Ели съжалявам за загубата ти и напълно те разбирам. Аз загубих мама по същия начин, боли адски много......... Нямам думи, просто те прегръщам.......
- Публикувана: 13 юни 2006, 01:48 ч.
- Последно мнение: 14 юни 2006, 16:14 ч.
кажете на майките си, че ги обичате... заради мен! защото аз не успях....
днес прегръщах дъщеря си и си мислех, че преди години така ме е прегръщала майка ми... така ме е целувала и галила. така е седяла и ме е гледала как спя... така е боледувала и плакала, когато мен ме е боляло..
така ще я боли и дъщеря ми след години,когато аз си отида. остава да се надявам между нас да няма неидозказани слова...
аз още не мога да повярвам, че не мога вече да и кажа колко я обичам и колко ми трябва.. и че не мога да го чуя и от нея... но вие можете!
момичета, кажете на майките си, че ги обичате... заради мене... защото аз не успях да го направя.. а трябваше..
така ще я боли и дъщеря ми след години,когато аз си отида. остава да се надявам между нас да няма неидозказани слова...
аз още не мога да повярвам, че не мога вече да и кажа колко я обичам и колко ми трябва.. и че не мога да го чуя и от нея... но вие можете!
момичета, кажете на майките си, че ги обичате... заради мене... защото аз не успях да го направя.. а трябваше..
Ели, съжалявам ... и аз загубих мама преди 7 месеца, малко преди да се роди Фани и винаги ще се обвинявам, че не съм успяла да й кажа колко много я обичам, че не можа да види внучката си. Ужасно ми липсва всеки ден от живота ми и изпитвам физическа болка от това ........
Съжалявам за загубата, майка ти беше прекрасен човек. Ти винаги си я описвала, като силна и весела личност, помния такава.
Нека почива в мир
Ели, миличка прегръщам те силно. Знам, че много боли, дръж се, бъди силна, Ати има нужда от теб.
Знай, че винаги можеш да разчиташ на мен.
Нека почива в мир
Ели, миличка прегръщам те силно. Знам, че много боли, дръж се, бъди силна, Ати има нужда от теб.
Знай, че винаги можеш да разчиташ на мен.
Моята майка почина преди 7 години в ръцете ми. Не знаех къде се намирам, не бях на себе си. Но винаги след това като сещам за нея, аз не плача, напротив гордея се с нея. С това какъв човек беше, колко приятели имаше, колко много хора я обичаха и уважаваха и го показваха. Радвам се, че след 7 години всички си я спомнят и не са я забравили.
Когато ходя на гробищата, аз й отивам все едно на гости, разказвам й основно хубавите неща, тези на които знам, че би се зарадвала; тези, които биха я накарали да се гордее с мен. Аз вярвам, че тя ме чува, където и да в момента
Това е моят начин да се справя с болката, да не се самосъжалявам и да вярвам, че майка ми сега е добре, там някъде....
Когато ходя на гробищата, аз й отивам все едно на гости, разказвам й основно хубавите неща, тези на които знам, че би се зарадвала; тези, които биха я накарали да се гордее с мен. Аз вярвам, че тя ме чува, където и да в момента
Това е моят начин да се справя с болката, да не се самосъжалявам и да вярвам, че майка ми сега е добре, там някъде....