел да угоди на мен, именно защото отдавна е очертал границите на семейството. Просто, някой отказва да ги приеме без бой, защото досега през живота си не се е сблъсквал с това.

nelig, в събота навършвам 29 (снимката е моя), той ще ги навърши през май 2019. 

Ето, оказа се, че дори не е традиция. Значи отпада задължението да се казва на кого ли не.
Ще повторя - тя е чуждата в онова семейство и е 1 човек, докато братята са 2 души, все единият можеше да се сети да каже на майка си.
Явно свеки е егоцентричка и е свикнала нейните планове да имат предимство.

Аз имам сходни примери - свекърва ми очакваше всяка Коледа да сме строени у тях. Доста сме ходили, но в един момент започнах да пропускам съвсем целенасочено.

Какво да казват - нали отпада задължението да се казва. На кого ли не.

Оф, да пробвам пак с прости изречения. Яренцето и свекърва ѝ са родени на съседни дати. По тази причина, Яренцето, както тя сама спомена, три години подред ходи на рождения ден на свекървата заедно с мъжа си. Тази година няма да ходят. Добре би било да се обади един от двамата да предупреди свекървата да си прави други планове. Яренцето, след като знае, че мъжът ѝ се страхува да каже на майка си, да беше се обадила тя, поне да отвърже тенекията. А после да вземе да се оправи с мъжа си като му покаже, че не е ок с идеята той да се крие зад полата ѝ.

Значи неговата възраст я познах, твоята не. Мислех че си на около 24-5. Ами, не сте малки, какво да ти кажа.  Трудно ще го превъзпиташ, ако беше на 20 и малко щеше да  е по-лесно, затова попитах. На 29 се предполага, че и двамата имате изграден характер и навици. Навиците могат да се променят малко по малко в съвместното живеене, но характерът и основните виждания за (семейния) живот - почти невъзможно. Но като начало спри да говориш и мислиш за него като за безпомощен младеж - не скачай че не е така, препрочети си постовете ако не вярваш. Той е голям мъж, оженил се е, трябва да си поеме отговорностите. Отговорности не са да пусне прахосмукачката например или да ти угоди, а например да бъде глава на семейството и ако има проблем с майка му той да го разрешава, ако може без да те тормози теб. И не го оправдавай, че не бил водил друга приятелка преди теб и не го били научили - и моят не беше, нищо че беше минал 30. Ами, точно пък такива проблеми нямаше, това са по-скоро семейни модели отколкото семеен пубертет.

За останалото, какво те интересува какви били по характер и дали имате общи теми? Рядко се случва да станеш първа приятелка с родителите на мъжа ти, а и за какво ти е. Ако има взаимно зачитане и уважение не е нужно да си споделяте кой знае какво, издържат се няколко общи обяда/вечери. Проблемът е че ги няма тези неща, не че не са интересни като хора.

И с риск да ми се разсърдиш, мъжът ти си е търсил жена, която поне малко да прилича на майка му. Командвайки го и третирайки го като дете показваш че е успял. Хубавата новина е, че все още си навреме да промениш модела.

Да кажем, че техните празници имат еднаква тежест. ОК, някой е забравил, няма да го разстрелят.
Възниква въпросът не е ли по-лесно да се отмени едно рутинно празнуване, независимо дали вкъщи или в заведение, отколкото пътуване с една тумба народ.
Може да съм мекушава, но бих махнала с ръка "Детска им работа, забравили, карай, не е болка за умиране." Чак пък такъв зор да празнуваш... на мен вече ми мина ентусиазмът

Това си е нормалната реакция - другото е да се правиш на примадона. Какви рождени дни на сто години, ако не са специален юбилей...

Детска работа на 30?

Да. Това го написахме няколко пъти. Както и няколко пъти написахме и че свеки врещи за глупости. На нейно нясто, аз бих се подразнила, че ми объркват плановете, но не бих врещяла, а просто от тук нататък бих си правила плановете без да се съобразявам с тези хора- ако дойдат, ок, ако не, пак ок.

Ами на 30, без деца, с активен живот аху-иху - какво има да ги търсиш да помнят и да спазват протокол с рождени дни? Не са от кралското семейство, не са направили кой знае какво нарушение:)

Днешните 30 са вчерашните 20. Едно време хората на 30 имаха по 2 деца, днес много от тях нямат още сериозни връзки, какво остава за семейство. Съответно и манталитетът се променя, хората удължават младостта си и се държат по съответния начин. Разбира се, не обобщавам. В класа на сина ми (9 г.) има майки на 33 (с още едно по-малко дете) и на 50 (само с едно).

Абе какви граници на семейството, какъв бой, жената ви е поканила на рожден ден.
Настъпете я, покажете й къде й е мястото! Да си знае от тук нататък да пита предварително ще я удостоите ли с честта....


Винаги би угодил на теб, но го е страх да каже на майка си, че си решила тя да празнува в неделя и забравил няколко пъти.

Не твърдя, че ти си казала, че се съобразява първо с майка си. Аз ти казвам кокво впечатление оставяш с постовете си, но за сметка на това сама не го виждаш. И за да не го усетиш по далеч по-ниприятен начин

Да, ама досега не е била съпруга. Сега е с друг статут.