Студенти в Холандия/Нидерландия - 4

Тези класации, за цели университети, лично за мен са меко казано необективни. В прав текст - направо са ми абсурдни. Днес светът е доста различен от преди 50 години, например, че дори и отпреди 20. Различни са много и специалностите и обучителните методи. Затова да се сравняват на равна нога и в световен мащаб университети по общи критерии, спуснати от конкретно място е направо непрофесионално. По тази причина и аз съм на мнение, че ако изобщо нещо трябва да се сравнява, това са направления /специалности/.
Но за да си струва въобще да се запознаваме с дадена класация е нужно, както вече писах в предния си пост, да видим "класация на специалности, критерии за оценка и начин на изследване на критериите". Нещо повече, ще разширя - за всяка подобна класация са важни следните данни: 1.От кого се прави. 2.По чие възложение. 3.С какви цели /едно е за целите на работодателите, друго - за академичната общност и научни среди, трето - за студенти и т.н./. 4.По какви критерии става сравнението. 5.Кои са обхванатите обекти на анализ и сравнение. 6.По какъв начин се набавя информацията, от кого и как се обработва. /Тук имам лично големи резерви. Пример - икономически университет изследва в анкетите си заетост след дипломиране и отбелязва като работа по специалността работа като .... продавачка в магазин за дамско облекло и на касата в Била. В анкетата има поле за "работа по специалност" и се отбелязва да или не, в случая е "да". Съжалявам, но не мога да го споделя. Съвсем реален пример, в който участват мои познати - извършващ анкетирането и анкетирани./ 7.Как се определят съответните точки по дадена рейтингова скала за отделните критерии.
Защо е важно? За да има изобщо смисъл от класиране. Университетите, дори в дадени направления само, може да имат предимства в едно поле на дейност, например научна или преподавателска дейност, както и слабост в другите - практика и реализация. Може да са  съсредоточени върху специфична област, а да не предлагат дейности в други.
 
Ето двете професионални статии в тази насока:
http://www.rating-lab.com/za-klasaciite-na-universiteti
http://www.rating-lab.com/analizi-i-stanovisa/analiz-na-metodikata-na-rsvu

" Шанхайското класиране, например, използва само критерии, свързани с изследователската дейност (брой възпитаници, спечелили Нобелови награди и медали, броят на публикациите във високо класирани списания, цитирания). От своя страна, Таймс-класирането използва разнообразен набор от критерии, включващи изследователска репутация (40%), изследователско влияние (20%), качество на преподаване (20%), репутация сред работодателите в световен мащаб (10%) и интернационализацията на служители и студенти (10%). Както може да се види в тези два примера, Шанхайската концепция за това, какво представлява университет е коренно различна от тази, използвана от Таймс (Times Higher Education - THE). Макар че и двете оценяват и  класират едни и същи университети, те очевидно използват много различни критерии за класиране. Шанхайското класиране е основно изследвателско класиране, но масово се тълкува като университетско такова. От своя страна, THE класирането смесва аспекти от научни изследвания, преподаване, квалификация на пазара на труда и интернационализацията по съвсем свободен начин. Не би било трудно да се измислят  много повече университетски концепции за други списъци с класирания, като всички ще получат много различни резултати."

"Въпреки че желанието за по-общо университетско класиране е разбираемо, не е напълно ясно дали има и може да бъде договорена концепция за това какво точно е университетът, дори за един отделен регион, който е сравнително политически и културно хомогенен. Поради липса на такова споразумение, класациите следва да бъдат ограничени до специфични дейности като преподаване, научни изследвания и обучение през целия живот и по специфични тематични области."

"Международните класации - като международните акредитации - предлагат изключително сбита информация за сравнение. Но колко полезна е тази информация? И колко надеждна е тя? Колко надеждна може да бъде, ако много различни по структура университети се сравняват по много различни условия в международен мащаб?Едно нещо е сигурно: колкото по-широк е обхватът и по-разнообразни критериите на дадено класиране, толкова по-малко валидни ще бъдат неговите резултати. Освен различията в структурите и стратегиите на самите университети, има сериозен проблем с наличните статистически данни на международно ниво. Това се отнася за данните за студенти и преподаватели, данните за преподаването и учебните  процеси, както и за крайните резултатите от обучението. Същото се отнася до насърчаването на млади учени и изследователските резултати, чиято стойност не се равнява еднствено на наличните библиографски данни. "

Това обяснява логично защо в тези класации влизат и заемат челни позиции основно университети от САУЩ и Великобритания. Да, важно е кой и как прави дадено изследване.

