С какво ви дразнят свекървите - тема 99

Яренце, отстрани изглежда различно. И аз съм перфекционист, но това няма общо. И не трябва да делегираш, той трябва да има напълно негови отговорности. Не си му шеф, а съпруга, партньор. Партньорите не делегират, не се самоопределят като биг бос и не говорят за другия като за дете.

Защото ако го направи, работата пак няма да е свършена от него. Ако разчита за нещо на него и после си го свърши, смяташ ли, че ще го направи по-отговорен? Аз смятам, че ще получи точно обратния ефект, ще знае, че и да не направи обещаното тя ще си го направи

 Е той ако не се е оженил отговорен за нея, тя ли тепърва ще го учи на отговорност? Той да не е бебе, а тя негов родител, че да го възпитава в отговорност? 

Хем вечно всички призовават към четене с разбиране, хем не го практикуват:

Не абсолютизирайте, плийс.

Аз съм "дъ биг бос" на организационните планове- ще пътуваме? Самолети, хотели, маршрути от мен. Ще мислим изненада за някого? Идеите от мен. И ми доставя удоволствие. (Имам проекто-планче за Полша месец май догодина ако дотогава няма "изненади" )

И, да си питам аз, нужно ли е да изреждам неговите отговорности, за да "не излежда като дете", защото много генерални изводи се вадят?

Ами и аз казах, че такъв мъж няма да взема, но тя е взела. А безотговорността е нещо, което не трябва да се пренебрегва. И ако по някаква причина си се обвързал с такъв човек,  е повече от ясно, че ще опиташ са го промениш

 Скептична съм към такива опити за промяна на големи хора. Обикновено човекът не се променя, а опитите водят само до напрежение. За това човек трябва да си избира приятели, партньори и обкръжение с чиито недостатъци може да се примири. А такива фундаментални неща като безотговорност едва ли се променят.

Кажи му отговорностите в такъв случай ако искаш.

Голям човек с делегиране на отговорност да учим... Само се измъква сух от водата така.

И двамата са млади, така, че докато се напасват един към друг, току виж го прозрял и се научил. Ако обаче свършиш това, за което е поел отговорност, гарантирано никога няма стане

Изумявам се от какви факти какви изводи вадите. Забравянето, когато си разсеян човек, не е безотговорност. Освен това споделих подозрението си, че нарочно е "забравил", защото всеки разговор с майка му е мъка. (Независимо за какво звъни, все намира за какво да го заяде.)

Преди време и аз удобно пропусках разговори с моята, които знаех, че няма да завършат добре.

И, все пак, темата не е "С какво ви дразнят чуждите мъже?". Ако желаете да дъвчем тази- има по-подходящи.

Отговорностите си поема сам от 16 годишен (далеч преди моето съществуване), да не кажа от преди това- заточен да се изучава по чужбината от 5-6ти клас още. Отново, не е това темата.

Ако моята свека е "оглозгана до кокал", моля, следващата.

Яренце, а ти не контактуваш ли със свекървата? Все се питам защо все пак ти не и каза за плановете си, щом знаеш че ще повлияят и на нейните?

Яренце, прибери рогцата и се замисли защо за тази част всички бяхме съгласни. Зрял човек не го е страх от мама, да не говорим че в случая и от тебе го е било страх - иначе нямаше да шикалкави, а щеше да ти каже че има проблем. Ако те устройва ОК, ти си знаеш.

Най-често мъжете се оказват причината за конфликтите снаха-свекърва. Ако беше чела повече темата щеше да го знаеш. Някои разбират къде е проблема, други се фръцват и продължават да търсят вината у свекървата. Това обаче не им помага по никакъв начин. Причината си стои непроменена, съответно и проблема няма начин да се реши.
Знаеш ли колко от фръцващите се са минали през темата?

Моралка, контактувам само при нужда. Свекърите са малко сухи и студени хора, които живеят в един особено затворен свят- не ходят никъде, не си говорят помежду си в семейството, не си милеят помежду си ако не са се виждали известно време, да речем. Когато се седне с тях на маса, мъжете говорят за ремонтите по колите си, а жените за котки - смятам, че това са единствените ни общи теми. Освен това, са много особено "втренчени" в себе си- каквато и тема да подема, винаги някак успяват да я извъртят към тях с дълги (досадни) монолози. Например, когато им разказвах как сме изкарали на морето, някак много бързо темата се обърна в 40-минутен монолог за кучето на съседката.

Не са моят тип хора. Аз съм отраснала в огромна семейна компания, нон стоп пътувания, излизания, много си липсваме всички помежду си, просто за да си говорим.

Ако трябва да обобщя - те са студени като северняци, а ние по-темпераментни като южняци.

nelig, Ма ко, оспорвам фактът, че мъжът е (изцяло) виновен, дотолкова доколкото гореописаните отношения вътре в семейството + фактът, че аз съм втората му сериозна приятелка, а вече и съпруга, в живота му някакси са довели до един късен "семеен пубертет". (*Не знам дали първата въобще е била представяна в семейството, мен също запозна много късно)

Виждам абсолютно всички признаци, през които (предполагам) повечето от нас са минали във възрастта 16-20 години - бунт към новия човек в живота на "детето", бунт и избягване на родителя, защото само разправии. И двамата са възрастни хора и вярвам, че ще намерят своя път и начин, но тъй като това не е изживяно в горепосочената възраст, се преживява сега. И е процес- не става за ден-два, особено когато не се говори вътре в семейството.

Да гледа на теб не като на майка СИ, а като на МАЙКА изобщо. Много правилно го казаха момичетата.

На колко години е съпругът ти? Оставам с впечатление, че не е малък като теб (ако снимката е твоя)?