"Интересите,  мотивиращи тези групи, и начините, по които те оказват влияние, са доста различни. Класиращите организации от страна на медиите са движени от пазара на читателите си. Те се придържат към ясно определени резултати под формата на общи таблици, където победители и губещи се борят помежду си в нещо като драматична "ранглиста", дори с цената на прекалено опростяване или псевдо-точност. Големи отколения в класирането дори могат да допринесат за тази драма. Въпреки това е трудно да си представим как големи промени в класацията от една година за следващата може правилно да опишат реалните промени в университетите. Вземете за пример THES класацията: в нея Осака, Япония, преминава от позиция 69 през 2004 г. на 105 през 2005 г. и обратно до 70 през 2006 г.; Ecole Polytechnique, Франция, отива от позиция 27 през 2004 г. на 10 през 2005 г. и до 37 през 2006 г.; Университета в Женева от некласиран през 2004 г., отива на позиция 88 през 2005 г. и на 39 позиция през 2006 година. Различията като тези, които не могат да бъдат правдоподобно обясни, насочват към основни методологични пропуски и пораждат съмнения относно надеждността на класирането. Те може да не представляват голям проблем за икономическия успех на издаващото списание, но те могат да причинят значителни проблеми за участващите университети."

Отделните държави, че и региони имат различни виждания за университет, видове университети, изисквания за прием, обучение и завършване, за начин на преподаване и контрол на знанията. Затова сравненията общо по принцип на университети е като сравнение на домати с ягоди често.
Затова ако толкова много се държи да има сравнения и класации, то е добре това да е само в рамките на научни направления и то по тесни критериални показатели, ясно дадени, придружени с информация за проведеното проучване.

"Класациите, изготвени от академични институции могат да бъдат по-надеждни
Образователните класиращите организации са по-заинтересовани от медийните за повлияване на промените и развитието в университетската система. Те се стремят да се фокусират върху конкретни дейности и региони. Използваните методи обикновено са по-прецизни, обсъдени и ясни. Образователните институции  могат да свържат своите рейтинги с влиятелни финансови решения, както е във Великобритания и Холандия. Други образователни институции като немския CHE и Шанхайското класиране разчитат на общественото влияние и натиска на пазара за упражняване на влияние."

"Основни принципи за по-добри подходи
Има подходи за класиране, които са по-подходящи за целта. Те се основават на редица основни принципи, като например:
·    подреждане на отделните дисциплини, или катедри (отделения), вместо на целите институции
·    многопластова концепция за качеството на университетите, вместо "един подход за всички", като се вземат предвид както разнообразието от академични институции, мисии и цели, така и езиковите и културни особености
·        отделно оценяване и представяне на единични показатели, позволяващо много отделни класирания по тези различни показатели, вместо по една обща оценка
·        представяне на резултатите от класирането в ранг групи (горни, средни, долни групи), вместо в цялостни класации."
Като учила статистика и изследвания, няма как да не се съглася с тези предложения.

Ще дам пример с въпросната специалност - "Право" - защото за нея става въпрос и защото я познавам. Сред дадения рейтинг за специалността са университети, предлагащи изучаването й в англосаксонската правна система /Харвард, Кеймбирдж, Оксфорд, Йейл, Станфорд и т.н. - докарвам ги до първите 15 - личи, между впрочем точно тук, кой прави класирането - леко намигване/, което е неприложимо за континенталната такава, вкл. и за у нас. Програмите за обучение са изключително различни, различни са и етапите и целите на обучение, в методите много малко общи неща има. Пак много меко казано необективно е да се сравни специалност "Право" в американски или британски и френски или италиански университет, например.
В Холандия такава обща специалност е трудно да се открие. Тя е по-тясна в бакалавърска степен или съчетана с друга област на науката. И тук също не може да се сравни "Право" /условно наименование/ в Холандия с "Право" в Германия или в България, където няма изобщо деление на специалността на бакалавърска и магистърска, тъй като концепцията за изучаване е коренно различна.
Точно за тази специалност много бих внимавала с "рейтингите".

https://www.dnes.bg/mish-mash/2019/02/27/debela-mishka-se-zakles … -spasiavat.403236
"Дебела мишка се заклещи в канал... 7 човека я спасяват!"